Определение по дело №197/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 299
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20201400500197
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 19.05.2020г.в състав:

 

   Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ     

                          Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

                             мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

  

като разгледа докладваното от съдията Пеловска

въззивно частно гражданско дело № 197 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение на Н.И.А. *** против заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №4088/2012 год. по описа на Районен съд- Враца.

Във възражението се твърди, че на 02.03.2020г. молителката получила запорно съобщение за наложен запор върху трудовото й възнаграждение. От съобщението узнала, че е налице изп.дело №240/2017г.по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-Враца, което е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело №4088/2012г.по описа на РС-Враца. Поддържа се, че заповедта за изпълнение никога не е била връчвана на молителката, поради което срокът за подаване на възражението по чл.414 от ГПК е пропуснат, а това поражда правото за подаване на възражението по реда на чл.423 от ГПК.

При така направените с възражението оплаквания и искания, съдебният състав приема, че е сезиран с възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК против заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №4088/2012г.по описа на РС-Враца.

Насрещната страна "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София е подала писмено възражение, имащо характер на отговор по чл.276 от ГПК, с който оспорва възражението. Навеждат се доводи, че издадената заповед за изпълнение е била връчена надлежно на молителката-длъжник още при провеждане на заповедното производство, а за образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело №240/2017г.по описа на ЧСИ Г.Б. тя е узнала на 29.05.2018г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

Към настоящето дело е приложено ч.гр.дело №4088/2012г.по описа на Районен съд-Враца, както и копие от изп.дело №240/2017г.на ЧСИ Б..

Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и изтъкнатите от страните доводи, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.дело №4088/2012 год. по описа на РС Враца е образувано по заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Н.И.А.. В заявлението е посочен адрес на длъжника в гр.Враца, ул.“***“***, бл***, ап.70. Въз основа на заявлението против длъжника н.А. е издадена заповед №2971/11.10.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 454,79 лв. главница по договор за потребителски заем от 26.08.2009г., сумата от 116,21 лв.възнаградителна лихва за периода 02.11.2009г.-04.01.201г., сумата от 132,81 лв.мораторна лихва за периода 23.11.2009г.-26.09.2012г., законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв.деловодни разноски.

Тъй като на посочения в заявлението адрес длъжника не е бил открит за връчване на заповедта, РС-Враца е изискал служебна справка за неговия постоянен и настоящ адрес, при което на 27.12.2012г. издадената заповед за изпълнение е била връчена лично на длъжника Н.А. на регистрирания й настоящ адрес ***.01.2013г., след изтичането на срока по чл.414 от ГПК /в редакцията на разпоредбата към датата на издаване на заповедта и към 16.01.2013г./ длъжникът Н.А. подала молба, с която заявила, че е затруднена финансово, поради което моли да й бъде определен месечен размер на вноски за погасяване на задължението, в размер от 70 до 100 лв. С молбата възражението не е оспорено, а е признато, като предвид липсата на данни в заповедното дело за образувано изпълнително дело, районният съд не е извършил препращане на молбата, а е приложил същата към делото. Възражение по чл.414 от ГПК А. е подала едва на 29.05.2018г. поддържайки, че вземането е погасено по давност. С разпореждане от 08.06.2018г. РС-Враца е приел възражението за просрочено и е отказал да го разгледа. За постановеното разпореждане до длъжника е изпратено съобщение на адреса, посочен в самото възражение, който е и постоянния му регистриран адрес, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито в продължение на 1 месец. След изтичането на срока по чл.414 от ГПК / в редакцията на разпоредбата към датата на издаване на заповедта и към 16.01.2013г./ на 22.02.2013г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Вземането по заповедта и издадения въз основа на нея изп.лист заявителят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София е прехвърлил на  "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., който е представен по делото. С оглед прехвърлянето, на 13.04.2017г. по искане на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София е образувано изп.дело №240/2017г.по описа на ЧСИ Г.Б., рег.№722, с р-н на действие ОС-Враца.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг хипотези, при които възражението против заповедта за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд. В случая длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно на адреса.

В конкретния случай, процесната заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н.А. е издадена на основание чл. 410 от ГПК, при което според чл. 411, ал. 3 от ГПК същата подлежи на връчване от Районен съд гр.Враца. Съгласно чл.416, ал.1 от ГПК, ако възражение против така връчената заповед за изпълнение не бъде подадено, тя влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, а въз основа на последния заявителят образува изпълнително дело.

Длъжникът Н.А. е била уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение чрез връчването й на 27.12.2012г. Връчването е извършено лично на регистрирания настоящ адрес на длъжника, поради което е редовно. От тази дата за длъжника  А. е започнал да тече двуседмичен преклузивен срок за подаване на писмено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, съгласно нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК / в редакцията на разпоредбата към датата на издаване на заповедта/. Съобразно датата на връчване на заповедта, този срок е изтекъл на 10.01.2013 год. и тъй като възражение не е било подадено, то следва да се приеме, че заповед за изпълнение №2971/11.10.2012 год. е влязла в законна сила и правилно Районен съд-Враца е издал изпълнителен лист въз основа на нея. Молбата на длъжника Н.А. от 16.01.2013г. няма характер на възражение по чл.414 от ГПК, а на признаване на задължението, като освен това е подадена и след изтичането на срока за възражение. Възражение по чл.414 от ГПК е подадено много след изтичането на срока по чл.414 от ГПК, на 29.05.2018г., при което то правилно е било прието от районния съд за недопустимо.

Уреденото от чл.423 от ГПК производство е средство за защита на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение, но само ако са допуснати процесуални нарушения при връчване на заповедта, изчерпателно изброени в точки от 1-4 на чл.423 от ГПК, които са довели до невъзможност за длъжника да оспори вземането.

В конкретния случай, молителката А. поддържа нарушения по  чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, като излага и доводи за узнаване за образуваното изп.дело едва след получаване на запорното съобщение за запор върху трудовото й възнаграждение. Оплакванията за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение категорично не се подкрепят от доказателствата по делото, от които по несъмнен начин е видно, че заповедта е била връчена лично на длъжника А. още на 27.12.2012г., а оплакванията, свързани с образуването и развитието на изпълнителното дело са без правно значение в настоящето производство, тъй като не касаят връчването на заповедта. Това е така, тъй като процесната заповед за изпълнение №2971/11.10.2012 год. е издадена на основание чл. 410 от ГПК и както вече се посочи, се връчва от районния съд, а не от съдебния изпълнител. Заповедта е надлежно връчена на длъжника и в срока по чл.414 от ГПК против нея не е подавано възражение, при което тя е влязла в законна сила, ползва се със сила на пресъдено нещо  и изпълнителна сила, и не подлежи на оспорване по реда на чл.423 от ГПК.

Що се отнася до оплакванията, че длъжникът няма договорни или облигационни отношения с взискателя "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София наведените, те нямат отношение към производството по чл.423 от ГПК, но единствено за пълнота на мотивите следва да се посочи, че правата си като кредитор на длъжника, респ.взискател по образуваното изп.дело "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София черпи от сключения между него и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД- гр. София договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението, поради което същото се следва да бъде оставено без уважение.  

 С оглед изхода на спора в настоящето производство, в полза на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита поискания размер на юрисконсултското възнаграждение от 300 лв. за прекомерен, поради което и на основание чл.78, ал.8, изр.1-во от ГПК определя размер на възнаграждението от 100 лв.

 Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НЕ ПРИЕМА подаденото от Н.И.А. ***, с ЕГН **********, възражение по чл.423 от ГПК против Заповед №2971/11.10.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №4088/2012 год. по описа на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА Н.И.А. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“-гр.София, бул.“Панчо Владигеров“21, бизнес център „Люлин-6“, ет.2, с ЕИК *********, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по чл.423 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........