Р Е Ш Е Н И Е №98
03.05.2023 г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Минчо Николов
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №60 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №26 от 19.01.2023г.,
постановено по анд №2920/22г., РС Стара
Загора потвърдил наказателно постановление /НП/ № СФ-10-ДНСК-194 от 10.10.2022г.
на Началник ДНСК, с което на осн. чл.232, ал.2, т.2, предл.
второ от ЗУТ, вр. с чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ на инж. С.П.Г.,
ЕГН ********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева, както и постановил осъждане на С.П. Г., ЕГН ********** да заплати на ДНСК
София разноски в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволно от решението останало
административно наказаното лице, което го обжалва в срок с довод за неговата
неправилност и визира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК.
Касаторът не бил
съгласен с констатациите на РС, тъй като съставянето и връчването на АУАН на
упълномощено лице /БГ. Б./ било извършено в грубо нарушение на ЗАНН и в
частност на неговите правила, установени
в чл.40, ал.1. БГ. Б. не бил извършил предполагаемото се административно
нарушение и съотв. не следвало да му се съставя и
връчва на него АУАН. На следващо място се сочи, че не били налице и
предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН за неговото приложение и от там се
обосновава довод за незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Коментира се съдебна практика, като се претендира
обосновка на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение на
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
На второ място се мотивира довод за допуснато
нарушение на правото на защита, като се претедира, че
подаденото възражение против АУАН не било обсъдено в НП, което довело до
невъзможност нарушителят да реализира и изгради адекватна адвокатска защита.
Така била нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
На
трето място се счита, че направените ва АУАН и в НП аргументи били
неоснователни и неотносими спрямо вмененото на касатора нарушение. Съгласно Наредба №4, за инвестиционни
проекти чл.16, ал.1, т.1 било указано, че водеща част в проекта била част
„Архитектурна“ и „Конструктивна“, а част „Газоснабдяване“ била представена като
становище, само с обяснителна записка за бъдещо проектиране и газифициране на
обекта. В тази връзка била изготвена само информационна част, касаеща бъдещи
намерения на инвеститора за газоснабдяване на обекта. Проектът бил внесен от
надзорна фирма „Лифо“ООД, която извършила оценка за
съответствие на инвестиционния процес с изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ.
Съгласно писмо на Зам. Министър на МРРБ, депозирано в Община Стара Загора и
ЗУТ, съгласуването и одобряването на техническите и работните инвестиционни
проекти се извършвало от органа по чл.145, ал.1 от ЗУТ, като в това число били
и Гл. архитект на общината. Според ал.2 на нормата, съгласуването се състояло в
проверка на съответствието на проекта с предвижданията на ПУП и правилата, и
нормите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Тази проверка
не следвало да включва повторна оценка на съответствието в обхвата по чл.142,
ал.5 от ЗУТ, която се извършвала от органа по чл.146.2, ал.6 от ЗУТ. Проектът,
както се визирало, бил внесен от надзорната фирма, която извършила оценка за
съответствието на инвестиционния процес с изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ и
задължение на същата било при констатиране на нередности или разминаване при
приложената документация, своевременно да информира, чрез оторизирано лице,
управителя на фирмата за същите, за да се отстранят. След повторен преглед на
проектната документация от проектанта, оторизираното лице от списъка на
надзорната фирма удостоверявало с подпис и печат, че проверяваната от него
съответна част отговаряла на законовите норми и можела да бъде включена към
окончателната оценка на надзорното дружество. Проверката по чл.145, ал.2 от ЗУТ
не следвало да включва повторна оценка на съответствието на обхвата по чл.142,
ал.5 от ЗУТ, която се извършвала от органа по ал.6.
В
заключението на горното се мотивира, че лицето упражняващо строителен надзор
носело отговорност за цитираните обвинения в процесното НП и поради това се
считало, че не било необходимо наличието на положително становище от ПЗБН.
Следва да се ангажира отговорността на надзорната фирма, а по отношение
отговорността на касатора, следвало НП да се отмени.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация, редовно призован, се изпраща представител. По делото се депозира
писмен отговор от процесуален представител, в който се претендира
неоснователност на касационната жалба по подробно изложените доводи. Сочи, че касаторът смесвал в жалбата си доводите, като не отчитал
фактът, че НП било издадено против него за това, че той, в качеството си на
задължено лице, одобрил конкретен инвестиционен проект, а не, че съгласувал
такъв. Касаело се за отделни изпълнителни деяние, които се наказвали
самостоятелно. Мотивират се доводи и против твърдението на касатора,
че за конкретната категория строеж /четвърта/, не се изисквало като документ
положително становище от органите за пожарна безопасност.
Представителят
на ОП Стара Загора счита касационната жалба за неоснователна, а въззивното
решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което следвало да се
остави в сила.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява напълно неоснователна.
За
да потвърди процесното НП, въззивния съд приел за установено от
доказателствената съвкупност /гласни и писмени доказателствени средства/,
събрана в хода на проведеното съдебно производство следната фактическа обстановка:
С.Г., в качеството си на длъжностно лице в Община Стара Загора и на основание делегерани правомощия със Заповед № 10-00-241/12.10.2021г.
на Гл. архитект на Община Стара Загора
на 01.10.2021г. одобрил част „Газоснабдяване“ на инвестиционен проект
във фаза „идеен“ за обект „Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на
гъвкави опаковки“ в УПИ I-1654, от кв. 34 в Индустриална зона „Загоре“ град Стара Загора
без поставени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационното
дружество за присъединяване към газоразпределителната
мрежа.
При
това фактическо положение РС мотивирал, че АНО законосъобразно приел, че бил
нарушен чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ, за което и на осн. чл.232, ал.1, т.2, вр. с чл.239, ал1, т.2 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.5 от с.з. била наложена санкция. Съдът посочил, че въпросното
нарушение било формално и довършено с одобряването на инвестиционния проект без
съответен изискуем документ – в случая изходни данни и условия за
присъединяване от експлоатационното дружество за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Наличието на такива било
абсолютно и безусловно, и с одобряването на проект без такъв документ се
осъществило изпълнителното деяние на претендираното административно нарушение.
В конкретният случай разрешението за строеж било за производствено предприятие,
а разработката на част „Газоснабдяване“ предполагала използване на газ, което
било рискова дейност и от особено значение наличието на изходни данни и условия
за присъединяване от експлоатационното дружество за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Тези данни, съгласно чл.140 от ЗУТ били необходими още преди издаване на визата за проектиране.
РС
посочил, че нарушението било извършено при пряк умисъл, т.е. виновно.
Наказаният Г. в качеството си на длъжностно лице одобрил инвестиционен проект
без всички необходими документи, поради което съзнавал обществено опасния
характер на деянието. В заключението въззивният съдебен състав приел извод за
доказаност от обективна и субективна страна на вмененото в процесното НП
нарушение. Съдът приел за неоснователни и наведените доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, в частност на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, както и посочил, че НП било издадено изцяло в съответствие с
императива на чл.57 от ЗАНН. В заключение РС посочил, че наложената санкция
била на законово предвидения минимум, което сочело, че и на тази плоскост НП
било законосъобразно. При извод за неоснователност на жалбата, Съдът уважил
искането на АНО да се присъдят разноски за юрисконсулт, които били определени в
размер на 100 лева.
Касационната
инстанция споделя доводите на РС, както, че липсват допуснати съществени
процесуални нарушения, така и, че е доказано пред въззивната инстанция от
обективна и субективна страна извършено нарушение на чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ от
настоящия касатор. Оплакванията на последния са
отново във връзка с нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН, но
същите правилно са възприети от първоинстанционният съд за неоснователни. Няма
спор, че АУАН не е съставен на датата на установяване на нарушението, а в един
по-късен момент, но при спазване на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Също не е
спорно, че актът е съставен в присъствието на БГ. Б.. Пред РС е представено неоспорено писмено доказателство /л. 111/, чрез което
наказаният и във връзка с писмо изх. № Сф21-2012-00110/29.03.2022г. /л.110/, е
упълномощил именно г-н Б. с определени права, сред които изрично и правото
упълномощеното лице да представлява упълномощителя /Г./ през РДНСК по повод
АНП. В този смисъл, не е налице претендираното нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото практиката единодушно приема, че АУАН може да се състави и
връчи в присъствието на изрично упълномощен представител, дори и когато
наказаният е физическо лице. При наличие на изрично пълномощно в полза на
представителя Б. да защитава правата на упълномощителя си пред РДНСК по
образувани против инж. Г. АНП, не е налице нарушение нито на императива на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, нито се стига до нарушение на правото на защита на
наказаният. Що се отнася до довода за допуснато нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, то касационната инстанция изцяло споделя съображенията на РС в тази
насока и дадени в жаленото решение, поради което и на осн. чл.221, ал.2, изр.
последно от АПК препраща към тях.
Касаторът
оспорва изводът на РС, че той е субектът на конкретното визирано
административно нарушение. Това възражение е неоснователно. Няма спор, че пред
РС е представено също неоспорено писмено
доказателство /л.112/, чрез което е удостоверено, че на осн. §1,т.4 от ДР на
ЗУТ, органът по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ /Гл. архитект на общината/ е делегирал
на инж. С.Г. правомощието да съгласува и одобрява /съотв.
да отказва това/ части „газификация“, „Отопление, вентилация и климатизация“,
„Топлотехническа ефективност“, „Технологична“ от инвестиционни проекти. В този
смисъл и въз основа на законовата делегация, С.Г. действа в качеството си на
орган по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ и длъжностно лице, оправомощено да съгласува
и одобрява техническите или работните инвестиционни проекти. Именно в това си
качество е налице и такова одобрение от негова страна на част „Газифекация“ на конкретен инвестиционен проект, фаза
„идеен“ за посочения в НП обект и това не е спорно пред РС. Съгласно обаче
чл.144, ал.1 от ЗУТ, инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват, след като се придружават от посочените в т.1-9 на
нормата документи, сред които и съгласно т.3 е и документ с
предоставени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните
дружества към мрежите на техническата инфраструктура в случаите, когато не е
поискано издаване на виза за проектиране по чл.
140а. Т.е., за да се съгласува и одобри един инвестиционен проект, той следва
да се придружава от посочените там документи при съобразяване спецификата на
инвестиционното намерение.
Не е спорно, че инж. Г. е имал правомощието да съгласува и одобрява конкретната
техническа част на инвестиционен проект
/част „Газифискация“/ за обект „фабрика за печат,
ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“ и същият е одобрил тази част чрез
поставяне на подписа си и на печат. Също не се спори, че в обяснителната
записка към нея е посочено, че ще бъде изградена газова инсталация, която да
захранва с природен газ газови водогрейни котли и
пр., което несъмнено поставя нуждата от представяне на документа по чл.144,
ал.1, т.3 от ЗУТ, какъвто преди одобряването на проекта не е бил представен, а
въпреки това е налице такова одобряване от длъжностното лице, в частност инж. Г..
При това положение, изцяло правилен и съответен на материалния закон е изводът
на РС, че именно наказаният е осъществил от субективна и обективна страна
вмененото нарушение на чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ, което е наказуемо на осн.
чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Наказаният е имал качеството на длъжностно лице,
което в това си качество е притежавал правомощието да съгласува и одобри
конкретна техническа част от инвестиционния проект /вж. заповедта на л.112/, която
представлява „строителни книжа“ по см. на §1, т.36 от ДР на ЗУТ /всички
необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на
строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите
за определяне на строителна линия и ниво/, но е одобрил /това е вменено му изпълнително деяние/ съотв.
строителни книжа в нарушение на закона /чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ/. Наложената
санкция е на законовия минимум, поради което правилен е изводът на РС, че
наказателното постановление е законосъобразно на тази плоскост.
Достигайки до извод за
законосъобразност на процесното НП, РС правилно е определил и възнаграждение за
юрисконсулт, каквото своевременно е било поискано. Ето защо и в тази си част,
въззивното решение е законосъобразно постановено.
При извод за неоснователност на
касационната жалба, основателна е претенцията на ответника по касация за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред
тази инстанция, като такова следва да се определи в размер на 80 лева, съобразно
правната и фактическа сложност на спора и проявената процесуална активност на
пълномощника.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №26
от 19.01.2023г.,
постановено по анд №2920/22г., по
описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА С.П. Г., ЕГН **********
да заплати на ДНСК София разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.