Определение по дело №2990/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

     

 

 

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

               № 1808

 

 

                гр. Пловдив, 24.11. 2021 год.

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито съдебно заседание на дванадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 2990 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  Образувано е по повод жалба предявена от З.И.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат Р. П.  против Решение № 2153-15-373/26.10.2021г. постановено от Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е отменено Разпореждане №  **********/протокол № N01342/02.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.Пловдив и пенсионната преписка е върната на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.Пловдив за произнасяне съобразно мотивите на решението.

                Поддържаните оплаквания в жалбата се субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен. Жалбоподателят поддържа също, че неправилно и в нарушение на закона ръководителят на ТП на НОИ – гр.Пловдив е определил размера на пенсията. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

     Ответникът  – Ръководителят на ТП на НОИ - гр.Пловдив е на становище за процесуална недопустимост на жалбата, поради  липса н7са правен интерес.

     Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, доводите на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че същата, е процесуално НЕДОПУСТИМА, и като такава следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес от оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол върху административните актове, а образуваното съдебно производство по нея да се прекрати.

     От данните по приложената административна преписка по делото се установява, че с влязло в сила съдебно решение по административно дело № 3785/2019 г. на Административен съд гр. Пловдив е отменено Решение № 2153-15-306 от 20.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/протокол № 2140-15-667/05.09.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, постановено по заявление на П. с вх.№2113-15-5773/01.11.2018 г. Пенсионната преписка е върната на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне.

      В изпълнение на цитираното съдебно решение е издадено разпореждане № **********/протокол № N01342/02.09.2021 г., с което на П.  е отпусната лична пенсия по чл. 68, ал.1-2 от КСО, считано от 01.11.2018 г. и е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, отпусната от 07.11.2019 г. с разпореждане №**********/ протокол № N01029/ 21.01.2020 г. по заявление с вх.№ 2113-15-5679/07.11.2019 г.

      Недоволна от така постановеното разпореждане на Ръководителя на „ПО” в  ТП на НОИ - гр.Пловдив П. е обжалвала същото на основание и в срока  по чл.117, ал.1 от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив с жалба с вх.№ 1012-15-505/29.09.2021г. на ТП на НОИ – гр.Пловдив, в която е изложил съображения относно наличието на основание за определяне на пенсията в по - висок размер.

        По повод административното обжалване, Ръководителят на ТП на НОИ - гр.Пловдив е приел, че в атакуваното разпореждане е посочено, че отпускането на пенсията е по заявление, подадено на 23.06.2021 г., но това е датата на завеждане в деловодната система на влязлото в сила съдебно решение по адмистративно дело № 3785/2019 г. на Административен съд гр. Пловдив.

        На следващо място е прието, че неправилно с обжалваното разпореждане е постановено спиране на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П., отпусната считано от 07.11.2019 г. Разпореждане № **********/ протокол № N01029/ 21.01.2020 г, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 07.11.2019 г. следва да бъде отменено, тъй като пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. е отпусната от по-ранна дата (01.11.2018 г.) от тази с разпореждане №**********/ протокол № N01029/ 21.01.2020 г.

 

    В решението на контролния административен орган е прието също, че неправилно е изчислен размерът на пенсията на П., като е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от КСО за периода от 01.10.2002 г. до 31.03.2003 г., тъй като в регистъра на осигурените лица липсват данни за посочения период и не е представено удостоверение за доход, издаден от осигурителя "Елада- ГМ" ЕООД за посочения период. В тази връзка е прието, че на основание чл. 40, ал. 2 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Документите по чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по чл. 40, ал. 3 от НПОС липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.                 При тези фактически и правни основния е постановено и оспореното в настоящото производство Решение № 2153-15-373/26.10.2021г. постановено от Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е отменено Разпореждане № № **********/протокол № N01342/02.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.Пловдив и пенсионната преписка е върната на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.Пловдив за произнасяне съобразно мотивите на решението.

  При тези данни по делото съдът намира, че оспорването е процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните :

               Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ решението на Ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14–дневен срок от получаването му пред административния съд. Съобразно ал. 3 съдът разглежда делата по реда на АПК. Доколкото в случая с решението на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив, което е предмет на съдебния контрол, е отменено разпореждането на Ръководителя на „ПО” в  ТП на НОИ – гр.Пловдив и административноправния въпрос не е решен по същество, а преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне и разрешаване на въпроса относно правото на пенсия по същество, то за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването му, поради което оспорването на основание чл. 159, т. 4 от АПК е недопустимо. Няма никакво съмнение, че даденото с Решение №2153-15-373/26.10.2021г.  на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив разрешение на административноправния въпрос не е неблагоприятно за жалбоподателя и то в никаква степен не накърнява неговите права и законни интереси, поради което в случая липсва правен интерес от оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол, за която съдът следи служебно.

              Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той несъмнено трябва да е личен, т. е. защитата да е на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на  оспорващия като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. В процесния случай атакуваният акт, каза се не засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия, напротив, същият създава една правна възможност за благоприятно разрешаване на административноправния въпрос относно правото му на пенсия за ОСВ по повод новото разглеждане на преписката по подаденото заявление.  Той не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, доколкото не разрешава административноправния въпрос по същество. В случая новото разпореждане, което ще бъде издадено от Ръководителя на „ПО” в ТП на НОИ - гр.Пловдив е актът който пряко и непосредствено ще засегне правната сфера на жалбоподателя, и в случай, че същият е неблагоприятен за жалбоподателя,  за него е налице правна възможност да го атакува по съответния ред. В този смисъл следва да се посочи, че претенциите за определяне на по-висок размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбоподателят може и следва да предяви в производството по обжалване на новото разпореждане на Ръководителя на „ПО” в ТП на НОИ - гр.Пловдив, ако счита, че то е неблагоприятно за него и накърнява в някаква степен неговите права и законни интереси, от което право жалбоподателя не е лишен.

     /Така и в този смисъл е и Определение № 7049 от 12.06.2008г. по адм. д. №  3653/2008г.на Върховния административен съд, Шесто отделение Определение № 10681 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 8928/2013 на Върховния административен съд, Шесто отделение/.

     С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена при липсата на правен интерес от оспорване. При това положение и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК същата следва да се остави без разглеждане и производството по делото ще следва да се прекрати.

     При този изход на спора претенцията на  П. за присъждане на сторените разноски по производството е неоснователна, а ответникът, който има право на разноски, не е заявил такава претенция.

     Водим от горното,  съдът

 

 

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

 

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.И.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат Р. П.  против Решение № 2153-15-373/26.10.2021г. постановено от Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е отменено Разпореждане №  **********/протокол № N01342/02.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.Пловдив и пенсионната преписка е върната на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр.Пловдив за произнасяне съобразно мотивите на решението.

   ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2990/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIІ състав.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщението за постановяването му .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: