О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 09. 02. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 11781 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 577, ал. 1 във връзка с чл.
569, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от “М.”
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес град София,
район “Средец”, ул. “*******(жалбоподател) чрез процесуалния представител
адвокат Б. П. срещу определение № 1295 от 11. 09. 2020 г. на съдия по
вписванията с район на действие на Софийския районен съд по заявление №
50550/11.09.2020 г. (обжалвано определение). С посоченото определение съдията
по вписванията е отказала да заличи договорна ипотека, вписана с входящ номер
16792, том XIII, акт № 113 (ипотеката). Мотивите на съдията по вписванията са
свързани с липса на пълномощно в полза
на приносителя, фактически подал молбата за заличаване, несъответствие на един
от представените с молбата актове с изискванията за съдържание по чл. 6 от
Правилника за вписванията (ПВ), липса на правен интерес да се иска
заличаването, липса на представено копие от ипотеката и липса на надлежно
заверен препис от пълномощното в полза на автора на молбата.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е
неправилно, необосновано (в противоречие с данните от приложените към
заявлението за вписване документи) и постановено в противоречие с действащата
нормативна уредба и практиката на Върховния касационен съд (ВКС). Поддържа, че
е придобил следния недвижим имот на публична продан: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.902.963.1.3, адрес на имота град София, район “******”,
бул. “******, с площ от 82, 9 квадратни метра, ведно с мазе № 2 с площ 2, 14
квадратни метра и съответни идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото (недвижимо имот). Заявява, че предходния
собственик на имота е учредил ипотеката върху недвижимия имот през 2005 г.
Твърди, че през 2010 г. ипотекарният кредитор е прехвърлил обезпеченото вземане
заедно с ипотеката, като цесията е била вписана в имотния регистър на 21. 06.
2011 г. с входящ регистрационен номер 25675, том 14, акт № 10. Поддържа, че с
извършването на публична продан на недвижимия имот ипотеката се е погасила
(постановлението за възлагане е влязло в сила на 28. 10. 2011 г. и е било
вписано в имотния регистър на 18. 11. 2011 г. с входящ регистрационен номер
50241, том 124, акт № 104). Заявява, че през 2015 г. вписването на ипотеката е
било подновено въз основа на молба, вписана в имотния регистър на 31. 03. 2015
г. с входящ регистрационен номер 17464, том 16, акт № 269.
Жалбоподателят твърди, че приносителят на заявлението
за заличаване на ипотеката не е пълномощник и че представянето на пълномощно
спрямо нея не е необходимо. На следващо място заявява, че е подал молбата за
заличаване чрез процесуалния представител адвокат П., като представените
преписи от пълномощното в нейна полза са били надлежно заверени от нея в кръга
на работата ѝ по повод защитата на правата и интересите на “М.” ООД (чл.
32 от Закона за адвокатурата). Твърди, че ПВ всъщност не поставя изисквания за
съдържанието на удостоверението на съдебния изпълнител, че купувачът не е поел
ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Освен това чл. 19, ал. 2 от ПВ не
изисква да бъде представено копие от договорната ипотека, чието заличаване се
иска, а изисква само вписано постановление за възлагане и удостоверение, че
купувачът не е поел ипотеката, каквито са били представени. Твърди, че има
правен интерес да иска заличаването на ипотеката, понеже възможността за това е
изрично предвидена в чл. 175 ЗЗД. В обобщение заявява, че са налице всички
предпоставки за заличаване на ипотеката. Иска от Софийския градски съд да
отмени обжалваното определение. Претендира направените по делото съдебни
разноски.
Анализирайки
твърденията на жалбоподателя и представените доказателства, съдът направи следните
фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител срещу подлежащ на обжалване акт (определение за отказ
на вписване). Представен е документ за платена държавна такса в съответен
размер. Поради тази причина жалбата е процесуално допустима.
Налице е правен интерес на жалбоподателя
да поиска заличаването на ипотеката. Чл. 175 ЗЗД не урежда изрично право на
купувача по публичната продан да поиска заличаването на погасената ипотека.
Подобно право е изрично уредено в чл. 19, ал. 2 ПВ. Правният интерес на
купувача по публичната продан произтича от неблагоприятното засягане на
правната му сфера от незаличеното вписване на ипотеката, което ограничава
възможността му да се разпорежда с недвижимия имот. За да е налице правен
интерес да се подаде молба за заличаване на ипотеката по чл. 19, ал. 2 ПВ,
достатъчно е молителят да се легитимира като купувач по публична продан,
извършена след вписването на ипотеката. Настоящият случай е такъв, поради което
изводът на съдията по вписванията за липса на правен интерес е неправилен.
Фактическото подаване на
молбата за заличаване на ипотеката може да бъде осъществено и чрез
неупълномощено лице. В случая става въпрос за извършване на фактическо
действие, а не правно действие. Производството по заличаването на вписването на
ипотеката е вид охранително производство, към което се прилагат съответно
правилата на общия исков процес (чл. 540 ГПК). В общия исков процес е допустимо
фактическото подаване на писмени изявления на страна до съда (включително по
разпореждане с предмета на делото) чрез всяко трето лице, независимо от
наличието на упълномощаване (в този смисъл решение № 474 от 23. 09. 2009 г. по
гр. д. № 6415/2007 г., ВКС, III г. о., ГК; в правната теория В.Т.обозначава
това трето лице като “пратеник” или “нунций”). За разлика от чл. 15, ал. 2 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, ПВ не съдържа изискване относно кръга на лицата, които могат фактически да
подадат молба за заличаване на вписване. Поради тези съображения изводът на съдията
по вписванията, че фактическият подател на молбата за заличаването на ипотеката
е трябвало да бъде надлежно упълномощен, е неправилен.
Към молбата за заличаването
на ипотеката са били приложени преписи от постановление за възлагане на
недвижим имот по изпълнително дело № 20108520400490 по описа на частния съдебен
изпълнител К.П.и удостоверение, че купувачът по публичната продан не е
поел по съгласие с ипотекарния кредитор обезпеченото задължение по смисъла на
чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Това са единствените документи, чието представяне се
изисква от чл. 19, ал. 2 ПВ при подаването на молбата за заличаване на
ипотеката. Посоченият текст не поставя изискване към молителя да представи и
договора за учредяването на ипотеката, както неправилно е приела съдията по
вписванията. Постановлението за възлагане отговаря на изискванията за
съдържание по чл. 6 ПВ (то самото вече е било вписано през 2011 г., преди
подаването на молбата за заличаването на ипотеката). От друга страна, съдията
по вписванията неправилно е приела, че изискванията за съдържание по чл. 6 ПВ
са относими и към удостоверението, че купувачът по публичната продан не е поел
обезпеченото с ипотеката задължение по смисъла на чл. 175, ал. 2 ЗЗД. ПВ не
поставя подобни изисквания към посоченото удостоверение. Разумът на закона е,
че с извършването на публичната продан в общия случай ипотеката се погасява
(чл. 175, ал. 1 ЗЗД). По изключение ипотеката може и да не се погаси след
извършването на публичната продан (чл. 175, ал. 2 ЗЗД). Удостоверението има за
цел да установи само че въпросното изключение не е налице. За да бъде уважена
молбата за заличаване на вписаната ипотека, достатъчно е в удостоверението да
са посочени купувачът по публичната продан и придобитото недвижимо имущество,
които да са идентични с посочените във вече вписаното постановление за
възлагане, и да е налице изявление, че обезпеченото с ипотеката вземане не е
било поето от купувача. В разглеждания случай представеното с молбата
удостоверение, че обезпеченото вземане не е било поето от купувача по
публичната продан по чл. 175, ал. 2 ЗЗД, има необходимото съдържание.
На последно място трябва да бъде разгледан
въпросът относно преписа от пълномощното в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя, чрез когото е била юридически подадена молбата за
заличаването на ипотеката. Както вече беше посочено, правилата на общия исков
процес се прилагат съответно в производството по заличаване на вписана ипотека
въз основа на чл. 569, т. 5 във връзка с чл. 540 ГПК. Към съответно приложимите
правила спадат и изискването за прилагане за представяне на пълномощно в полза
на процесуалния представител (чл. 128, т. 1 ГПК). Щом молбата за заличаването
на ипотеката се подава чрез пълномощник (какъвто е настоящият случай), то към
нея следва да бъде приложено и съответно пълномощно в полза на представителя. В
противен случай молбата е нередовна, като съдията по вписванията постановява
отказ без да дава указания за отстраняването на нередовността (т. 1 от
Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. по тълкувателно дело № 7 от 2012 г. на
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС).
В разглеждания случай с
молбата за заличаване на вписаната ипотека е бил представен препис от
пълномощно в полза на адвокат Б. П., с което тя е изрично упълномощена да
предприема правни и фактически действия за заличаването на ипотеки от името и
за сметката на “М.” ООД. Чл.
128, т. 1 ГПК не поставя изискване пълномощното да бъде представено в оригинал
или в официално заверен препис от оригинала. Подобно изискване не е установено
и ПВ. При това положение представеният препис от пълномощно в полза на адвокат Б.
П. отговаря на нормативните изисквания. Съдията по вписванията неправилно е
отказала да впише заличаването на ипотеката.
Поради изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде
отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписванията за заличаване на
ипотеката.
Разноски. Въпреки направената от жалбоподателя претенция за
присъждане на разноски и представените данни за реалното им извършване, такива
не следва да бъдат присъдени въз основа на чл. 541 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯВА определение № 1295 от 11.
09. 2020 г. на съдия по вписванията с район на действие при Софийския районен съд по заявление №
50550/11.09.2020 г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за заличаване
на договорна ипотека, вписана с входящ номер 16792, том XIII, акт № 113.
Заличаването на ипотеката да се счита за извършено на 11. 09. 2020 г. въз
основа на чл. 577, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател:
Членове:
1.
2.