Решение по дело №661/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 763
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20241210100661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Благоевград, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов

при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100661 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. М. Б., ЕГН ********** против
Община Благоевград.
Навежда се в молбата, че ищецът е придобил по давност правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 07377.500.303 (номер по предходен план 303, парцел
XVII, квартал 5), находящ се в Община Благоевград, с. Българчево, с площ 59 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниска
застрояване, при граници (съседи): 07377.500.129; 07377.500.122; 07377.500.123;
07377.500.131; 07377.500.130, видно от приложената към исковата молба Скица на поземлен
имот № 15-1208192-14.11.2023 г. Твърди се, че процесният имот е актуван като частна
общинска собственост на 03.01.2024 г. с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №
12971/ 03.01.2024 г. Твърди се, че от 1983 г. ищецът владее и стопанисва поземлен имот с
идентификатор № 07377.500.129, с номер по преходен план 129, парцел XVII, находящ се в
Община Благоевград, с. Българчево, с площ 700 кв. метра, което се установява със Заповед
№ 92/ 29.06.1983 г, и прилежащия договор, с които е учредено право на строеж за ищеца.
Твърди се, че през 1990 г. ищеца получава и Разрешение за строеж № 565/ 29.12.1990
г. Със Заповед № 1129/ 15.01.2000 г. е разпоредено поземлен имот с идентификатор №
07377.500.129 да бъде продаден на ищеца. Твърди се, че заедно с описания по-горе имот, от
1990 г, до настоящия момент, ищеца владее и държи като свой и процесния поземлен имот с
идентификатор 07377.500.303. Процесният имот е твърде малък и по-скоро изглежда като
необходимото отстояние между два имота. Навежда се, че предвид продължителното и
необезпокоявано владение на този имот повече от 33 години, ищецът предприел действия по
сдобиване с констативен нотариален акт. Твърди се, че в тази връзка, през 2023 г. ищецът
1
подал молба- декларация за обстоятелствена проверка до Община Благоевград, в което
производство ищеца установил, че процесният имот е актуван като частна общинска
собственост на 03.01.2024 г. - след депозирането на молбата за обстоятелствена проверка, с
Акт за частна общинска собственост (А ЧОС) М12971/ 03.01.2024 г.
Поддържа се, че въпреки издадения акт, фактическото владение на процесния имот
през посочения период се е осъществявало от ищеца, поради което същият е придобил
правото на собственост на спорния имот по давност, чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение в продължение на 10 години.
Поддържа се, че от 1990 г. до настоящия момент, в продължение на 33 години, ищеца
лично и непрекъснато владее процесния поземлен имот, като е упражнявал фактическата
власт върху имота, с намерението да се свои вещта, което се изразява чрез различни действия
- ограждане на имота по границите му с телена мрежа и циментови колове, разчистване и
поддържане на имота, засаждане на слива. Основното предназначение на имота, предвид
малките му размери, е било за съхраняване на дървен материал. Навежда се, че от 2015 г., с
ясното съзнание, че е собственик на имота, ищеца е предоставил възможност на Йордан
Кирилов Симеонов да съхранява строителните си машини, като ищеца ежедневно наглежда
и посещава процесния имот с ясното намерение, че е негова собственост.
Прави се довод, че изброените действия от страна на ищеца запълват фактически
съдържанието на правомощието на собственика. Наред с изложено дотук - налице са и
допълнителните признаци на владението - то е било непрекъснато, явно, постоянно и
спокойно.
Твърди се, че считано от 1990 г. владението на имота от ищеца е постоянно,
изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от
никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и
явно - ищецът е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на
фактическа власт върху поземления имот. До настоящия момент трети лица не са имали
претенции към собствеността на процесния имот. Никой не се е противопоставял на явното
владение на имота от доверителя ми.
Поддържа се, че е налице невъзможност да се установи по ясен и безспорен начин на
какво придобивно основание се твърди, че спорния имот е общинска частна собственост. В
графа „правно основание“ на акта е посочено - „чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1,т. 7от ЗОС/придобит
по закон/; чл. 59, ал. 1 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и Заповед М 788/
06.06.2016 г. на кмета на Община Благоевград за допълване на КП на с. Българчево, общ.
Благоевград. “.
Навежда се, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОС гласи, че за общинските имоти се
съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Цитираната
разпоредба не съдържат правна уредба на конкретно придобиело основание, а уреждат общи
въпроси, касаещи общинската собственост.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС общинска собственост са имотите и
вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. От формулировката в спорния акт, гласяща „по закон“ не става ясно, в
коя от посочената хипотеза се твърди, че общината е придобила имота. Смятаме, че в случая
не е налице нито една от посочените хипотези в чл. 2, ал. 1,пи 7 ЗОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗОС— при влизане в сила на кадастрална
карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост,
в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска
собственост. В случая, актът за общинска собственост не е съставен към момента, определен
в чл. 59, ал. 1 ЗОС, а едва на 03.01.2024 г., след като общината е била сезирана с молба за
обстоятелствена проверка.
Съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС-застроените и незастроените
парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините. Разпоредбата на на § 42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОС има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, частна държавна
собственост, като се изисква към момента на влизане в сила на тази разпоредба от закона, за
тези имоти, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове на населеното място, последните да са отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините. Смятам, че в случая, не са налице така
предвидените в тази разпоредба условия, въз основа на които настъпва трансформация на
частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС, общината удостоверява възникването на
правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 3
ЗОС. Следователно дали един имот е общинска собственост не зависи от това дали е
актуван, а от това дали общината може да докаже осъществяването на фактическия състав
на конкретно придобивно основание, на което се позовава. Актът за частна общинска
собственост е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по
определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на
общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява
принадлежността на това право до установяване на противното. В този смисъл са: Решение
№ 2903 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 2933 /2018 на Върховния административен съд;
Решение № 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249 /2014 на Върховния административен
съд и др.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът е собственик на
основание давност на поземлен имот с идентификатор 07377.500.303 (номер по предходен
план 303, парцел XVII, квартал 5), находящ се в Община Благоевград, с, Българчево, с площ
3
59 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниска застрояване, при граници (съседи): 07377.500.129; 07377.500.122; 07377.500.123;
07377.500.131; 07377.500.130.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва иска. Навежда се, че Община Благоевград е собственик на
претендирания имот на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от Закона за
общинската собственост вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и Заповед № 788/ 06.06.2016 г..
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Законовата разпоредба, по
силата на която имотът е станал общинска собственост е §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн. - ДВ, бр. 96 от
1999 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.), застроените и незастроените
парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините.
Със Заповед № 190/11.02.1980 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен
кадастралния, застроителния и регулационния план за с. Българчево.
Със Заповед № РД-02-14-2021/01.11.1999 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството е одобрен кадастралният план на с. Българчево, в който процесният имот
е отразен с планоснимачен номер № 303.
С Акт за частна общинска собственост № 12971/03.01.2024 г. имот с идентификатор №
07377.500.303, находящ се в с. Българчево, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59,
ал. 1 от Закона за общинската собственост вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и Заповед №
788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград, е актуван като частна общинска
собственост. Видно от Извадка от КЗРП на с. Българчево, одобрен със Заповед №
190/11.02.1980 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград имот с идентификатор №
07377.500.303 не съществува. Както се вижда и от Извадка от КП на с. Българчево, одобрен
със Заповед № РД-02-14-2021/01.11.1999 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, към момента на приемане на плана, т. е към 01.11.1999 г. имот с
идентификатор № 07377.500.303 също не съществува. Процесният имот е отразен за първи
път на кадастралния план през 2016 г. Той се появява след подадено заявление до Община
Благоевград с вх. № 0103-17/31.03.2016 г., което прилагам като доказателство към настоящия
отговор. С това заявление собственикът на имот е планоснимачен № 130 иска изменение
(допълване) на имота с верни имотни граници по ПУП-ПР. На основа на подаденото
заявление е съставен Акт № 18/13.04.2016 г. за непълноти и грешки в поземлен имот с
планоснимачен № 130 по кадастралния план на с. Българчево. Видно от акта след извършен
4
оглед на място и проверка по кадастрален и регулационен план на с. Българчево, се
установило, че границата на имот с планоснимачен № 130 не е нанесена вярно в
кадастралния план на с. Българчево.
Въз основа на горепосочените заявление и акт е издадена Заповед № 788/ 06.06.2016 г.
на Кмета на община Благоевград, с която е одобрено допълването на кадастралния план с.
Българчево с вярната имотна граница на имот с планоснимачен № 130 и нов имот с
планоснимачен № 303. Както е видно от съобщението към Заповед № 788/06.06.2016 г. на
Кмета на община Благоевград и от Констативен акт от 08.06.2016 г., ищецът е удостоверил с
подписа си, че е запознат със Заповед № 788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград,
няма възражения по отношение заповедта и желае нейното предварително изпълнение.
Със Заповед № 1129/15.01.2001 г. на Кмета на община Благоевград е разрешена
продажбата на недвижим имот частна общинска собственост, представляващ парцел XVII,
планоснимачен № 129, кв. 5 по плана на с. Българчево, целият с площ 700 (седемстотин) кв.
м. Видно и от Договор № 235-00-0030 за продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост, имотът който е продаден на г-н В. М. Б., ищец в настоящото производство,
представлява урегулиран парцел XVII, заснет с планоснимачен № 129, в кв. 5 по ЗРП на с.
Българчево, одобрен със Заповед № 190/11.02.1980 г. на Окръжен народен съвет -
Благоевград, целият с площ от 700 кв. м. Имотът е отразен по същия начин и със същата
площ от 700 кв. м. и в Нотариален акт № 139, том IV, per. № 11939, дело № 739 от 2003 г. От
горецитираното следва, че имот с идентификатор 07377.500.303, целият с площ от 59 кв. м.,
не е бил включен в площта на имота, който е продаден на г-н В. Б., поради което той не го
придобил по силата на договор № 235-00-0030 за продажба на недвижим имот - частна
общинска собственост.
Както се спомена и по-горе, имот с идентификатор 07377.500.303 е отразен за първи
път на кадастралния план през 2016 г. по повод подадено заявление до Община Благоевград
с вх. № 0103-17/31.03.2016 г. Поради този факт твърдя, че за ищецът не е настъпило
твърдяното в исковата молба придобивно основание - изтекла в негова полза давност.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. И тъй
като процесният имот е нов и се появява през 2016 г., следва че законоустановеният срок,
предвиден в чл. 79 от ЗС към настоящия момент все още не е изтекъл, поради което ищецът
не може да се позовава на това придобивно основание, за да придобие атакувания в
настоящото производство имот.
Прави се довод, че предвид гореизложеното имот с идентификатор 07377.500.303
правилно е актуван като общинска собственост с оглед основанията посочени в акт за частна
общинска собственост № 12971/03.01.2024 г. Имотът е станал общинска собственост на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Придобивното
основание по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, с оглед естеството си, е по силата на закона. То
се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на
имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този
5
параграф нужди. Към датата 05.11.1999 г., когато тази разпоредба е била приета,
територията, в обхвата на която се намира спорният имот, съгласно предвижданията на КП
на с. Българчево, одобрен със Заповед № РД-02-14-2021/01.11.1999 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е отредена за целите посочени в този параграф,
а именно - за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на
общината.
По отношение периода на владение, който се твърди в исковата молба от 1990 г. до
настоящия момент от ищеца, твърди се от ответника, че за периода от 1990 г. до 2016 г.
давност за имота не е могла да тече понеже имот с идентификатор 07377.500.303 до 2016 г.
не е бил индивидулизиран и не е бил отразен в нито един документ като самостоятелен
имот. А периодът от 2016 г. до настоящия момент не е достатъчен за ищеца, за да може да
придобие имота на основанието посочено в исковата молба, а именно изтекла в негова полза
давност.
Прави се довод, че безспорно се доказа, че Община Благоевград е собственик на имот
с идентификатор 07377.500.303, целият с площ от 59 (петдесет и девет) кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване (до 10 м), при граници (съседи): имот с идентификатор 07377.500.129,
имот с идентификатор 07377.500.122, имот с идентификатор 07377.500.123, имот
с идентификатор 07377.500.131, имот с идентификатор 07377.500.130.
Претендира сторените разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства по делото, че през
1990 г. ищеца получава Разрешение за строеж № 565/ 29.12.1990 г., като със Заповед № 1129/
15.01.2000 г. е разпоредено поземлен имот с идентификатор № 07377.500.129 да бъде
продаден на ищеца, като видно от договор за продажба от 06.02.2001 г., имота е продаден на
ищеца.
Видно от Заповед № 190/ 11.02.1980 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е
одобрен кадастралния, застроителния и регулационния план за с. Българчево.
Със Заповед № РД-02-14-2021/01.11.1999 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството е одобрен кадастралният план на с. Българчево, в който процесният имот
е отразен с планоснимачен номер № 303.
Видно от Акт за частна общинска собственост № 12971/03.01.2024 г. имот с
идентификатор № 07377.500.303, находящ се в с. Българчево, на основание чл. 56, ал. 1, чл.
2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС
и Заповед № 788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград, е актуван като частна
общинска собственост.
Видно от Извадка от КЗРП на с. Българчево, одобрен със Заповед № 190/11.02.1980 г.
на Окръжен народен съвет - Благоевград имот с идентификатор № 07377.500.303 не
6
съществува. Видно от Извадка от КП на с. Българчево, одобрен със Заповед № РД-02-14-
2021/01.11.1999 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, към
момента на приемане на плана, т. е към 01.11.1999 г. имот с идентификатор № 07377.500.303
също не съществува. Процесният имот е отразен за първи път на кадастралния план през
2016 г. Той се появява след подадено заявление до Община Благоевград с вх. № 0103-
17/31.03.2016 г. от собственикът на имот е планоснимачен № 130 иска изменение
(допълване) на имота с верни имотни граници по ПУП-ПР. На основа на подаденото
заявление е съставен Акт № 18/13.04.2016 г. за непълноти и грешки в поземлен имот с
планоснимачен № 130 по кадастралния план на с. Българчево. Видно от акта след извършен
оглед на място и проверка по кадастрален и регулационен план на с. Българчево, се
установило, че границата на имот с планоснимачен № 130 не е нанесена вярно в
кадастралния план на с. Българчево.
Видно от Заповед № 788/ 06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград, е одобрено
допълването на кадастралния план с. Българчево с вярната имотна граница на имот с
планоснимачен № 130 и нов имот с планоснимачен № 303. Видно от съобщението към
Заповед № 788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград и от Констативен акт от
08.06.2016 г., ищецът е удостоверил с подписа си, че е запознат със Заповед №
788/06.06.2016 г. на Кмета на община Благоевград, няма възражения по отношение
заповедта и желае нейното предварително изпълнение.
По делото от ищецът е ангажирал гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитан В. В., който посочи, че е съученик на ищеца, като
е и негов комшия в с. Българчево. Не живее постоянно в селото, тъй като е по Швейцария,
като сочи, че В. владее имота от преди 1989 години. В. си направил вила, там си живеел,
направил си складче за частите, защото В. имал фирма за таксита. В горния край на имота
бил направил едно складче на два етажа за резервни части, който склад още е в имота. Има
ограда зад склада. Пространството между склада и оградата пак е собственост на В.. Това
пространство горе-долу, защото той си спазва постановление за ограничението за 3 метра от
оградата, и е някъде около 10 метра. Сочи свидетеля, че целият парцел е около 600-700
квадрата, като ищеца и свидетеля имат обща ограда. Сочи свидетеля, че частта зад
постройката /зад склада/ и между оградата винаги е била част от големия имот на В., там си
оставал разни неща за градината. Не е известно на свидетеля някой да е имал претенции.
Сочи свидетеля, че оградата на имота е направена от В.. Оградата е циментови колци и
мрежа.
Свидетелят А. Ст. сочи, че живее в с. Българчево от 1969 години и от тогава познава
В.. Сочи, че процесния имот се намира в с. Българчево, зад къщата. В селото е парцела, там
е къщата. През улицата са съседи с В.. Сочи свидетеля, че в парцела има постройки, има
къща, не е видял склад. Сочи свидетеля, че имота е ограден от железа. Сочи се, В. владее
имота много години.
Съдът кредитира показанията свидетелите, доколкото същите са логични,
7
последователни, непротиворечиви, базирани на данни от лични впечатления. Освен това
свидетелите нямат родствена връзка със страните по делото, което не ги прави
заинтересовани.
По искане на ответника е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице Ю., по която
дава заключение, че имота е празен, незастроен, запустял и неподдържан, като ПИ с
идентификатор № 07168.500.303 по КККР от 2022 год., като югоизточната му граница е
стена на масивна стопанска сграда на два етажа /2МС/, в границите на ПИ с идентификатор
07168.500.123, имот на ищеца, по границата между двата имота няма ограда, а със синя
линия е показана паянтова ограда, която отнема част от ПИ с идентификатор №
07168.500.130. Достъпа до въпросен ПИ с идентификатор № 07168.50^.303 е само от
съседния му от североизток имот № 07168.500.131, на трети лица, имота е празен,
подравнен. В имота няма строежи и насаждения. Процесният имот - Поземлен имот с
идентификатор № 07377.500.303, с площ от 59 кв.м. по КККР, като част от проектен парцел
/УПИ/ Х-130, в кв.5, по РП от 1980 год., от 785 кв.м. /Приложения №№ 8, 16 и 17 към
експерт./, не е идентичен с имота, описан в Акт за държавна собственост № 47 от 05.01.1986
год., като парцел /УПИ/ XVII, пл.№ 129, в кв.5, с площ от 700 кв.м., който парцел е съседен
от югоизток на парцел /УПИ/ Х-130, в кв.5, по РП от 1980 год. Поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 07377.500.303, е отразен за първи път като самостоятелен имот с пл. №
303, с одобреното със Заповед № 788 от 06.06.2016 год., на Кмета на Община Благоевград,
коригиране на югоизточната граница на имот пл.№ 130, като той е намален по площ, и
между него и имот пл. № 123 е допълнен нов имот пл. № 303, с площ от 59 кв.м.,
общинска собственост, по кафявия цвят на туша на приложената към заповедта скица №
303 от 13.04.2016 год. Регулационният статус на процесния поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 07168.500.303, с площ по КККР от 59 кв.м. е според регулационния план
на с. Българчево от 1959 год., е част от проектен, индивидуален, жилищен парцел /УПИ/ VI-
108, в кв.20, с тонирани в жълто граници на извадката от плана /Приложение № 1 към
експерт./, с площ на парцела /УПИ/ от 1025 кв.м. Според частичното изменение на РП за кв.
20 от 1974 год. е част от проектен, индивидуален, жилищен парцел /УПИ/ VI-108, в кв.20, с
тонирани в жълто граници на извадката от плана, но вече с нова площ на парцела /УПИ/ от
580 кв.м.; според действащия регулационен план на с. Българчево от 1980 год., е част от
проектен, индивидуален, жилищен парцел /УПИ/ Х-130, в кв. 5, с площ от 785 кв.м., с
граница от югоизток, до червената линия. Съгласно действащия регулационен план /РП/ на
с. Българчево от 1980 год., показан на графиката на плана, процесния поземлен имот с
идентификатор № 07168.500.303 е част от проектен парцел /УПИ/ X- 130, в кв. 5,
предназначен за ниско жилищно застрояване, до 10 м..
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, доколкото е пълно, ясно и
не възникват съмнения относно неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК, отричайки правото на собственост на ответника.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съображенията за това
за следните:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
8
фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи
всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано
непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице
намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен
да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на
фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата
власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана върху
собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имота и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС. С оглед
дадените от свидетелите в настоящия процес показания, се установява, че ищецът обитава
процесната вещ за период по-голям от 10 години.
Правният интерес по предявения отрицателен установителен иск е обусловен с
твърдението на ищците, че са собственици на посочения имот и че техните права се
оспорват от ответника, който претендира собствеността на имота на основание закон, след
като са отпочнали ищците процедура за снабдяване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската
собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1980 г., когато е
съставен процесният акт за държавна собственост, което право на собственост на държавата
е трансформирано на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, във връзка с § 42 ПЗР на ЗИДЗОС в
право на собственост на общината. Съгласно цитираната разпоредба, Застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В случая, имота е
частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство, поради което с приемането
на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, в сила от
01.07.2006 г., правото на собственост на държавата се е трансформирало в право на
собственост на община Благоевград върху процесния имот.
Разпитаните по делото свидетели установиха, че от около 1990 г. ищеца е оградил
имота, стопанисва имота, и от тогава е в непрекъснато владение на дворното място. От
9
посочения момент до датата на съставяне на акта за държавна собственост и до датата на
предявяване на иска е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок,
поради което, за да се приеме, че това владение не е довело до придобиването на правото на
собственост на оригинерно основание, би следвало да се установи, че през този период по
отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС. По делото обаче липсват
такива доказателства, поради което следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост
и след като е владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по
делото е придобит от тях по давност.
Неоснователно ответната страна се позовава на законови разпоредби, които
забраняват придобиване на процесния имот по давност от страна на ищците. За имоти
публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега,
визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода
от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996
г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този смисъл са и
чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична държавна
собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската
собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска
собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност всички
държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност само
имоти - публична държавна или общинска собственост.
По делото са налице доказателства - АДС, че имотът е бил собственост на държавата,
собственост на АПК, но тъй като е отреден за жилищно строителство, с приемането на
Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, в сила от
01.07.2006 г., правото на собственост на държавата се е трансформирало ex lege в право на
собственост на община Благоевград върху процесния имот.
От друга страна, даже и да приемем, че имота е частна общинска собственост,
придобит чрез от държавата, която го е отчуждила, съдът намира, че общината е загубила
собствеността върху имота.
При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот -
недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото
на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на
31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да
тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. – датата на влизане в сила
на закона, освобождаваща забраната да се придобива по давност имот частна държавна или
общинска собственост – чл. 86 ЗС. Към този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в
редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от 01.06.1996 г., според която не могат да
се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на
противното - в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна държавна или
общинска собственост.
10
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на
гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17
на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР
на закона за изменения на чл. 6 ЗС.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което
"собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86
ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна
давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или
общинска собственост.
С изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това
ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна
или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на
частната държавна и общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото
изменение от 01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал.
1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна държавна и общинска
собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че
"давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е
публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр.
105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014
г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост
по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след
01.06.2006 г.
Съгласно разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са обявени за
противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г.
посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което
параграфът няма действие.
Ищецът са се позовали на давността като придобивно основание, поддържайки и
доказвайки осъществената от него фактическа власт с намерение за своене след 1983 г. до
настоящия момент. Установява, че осъщественото от него владение е без прекъсване и без
спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на
вещното право на владение и ползване като собственици.
Община Благоевград в хода на производството не провежда защита на оспорване
11
на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по
давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1,
т. 3 ЗМСМА.
Съдът намира, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот –
държавна собственост, а след 01.07.2006 г. общинска собственост, след 01.06.1996 г. касаят
само публична държавна и общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката
на частна държавна собственост, или частна общинска собственост.
След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл.
131 ГПК, че за времето от 1969 г. до момента на завеждане на иска, ищците упражняват
владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки
поведение на собственици, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в
сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна - респ. общинска
собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на
собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на
държавна частна собственост, а след приемането на ЗИДЗОС в сила от 01.07.2006 г. е със
статут на частна общинска собственост, следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР
на ЗИДС – от 01.06.1996 г. – отпадането на забраната и до 01.06.2006 г., като такъв имот е
могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
От друга страна, с С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са
обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр.
46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /,
поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв
имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
При данните по делото, ищецът е придобил правото на собственост по отношение
на процесния имот, на твърдяното и поддържано от него основание - придобивна давност за
времето от 1983 г. до настоящия момент, обхващащо и периода до 01.06.2006 г. и до датата
на предявяване на иска. Като се зачете факта на упражненото без прекъсване, спокойно,
необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като
собствен, следва да бъде направен извод, че към 01.06.2006 г. и към датата на съставяне на
удостоверяването от община Благоевград че имота е общински – 03.01.2024 г., собствеността
на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината
е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на
ищците констатираните по-късно посредством отказа да удостовери че не е собственик на
имота или свои права за имота.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищецът сторените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи
разноски за адвокат и сумата 50.00 лв., представляваща заплатена държавна такса за
предявяване на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
12

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, представляван
от кмета, че В. М. Б., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 07377.500.303 (номер по предходен план 303, парцел XVII,
квартал 5), находящ се в Община Благоевград, с, Българчево, с площ 59 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниска
застрояване, при граници (съседи): 07377.500.129; 07377.500.122; 07377.500.123;
07377.500.131; 07377.500.130, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на В. М. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на В. М. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 500.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13