№ 235
гр. Плевен, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430106874 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ, по
чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от КР. АТ. Й., чрез ***., против
„***“ ***, ЕИК ***, с която се твърди, че ищцата е работила при ответника,
на длъжност „***“, като със заповед № ***г, трудовият й договор е
прекратен, считано от ***г Твърди се, че по време на действие на ТД,
ответникът не й е изплатил полагащото й се трудово възнаграждение-
частично за м. март. 2020г, в размер на 283,92лв.- чиста сума за получаване и
за м. април. 2020г.- сумата от 482,36лв.- чиста сума за получаване, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 2175,58лв.,за
49 работни дни за 2020г. Сочи се, че трудовите възнаграждения при
ответника, за отработен месец се изплащали в срок до 25 число на следващия
месец, и върху неизплатеното в срок възнаграждение, на основание чл.245,
ал.2 от КТ, ответникът дължи и мораторна лихва, както следва: за периода
***. /датата, на която се изплаща ТВ за м. март.2020г/ до датата на ИМ- ***г-
върху сумата от 283,92лв- лихва в размер на 45лв.; за периода ***г. /датата,
на която се изплаща ТВ за м. април.2020г/ до датата на ИМ- ***г, върху
1
сумата от 482,36лв.- лихва в размер на 70лв.; за периода ***-***г, върху
сумата от 2175,58лв, лихва в размер на 320лв. Моли съда да осъди ответника
да заплати сумата от общо 766,28лв.- неизплатено ТВ за м. март.2020, и за м.
април. 2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, сумата от
2175,58лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 49
работни дни за 2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, и
сумата от общо 435лв.- лихва за забава, за периода от изискуемостта на вяско
от отделните вземания, до датата на ИМ.
По делото, с протоколно определение от 28.01.2022г, по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на предявените искове, и същите
са приети за разглеждане, както следва: искът с правно основание чл. 242,
ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за м. март.2020, и за м. април. 2020г, приет за сумата от
766,26лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ; искът с
правно основание чл.244, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, за 49 работни дни за 2020г, приет за
сумата от 2175,60лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ;
искът с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва за забава,
считано от изискуемостта на всяко отделно вземане, общо за периода ***-
***г., приет за сумата от 431,93лв.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ *** , ЕИК
***, не изразява становище.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установен факта, че между страните по
делото са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен
трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „***“,
прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ, считано от ***г. Установява
се също, че със заповедта за прекратяване на трудовия договор, е разпоредено
заплащане на обезщетие на неизползван платен годишен отпуск, за 49
работни дни. Установява се също, че това обезщетение е начислено за
заплащане, заедно с трудовото възнаграждение за м. април.2020г. По делото е
изслушана и ССЕ, от която се установява, че ищцата К.Й. е получила
частично дължимото й ТВ за м. март. 2020г, в размер на 520лв, и дължим
2
остатък от 283,92лв., както и изцяло не е заплатено възнаграждението на м.
април.2020г, в размер на 482,34лв. /чиста сума/. ВЛ е установило, че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за 49 работни дни за
2020г., е в размер от 2417,33лв.- бруто, начилено в платежнатна ведомост за
м. април. 2020г. /в размер на 2175,60лв.- след приспадане на 10% ДОД/. ВЛ е
изчислило и лихвата за забава върху претендираните суми, считано от датата
на изискуемостта им, връху чистата сума за получаване.
Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з. на 28.01.2022г.,
ответникът „***“ ***, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител
и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е
предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане
№9399/03.11.2021г. редовно връчено, но по делото няма депозиран отговор на
ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е
указал на ответника, възможността против него да бъде постановено
неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от страна на
ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение
№4008/30.12.2021г, проекто-доклад по делото, в който е разпределена
доказателствената тежест между страните.
По делото, в ход по същество, в проведеното първо о.с.з. на 28.01.2022г,
процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника и съдът, с протоколно
определението от същата дата, е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице
предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решението против ответника „***“ ***, ЕИК ***. Създът
намира, че предявените искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128,
ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ, предмет на делото,
са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната ССЕ, които
безспорно установяват дължимостта и изискуемостта на сумите- глазвници и
лихва.
Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при
3
кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца К.Й., сумата от
766,26лв.- чиста сума - съставляваща дължимо трудово възнаграждение за м.
март.2020, и за м. април. 2020г, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ, сумата от 2175,60лв.- чиста сума, съставляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, за 49 работни дни за 2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ и сумата от 431,93лв.- лихва за
забава, считано от изискуемостта на всяко отделно вземане, общо за периода
***-***г.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски, съобразно представеният списък на разноските, в размер на 470лв.-
адв. възнаграждение.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът, да бъде осъден
да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 187,02лв.- държавна такса и сумата
от 180лв.—деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, „***“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***,
представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КР. АТ. Й., ЕГН **********,
от гр. Плевен, жк. ***, бл.***, сумата от 766,26лв.- чиста сума- съставляваща
дължимо трудово възнаграждение за м. март.2020, и за м. април. 2020г, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ- ***г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ,
„***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КР. АТ. Й., ЕГН
**********, от гр. Плевен, жк. ***, бл.***, сумата от 2175,60лв.- чиста сума,
4
съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 49
работни дни за 2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -
***г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
„***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КР. АТ. Й., ЕГН
**********, от гр. Плевен, жк. ***, бл.***, сумата от общо 431,93лв.- лихва
за забава, за периода ***-***г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от
***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КР. АТ. Й., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.
***, бл.***, сумата от 470лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от
***- ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 187,02лв.-
държавна такса и сумата от 180лв.—деловодни разноски.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5