Р Е Ш Е
Н И Е
№ …/…
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II -
Ри състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Н.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 828 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.П.И. против К.М.Г., с която на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ се претендира за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 17 000 лева по запис на заповед от 24.02.2011 г., с падеж на 24.08.2011г., ведно със законната
лихва от 13.03.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 205/2013 г. по описа на ПРС. Ищцата твърди,
че ответникът е издал процесния запис на заповед в обезпечение на вземанията й
за връщане на заем на суми по четири договора за заем, съответно за сумите от
5000 лева, 4000 лева, 4000 лева и 4000 лева, предадени в периода
20-24.02.2011г. Сочи се, че сумите са получени, но не са върнати на уговорения
падеж – 24.08.2011г. Ответната страна оспорва претенциите. Твърди, че
действително процесният запис е издаден в обезпечение на задължение по договор
за заем, но такова задължение не е възникнало поради непредаване на сумата,
респективно, че липсва основание за издаване на запис на заповед..
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложеното частно гражданско дело с № 205/2013 г. на ПРС, по същото дело на
осн.чл.418 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за незабавно
изпълнение за процесните суми, длъжникът-ответник по настоящото дело е възразил
срещу издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и на ищеца е указано да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Представен
е в оригинал по частно гражданско дело с № 205/2013 г. на ПРС издаден от ответника на 24.02.2011 г. Запис на
заповед с падеж – 24.08.2011 г., предявен на 24.09.2011 г. от който е видно, че
издателят К.М.Г. ЕГН ********** се е задължил безусловно да заплати на поемателя
С.П.И. ЕГН ********** сумата в размер на 17 000 лева.
С оглед доказване на реалното
изпълнение от страна на заемодателя – ищец на задължението му за предаване на
заетите суми на ответника – заемател бяха разпитани свидетелите К. Д. П. и Д. И. А..
Свидетелят П.
излага, че познава страните по делото. През февруари месец 2011 г. ищцата си
продава апартамента и в присъствието на свидетеля уговаря да даде на ответника пари
назаем за шест месеца. Свидетелят е присъствал, когато ищцата предава на
ответника два пъти по 4000 лева в брой. Свидетелят е бил пред офиса на ответника
и вижда отвън как ищцата предава на ответника сумите това става на 21 и на
22.02.2011г.. Когато падежът настъпил са се срещали с ответника който обещава,
че ще върне парите, но после започва да се крие и да не отговаря на телефонните
обаждания.
Свидетелят А.
излага, че по повод договор за заем с ответника ищцата, края на м. февруари
2011г. (около 24 февруари) в присъствието на свидетелката, в офиса на ответника
в гр. Провадия в два последователни дни на ответника са предадени първо 4000
лева, а на другия ден 5000 лева. На втория ден е подписан запис на заповед.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване
вземания на ищеца към ответника, произтичащи от запис на заповед, издаден от
ответника за обезпечаване на договори за заем между него и ищеца.
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение,
както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения срок,
поради което предявеният установителен иск е допустим.
Страните
по делото не спорят и относно наличието на издаден от К.М.Г., с ЕГН: **********,
от гр. *********************** на 24.02.2011 г. запис на
заповед, с падеж – 24.08.2011 г., с който същият се е задължил да заплати на
заповедта на ищцата С.П.И. парична сума в размер на 17000 лева.
Безспорен
по делото е и въпросът за редовността на
ползвания от ищеца запис на заповед от външна страна и че автор на същия е
ответникът по делото. Представеният запис на заповед съдържа предвидените в чл.
535 ТЗ реквизити - наименованието запис на заповед в текста на документа на
езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис на издателя.
Спорът
между страните, с оглед твърденията на ответната страна, е дали горепосочения
запис на заповед от 24.02.2011 г. е издаден от ответника за обезпечаване на
сключен между ищцата, като заемодател и ответника, като заемател неформален
договор за заем за потребление в размер на 17000 лева или е издаден в обезпечение
на вземанията на ищцата за връщане на заем на суми по четири договора за заем,
съответно за сумите от 5000 лева, 4000 лева, 4000 лева и 4000 лева, предадени в
периода 20-24.02.2011г..
С
оглед реалния характер на договора за заем ответникът оспорва също и реалното
предаване на сумите.
При
така очертаните рамки на спора по делото и в съответствие със задължителните
указания дадени в т. 17 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №
4/2013 г. в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, ищецът – кредитор следваше да докаже вземането си, основано на менителничния
ефект, а именно – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведените от ответника възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение за заем за във връзка с което е издаден записът на заповед,
в негова тежест ще е доказването на такова правоотношение, респ. изпълнението
по него, ако се твърди такова. При установено от ответната страна наличие на уговорки
за каузално заемно правоотношение, предвид реалния характер на същото ищецът
следва да установи изпълнение на задължението си за предаване на заетата сума.
В
настоящия случай ответникът е оспорил задължението си по ценната книга с
твърдение, че същата е подписана от него за обезпечаване на договор за заем от
17 000 лв., уговорен между него и ищеца, сумата по който не му е била
реално предадена от последния, поради което, предвид реалния характер на
договора за заем не дължи изпълнение по издадения във връзка с него запис на
заповед
Страните
не спорят, че между ищеца и ответника са били налице уговорки за предаване в
заем на суми в общ размер от 17000 лева.
Не бе
установено от страна на ответника по несъмнен начин, че се касае за самостоятелен договор за заем
и че целият договор е уговорен за сумата от 17 000 лева.
Установено
бе по делото от свидетелските показания, кредитирани от съда при условията на
чл. 172 ГПК, че ответникът е издал процесния запис на заповед в обезпечение на
вземанията на ищцата за връщане на заем на суми по четири договора за заем,
съответно за сумите от 5000 лева и 4000 лева (така показанията на св. Ангелова)
и на два заема по 4000 лева дадени пред свидетеля Пеев. Установи се, че сумите
са предадени в периода 20-24.02.2011 г.
При
така изложените мотиви съдът намира, че е доказана облигационната връзка по четири
договора за заем – три за сумата от по 4000 лв. всеки и един за сумата от 5000
лв., с падеж -24.08.2011г., за които не се спори, че няма изпълнение от страна
на заемателя. В този смисъл направеното възражение от страна на ответника, че
не е допустимо доказване на договори на стойност над 5000 лв. със свидетелски
показания, дори и да е основателно е без значение в настоящия случай. Според
настоящия състав принципно правилно е разсъждението, че стойността на всеки от договорите
за заем в случая е до 5000 лв., тъй като предаването на сумите не е било еднократно. От страна на
ответника не бяха представени доказателства, от които да се установи
противното, поради което доказване на такива договори със свидетелски показания
не е недопустимо - чл. 164, ал.1т.3 ГПК.
Както
се посочи по-горе, по безспорен начин се установи както наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, така и наличието на
уговорки по каузално заемно правоотношение между страните по делото, във връзка
с което е издаден този запис на заповед. установи се от свидетелите и
предаването на заетите суми на ответника, при което фактическият състав на
каузалните правоотношения следва да се счита за осъществен. При условие, че не
се установи, и не се твърди изпълнение от страна на длъжника за връщане на
заетите суми, исковете за установяване дължимостта на сумата от 17 000 лв. по
сключени четири договора за заем са основателни и доказани.
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на
съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат на общата сума от 740
лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.П.И.,
с ЕГН: **********,***, от една страна и ответника К.М.Г., с ЕГН: **********, от
гр. ***************************, в качеството му на издател на запис на заповед,
издаден на 24.02.2011 г., с падеж 24.08.2011 г., че към момента на издаване на
Заповед за изпълнение № 123/19.03.2013 г. по ч.гр.д. № 205/2013 г. по описа на ПРС
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, сумата в размер на 17000 лева (седемнадесет хиляди
лева) – менителнично вземане по издаден от ответника на 24.02.2011 г. запис на
заповед с падеж – 24.08.2011 г., предявен на 24.09.2011 г., заедно със за
законната лихва върху гореконкретизираната главница от 17 000.00 лева, считано
от датата на подаване на заявлението - 13.03.2013 г., до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.Г., с ЕГН: **********, от гр. **************************** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С.П.И., с ЕГН: **********,***
сумата от 740 лева (седемстотин и четиридесет лева), представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под
формата на заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: