Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8407 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.06.2019 г. по гр.д. № 1012/2018
г., ВКС на РБългария, Второ гражданско отделение е отменил въззивно решение № 7999/2017 г. по гр.д. № 9901/2017 г. по
описа на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение от 03.10.2016
г. по гр.д. № 00292/14 г., СРС, І ГО, 38
с-в е признал за установено по предявен от Р.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Държавата,
представлявана от МРРБ, адрес: гр. София, ул. „*******, иск с правно основание
чл. 108 ЗС, че Р.З.Г., ЕГН **********, е собственик на 1/9 ид. ч. от имот,
представляващ реална част от УПИ I, кв. 3, индивидуализиран с възстановените
618 кв. м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещо лице М.по гр. д. №
655/1994 г., включен в парцел I За ЦИНТИ, кв. 3, одобрен със заповед №
РД-50-09-56/1989 г., при граници: бул. „Г.М. Димитров“ и от три страни УПИ
/парцел/ I- За ЦИНТИ, кв.3, на основание
наследство и съдебно решение от 10.07.1995 г. на СГС, ІІІ Б състав по гр. д. № 655/1994 г., като е осъдил Държавата,
представлявана от МРРБ, с адрес: гр. София, ул. „*******да предаде владението на горепосочения недвижим имот на Р.З.Г., ЕГН
**********. Отхвърлил
е предявения от Р.З.Г., ЕГН **********
срещу Държавата, представлявана от МРРБ, адрес: гр. София, ул. „******* иск с
правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане на последната да му заплати сумата
от 6000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
имот за периода 01 декември 2008 г.- 31.12.2013 г. Осъдил е Държавата, представлявана от МРРБ, адрес: гр. София,
ул. „******* да заплати на Р.З.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 60 лв. разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез
пълномощник областния управител на
област Софжия, чрез процесуалния му представител П.С., с адрес: гр.София, ул.“*******срещу
решение от 03.10.2016
г. по гр.д. № 00292/14 г., СРС, І ГО, 38
с-в в частта, в която искът е уважен по чл.108 ЗС и в частта на присъдените
разноски с мотив, че незаконосъобразно и необосновано съдът е отхвърлил
направеното от ответника Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството възражение, че процесният
имот е придобит от Българската държава на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност. Моли да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира
разноски.
Въззиваемият Р.З.Г., ЕГН
**********, починал в хода на производството, на чието място е конституиран
неговият наследник Л.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат А.Д. от САК, с
адрес *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето
производство.
Съдът, след като обсъди
по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна.
Предявени са искове с
правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на държавата да предаде владението
върху 1/9 идеална част от имот- реална част от УПИ I, кв. 3, индивидуализиран с
възстановените 618 кв. м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещо лице
М.по гр. д. № 655/1994 г., включен в парцел I За ЦИНТИ, кв. 3, одобрен със
заповед № РД-50-09-56/1989 г. при граници: бул. „Г.М. Димитров“ и от три страни
УПИ /парцел/ I-За ЦИНТИ, кв.3, на ищеца Р.Г., както и осъдителен иск за сумата от 6000
лв. обезщетение за лишаването му от ползване на имота за периода 01.12.2008 г.
до 31.12.2013 г.
Ищецът Р.З.Г., ЕГН **********, починал в хода на производството, на чието
място е конституиран неговият наследник Л.Р.Г., ЕГН ********** твърди, че е
собственик на 1/9 ид. част от имот пл. № 2, пол.37, стар 3 нов, отразен и
заснет в стария регулационен план на местност Дианабад /“Червена звезда“/ със
заповед № 147/1967 г., с площ 618 кв.м., находящ се в гр. София, м. Дианабад-
„Червена звезда“, извършено със заповед №1471/28.06.1967 г. по per. преписка № 267/70 г. Твърди, че е придобил частта от имота по наследство от
З.П.Г. и по силата на влязло в сила
съдебно решение от 10.07.1995 г. на СГС, ІІІ-б състав по гр. д. № 655/1994 г., по
силата на което е отменено отчуждаването на 1/9 ид.ч. от имота. С влязло в сила
решение от 12.06.2000 г. по адм. д. №137/2000 г. на СГС, AO, ІІІ Ж състав е отменено отчуждаването на частта от същия имот с площ 618 кв.м.
относно останалите 6/9 ид. ч. от същия.
Твърди, че е поискал нанасяне в кадастралната основа на актуалния регулационен
план, както и отписване от актовите книги на имота. Вместо това ответникът
издал АПДС № 06208/23.03.2007 г., с който на трето за делото лице- Национален
център за информация и документация са предоставени права върху имота. Ето защо
моли ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху имота,
съставляваща 1/9 ид. ч. от реална част от УПИ I, кв.З , индивидуализиран с
възстановените 618 кв.м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещо лице М.по
гр. д. №655/1994 г., включен в парцел I
За ЦИНТИ, кв. 3, одобрен със заповед №РД-50-09-56/1989 г. при граници: бул.
„Г.М. Дмитров“ и от три страни УПИ /парцел/ I-За ЦИНТИ,
кв.3, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лв. обезщетение
за лишаването му от ползване за имота за периода 01.12.2008г. до 31.12.2013г.
Ответникът е оспорил исковете с твърдението,
че имотът е публична държавна собственост с АДС от 2007 г. и е предоставен за
управление на НЦИД, като е актуван като държавен още през 1967 г. и отреден / и
отчужден/ за две мероприятия-за улица СГНС и за ДКНТП, като се твърди, че за
отчуждаването на наследодателя на ищеца е платено обезщетение, както и че в
периода от 1970 до 1990 г. в имота са изградени сгради, поради което и
мероприятията са реализирани. Оспорил е решенията от 10.07.1995г. на СГС, ІІІ б
състав по гр.д № 655/1994 г. и
от 12.06.2000 г. по адм. д. № 137/2000 г. на СГС, АО, ІІІ Ж състав с доводи за
матерална незаконосъобразност, като моли съда да упражни косвен съдебен контрол
върху тях по реда на чл.17, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност прави
възражение, че е придобил частта по давност за периода 23.11.1997 г. до датата
на предявяване на иска-03.01.2014 г.
Относно фактическата
обстановка, подробно описана от районння съд, настоящата инстанция препраща към
нея.
В процесното решение,
СРС е приел, че с нотариален акт за продажба от
16.04.1955 г. З.Р.Г., И.Р.Г. и Л.Р.Г. закупили от А.А.М.нива, находяща се в
землището на гр. София - Слатина, в местността Мусагеница, с площ по нотариален
акт около 699 кв. м., а по настоящо измерване 750 кв. м. при описани съседи,
като са придобили собствеността при равни дялове. Ищецът Р.З.Г., починал в хода
на производството, на чието място е конституиран неговият наследник Л.Р.Г. е
наследник на З.Р.Г., а наследственият му дял от имота се равнява на 1/9 ид. ч.
Съгласно Заповед №1471/28.06.1967 г. на СГНС имот планоснимачен № 2, полигон 37 стар, 3 - нов, отразен и заснет в стария
регулационен план на местност „Дианабад“ /„Червена звезда“/, с площ 618 кв. м.
е отчужден по реда на ЗПИНМ по
регулачна преписка № 269/1970 г. с отреждане за улица и за ДКНТП. По инициатива
на ищеца с решение от 10.07.1995 г.
по гр. д. № 655/1994 г. по описа на Софийски градски съд и решение №
728/24.11.1997 г. по адм. д. № 8333/1995 г. по описа на Върховния
административен съд, отчуждаването
върху процесната част от мястото, припадаща се на ищеца е отменено, тъй като по отношение на нея отчуждителното мероприятие
не е реализирано. Съдът е посочил, че искането на държавата за осъществяване на
косвен съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на
съдебните решения, е недопустимо, като същите имат сила и по отношение на нея.
Актът за държавна собственост от 2007 г. има удостоверителна сила, но не
създава права за титуляра си и не легитимира държавата като собственик.
Възстановената реална част от процесния имот е останала в патримониума на
ищеца. По възражението за придобивна давност е прието, че за периода 23.11.1997
г. - 03.01.2014 г. държавата, посредством трето лице, е владяла процесния имот.
Владението обаче не е било спокойно и необезпокоявано.
По
направените във въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
Преди
всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че решението в частта, в
която е отхвърлен иска по чл.31, ал.2 ЗС, предявен от Р.Г. срещу Държавата,
представлявана от МРРБ за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
ползване на процесния имот за периода 01.12.2008 г.-31.12.2013 г., като необжалвано
е влязло в сила.
Предвид
нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд следва да разгледа само довода във
въззивната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното
решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза
придобивна давност по смисъла на чл.79 ЗС, тъй като това е рамката на очертания
от жалбата спор пред въззивния съд.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/.
Законът –чл.69 от ЗС, установява
оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за
оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. В този
смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г.
За осъществяване на този придобивен способ е необходимо
наличието на елементите на владението-упражняването
на фактическата власт върху вещта, това владение да е като свое, че е изминал законово
необходимия минимален срок, който да превърне владелеца в неин собственик,
владението да е през цялото време постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно, като държането фактическата власт върху вещта е с намерението да я
придобие за себе си и
намерението за нейното своене да е
станало достояние на собственика, спрямо който
владелецът упражнява фактическата власт.
Още в отговора на исковата молба
ответникът Държавата е релевирала при условията на евентуалност възражение за
изтекла обща придобивна даавност с твърдението,че Държавата е станала собственик
на спорния имот на основание давностно владение, считано от 23.11.1997 г. до
подаване на исковата молба като обект на защита с предявения срещу нея ревандикационен иск. По делото е безпорно обстоятелството,
че фактическата власт върху имота се е упражнявала от държавата, посредством
трето лице-предоставянето му на Национален център за информация и документация,
като и от разпита на свидетелката М.се установява, че това трето лице се е
грижило за имота от около 23 години, т.е. установява се, че за дълъг период от
време, повече от 10 години, ответникът, посредством това трето лице, е владяло
процесния имот.
Следва да бъде установено
обстоятелството дали това владение е било през цялото време постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно, като държането фактическата власт върху вещта е с намерението
да я придобие за себе си и намерението за нейното своене да е станало достояние на собственика, спрямо който
владелецът упражнява фактическата власт. Кога давността се прекъсва? С
чл.116 ЗЗД законодателно
е уредено прекъсване течението на давността. Предвидени са юридически факти, с
настъпването на които периодът от време от възникване на правото на иск до
осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и започва да тече
нов давностен срок. Действието на прекъсването настъпва по силата на закона с
осъществяване на съответните основания и веднага започва да тече нов давностен
срок. Основание за прекъсване течението на давностния срок е предявяването на
иск, но само в случай, че предявеният иск е бил уважен /чл.116, б „б“ ЗЗД/.
Не е ли уважен предявения иск с влязло в сила съдебно
решение се смята, че не е налице прекъсване на давностния срок и времето, през
което е текъл съдебния процес се прибавя към теклия до предявяването на иска
давностен срок.
В конкретния казус от страна на ищеца
за периода от 23.11.1997 г. до предявяване на исковата молба на 03.01.2014 г.
не са били извършени действия от кръга на визираните в чл.116 от ЗЗД. Подадената
на 26.09.2003г. вх. № 94 РР/219 г. молба
от И.Г., М.К.и Р.Г. до Областния управител за деактуване на имота, на която се
е позовал районният съд, не може да се приеме за действието по смисъла на
чл.116 ЗЗД. Като
последица от упражняваното непрекъснатото владение в 10-годишния период считано от 23.11.1997 г. до
23.11.2007 г. е, че ответникът Държавата е придобила правото на собственост
върху процесния имот на на основание чл.79,
ал.1 от ЗС преди
предявяване на иска по
чл.108 от ЗС и
противопоставеното срещу иска защитно възражение е основателно. Едновременно с придобиване на
собствеността от ответника ищецът е изгубил своето право
на собственост и не се легитимира като собственик на процесния имот, поради
което предявеният ревандикационен иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции не съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІ пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск по чл.108
ЗС.
Предвид
изхода на спора и предявената претенция, въззиваемият/ищец/ дължи на
въззивника/ответник/, направените разноски за първата инстанция/ за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/ в общ
размер от 550 лв., а за въззивната инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 03.10.2016 г. по гр.д. № 00292/14 г. на
СРС, І ГО, 38 с-в в частта, досежно иска по чл.108 ЗС и на присъдените разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Л.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
като наследник на починалия в хода на
производството Р.З.Г., ЕГН ********** срещу
Държавата, представлявана от МРРБ, адрес: гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл. 108 ЗС, за
признаване за установено, че Л.Р.Г., ЕГН **********, като наследник на починалия в хода на производството Р.З.Г.,
ЕГН ********** е собственик на 1/9 ид.ч. от имот, представляващ реална част от
УПИ I, кв. 3, индивидуализиран с възстановените 618 кв. м. по букви А-Б-Е-Д-А
съгласно заключението на вещо лице М.по гр. д. № 655/1994 г., включен в парцел
I За ЦИНТИ, кв. 3, одобрен със заповед № РД-50-09-56/1989 г., при граници: бул.
„Г.М. Димитров“ и от три страни УПИ /парцел/ I- За ЦИНТИ, кв.3, на основание
наследство и съдебно решение от 10.07.1995 г. на СГС, №1116 състав по гр. д. № 655/1994 г. и в частта, в
която е осъдил Държавата, представлявана от МРРБ, с адрес: гр. София, ул. „*******да предаде владението на горепосочения
недвижим имот на Л.Р.Г., ЕГН **********, като
наследник на починалия в хода на
производството Р.З.Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, като правоприемник на починалия в
хода на производството Р.З.Г., ЕГН ********** да заплати на Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез
пълномощник областния управител на
област София, чрез процесуалния му представител П.С., с адрес: гр.София, ул.“*******направените разноски за
първата инстанция в общ размер от 550
лв., а за въззивната инстанция в размер на 100 лв
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.