О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
30 01 2020 год. гр. Варна
Варненски окръжен съд – наказателно отделение – в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа материалите по ЧНД № 1414 по описа на Варненски окръжен съд за 2019 год. и взе предвид данните по делото констатира следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. VІ от НПК, инициирано с жалба от адв. Г.Г.от ВнАК – процесуален представител на Димитър Попниколов- управител на „ Динипо“ ЕООД, срещу определение по ЧНД № 248 / 2019 г. на РС Д., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 250/18 год.,по описа на районно управление МВР Д., водено за престъпление по чл.194 ал. І от НК
Излагат се съображения в подкрепа на оплакване срещу неправилността на атакувания съдебен акт и се желае отмяната му, както и тази на потвърденото постановление.
За да приеме, че делото подлежи на прекратяване, прокурорът е приел от фактическа страна, че дружеството на жалбоподателя придобило имот, в който имало фургон и електрически стълб, явяващи се според жалбоподателя предмет на кражба .
Фургона бил преместен по настояване на св.А. в съседен терен, собственост на св.П.. След това, тъй като този фургон се обърнал и повредил, този св.Петров, го „ транспортирал“ до Варна.
Стълбът също се намирал в базата на св.Петров, където се „съхранявал“, докато бил установен от полицейските органи и оставен на отговорно пазене пак там.
Фактологията навела прокурора на няколко извода- първо, че вида и размера на фургона не могат да бъдат индивидуализирани, защото не може да бъде намерен, а не били налични и доказателства, че тази вещ е била предмет на „ противозаконно отнемане“. Нямало и доказателства за датата на преместване на фургона от единия в другия имот.
И тъй като доказателствата били недостатъчни за категоричен извод, че има извършено престъпно деяние, нито от кого то е осъществено, прокурорът прекратил производството с правното основание по чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК.
Съдът потвърдил постановлението, приемайки, че е проведено пълно и всестранно разследване, по време на което не е установено извършването на престъпление.
Извън компетентността на съда е, в рамките на настоящото производство, да определя правната квалификация на обществено опасни деяния, осъществяващи състав на престъпление. Не следва да посочва и метод, способ или начин, по които обстоятелствата за наличието или отсъствието им да бъдат изяснени.
Ето защо, в това производство, съдът не е оправомощен, нито задължен да заменя прокурорските изводи със свои собствени, извлечени от анализ на материалите по делото. Тоест, съдът не бива да отговоря на въпроса, следва ли да се прекрати досъдебното производство и на какво основание, а на този, правилно ли прокурора го е прекратил.
Прибързаността на прокурорските изводи в изложената по горе насока обаче прави незаконосъобразно и атакуваното определение.
Според преценката на настоящия състав, съществува дефицит на събраните за изясняване на обективната истина доказателства, именно поради непровеждането на всестранно и пълно разследване. В резултат на този пропуск отговор не са получили редица релевантни за съставомерността и авторството на деянието въпроси.
Липсата на уточнение поради коя от десетте хипотези по чл. 24 от НПК прокурорът намира, че производството следва да се прекрати, не позволява да се установи, кое правно основание използва, но що се отнася до извода му за отсъствие на престъпно деяние, то той е необоснован.
Това е така, защото показанията на св.А., че казал на“ Петьо ножара“, да вдигне фургона от имота на „Попниколов “ и да го прибере“, за което получил 150 – 200 лв. и потвърждаващите ги показания на същия „ножар“, св.П., че на А. му трябвали пари и че му докарал фургона срещу 170 лв., формират доказателствена верига в обратната насока. Неубедително, меко казано, звучи аргумента, че фургона не може да се индивидуализира. Той дори е приблизително индивидуализиран в показанията на свидетелите, а и в постановлението на прокурора, а и по- детайлната му конкретизация не би следвало да представлява особена пречка, с оглед и на предположението, че по естеството си е фабрично произведена, а не ръчно сглобена вещ.
Описаното от прокурора действие „ прибиране“ би могло да осъществява признаците на кражба, обсебване или самоуправство, в зависимост от установените други елементи от състава на деянието. Както бе посочено обаче, анализ на тези действия а и разследване в тази насока липсват.
По същия начин е подходено и с изводите относно електрическия стълб.. Той е отнет от чуждо владение, а местонахождението му е не само известно, а и фиксирано по делото. Констатацията, че св.Петров го бил „ прибрал за съхранение“в базата си, след уговорка с жалбоподателя е аргументирана с показанията на свидетелитеП., Митев и Миланов. Прочита им обаче обосновава противоположното твърдение.
Неясно е останало, какво според прокурора, освен „противозаконно отнемане“ е „пренасянето“ на чужди вещи от един в друг имот, без съгласието на владелеца или собственика им и ако „ отнемането“ е „законно“, на коя законова разпоредба се позовава.
Непълното изясняване на обстоятелствата по делото пречи за даване на еднозначен отговор, налице ли е общественоопасно деяние, извършено ли е то виновно и от кого.
Без отговор е останал въпроса за умисъла на евентуалния деец/ дейци/, стойността на предмета и обществената опасност на извършеното.
Ето защо настоящият състав намира, че изводите на прокурора са незаконосъобразно прибързани и напълно необосновани, което от своя страна предполага и отмяна на ревизираното определение и потвърдилото го постановление.
Поради изложеното и на основание чл. 243 ал. VІІІ от НПК във вр. с чл. 243 ал. VІ т. 3 от НПК, въззивният състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА ЧНД № 248 / 2019 г. на РС Д. и потвърденото постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 250/18 год.,по описа на районно управление МВР Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :