№ 751
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. Х. Ч., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0769-003494 от 25.09.2020 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 1400 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че АУАН не е
съставен в предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок, тъй като собственикът на автомобила е
бил установен още на 23.10.2019 г., а АУАН е съставен на 08.05.2020 г. Твърди, че в АУАН
липсват факти, описващи повторността на процесното нарушение. Отделно от това счита, че
в случая няма повторност, тъй като жалбоподателят е бил санкциониран за превишаване на
скорост в населено място над 50 км/ч, а в случая разрешената скорост е била 90 км/ч,
въведена с пътен знак В-26. Оспорва техническата изправност на средството, с кето е била
установена скоростта на движениe на автомобила. С тези доводи моли наказателното
постановление да бъде отменено. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. В.. Поддържа жалбата и представя писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Представя становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 23.10.2019 г. в 13:46 часа, в гр. Бургас, на път първи клас Е773, км.491 до
бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв. В. към КПП-1, лек автомобил марка „Ауди КУ
5” с рег. № ********, бил управялван с наказуема скорост 141 км/ч при разрешена скорост
за движение до 90 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта е била установена със
стационарна радарна система за видеоконтрол MULTA RADAR SD 580 със заснета снимка.
След извършена справка за собственик се установило, че автомобилът е собственост на
юридическото лице „Д.О.З.“ ЕАД със законен предствител главен изпълнителен директор
жалбоподатеят К. Х. Ч.. През месец април 2020 г. на жалбоподателя в качството му на
предстaвител на дружеството-собственик била изпратена покана за явяване в двуседмичен
срок за съставяне на АУАН. Жалбоподателят подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
посочил, че в деня и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от него. По тази
причина с оглед установеното нарушение по ЗДвП, на жалбоподателя на 08.05.2020 г. бил
съставен АУАН. АУАН е бил изпратен от сектoр „ПП“ гр. Бургас за връчване в гр. София
предвид адреса на жалбоподателя. От извършена справка за водача АНО констатирал, че с
електронен фиш № ****** на сектор „ПП“ гр. П. в сила от 10.04.2019 г. и електронен фиш
серия К № *******, издаден от РУ С., в сила от 11.12.2018 г., жалбоподателят е бил
санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Предвид установените факти АНО издал наказателното постановление, предмет на
обжалване в настоящото производство, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП били наложени наказания „глоба“ в размер на 1400 лв. и „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, свидетелските показания на свидетеля С.Д., покана за съставяне на АУАН,
декларация по чл. 188 ЗДвП, докладна записка, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимка, справка за
собственост на МПС, протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране
по пътищата на територията на гр. Бургас, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Д. изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. И в двата акта деянието е подробно описано, а именно управление на МПС в
населено място с превишена скорост от 141 км/ч при наличие на разрешена 90 км/ч със знак
В-26.
Неоснователно е възражението в жалбата за допуснатото съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН, а именно, че е съставен извън предвидения в чл. 34, ал.
1 ЗАНН давностен срок. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е било
установено от мобилна система за видео наблюдение, при което след обработка на заснетите
материали се е извършила справка за собственост на автомобила. След като е било
установено, че автомобилът е собственост на юридическо лице, на законния представител
му е била изпратена покана да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, за да посочи кой е
управлявал автомобила на датата и в часа на нарушението. Видно от приложена по делото
декларация по чл. 188 ЗДвП същата е била попълнена от жалбоподателя през месец април
2020 г. Въпреки че в самата декларация жалбоподателят не е попълнил датата на подаване,
от наличните в преписката писмени доказателства може да се направи извод за месеца на
подаване на декларацията. Видно от писмо до управителя на „Д.О.З.“ ЕАД (л.17 от делото) и
по-точно от поставен печат с дата, с което се съобщава за установеното нарушение и се
предоставя възможност за деклариране на данни по чл. 188 ЗДвП, същото е било изпратено
през месец април. От поставен печат с входящ номер върху декларацията по чл. 188 ЗДвП се
установява, че декларацията е постъпила в ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“ на 13.04.2020
г. Следователно безспорно се установява, че декларацията е била попълнена в рамките на
месец април 2020 г. От подаване на декларацията с данни по чл. 188 ЗДвП водачът -
нарушител се счита установен за контролните органи и следователно от този момент е
започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН 3-месечен срок за съставяне на АУАН.
Декларацията по чл. 188 ЗДвП е била подадена през месец април, а АУАН срещу
жалбоподателя е бил съставен на 08.05.2020 г., т.е. при съставяне на АУАН е бил спазен
предвиденият давностен срок в чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН.
Касае се за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак В-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал на 23.10.2019 г. в 13:46 часа, в гр. Бургас, на път
първи клас Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. В. към КПП-1, лек
3
автомобил марка „Ауди КУ 5” с рег. № ********, с наказуема скорост 141 км/ч при
разрешена скорост за движение до 90 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта е
била установена със система за видеоконтрол MULTA RADAR SD 580 със заснета снимка,
за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за
одобрен тип средство за измерване л.26 и протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол л.27). В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за
неизправност на процесното техническо средство за контрол на скоростта на движение на
превозните средства.
След съставяне на акта при извършена справка от контролните органи се е установило,
че срещу жалбоподателя имало издадени два електронни фиша, влезли в сила (Електронен
фиш серия № ****** на сектор „ПП“ гр. П. в сила от 10.04.2019 г. и Електронен фиш серия
К № *******, издаден от РУ С., в сила от 11.12.2018 г.), с които жалбоподателят е бил
наказан за нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Процесното нарушение е било извършено от
жалбоподателя на 23.10.2019 г. В § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. Следователно предвид установените по делото
фактически констатации се установява като безспорно, че в едногодишен срок от
наказването му с два електронни фиша (Електронен фиш серия № ****** на сектор „ПП“ гр.
П. в сила от 10.04.2019 г. и Електронен фиш серия К № *******, издаден от РУ -С., в сила
от 11.12.2018 г.), отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят
управлява МПС с превишена скорост. И в трите случая жалбоподателят е нарушил
установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. В тази връзка съдът не
споделя направеното от жалбоподателя възражение, че и в двата случа на нарушение трябва
да е била превишена разрешена скорост за движение от 50 км/ч, а не както в случая
превишаване на скоростта за движение в населено място до 90 км/ч. Самото задължение да
се спазва предвидената от ЗДвП разрешена скорост при управление на МПС за водачите, е
предвидено в чл. 21 ЗДвП. Безспорно по делото се установява, че и в трите случая ( два
предходни и настоящия) е нарушена от жалбоподателя именно тази норма. Ето защо АНО
правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено.
В АУАН подробно са описани фактическите положения относно извършеното
нарушение, а именно мястото и времето на извършване, скоростта на движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя, относно личността на нарушителя. В АУАН
обаче не са намерили отражение фактите относно това, че нарушението е било извършено от
жалбоподателя в условията на повторност. Тази нередовност в акта на основание чл. 53, ал.
2 ЗАНН е била преодоляна от АНО и тези обстоятелства са били отразени в издаденото
наказателно постановление, след като безспорно е било установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този смисъл е Решение №
1621 от 14.10.2016 г. на Административен съд – Бургас по к.а.н.д. № 1384/2016 г.
4
В действителност след като обстоятелството за наличие на повторност на
извършеното нарушение не е било отразено в АУАН, правото на защита на жалбоподателя е
било ограничено единствено поради това, че ако този факт е бил отразен в АУАН,
жалбоподателят е можел да изложи възраженията си срещу този факт в предвидения 3-
дневен срок от връчване на акта. Срещу този факт (повторността) обаче няма никаква пречка
и ограничение жалбоподателят да се защитава и в настоящото производство, като наведе
своите възражения, които би релевирал след съставяне на АУАН. Още повече съдът в
настоящото производство следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт и
извършва цялостна проверка на наказателното постановление, включително и относно
наличието на основание, което обуславя повторността. Също така настоящият състав счита,
че при извършване на преценка дали едно допуснато процесуално нарушение в
администартивнонаказателното производство е съществено и поради допускането му е
възникнала неяснота за нарушителя относно това, в извършването на какво нарушение е бил
обвинен, не без значение са изложените от нарушителя твърдения. В конкретния казус с
подаване на жалбата срещу наказателното постановление жалбоподателят е упражнил
правото си на защита и е изложил възраженията си, които би направил, ако обстоятелството,
че деянието е било извършено повторно е било отразено в АУАН. Съдът е обсъдил
направените възражения и е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Предвид
изложените съображения настоящият състав намира, че неотразяването на обстоятелството,
че нарушението е извършено повторно в АУАН не представлява съществено процесуално
нарушение, което да е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За установеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП към датата на
нарушението (23.10.2019 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба от 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП правилно е била наложена глоба в двоен
размер на предвидената (700 лв.), а именно 1400 лв., както и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с
така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата и с оглед изричното искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от наказващия орган в
приложено по делото становище, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 120 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Бургас –
арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003494 от 25.09.2020 г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
К. Х. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1400 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА К. Х. Ч., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Бургас сумата от 120
лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6