РЕШЕНИЕ
№ 1962
гр. Пловдив, 02.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря П.С.,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2693 по описа на Административен съд – Пловдив за 2012г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Т.Й.Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ****, против Ревизионен акт /РА/ № *********/11.04.2012г.,
издаден от Д. С. –главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ
Стара Загора, потвърден с
Решение № 746/26.06.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление
на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно допълнително
определен данък по чл. 35 от ЗДДФЛ /отм./ за 2005г. в размер на 4 214,40лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 3 191,68лв.
В жалбата се твърди, че неправилно органите по
приходите са третирали извършените от него продажби на земеделска продукция
като такива, непопадащи в изключението по чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ /отм./
Съществено, според жалбоподателя, е това, че е надлежно регистриран като
земеделски производител, както и че е издал фактури за произведените от него
продукти, както и е декларирал получените доходи в годишната данъчна декларация
по чл. 41 от ЗОДФЛ. Непредставянето на доказателства за обработваемите площи и
ползваната земеделска земя не са обстоятелства, които да изключват от
приложното поле на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ /отм./ По изложените съображения се
иска отмяна на обжалвания ревизионен акт.
Ответникът – Директор на дирекция “Обжалване и данъчно
– осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. М. излага
становище за неоснователност на касационната жалба, чрез поддържане на доводите
в обжалвания ревизионен акт и решението на горестоящия административен орган и
представена писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за
възможността за встъпване в производството, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Пловдивският
административен съд, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното: жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения
за това срок и от лице, имащо правен интерес от това.
Разгледана
по същество е неоснователна,
поради следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1105328/13.10.2011г., издадена от Началник сектор
“Ревизии” дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват данък върху
доходите на физическите лица за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008г. и задължителни
осигурителни вноски за ДОО и ЗО за самоосигуряващите се лица за същия период. Определен
е краен срок за завършване на ревизията до 2 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. С последваща ЗВР № 1200425/23.01.2012г. е определен нов
краен срок на ревизията до 21.02.2012г.
В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е издаден Ревизионен
доклад /РД/ № 1200425/06.03.2012г., връчен лично на ревизираното лице на 14.03.2012г.
В законоустановения по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок не е постъпило възражение от
лицето. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК определеният със Заповед за
определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1200425/11.04.2012г. орган по
приходите е издал обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № *********/11.04.2012г.
Видно от представената по делото Заповед № РД-09-1/04.01.2010г.,
издадена от Териториален директор на НАП – гр. Пловдив на органите по приходите,
заемащи длъжност „началник сектор „Ревизии“ в офисите на ТД на НАП – гр.
Пловдив са делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 от ДОПК.
В хода на ревизията е установена следната фактическа
обстановка:
Ревизираното
лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ /отм./ и
чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през
ревизирания период 2005г. - 2008г. от всички източници в България и от чужбина.
Т.Г.
е регистриран като земеделски производител на на 12.08.2005г. на основание
Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските
производители и е вписан в съответния регистър на Областна дирекция „Земеделие
и гори" - гр.Хасково. При извършена допълнителна проверка в информационния
масив на НАП е установено, че са подадени годишни данъчни декларации по чл. 41
от ЗОДФЛ /отм./ за 2005г. и 2006г., съответно чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007г. и
2008г. Ревизията е предхождана от Проверка за установяване на факти и
обстоятелства, резултатите от която са обобщени в Протокол №
1115701/16.06.2011г.
В
хода на ревизията е констатирано, че за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2005г.
Г. е получил, съответно декларирал доходи в размер на 49 670лв. от продажба на
непреработена растителна продукция - плодове и зеленчуци, произведени от 430
дка площ при среден добив от 700 кг/дка. Към годишната данъчна декларация е
приложена регистрационна карта на земеделски производител с дата 12.08.2005г.,
в която е посочено, че се обработва земя, наета от «Блокстен БГ» ЕООД. За
декларираните доходи са издадени следните фактури: №1/15.10.2005г. на стойност
5 485.50лв.; № 2/16.10.2005г. на стойност 2 499лв.; № 3/18.10.2005г. на
стойност 8 862.50лв.; № 5/18.10.2005г. на стойност 11 400лв.; № 6/18.10.2005г. на
стойност 10 640лв.; № 7/20.10.2005г. на стойност 8 483лв. и № 8/20.10.2005г. на
стойност 2 299.50лв. Предмет на доставките са различни количества корнишони,
домати, чушки - чорбаджийски, чушки - люти, зелен фасул, грозде, слънчоглед и
капия.
Извършени
са насрещни проверки на фирмите – получатели по доставките, при които е
потвърдено получаването на стоките и размера на декларираните от Г. доходи.
Изготвено
е ИПДПОГЛ изх. № К8-4099/25.05.2011г. до Областна дирекция „Фонд
земеделие" – гр. Хасково, в отговор на което са представени заверени копия
на анкетни карти и формуляри за местонахождението на обработваните площи.
След
анализ на събраните доказателства органите по приходите са установили, че Г. е
декларирал ползвана земеделска земя - нива, под наем с обща площ 5.5 ха, вид
култура - лозя винени за стопанската 2005г. - 2006г., с намерение за
засети/засадени площи 5.5ха. За така стопанисваната земя е представен договор
за наем, сключен на 01.11.2004г. с „Блокстен БГ - Стандарт" ЕООД, съгласно
който наемателят ще стопанисва 80 дка и ще ги засади със зеленчуци. Не са
представени други документи за притежавани и стопанисвани земи за разликата от
350 дка до декларираните в годишната данъчна декларация като обработваеми 430
дка. При така установеното е направен извод, че извършената регистрация като
земеделски производител на Г. е за ползвана земя с обща площ от 5.5ха с
намерение за засети/засадени площи с лозя - винени сортове, следваща стопанска
година - 2005/2006г. За 2006г. не се декларирани доходи от произведена
земеделска продукция.
След
анализ на допълнително събраните доказателства, описани по-горе, органите по
приходите са направили извод, че за реализираната селскостопанска продукция
лицето няма регистрация като земеделски производител, съответно не може да се
ползва от преференциалната разпоредба на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ /отм./.
Съгласно цитираната разпоредба не се облагат с данък доходите на физическите
лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители,
включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената
растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство,
сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без
декоративното. Това означава, че реализираният доход е такъв по глава VIII от
ЗОДФЛ /отм./ - доходи от стопанска дейност, включително селско, горско и водно
стопанство, и от други дейности по извън трудови правоотношения и следва да се
третира като облагаем на основание разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. «б»,
във връзка с чл. 21, ал. 3 от ЗОДФЛ /отм./. В съотвествие с посочените законови
разпоредби е определен облагаем доход за Г. за 2005г. в размер на 49 670 лв.,
за който, след намаляване на разходите за дейността и задължителните
осигурителни вноски, е установена данъчна основа в размер на 19 810.25лв. Върху
тази данъчна основа е определено годишно данъчно задължение в размер на 4
214.40лв., дължимо ведно с прилежащите лихви в размер на 3 191,68лв.
В
жалбата се оспорват констатациите, касаещи включването на обсъдената сума за
облагане с данък и установените дължими суми с основен довод, че същите са
необосновани. В рамките на ревизионното производство не били събрани
доказателства, обуславящи фактическите констатации и правните изводи на
органите по приходите. В подкрепа
на доводите на жалбоподателя не се ангажират други доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна страна:
Не
са спорни по делото фактите на наемане на земеделската земя преди регистрацията
на Г. като земеделски производител, както и непосочване в анкетните карти на
намерението за отглеждане на земеделска продукция, различна от лозя – винени
сортове. Видно от предмета на издадените фактури е, че продадената земеделска продукция
е различна от тази, за производството на която е извършена регистрацията на Т.Г.,
като земеделски производител. Не е спорно, че продажбите са извършени след
регистрацията като земеделски производител /12.08.2005г./, но предвид
непредставянето на документи за ползвана земя от 350 дка, декларирана в
годишната данъчна декларация , е направен извод за получен доход от реализирана
продукция, за която липсва регистрация в анкетната карта подадена на
11.08.2005г.
Съдът
намира за правилен изводът на ревизиращите органи по приходите, че не са представени
доказателства за декларираните в ГДД обработваеми земи, в които са произведени посочените
във фактурите плодове и зеленчуци. В случай, че се приеме, че това е наетата от
„Блокстен БГ - Стандарт" ЕООД, в който е заявено производството на
зеленчуци, договорът за наем е сключен през 2004г., т.е. преди регистрацията на
Г. като земеделски производител. Налице е и несъответствие между посочената в
договора за наем земя от 80 дка и декларираната в ГДД обработваема земя в
размер на 430 дка. Поради непредставянето на доказателства не може да се приеме
за доказано по несъмнен начин и обстоятелството, че площ от 350 дка, от която
се твърди да са произведени продадените по фактурите плодове и зеленчуци, е
част от площта от 5.5 ха, за която е декларирано намерение за производство на
винени сортове грозде.
Предвид
изложеното, изводът на органите по приходите, че Т.Г. не е надлежно регистриран
като производител на корнишони, домати, чушки - чорбаджийски, чушки - люти,
зелен фасул, грозде, слънчоглед и капия в периода на производството е правилен
и законосъобразен. Поради тази причина жалбоподателят не може да ползва данъчното
облекчение по чл. 12, ал.3 от ЗОДФЛ
/отм./ и спорните доходи подлежат на облагане с данък по глава VIII от
ЗОДФЛ /отм./ Правилно е определена данъчната основа като такава съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. «б» от ЗОДФЛ /отм./, както и размерът на
допълнително дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./.
При този изход на правния спор на ответника по
делото се дължи юрисконсултско възнаграждение. Същото е в размер на 546,24лв. (петстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), изчислени съгласно чл. 7
и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
160 ал. 1 от Данъчно-процесуалния кодекс, Административен съд – Пловдив, ХIII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, против
Ревизионен акт /РА/ № *********/11.04.2012г., издаден от Д. С. –главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, потвърден с Решение № 746/26.06.2012г.
на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно допълнително определен
данък по чл. 35 от ЗДДФЛ /отм./ за 2005г. в размер на 4 214,40лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 3 191,68лв.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: **** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 546,24лв. (петстотин четиридесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска
защита.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: