Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.***19.11.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесети състав в открито
публично заседание, проведено на осми
ноември две хиляди и дванадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на
секретар А.Я., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело
№12189 по описа за 2012г,
за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.Ц.И. и А.К.И. срещу М.С. Ф. и М.Ф.
Ф., иск с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да
предадат държането на недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор №10135.5505.363.8.6 по
Кадастралната карта на гр. ***, находящ се в гр. ***, *** по прекратен договор
за заем за послужване.
В исковата молба ищците твърдят, че с
ответниците имат договор за заем за послужване от 2009г. на процесния гараж, на който ищците са
собственици. Излага се, че през 2002г. ищците са продали на ответниците етаж от
къща, находящ се в гр. ***, ***, като са предоставили за послужване и гаража в
последствие. Съгласно уговорката между страните при поискване от страна на
ищците, ответниците следвало да върнат държането на гаража. В началото на
м.06.2012г. ищците отправили изявление до ответниците за връщане на гаража,
поради наличие на купувач, като последните отказали.
В
съдебно заседание ищците И.Ц.И. и
А.К.И. чрез процесуалния си
представител адв. Д. поддържа исковата
молба и моли
съдът да уважи
предявения иск. Моли за присъждането на разноски, като представя списък.
Ответниците М.С. Ф. и М.Ф. Ф., редовно
призовани, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Тодорова
оспорват предявения иск и молят същия да бъде отхвърлен. В отговора на исковата
молба в срока по чл.131 оспорват
обстоятелството, че между страните е налице заем за послужване. Твърди се, че
на 24.10.2002г. ответниците закупили от ищците апартамент в гр. ***, ***г.,
като на 29.08.2002г. между страните бил сключен предварителен договор за
покупко – продажбата на процесния гараж, със срок за сключване 29.08.2003г.,
въз основа на който било предадено владението на гаража. Вещите, които се
намират в гаража са били поставени там със знанието на ищците. Оспорва се
обстоятелството, че ответниците са получили покана за опразване на гаража,
напротив през м.6.2012г. са получили покана от ищците да закупят гаража, но
вече за сумата от 6000евро/при 2400щ.д. по предварителен договор/.
СЪДЪТ, след
като взе предвид
представените по делото
доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и
нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото е представен нот. акт №122/22.10.2002г. на
нотариус Ш., обективиращ договор за покупко – продажба по силата, на който И.Ц.И.
и А.К.И. продават на М.Ф. Ф. и М.С. Ф. апартамент, находящ се в жилищна сграда
в гр. ***, ж.к. „***”, ***, първи жилищен етаж с ЗП от 100кв.м.
Съгласно приетия по делото предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 29.08.2002г. е сключен такъв между И.Ц.И.
/неподписан от страната/ и А.К.И. по силата на, който се задължават да продадат
на М.Ф. Ф. и М.С. Ф. гараж, находящ се в
гр. ***, кв. „***” за сумата от 2500 щатски долара. В чл.3 е вписано, че
страните се задължават да сключат окончателен договор най – късно до 29.08.2003г.
В чл.13 е вписано, че владението върху гаража се предава от 01.09.2002г.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
Разпитан в съдебно заседание св. Ц., син на ищците,
излага, че М. и М. купили от майка му и баща му първи етаж от къща на ***, те
пожелали да купят гаража, но до сделка не се било стигнало. М. и М. помолили да
си сложат вещи в гаража легло, гардероб, колело. Свидетелят ги пуснал да си поставят
вещите в гаража, за който имали ключ, тъй като водомерите са били разположени в
гаража. И към настоящия момент в гаража имало вещи на М. и М..
Разпитана св. К. – С. излага, че познава М. и М. от
агенцията за недвижими имоти. Те били намерили жилище и трябвало сделката да
мине през агенция. Жилището нямало маза, поради което на купувачите било
предложено от продавачите да ползват гараж за маза, като бил съставен и
предварителен договор за покупко – продажбата му, който обаче бил подписан само
от жената, но не и от мъжа, продавач. Свидетелката видяла, че М. и М. си
правели рафтове в гаража и се нанасяли.
Св. Д.излага, че познава М. и М. от 2000г., тъй като
са семейни приятели. Когато те се нанасяли свидетелката помагала да си слагат
багаж в гаража.
Предвид
така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от
правна страна:
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.249, ал.2 от ЗЗД за предаване държането на имот, съдът намира, че същият е
основателен по следните съображения:
Факт е, че между ищцата и ответниците е бил сключен
предварителен договор за покупко – продажбата на процесния гараж, като е
предадено владението върху него. В договора изрично е уговорено, че
окончателният договор следва да бъде сключен в срок до 29.08.2003г. Не е спорно
между страните, че окончателен договор не е сключен на падежа, както и, че не
уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Като следва се отбележи, че
дори да беше предявен такъв иск, същият би бил изначално неоснователен, защото
по отношение на предварителния договор с предмет имот, в режим съпружеска
имуществена общност /от доказателствата се установи, че процесният гараж е
построен по време на брака ищците/ съгласието на другия съпруг, а такова липсва
от ищеца И., представлява задължително условие за сключването на окончателния
договор по съдебен ред, като същото следва да бъде дадено изрично и то в
изискуемата от закона форма за действителност, предвидена за самия
предварителен договор. Съдът не разполага с правомощието да обяви за
окончателен предварителен договор за продажба на имот, съпружеска имуществена
общност, сключен само от единия съпруг, предоставяйки на другия съпруг
възможността да оспори извършеното разпореждане./ Решение № 196 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 6367/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, Решение № 488 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1268/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска/.
След като предварителния договор не е обявен от съда
или от страните за окончателен, то ответниците не могат да се позовават, че
владеят имота на годно основание, след като е изтекъл пет годишния давностен
срок за обявяването му за окончателен/ Решение № 94 от 6.03.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 4825/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова.
От всички събрани по делото гласни доказателства се
установи, че и след изтичане на пет годишния давностен срок от датата на падежа
/29.08.2008г./ ответниците са продължили да ползват процесния гараж, като е
нямало противопоставяне от страна на ищците, както и уговорки за заплащане на
наем. На същите им е било разрешено да поставят вещи в него, като са
разполагали и с ключ, както и ищците по делото. Следователно между страните е
възникнала нова облигационна връзка на плоскостта на заема за послужване,
съобразно разпоредбата на чл.243 от ЗЗД, съгласно която договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за
временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем е
реален, а не формален, като е достатъчно наличието на устна договорка между
страните.
Доколкото между страните липсва уговорка за срока на
договора, следва да се приложи диспозитивното правило на разпоредбите на чл. 249, ал. 2 ЗЗД "заемодателят може
всякога да поиска връщането на вещта, щом като времето или целта на ползуването
не са били определени”. Такъв е и конкретният случай. Развалянето при този
договор е безвиновно, веднага и не се изисква даването на "подходящ срок
за изпълнение", какъвто изисква чл. 87,
ал. 1 ЗЗД.
С предявяване на исковата молба, представляваща
покана, ищците са поискали връщането на веща. По делото не се установи по
категоричен начин, че ищците са поискали връщане на даденото в заем преди
подаване на исковата молба.
В тежест на ответниците е да установят, че са върнали
заетата вещ. Същите не спорят, че и към настоящия момент ползват гаража.
След като ответниците не върнали държането на гаража,
то предявеният иск е основателен, и те следва да бъдат осъдени да предадат
неговото държане.
Предвид изходът от спора и направеното изявление от
ищцовата страна за присъждането на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50.00лв.,
представляваща направени съдебно деловодни разноски/държавна такса от 50лв. по
настоящия иск/, съобразно представените доказателства за сторени такива.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.С. Ф., ЕГН ********** И М.Ф. Ф., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ПРЕДАДАТ ДЪРЖАНЕТО на И.Ц.И.,
ЕГН ********** и А.К.И., ЕГН **********, гр. В., кв. **** недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор
№10135.5505.363.8.6 по Кадастралната карта на гр. ***, находящ се в гр. ***, ***на
основание 249, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С. Ф., ЕГН ********** И М.Ф. Ф., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Ц.И., ЕГН
********** и А.К.И., ЕГН **********, *** сумата от 50.00лв./петдесет лева/, представляваща направени съдебно деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от датата връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/