№ 204
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ вр. чл. 249, ал.3 НПК,
образувано по подадена частна жалба от адвокат М. П. М. от АК – Сливен, в
качеството й на защитник на подсъдимите А. И. П. и Ц. В. Г., срещу
протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на
27.09.2022 г. по НОХД № 403/2022 г. на Сливенския окръжен съд, с което
съдът е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимите за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,
както и за замяна на мерките за неотклонение с по-леки.
С частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение на първата инстанция.
Защитникът счита, че съдът неправилно е отказал да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати
при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения,
които ограничават правата на подсъдимите. Твърди се, че в обвинителния акт
не са посочени конкретните действия от страна на всеки един от
подсъдимите, причинно-следствената връзка между действията им и
настъпилия съставомерен резултат, механизмът на причиняване на телесните
увреждания, довели до смъртта на пострадалата, общността на умисъла у
извършителите. Като съществена неяснота относно фактите в обвинителния
акт се посочва липсата на конкретизация относно оръжието, с което е
извършено престъплението. Излагат се доводи и че прокурорът не е посочил
доказателствените материали, от които се установяват посочените във
фактическата обстановка обстоятелства. Според защитника в обвинителния
акт е следвало да има анализ не само на заключенията на
съдебномедицинските експертизи, но и на показанията на свидетелите по
делото. Последното е посочено като пречка да се установи на кои
доказателства прокурорът основава обвинителната теза и защо. Като
1
съществено процесуално нарушение се твърди и обстоятелството, че на
досъдебното производство неправилно е определен кръга лица, които имат
качеството пострадали. Оспорва потвърдената мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо двамата подсъдими, като прекомерна и
неадекватна на личностите им с оглед умисъла, мотивите и подбудите за
извършване на престъплението, чистото им съдебно минало и добрите им
характеристични данни. Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното
определение в атакуваните му части и постановяване на ново, с което да
бъдат уважени направените искания както за връщане на делото на Окръжна
прокуратура - Сливен за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, така и за изменение на
мерките за процесуална принуда спрямо двамата подсъдими в по-леки
„Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура -
Бургас е аргументирана неоснователност на подадената частна жалба и се
предлага потвърждаване на атакувания съдебен акт, тъй като посочените
процесуални нарушения не са допуснати.
Подадената частна жалба е процесуално допустима за разглеждане.
По съществото й, въззивният съд, след като се запозна с направените
оплаквания, с оспорения съдебен акт и доказателствата по делото, намери
следното:
С внесения обвинителен акт прокурорът е предал на съд две лица Ц.
В. Г. и А. И. П. за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК,
като съизвършители. Посочени са данни за семейните отношения, в които се
намират двамата подсъдими, както и за мотивите и подбудите за извършване
на престъплението. В обстоятелствената част на акта са описани времето и
мястото на извършване на процесното деяние, начина и средствата, с които е
осъществен побоя, в резултат от който е настъпила смъртта на пострадалата
И., установено е участието и ролята в престъпната дейност на всеки от
подсъдимите.
Първостепенният съд правилно е преценил, че в съдържанието на
обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са ограничили правото на защита на подсъдимите, препятствайки
възможността им да разберат точно в какво са обвинени. Не се установяват
твърдените в жалбата непълноти на обстоятелствената част на акта.
Действията на подсъдимите Г. и П. от обективна и субективна страна
са описани на цялата стр.3 и от третия абзац на стр.9 до края на първия абзац
на стр.11 от обвинителния акт. Противно на твърденията в жалбата,
незаконосъобразното поведение на Г. и П. е описано доста обстоятелствено и
разбираемо в обвинителния акт. Посочена е последователността на
действията на двамата подсъдими, всеки от тях какви удари и в коя част по
тялото на пострадалата И. е нанесъл и съответно за всеки от двамата е
2
посочено какви средства е използвал. От обективна страна
съизвършителството се характеризира с това, че две или повече лица участват
в самото изпълнение на престъплението, което означава, че всеки от
съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние, като е
възможно това да стане едновременно /по едно и също време/ или
последователно – когато съизвършителите осъществяват елементи от
изпълнителното деяние един след друг; както и в случаите, когато между тях
има разпределение на ролите, при което всеки извършва само отделни
елементи от изпълнителната дейност, а останалите елементи се осъществяват
от другия съизвършител, респ. съизвършители. Съдебната практика се е
обединила около становището, че не е необходимо да се конкретизира кой от
съизвършителите кои удари е нанесъл и колко вреди е причинил, кой от тях е
произвел удара/ите, довели до смъртта на пострадалата, достатъчно е да се
установи, че двамата са участвали в изпълнението на престъплението и има
общност на умисъла. Ето защо, в контекста на останалите данни, изложени в
обвинителния акт, така описаната фактическа обстановка е достатъчно
коректна и съдържа всички правнорелевантни факти, за да покрие
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.
Правилно в хода на проверката по чл. 248 от НПК ОС-Сливен е
приел, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на жалбоподателя, като не е направен
анализ на събраните в досъдебното производство показания на свидетелите и
на веществените доказателства. Последното не накърнява правото на
подсъдимите на защита и конкретно процесуалното им право по чл.55, ал.1 от
НПК да научат въз основа на какви доказателства са предадени на съд, тъй
като непосредствено преди диспозитива на обвинителния акт прокурорът е
конкретизирал доказателствените материали, което напълно съответства на
изискването на чл.246, ал.2, предл. последно от НПК. Анализът на
доказателствата е елемент от правораздавателната дейност на съда, съгласно
чл.305, ал.3 от НПК, който има за цел да установи дали деянието е
съставомерно или не – въпрос по същество, който се решава с крайния
съдебен акт. Разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК изисква единствено
посочване на доказателствените материали, от които се установяват
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което е
изпълнено в достатъчна степен от прокурора. Ето защо, въззивният съд
намира, че оспореният с въззивната жалба обвинителен акт е съответен на
изискванията на чл. 246 от НПК и годен да произведе положителна преценка
у първоинстанционния съд за наличие на основанията за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание.
Недопустимо е оплакването на подсъдимите за накърнено право на
защита на пострадалите от престъплението на досъдебната фаза на процеса.
Страните в наказателния процес могат да търсят защита единствено на
собствените си права. Преценката дали едно право е нарушено и съответно
3
дали да изисква неговото признаване и изпълнение е в патримониума
единствено на страната, която го упражнява. Предявяването на чужди права в
процеса е недопустимо предвид липсата на интерес.
В допълнение следва да се посочи, че оплакването за накърнени
права на пострадалите е и неоснователно, тъй като прокуратурата е изпълнила
задължението си да установи лицата, които са наследници на пострадалата И.,
съобразно чл.74 от НПК и им е предявила материалите по делото. Правата на
останалите лица, които имат качеството на пострадали, но не са били
установени на досъдебното производство, не са накърнени, доколкото им е
била предоставена възможност от ОС – Сливен да се конституират в
съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци.
Участието на пострадалите лица в съдебното производство им гарантира
разгръщане на процесуалните им права в пълен обем, като им дава
възможност за участие като страна в процеса. Ето защо, действията на съда по
призоваване и поканване на всички лица, имащи това качество да се
конституират като страна в съдебното производство, санира всякакви
пропуски по уведомяването им в досъдебната фаза.
Като установи липсата на допуснати на досъдебното производство
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, засягащи
правото на защита на подсъдимите и техния защитник, въззивният съд прие,
че първата инстанция правилно е отказала да прекрати съдебното
производство и да върне наказателното дело на прокурора за отстраняване на
процесуални нарушения от категорията на съществените.
Неоснователна е подадената от защитата частна жалба в частта, в
която се твърди незаконосъобразност на постановения съдебен акт, касателно
акта на съда по изпълняваните спрямо подсъдимите Г. и П. мерки за
неотклонение „задържане под стража“. В мотивите си съдът е отбелязал
необходимостта от такива мерки предвид опасността същите да се укрият или
да извършат друго престъпление.
Настоящият съд намира, че правилно ОС-Сливен е потвърдил
мерките за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата подсъдими.
Съдът отчита, че същите са адекватни и балансиращи в максимална степен
интересите на обществото, и в частност на правосъдието. В тази връзка
настоящият състав на Апелативен съд – Бургас отчита тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на Г. и П., както и размера
на предвиденото наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода,
което съгласно чл.63, ал.2, т.3 от НПК, презюмира реална опасност
подсъдимите да се укрият или да извършат престъпление, която видно от
събраните по делото доказателства към момента няма данни да е отпаднала.
Ето защо, Апелативният съд споделя изводите на първата инстанция
и съображенията, изложени в становището на представителя на Апелативна
прокуратура-Бургас, поради което намира възраженията на защитата,
изложени в жалбата за неоснователни.
4
Мотивиран от горното, въззивният съд намира определението на ОС-
Сливен за обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.3 НПК,
Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 27.09.2022г.,
постановено по НОХД № 403/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5