Решение по дело №48061/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9503
Дата: 5 юни 2023 г.
Съдия: Иво Николаев Петров
Дело: 20221110148061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9503
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110148061
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 411 КЗ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, представляващи платено от него
застрахователно обезщетение за вреди по МПС.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е
застраховало по застраховка „Каско” на МПС, участвало в реализирано ПТП.
Водачът на другото МПС бил със сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” с ответното дружество. В резултат от пътно-
транспортното произшествие (ПТП) настъпили щети по застрахования при ищеца
автомобил. По заведената щета ищецът определил обезщетение, което било
изплатено на увреденото лице. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само
част от дължимата сума в размер на 2 308,64 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил
изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Между страните по делото не е спорно и видно от представените
доказателства, по делото безспорно се установи сключването от ищеца на
описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка;
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор;
отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 ЗЗД, за което са
установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между
поведението му и вредите; сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и водача на участвалото в
ПТП моторно превозно средство, действащ към датата на ПТП.
Спорно между страните е обстоятелството единствено относно размера на
действително претърпениети вреди. Досежно размера на претърпените вреди е
прието заключение на вещо лице, съгласно което стойността на вредите към
датата на ПТП е 2 555,27 лева. От посочената сума следва да се приспадне сумата
от 2 308,64 лева, платена доброволно от ответника преди образуване на
производството, при което незаплатени остават 246,63 лева, към които следва да
се включат и сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Доколкото ищцовото дружество претендира сумата от 173,84 лева, искът се
явява основателен и доказан в пълния му предявен размер, в който следва да бъде
уважeн. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от депозиране исковата
молба – 02.09.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските
по делото, направени от ищеца в размер на 730 лева – държавна такса, депозит
вещо лице и адвокатски хонорар. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца е неоснователно, доколкото същият
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. е в минимален
размер.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
2
в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в /фирма/, сумата от 173,84 лв., представляваща незаплатен остатък от
регресна претенция по щета № ********** за претърпени вреди при ПТП,
настъпило на 06.07.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 02.09.2022 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в /фирма/, сумата от 730 лева – разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозит вещо лице и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3