№ 14562
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110145515 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Ц. К. срещу ************* искова молба,
уточнена с молба с вх. № 262454/21.09.2023 г. В същата се твърди, че на 11.08.2022 г.
настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ в гр. С., ж. к. „***“, бул. „***“, в
района на СМГТ № 2163, причинено виновно от С. Й. Й.. Последният, като водач на
товарен автомобил „***“ с рег. № **, при неподсигурена маневра „движение на заден
ход“ с посока на движение от ул. „**“ по ул. „**“ към ул. „**“, ударил чакащата на
автобусна спирка ищца. Към датата на произшествието гражданската отговорност на
водача С. Й. била застрахована от ответното дружество по полица № **, валидна до
28.07.2023 г. В резултат на произшествието на ищцата било причинено счупване на
шийката на лявата тазобедрена става, което наложило извършването на редица
оперативни интервенции. Същите, както и продължителното лечение на ищцата,
продължаващо и към датата на предявяване на исковата претенция, наложили
извършването на разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи, за
болногледач, за рехабилитационни процедури и транспорт в общ размер от 7505,64
лева, както следва: 1/ разходи за лекарства в размер на 176,64 лева, направени в
периода от 21.08.2022 г. до 31.08.2022 г.; 2/ разходи за болногледач в размер на 600,00
1
лева, направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г.; 3/ разходи за избор на екип
в размер на 900,00 лева, заплатени на 19.08.2022 г.; 4/ разходи за закупуване на
M05053030000041, Corail, Pinnacle shellq pinnacle Ultamed /Merathon/ Ceramic
Acetabular Liner Biolox Delta Head - Бедрено стебло: Безциментно, с хидроксиапатитно
покритие, с офсетно, Глава: Керамика, ацетабуларна капсула: Безциментна, Инлей:
Полиетимен кро, в размер на 4920,00 лева, закупени на 19.08.2022 г.; 5/ разходи за
закупуване на антидекубитален дюшек в размер на 109,00 лева, закупен на 31.08.2022
г.; 6/ разходи за рехабилитационни процедури в размер на 600,00 лева, направени в
периода от 19.10.2022 г. до 19.12.2022 г.; 7/ разходи за транспорт в размер на 200,00
лева, направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. Предвид обстоятелството, че
ответното дружество било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на виновния за ПТП водач, ищцата отправила извънсъдебна
претенция до ************* на 23.03.2023 г. за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди. В изпратен до нея отговор от 31.03.2023 г.
застрахователят отказал да заплати обезщетение, поради липса на достатъчно
документи, установяващи основателността на направените разходи. Поради това
ищцата моли да бъде постановено решение, с което ************* да бъде осъдено да
изплати обезщетение за причинените имуществени вреди в общ размер от 7505,64
лева, ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Ответното дружество твърди, че действия на ищцата допринесли за
настъпването на процесния инцидент, както и че описаният в исковата молба
механизъм на ПТП не се установявал от представените доказателства. Оспорва се, по
подробно изложени в отговора аргументи, наличието на причинно-следствена връзка
между причинените на ищцата увреждания и сторените от нея разходи, чието
обезщетяване същата претендира. Отправено е искане за отхвърляне на предявената
искова претенция в цялост като неоснователна и недоказана.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за осъждане на ************* да заплати на Н. Ц. К. сумата от общо 7505,64 лева,
представляваща обезщетение, дължимо от ответника в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, за имуществени вреди,
2
изразяващи се в разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи, за
болногледач, за рехабилитационни процедури и транспорт, причинени на ищцата в
резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане.
За основателността на иска е необходимо да бъдат установени в хода на
производството следните материалноправни предпоставки: 1/ застрахованият при
ответното дружество виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени
вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; 2/ обстоятелството, че са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното
събитие – деянието, причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между
ПТП и причинените вреди; 3/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и ответника - застраховател.
Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата относно: 1/
настъпването на процесното ПТП; 2/ наличието на предпоставките за ангажиране
гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие –
деянието, причинените с него увреждания на ищцата и причинно-следствената връзка
между ПТП и така причинените увреждания; 3/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между виновния водач и ответното дружество; 4/ стойността на
описаните в исковата молба разходи за закупуване на лекарствени средства и
консумативи, за болногледач, за рехабилитационни процедури и транспорт; 5/
изпращането от ищцата на покана до ответника за заплащане на процесното
обезщетение.
Като съобрази изложеното, включително обстоятелствата, отделени като
безспорни между страните с проекта за доклад по делото, приет за окончателен в
проведеното на 19.03.2024 г. открито съдебно заседание, както и събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира, че в условията на пълно и главно
доказване се установява настъпването на процесния пътен инцидент на 11.08.2022 г.,
причинен при управление на товарен автомобил „***“ с рег. № ** от водача С. Й. Й.,
чиято гражданска отговорност към момента на настъпване на инцидента е била
застрахована от ответното дружество *************, като в резултат на
произшествието на ищцата Н. Ц. К. са причинени телесни увреждания, изразяващи се
в счупване на шийката на лявата тазобедрена става, за обезщетяването на които тя е
отправила искане до ************* на 23.03.2023 г.
Следователно, спорни по делото са обстоятелствата относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, в частност - наличието на извършени от ищцата
3
действия, с които същата е допринесла за настъпването на причинените увреждания
(т. е. наличие на съпричиняване), реалното извършване на процесните разходи за
закупуване на лекарствени средства и консумативи, за болногледач, за
рехабилитационни процедури и транспорт в твърдения обем, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между процесните разходи и уврежданията,
причинени на ищцата в резултат от настъпилото ПТП.
По отношение механизма на настъпване на процесния инцидент съдът намира,
че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява наличието на
действия, извършени от ищцата Н. К., с които тя да е допринесла за настъпването на
произшествието. От събрания в хода на производството доказателствен материал е
видно, че ПТП е резултат единствено от поведението на водача на товарен автомобил
„***“ с рег. № ** от водача С. Й. Й., който е започнал движение на заден ход с
управлявания от него автомобил, без да подсигури така предприетата от маневра в
съответствие с изискванията на чл. 40 ЗДвП. В същия смисъл е и заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК като логична и компетентно
изготвена, както и показанията на самия водач („… дадох на заден ход, за да се включа
в движението, обаче не се огледах и в този момент усетих удар…“), отразяващи
преките и непосредствени лични възприятия на лицето, причинило настъпването на
произшествието. Обстоятелството, че към момента на ПТП ищцата се е намира на
лентата за движение, а не на тротоара, е обусловеното от факта, че именно в този
момент тя е изчаквала да се качи на спрелия на спирка автобус на градския транспорт,
поради което това нейно поведение не може да се приеме за съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
432 КЗ за изплащане на обезщетение от ответното дружество, в качеството му на
застраховател на виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което да репарира в цялост претърпените от ищцата
имуществени вреди в резултат на процесния пътен инцидент. За тази цел, обаче, е
необходимо увреденото лице да установи в условията на пълно и главно доказване, че
действително е претърпяло така претендираните вреди. В разглеждания казус ищцата
трябва да докаже, че реално е извършила разходите за лекарства, консумативи,
болногледач, рехабилитатор и транспорт, както и че всеки от тези разходи се намира в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съобразявайки представените по делото писмени (фактури, касови бонове,
епикриза, болнични листове) и гласни доказателства (показанията на свидетеля **,
ценени при условията на чл. 172 ГПК), както и заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която следва да се кредитира
4
в цялост като логична и компетентно изготвена, съдът намира за доказани в цялост
претендираните от ищцата имуществени вреди под формата на разходи за лекарства в
размер на 176,64 лева, направени в периода от 21.08.2022 г. до 31.08.2022 г., за
болногледач в размер на 600,00 лева, направени в периода от 11.08.2022 г. до
11.11.2022 г., за избор на екип в размер на 900,00 лева, заплатени на 19.08.2022 г., за
закупуване на остеосинтезен материал (M05053030000041, Corail, Pinnacle shellq
pinnacle Ultamed /Merathon/ Ceramic Acetabular Liner Biolox Delta Head - Бедрено
стебло: Безциментно, с хидроксиапатитно покритие, с офсетно, Глава: Керамика,
ацетабуларна капсула: Безциментна, Инлей: Полиетимен кро) в размер на 4920,00 лева,
закупен на 19.08.2022 г., за антидекубитален дюшек в размер на 109,00 лева, закупен
на 31.08.2022 г., за рехабилитационни процедури в размер на 600,00 лева, извършени в
периода от 19.10.2022 г. до 19.12.2022 г. и за транспорт в размер на 200,00 лева,
направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г. Според настоящия съдебен
състав, всеки от така сторените разходи се намира в пряка причинно-следствена връзка
с процесния пътен инцидент, доколкото се е явявал необходим за възстановяването на
ищцата от полученото от нея в резултат на инцидента травматично увреждане
(счупване на шийката на лявата тазобедрена става). До този извод води анализът на
събрания доказателствен материал, в частност - на датата (периода) на извършване на
процесните разходи, съпоставени с датата на настъпване на инцидента, както и
заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
съдържащо подробно обосновка относно необходимостта от извършването на
процесните разходи.
Съдът намира, че претендираните разходи за закупуване на лекарства на
стойност 176,64 лева са доказани по делото в пълен размер. Представени са
документи, установяващи закупуването на лекарства именно за сумата от общо 176,64
лева (вж. фактура на л. 27 на стойност 87,20 лева от 21.08.2022 г. и два броя фискални
бонове на стойност 84,00 лева от 31.08.2022 г. и 5,44 лева от 21.08.2022 г. на л. 28 от
делото). В подкрепа на извода за реалното извършване на тези разходи са показанията
на свидетеля **, както и становището на вещото лице по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза. Според експерта, разходите, за които по делото са
представени фактури, се намират в причинна връзка с лечението на получените от Н.
К. травми в резултат на инцидента. Предвид изложеното, на ищцата следва да се
присъди обезщетение за сторени разходи за закупуване на лекарства в пълния
претендиран размер от 176,64 лева.
По отношение на разходите за избор на екип следва да се посочи, че
възможността за ползване на услугата „избор на екип“ се съдържа в § 1, т. 12 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Предоставеното
на пациента право се упражнява по предвидения в закона ред, и представлява гаранция
за ефективно лечение, основано на връзка на доверие лекар-пациент, в рамките на
5
което и при избраната намеса да бъде въздействано благоприятно върху лечебния
процес с цел ограничаване или премахване на допълнителни усложнения. Ето защо,
положение, при което от упражняване на признато от закона право следват
неблагоприятни последици за лицето, в полза на което е предоставено правото на
„избор на екип“, противоречи на духа на закона и на целта на законодателя за
позитивноправната регламентация на това право. В подкрепа на този извод е
регламентацията на конституционно ниво на закрилата на здравето, именно израз на
която се явява правото на „избор на екип“. Предоставената от закона възможност и
необходимостта от оперативна намеса обуславят връзката на този разход с лечението
на причиненото травматично увреждане и правят този разход необходим. Разходът за
избор на екип подлежи на обезщетяване, доколкото при липса на увреждане и нужда
от оперативна намеса, този разход не би възникнал. Плащането за избор на екип не би
могло да се приеме за „луксозен разход“, защото пряко касае начина на извършване на
лечението (в случая - на оперативната намеса), което, с оглед вида на травматичното
увреждане и интервенцията, предполага една по-сигурна среда, в която пациентът се
чувства спокоен и същевременно пази кредитора от последващи усложнения при
неблагоприятно лечение. Поради това и с оглед доказаното по делото заплащане на
такава услуга (вж. л. 25 от делото), разходите за същата следва да бъдат репарирани от
ответника.
На обезщетяване от ответника подлежат и разходите за болногледач и
рехабилитатор на стойност от по 600,00 лева всеки. Съгласно постоянната практика на
ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, разходите, свързани с лечението на
пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат
заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е
полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството
или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази
причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този
случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице могат да
бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се дължи
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното
възнаграждение (в този смисъл са ППВС № 4/30.10.1975 г., Решение № 39/16.07.2010
г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 163/24.09.2013 г. по т. д. № 82/2012
г. на ВКС, II т. о. и др.). Извършването на разходи за лечение и за свързаните с тях
последващи дейности може да се докаже с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания, като липсата на разходно-оправдателен
документ за заплащането на такива услуги не води до извод за неосъществяването им.
В случая сторените от ищцата разходи за болногледач и рехабилитатор, които се
6
намират в причинно-следствена връзка с полученото от нея травматично увреждане в
следствие на ПТП, се установяват от ангажираните свидетелски показания и приетата
съдебно-медицинска експертиза.
Закупуването на антидекубитален дюшек в размер на 109,00 лева също следва
да се приеме за разход, представляващ имуществена вреда, намираща се в пряка
връзка с процесното ПТП. Този извод се обуславя от вида на полученото от ищцата
травматично увреждане, обуславящо относително продължителното стоене в
легнало положение, поради невъзможност за самостоятелно изправяне и вървене.
Съобразяването на това обстоятелство с времето на закупуване на дюшека (31.08.2022
г.) и наличието на доказателства за така сторения разход налагат същият да бъде
обезщетен от ответника.
Претендираните от ищцата разходи за транспорт в размер на 200,00 лева,
направени в периода от 11.08.2022 г. до 11.11.2022 г., също подлежат на обезщетяване,
тъй като направата им е наложена от последиците от процесното ПТП. Реалното
заплащане на тези разходи се установява от показанията на свидетеля **, който сочи,
че майка му е посещавала многократно болницата с цел провеждане на контролни
прегледи и явяване на комисия за удължаване на дадения болничен за временна
неработоспособност, като в случаите, при които нейните близки нямали възможност
да я заведат, тя ползвала такси, цената за което била около 15,00 лева в посока.
Съобразявайки във взаимовръзка изложеното от свидетеля, представените по делото
болнични листове (л. 20 - 24) и становището на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза, съгласно което ищцата не е била в състояние да се придвижва
с градски транспорт, съдът намира за доказано реалното извършване на
претендираните разходи за транспорт в размер на 200,00 лева, включително с оглед
разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Предвид изложеното, изцяло основателен се явява предявеният иск за осъждане
на ответника да заплати на ищцата обезщетение в общ размер от 7505,64 лева
(съгласно петитума на исковата молба - вж. л. 3, абзац последен от делото) за
имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства в размер на 176,64 лева, за
болногледач в размер на 600,00 лева, за избор на екип в размер на 900,00 лева, за
закупуване на остеосинтезен материал в размер на 4920,00 лева, за антидекубитален
дюшек в размер на 109,00 лева, за рехабилитационни процедури в размер на 600,00
лева и за транспорт в размер на 200,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има и ищцовата страна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не се установява ищцата лично да е сторила разноски в
хода на производството, доколкото същата е освободена от това задължение на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение на съда от 29.08.2023 г. На процесуалния
7
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1050,00 лева
за оказана безплатна правна защита и съдействие, на основание чл. 38 ЗАдв. и
представен по делото договор за това между ищцата и адв. С. ***.
Ответникът, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от общо 400,00
лева, представляваща частта от възнагражденията на вещите лица, заплатени им от
бюджета на съда, предвид освобождаването на ищцата от задължението за внасяне на
такси и разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „**.“ №
**, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Н. Ц. К. , ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „***“ № ** сумата от 7505,64 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
лекарствени средства и консумативи, за болногледач, за рехабилитационни процедури
и за транспорт, причинени на Н. Ц. К. в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 31.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „*******, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„**.“ № **, да заплати на адв. С. К. ***, ЕГН: **********, с адрес гр. С., бул. „**“ №
**, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1050,00 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на
ищеца в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „*******, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„**.“ № **, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
районен съд сумата от 400,00 лева, представляваща заплетени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9