Решение по дело №603/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Супермаркет БББ-И“ ЕООД срещу решение № 184 от 07.02.2024 г., постановено по АНД № 6753 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 002849 от 12.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите, с което „Супермаркет БББ-И“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.Г, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Б. Б. Б., на основание чл.210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.68в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Съображения по същество са изложени и в представената по делото писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, като моли да се потвърди решение на РС Пловдив.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районния съд е приел, че фактическата обстановка е потвърдена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на датата, мястото и по начина, отразени в АУАН и наказателното постановление, като извършеното нарушение се признава от управителя на дружеството. Според районния съд цялата административнонаказателна процедура е проведена правилно и законосъобразно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя, при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита, фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира с посочената в наказателното постановление, в АУАН и в наказателното постановление са посочени подробно обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН съдържа всички изискуеми реквизити по чл.42, ал.1, т.1-10 ЗАНН, спазени са изискванията на чл.43 ЗАНН, издаденото наказателно постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-13 ЗАНН. Като неоснователно е преценено възражението за неправилно приложение на чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, тъй като той дава дефиниция на общия състав на нелоялна търговска практика и ще бъде приложим във всички случаи, когато се констатира кумулативното наличие на заложените в него критерии – поведение на търговеца, което противоречи на изискването за добросъвестност или професионална компетентност, или поведение, което променя или е възможно да промени съществено пазарното поведение на средния потребител, към когото е насочено, като нормата на чл.68в ЗЗП въвежда императивна забрана на всички нелоялни търговски практики. Според районния съд при общия състав на нелоялна търговска практика са без значение конкретните действия на търговеца и деянието му ще бъде винаги съставомерно при кумулативното наличие на посочените критерии, докато в чл.68г, ал.4, вр. чл.68д-68к ЗЗП са уредени специалните състави на нелоялна търговска практика и за тяхната съставомерност е достатъчно да се констатира наличието юридическите факти от диспозицията на конкретния специален състав, съответно тези практики ex lege са нелоялни по смисъла на чл.68в ЗЗП. В процесния случай според районния съд е налице заблуждаваща търговска практика, която съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП е нелоялна и чието легално определение е дадено в чл.68д, ал.1 ЗЗП, затова напълно законосъобразно търговецът е санкциониран за извършеното от него нарушение на чл.68в ЗЗП, вр. чл.68д, ал.1 ЗЗП, защото извършеното от него може да се поведе както под общия състав на нелоялна търговска практика по чл.68в ЗЗП, така и под специалния състав на чл.68д, ал.1 ЗЗП, като по силата на чл.68г, ал.4 ЗЗП, ако търговецът е осъществил специалния състав на нелоялна търговска практика, той винаги е реализирал и общия състав. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя относно мястото на извършване на проверката, предявяването на констативния протокол на лице без пълномощно и непосочването на обясненията на управителя в АУАН, защото според районния съд се касае техническа правописна грешка, налично е пълномощно по преписката от 01.01.2021 г., а обясненията са обсъдени и взети под внимание при преценката за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Като неоснователно е преценено също възражението за недостоверна дата на наказателното постановление, тъй като писмените доказателства потвърждават верността на датата. Според районния съд случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения, поради което не е приложим чл.28 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установените факти районният съд е направил обосновани изводи, съответстващи на приложимите правни норми, които изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни. Районният съд е обсъдил всички факти, въз основа на които е изградил мотивите за липса на допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, които да са повлияли върху реализирането на правото на защита на дружеството, и правилно приложение на материалния закон, поради което на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Наведените в касационната жалба възражения са идентични с тези от жалбата до районния съд и са обсъдени от този съд. Както правилно е посочил в своето решение районния съд, допуснатите в АУАН технически правописни грешки не могат да се квалифицират като съществени, защото не са ограничили правото на защита на касатора да разбере за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, включително чрез правна помощ и представителство от адвокат.

В хода на съдебното производство пред районния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – допуснати са и са събрани всички доказателства, поискани от дружеството-жалбоподател, всички събрани доказателства са преценени при постановяване на обжалваното съдебно решение и тези доказателства са били достатъчни за направената от съда преценка за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение материалният закон е приложен правилно. Обосновани са изводите на районния съд за правилна квалификация на установеното нарушение. В случая не могат да намерят приложение общите норми на чл.16 и чл.19, ал.5 ЗЗП, в каквато насока е изложената в касационната жалба защитна теза, защото категорично се касае за заблуждаваща търговска практика съгласно легалното определение на чл.68г, ал.1 ЗЗП, поради което правилно е определена също и санкционната норма – чл.210а ЗЗП. Обоснован и правилен е също изводът на районния съд за неприложимост на чл.28 ЗАНН за конкретния случай, защото по правило юридическите лица винаги извършват административни нарушения чрез своите служители, а за съставомерността на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици, за да се взема предвид тяхното отстраняване при преценката за приложимост на института на маловажен случай.

С оглед всичко изложено съдът намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 07.02.2024 г., постановено по АНД № 6753 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.