№ 98
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000539 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260180 от 10.12.2020г., постановено по т.д.№
412 по описа за 2019г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
АЛ. АС. Я.. ЕГН **********, В. АС. Я.. ЕГН **********, А. АС. Я.. ЕГН
**********, Й. АС. Я.. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка С.Я. Я. ЕГН **********, Н. АС. Я.. ЕГН ********** и А. АС. Я.. ЕГН
********** и двамата действащи чрез своята майка и законен представител
С. А. Я.. ЕГН **********, всички от с. Х.Д., обл. П., ул. И. № 32 да бъде
осъден ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
Д. № 87 да им заплати сума от по 50 000 лв. на всеки от ищците,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на техния брат Р.А. Я., настъпила в резултат на ПТП, станало на 08.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2015г. до
окончателното й изплащане и в тежест на ищците са възложени разноски.
Решението е обжалвано от ищците АЛ. АС. Я.. ЕГН **********, В. АС.
Я.. ЕГН **********, А. АС. Я.. ЕГН **********, Й. АС. Я.. ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка С.Я. Я. ЕГН **********, Н. АС. Я..
ЕГН ********** и А.А.а Я. ЕГН ********** и двамата действащи чрез своята
майка и законен представител С. А. Я.. ЕГН **********, представлявани от
1
адв. П.К. с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон при преценка налице ли е изградена между
ищците и починалия техен брат връзка на изключителна близост, а искането
отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и
постановено друго, с което исковете уважени. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на осъществилия безплатно процесуално
представителство адвокат П.К..
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗД „Б.“ АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д. № 87 чрез адв. М. Г., с
който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е оспореното
съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по активно
субективно съединени искове на АЛ. АС. Я.. ЕГН **********, В. АС. Я.. ЕГН
**********, А. АС. Я.. ЕГН **********, Й. АС. Я.. ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка С.Я. Я. ЕГН **********, Н. АС. Я..
ЕГН ********** и А. АС. Я.. ЕГН ********** и двамата действащи чрез
своята майка и законен представител С. А. Я.. ЕГН **********, всички от с.
Х.Д., обл. П. срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Д. № 87 с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които са основава
исковете се свеждат до следното: на 08.09.2015г. около 22 ч. На път I-6 между
с. И и с. К км. 239 670, при управление на товарен автомобил „Щ.“ с рег. №
***, водачът А.А.Х. нарушил правилата на движение по пътищата, като се
движил с несъобразена скорост, при което причинил ПТП с предприелия
маневра „ляв завой“ водач на лек автомобил „М.“ с рег. № *** Р.А. Я. и
вследствие удара, настъпила смъртта на последния. Сочат, че за станалото
ПТП е образувано ДП № 548/2015г. по описа на РУ Карлово, приключило с
внесен обвинителен акт срещу виновния водач А.А.Х., което не е
приключило с окончателен съдебен акт. Твърдят, че гражданската
отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество,
както и че починалия техен брат е бил на 22 години, здрав, млад и
работоспособен мъж, който е изпълнявал семейните си задължения. Ищците
сочат, че между тях и починалия им брат съществувала много силна връзка,
характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа, израз на което били близките отношения и
оказваната взаимна помощ. Твърдят, че изключително тежко приживяли
смъртта на своя брат, което се отразило както на физическото им здраве, така
и на психическото им, както и че понастоящем не могат да преодолеят
случилото се, а мъката им е огромна. Въз основа на изложеното ищците
настояват съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД „Б.“ АД да им
2
заплати сума от по 50 000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки и
страдания, претърпени вследствие настъпилата на смърт на техния брат Р.А.
Я., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
08.09.2015г. до окончателното й заплащане. Претендират разноски.
Ответникът – ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** със съдебен адрес гр. С., ул. П. № 7,
вх. Б, ап. 2, представляван от адв. Н. Ш. е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 367 ГПК, с който твърди, че исковете са процесуално недопустими,
поради липса на активна процесуална легитимация на предявилите ги,
евентуално ги оспорва като неоснователни. Оспорва описания от ищците
механизъм на ПТП, виновното поведение на А.А.Х. и наличието на причинно
следствена връзка между неговото поведение и настъпилото ПТП и
евентуално претърпените от ищците вреди. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в несъобразяване от
страна на Р. Я., като участник в движението на знак Г 2, указващ
задължително движение надясно, с което и предприетата маневра «ляв завой»
е нарушил правилата за движение и е допринесъл за настъпване на ПТП-то.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същия за
несъответен на критерия за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че
приложима в случая е разпоредбата на чл. 493а, ал.4 от КЗ вр. с § 96, ал.1 ПЗР
на ЗИД на КЗ. Възразява и по искането за присъждане на законната лихва,
считано от датата на увреждането, като твърди, че към този момент
застрахователя не е в забава.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна
искова молба, с която оспорват всички възражения на ответника като
неоснователни. Твърдят, че законната лихва върху претендираното
обезщетение следва да бъде присъдена от датата на увреждането, тъй като в
случая, съгласно §22 от ПЗР на КЗ приложим е отменения с ДВ бр. 102 от
29.12.2015г. КЗ.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с
който ответника подържа наведените от него възражения в отговора на
исковата молба. При условията на евентуалност навежда възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за законна лихва.
Няма спор между страните, че с влязла в законна сила присъда,
постановена по НОХД № 2613/2016г. обвиняемия А.А.Х. е признат за
виновен в това, че на 08.09.2015г. при управление на МПС – товарен
автомобил «Щ.» с рег. № *** с прикачено към него товарно ремарке «Р.» с
рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20,
ал.2 ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лица – Р.А. Я. и Н.Д.Д. и телесни
повреди на повече от едно лица – М.М.С. и Р.Ю.А., за което му е наложено
съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на А.А.Х. е била
3
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което се
установява и от приложеното към исковата молба писмено доказателства –
проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Няма спор и, че ищците са братя и сестри на починалия, вследствие
ПТП - то Р.А. Я., което се установява от представените удостоверение за
родствени връзки и удостоверение за раждане – л. 17 - л.21.
Спорният между страните във въззивното производство факт е очертан
от посоченото във въззивната жалба и се свежда до това активно материално
правно легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния брат т.е. налице ли е
изключителност в отношенията им, изразяваща се в трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, вследствие която да са търпяли
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
За отговор на поставения спорен въпрос от значение е и твърдението на
жалбоподателя за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че не е допуснал и разпитал всички поискани от ищците
свидетели, в която връзка е направено доказателствено искане във въззивното
производство. По това възражение съдът се е произнесъл в проведеното
открито съдебно заседание на 26.01.2022 г. като е приел, че не са допуснати
процесуални нарушения, поради което и не са налице основания за допускане
и събране на гласни доказателства при условията на чл. 266, ал.3 ГПК. Към
настоящия момент не са налице факти и обстоятелства, които да налагат
корекция на приетото, поради което и възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения от първостепенния съд е неоснователно.
Възражението на жалбоподателите за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в
неправилност на извода за липса на основание за присъждане на обезщетение
в полза на ищците също е неоснователно. В качеството на свидетел в
проинстанционното производство е разпитан А.С.Ш., първи братовчед на
ищците, чиито показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК и не
кредитира като отчита тяхната възможна заинтересованост, както и че същите
не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Дори и да
бъдат приети безкритично показанията на св. Ш. разкриват отношения между
ищците и техния брат, типични за отношенията брат/сестра в българското
семейство – на близост, взаимопомощ и уважение. Не е вярно твърдението на
жалбоподателя, че всяка установена връзка на близост, съществуваща между
родственици оправдава и обосновава тяхната активна материално правна
легитимация да търсят обезщетение от смъртта на техния родственик.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
4
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното
ТР е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди,
които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания
от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък
човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20
и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или
вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им по правило се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
5
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
продължителност, морални болки и страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена досегашната практика на
ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени
вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички
близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в
мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
от обичайната.
В конкретният случаи са предявени искове от братя и сестри на
починалия, по отношение на които не може да се приеме, че е установено
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от
обичайната връзка братя и сестри. От събраните гласни доказателства се
установява, че ищците и починалия техен брат живеели в един двор, както и
че Аа им готвела, а Р. си играел с по – малките си братчета, които го сушали,
както и че ищците страдат много от смъртта на своя брат и посещават гроба
му ежемесечно. Така установеното разкрива нормални семейни отношения,
които по никакъв начин не се отличават с изключителност, в който смисъл е
изискването на коментираните разяснения дадени с ТР № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Без никакво практическо значение за повдигнатия спор е факта, че Р. е
починал като млад, едва 22 годишен, което би обосновало извод за по –
интензивни болки и страдания за ищците, тъй като не са установи същите да
са изградили връзка отличаваща се от обичайната, в който случай единствено
и при преценка размера на дължимото обезщетение биха имали значение тези
обстоятелства.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ЗД «Б.» АД се
дължат разноски, които съгласно приложените към молба вх. № 5917 от
08.12.2021г. договори за правна защита и съдействие възлизат на уговорено и
заплатено авансово възнаграждение за адвокат за защита по всеки от
6
субективно активно съединените искове в размер на по 2520 лв. От
жалбоподателите е направено възражение за прекомерност, което съдът
намери за основателно, предвид липсата на особена фактическа и правна
сложност на спора, поради което и при съобразяване на чл. 7, ал.2, т.4 от
Нареда № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът констатира да е в размер на 2436 лв. с ДДС, за която
сума ще се Аажира отговорността на всеки от жалбоподателите.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260180 от 10.12.2020г., постановено по
т.д. № 412/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА АЛ. АС. Я.. ЕГН ********** с адрес с. Х.Д., обл. П., ул. И.
№ 32 да заплати на ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д. № 87 сума в размер на 2436 лв., представляваща направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. АС. Я.. ЕГН ********** с адрес с. Х.Д., обл. П., ул. И. №
32 да заплати на ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. Д. № 87 сума в размер на 2436 лв., представляваща направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. АС. Я.. ЕГН ********** с адрес с. Х.Д., обл. П., ул. И. №
32 да заплати на ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. Д. № 87 сума в размер на 2436 лв., представляваща направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Й. АС. Я.. ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка С.Я. Я. ЕГН ********** с адрес с. Х.Д., обл. П., ул. И. № 32 да
заплати на ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. Д. № 87 сума в размер на 2436 лв., представляваща направени разноски
по заплащане възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. АС. Я.. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител С. А. Я.. ЕГН ********** с адрес с. Х.Д., обл. П., ул. И.
№ 32 да заплати на ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д. № 87 сума в размер на 2436 лв., представляваща направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. АС. Я.. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител С. А. Я.. ЕГН ********** с адрес с. Х.Д., обл. П., ул. И.
№ 32 да заплати на ЗД „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Д. № 87 сума в размер на 2436 лв., представляваща направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
7
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8