Решение по дело №982/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В. П. И. от ***, [улица]срещу Решение № 433/05.11.2024 г. по НАХД № 1102/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-001129 от 22.05.2024 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че били нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не било посочена за коя година няма сключена полица „Гражданска отговорност“, имало ли е предходна такава и кога е прекратена. Излага подробни доводи за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 433/05.11.2024 г. по НАХД № 1102/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-001129 от 22.05.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с което на В. П. И. за нарушение и на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че В. П. И., на 20.04.2024 г., около 04.07 часа, в гр. В. Търново, на ул. „Козлодуй“ в посока ул. „Мармарлийска“, управлявал лек автомобил "Опел Астра", с рег. [рег. номер], собственост на А. Г. Г., във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите – обстоятелство, което не се оспорва от касатора. Съдът е посочил, че по преписката е представена полица на ЗД „Евроинс“АД, доказваща сключването на договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с действие от 20,06 часа на 20.04.2024 г.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като нарушението изразяващо в управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, акцентира върху факта на управлението, и субект може да бъде всяко физическо лице, без да е необходимо да е собственик. Посочил е, че жалбоподателят е имал възможност да съобрази поведението си, да провери за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ и при липса на такава да се въздържа от управление. На следващо място въззивната инстанция е обсъдила приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е посочила, че в случая нарушителят е предприел действия веднага за сключване на застраховка, но това са обстоятелства, възникнали след извършване на нарушението, които могат да се взимат принципно само при индивидуализацията на наказанието, но не и при преценка на тежестта на самото нарушение.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението за липса на съществени реквизити в АУАН и НП. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От съдържанието на АУАН и НП се установява, че в тях се съдържа описание на всички обстоятелства относно съставомерните признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение – в посочени време и място е управлявал конкретно МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата на описание дали е имало предходна полица и кога е изтекла с нищо не накърнява правото на защита на касатора, нито би променило фактическата обстановка.

Що се отнася до възражението за наличието на маловажен случай, същото е било заявено и поддържано пред въззивния състав, който е изложил правилни мотиви защо не го възприема. Деянието не е с по-ниска обществена опасност, нито са налице множество смекчаващи обстоятелства, вкл. и това, че след издаване на АУАН е сключен валиден договор за застраховка, както и че липсват вредни последици. Касае се за формално нарушение, а не за резултатно, като нарушението е типично такова, без да разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Липсват и множество смекчаващи обстоятелства, като сключването на договор за застраховка след издаване на АУАН не може да се преценява като такова обстоятелство, доколкото, за да си върне СУМПС и да бъде пуснат автомобила отново в движение, касаторът е следвало да представи такава валидна застрахователна полица.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 433/05.11.2024 г. по НАХД № 1102/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.