№ 4188
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110160054 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ****** против К. К.
АТ. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество
сумите: 2117,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот,
находящ се на адрес гр. София, ****** ведно със законната лихва от
15.06.2021 г. до изплащане на вземането, 249 лева - мораторна лихва за забава
върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., както и суми
за извършена услуга дялово разпределение в размер на 16,42 лева – главница
за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020г. и 1,88 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 31.12.2019 г. до 03.06.2021 г. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор, с който оспорва исковата молба. Не оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва частично размера на исковете.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди извършено
частично плащане.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и
поддържат исканията си.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
2
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“
С оглед направеното от ответника признание, съдът намира, че
качеството му на потребител е доказано.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Размерът на главниците не беше оспорен от страните и се признава от
ответника с оглед направеното плащане, поради което съдът го намира за
установен.
По отношение иска за мораторна лихва върху вземането за топлинна
3
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. От
доказателствената съвкупност не се установява на коя дата фактурите са
публикувани. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този факт за
невъзникнал. При това положение на общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД –
длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна от
ищеца, ответникът не е изпаднал в забава т.е. този иск е напълно
неоснователен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. отново на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
С оглед на това доказани са единствено исковете за топлинна енергия за
сумата от 2117,58 лева и дялово разпределение за сумата от 16,42 лева или
общо 2134 лева. Направеното плащане съдът също намира за доказано от
представеното по делото платежно нареждане. Законната лихва върху сумата
от 2134 лева за периода от 15.06.2021 г. до 14.03.2022 г. възлиза на 161,84
лева. Направеното плащане погасява напълно общото задължение в размер на
2295,84 лева, поради което съдът намира, че всички искове са неоснователни.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
иска, такива следва да се присъдят частично в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е
направено на 14.03.2022 г., т.е. след входирането на исковата молба по
настоящото дело на 15.06.2021. Когато причината за завеждането на делото се
намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са сторени разноски от общо 95,40 лева – държавна такса в
заповедното и настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в
размер на общо 150 лева в заповедното и настоящото производство. Тъй като
исковете за лихви са неоснователни независимо от направеното плащане, на
ищеца следва да се заплатят 246,30 лева. От ответника са сторени разноски в
размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлените
искове за лихви, следва да му се заплатят 42,08 лева.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, **** срещу К. К. АТ., ЕГН: ********** с
адрес гр. София, *****, офис-партер иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2117,58
лева – главница, представляваща ползвана топлинна енергия за имот с адрес
гр. София, ****** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до окончателното
плащане, извършено на 14.03.2022 г. като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******** срещу К. К. АТ.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
249 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, **** срещу К. К. АТ., ЕГН: ********** с
адрес гр. София, *****, офис-партер иск с правно основание 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16,42
лева – главница, представляваща ползвана услуга дялово разпределение за
имот с адрес гр. София, ****** за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до
окончателното плащане, извършено на 14.03.2022 г. като погасен чрез
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, ЕИК: ******** против К. К. АТ.,
ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 1,88 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 03.06.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. К. АТ., ЕГН: ********** да заплати на ******, ЕИК:
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 246,30 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА ******, ЕИК: ******** да заплати на К. К. АТ., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 42,08 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Нелбо ЕАД на страната на ищеца ******.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5