Р Е Ш Е Н И Е
№ 1522/19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х.К.
при секретаря Ц.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11479 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане, произтичащо от Договор за
потребителски кредит №*** год., в размер на 4295.57 лева –
главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението и за осъждане на ответника да заплати на ищеца 607.50 лева – възнаграждение за отлагане на
вноски и 7297.83 лева, представляващи
договорно възнаграждение за периода ***-***г..
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически
твърдения: на ***г. между ищеца, в качеството му на кредитор, Станимир Николаев Вълчев, в качеството му на кредитополучател и И.Д.Д., в качеството й на солидарен
длъжника бил сключен Договор за потребителски кредит №*** при следните параметри: сума на
кредита 4500 лева със срок на издължаване 48 месеца и размер на месечната
вноска 303.75 лева, платима на 5-то число от месеца. ГПР възлизал на 110.70.%,
а ГЛП на 76.89 %.. Така общото задължение по кредита било 14 580 лева.
Сумата по кредита била предоставена на С.В. на 26.11.2013г. по посочена от
него банкова сметка. И.Д. поела задължение на отговаря солидарно за
задълженията по договора. На ***г. и ***г. били сключени Анекс 1 и 2, с които е
договорено отлагане на погасителни вноски 6; 7 8; 12 и 13, като следвало да
бъдат заплатени в края на погасителния план и така броя на вноските се увеличил
до 55. Отлагането на погасителните вноски било договорено срещу възнаграждение
от 607.50 лева. Съгласно чл.4 ОУ кредитополучателят дължал и договорено
възнаграждение за изтегления кредит в размер на 10 080 лева, от които погасени
били 2782.17 лева. Твърди се, че кредитополучателят направил 9 пълни
погасителни вноски и една частична, след което преустановил плащанията.
Размерът на погасеното от длъжника задължение бил 3066.26 лева, с които били
погасени 204.43 лева главница; 2782.17 лева договорно възнаграждение и 79.66
лева лихва на основание т.12.1 ОУ. Падежът на последната погасителна вноска бил
***г.. Предвид
неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 6070/2019г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С Молба
вх.№ ***г., ответникът предлага на ищеца сключване на спогодба между страните
по делото, като заявява, че може да заплати главницата и евентуално
възнаграждението за отлагане на вноски. Не оспорва сключването на договора за
кредит. Предложението не е прието от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 6070/2019г. на ВРС, 14 състав,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта,
което е обусловило интереса на заявителя /сега ищец/ да предяви иска с правно
основание чл. 422 ГПК.
Между С.Н.В. -
кредитополучател, И.Д.Д. - солидарен длъжник и ищеца е сключен Договор за
потребителски кредит №*** от ***г. По силата на договора кредиторът
е предоставил на ответниците кредит в размер на 4500 лева за срок от 48 месеца.
Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 303.75 лева, годишният
лихвен процент е 76.89 %, а ГПР е 110.70 %, като дължимата сума по кредита е определена на 14 580 лева.
С преводно
нареждане от ***г. сумата от 4500 лева е преведена от ищцовото дружество по банкова
сметка ***.
С молба от ***г. С.В. е
поискал безплатно отлагане на вноски 06; 07 и 08 на основание чл.7.5 от ОУ,
поради прекратяване на трудовия му договор. Сключен е Анекс 1 от ***г. за отлагане
на вноските, които следва да се заплатят в края на погасителния план. ГПР след
сключване на анекса е 84.79%, а годишният лихвен процент 76.89%. Представен е погасителен
план, в който са отразени отложените вноски. Последната вноска е следвало да се
извърши на ***г.
С молба от ***г. С.В. е поискал платено отлагане на две вноски. Сключен е
Анекс 2 от ***г. за отлагане на вноски 12 и 13, които следва да се заплатят в
края на погасителния план. ГПР след сключване на анекса е 95.88%, а ГЛП 67.56%.
Представен е погасителен план, в който са отразени отложените вноски.
Последната вноска е следвало да се извърши на ***г.
Представени са и Общите
условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит № ***, видно от което са налице плащания по договора – девет пълни погасителни
вноски /от 1 до 5 вкл.; от 9 до 11 вкл.; 14/ и една непълна вноска /15 с падеж ***г./, възлизащи на общ размер от 2986.60 лева.
Представено е уведомително
писмо от ищцовото дружество до ответника, с което същият се уведомява, че
съгласно ОУ към договора за кредит, считано от ***г. договорът е едностранно
прекратен, а вземането по него е обявено за предсрочно изискуемо и възлиза на 14
475.95 лева.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно се установи сключването на договора за кредит между страните. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението
си по договора, като е предоставило сумата в общ размер от 4500 лева по посочена
от кредитополучателя банкова сметка.
***, че поради неплащане на вноските по кредита е
настъпила изискуемост на същия, с оглед настъпилия краен падеж – ***г..
В настоящия случай са падежирали всички
вноски съобразно погасителния план по договора за кредит, като дължимата главница
по тях е в общ размер от 4500 лева. Съгласно представеното извлечение от сметка,
ответникът е направил плащания по договора в общ размер на 2986.60
лева.
За да се направи извод за останалата
след направеното плащане дължима главница, съдът следва да разгледа и
дължимостта на задължението за договорно възнаграждение.
Установи се, че с договора между страните е
уговорено заплащането на договорно възнаграждение за ползване на предоставената
парична сума. Ответникът не е направил възражение за нищожност на
договора в тази част, но съдът следи служебно за наличие на пороци, водещи до
нищожност на уговорките.
С процесния договор е
уговорен годишен лихвен процент от 76.89 % и ГПР от 110.70 %. След Анекс № 2 към договора, размерът на ГПР е намален на 95.88 % за
оставащите след този анекс вноски.
При отпуснат кредит в размер на 4500
лева и задължение за връщане на 14 580 лева, настоящият състав намира, че
договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,
тъй като значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението
на кредитора за това, че е предоставил парични средства за ползване от
потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. Изводът е, че е налице
действителен договор по потребителски кредит, по който, предвид приетата
нищожност на клаузите, касаещи размера на ГПР и лихвата по кредита, длъжникът
следва да възстанови сумата по главницата.
Установи се, че същата е
в размер на 4500 лева, а от кредитополучателя са заплатени общо 2986.60 лева, така задължението за главница се
явява частично погасено, като дължимият остатък възлиза на 1513.40 лева.
Съдът счете за недължима и сумата в размер на 607.50
лева, претендирана като възнаграждение за отлагане на вноски. Не се установи
основание за дължимостта й. Дори и да съществува такава уговорка, съдът счита клаузите, уреждащи допълнителните услуги за неравноправно
договорени от доставчик на финансова услуга в нарушение на добросъвестността. Ползването
на тази услуга не засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените
вноските остават изискуеми в края на погасителния план. Съдът констатира, че
уговорените като предоставени на кредитополучателя престации изключват
квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение и то в размер, достигаш три пъти уговореното възнаграждение за
същинската престация – ползване на заети парични средства за определен период
от време. Заплащането на възможността да се договаря временно облекчение при
обективно затруднено финансово състояние на кредитополучателя или някакви
неясни преимущества не може да се приеме за съобразено с моралните принципи за
добросъвестност. Налага се краен извод, че сочените допълнителни услуги се
свеждат до средство за съществено увеличаване на цената на основното
кредитиране, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води
до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита /в.т.д.№ 146/2019 г.; в.т.д. №410/2019
г.; в.т.д. № 642/2019 г., в.т.д. № 944/ 2019 г.; в.т.д. №
962/2019 г.; в.т.д. № 1068/2019
г.; в.т.д. №1213/2019г., всички по описа на ВОС/.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство,
съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от
исковете /36.47 лева/.
Ищецът
претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК, а са налице доказателства
за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в
размер на 269.72 лева, като се претендира още и
юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в
процеса от 300 лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 150 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78
ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца съобразно уважената част от
исковете се определят на сумата от 52.06 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***
дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***
сумата от 1513.40 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №*** год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6070/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1513.40 лева до
претендирания размер от 4295.57 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 36.47 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6070/2019г. на ВРС, 14 състав разноски, както и
сумата от 52.06 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
607.50 лева, представляваща възнаграждение за отлагане на вноски и
сумата от 7297.83 лева, представляваща
договорно възнаграждение за периода ***-***г., произтичащи от Договор за
потребителски кредит №*** год., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: