Р Е Ш Е Н И Е
№
475 26.03.2021
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 371 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Д. С. Г., ЕГН: ********** лично и като управител на
„СМАРТВЮ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез адв. Т.М. против Решение № 260558
от 09.12.2020
г.
постановено по н.а.х.д. № 1338/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3462140 на ОД МВР
Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.3
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Димитър Светлозаров Грудов, ЕГН: **********,
като законен представител на „СМАРТВЮ“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата
съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Излагат се доводи за незаконосъобразност на издадения
електронния фиш, предвид съществуването на ограничение до 80 км./час и липсата
на пътен знак, ограничаващ скоростта до 50 км./час. Твърди се, че в ЕФ липсва
описание на нарушението и същият не съдържа информация дали подлежи на
обжалване. Нарушението е заснето от АТСС, с непроверена техническа годност.
Иска се отмяна на издадения ЕФ и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от
упълномощения си представител – адв. М., който моли за уважаване на
касационната жалба, съгласно изложените в същата основания.
Ответната
страна – ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 3462140 на ОД МВР
Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
касатора Димитър Светлозаров Грудов, в качеството му на законен представител на
„СМАРТВЮ“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
За да
постанови решението си съдът е приел, че нарушението
е било заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство като е представен Протокол съгласно приложение № 1 към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съгласно който техническото
средство TFR1-M 644 е поставено в гр.Бургас, път III-906, км.64+900 до Керамика
АД в двете посоки, общо ограничение на скоростта 50 км./ч. Посочил е, че по
делото е представена и снимка на разположението на техническото средство
съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-552/12.05.2015г. Обсъдил е възраженията
на нарушителя относно годността на техническото средство, като е приел че
същото е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. и
разпоредбата на чл.30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ), като на основание чл.30, ал.3 от ЗИ не е имало пречки за неговото използване. Обсъдил е приложения
протокол от ГД Национална полиция № 3-5-20 9 (л.17), съгласно който мобилната
система за видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е преминала последваща
проверка на изправност само месец преди установяване на нарушението, както и представената
по делото Заповед № 2050-4 от 11.02.2019г. от председателя на ДАМТН, с която е
оправомощил Главна дирекция Национална полиция да извършва първоначална и
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M. Предвид посоченото съдът е намерил
възраженията за липса на техническа годност на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M 644 за неоснователни, тъй като същата съответства на одобрения тип като
проверката е извършена на 20.02.2020г., което означава, че към датата на
нарушението е отговаряла на условията на чл.43 от ЗИ. В този смисъл при доказани годност и изправност на
техническата система, съдът е приел, че отразените в електронния фиш параметри
са верни и скоростта, която е отчетена е 71 км/ч.
Относно съдържанието на
ЕФ, съдът е намерил, че същият съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като сред тях няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съдът е
посочил, че към датата на
осъществяване на деянието -14.03.2020г. не са били налице законови пречки,
нарушението да бъде установено с автоматизирано техническо средство, което не е
задължително да бъде стационарно и е обсъдил възраженията, касаещи описаното в
ЕФ нарушение, като ги е намерил за неоснователни. Посочил е, че се касае за гр.
Бургас, път III-906, км.64+900 до Керамика АД в посока от разклон за кв. Черно
море към ПВ Север - населено място, където максимално допустимата скорост
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е 50 км/ч.
Отделно от това съдът е
приел, че ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като представител
на юридическото лице - собственик на процесното МПС, доколкото от данните по
делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и че в санкционната норма размерът на
наказанието е фиксиран и правилно приложен.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за
него не се констатират отменителни основания.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства.
Съдът намира за неоснователни възраженията в
касационната жалба, идентични с част от възраженията,
направени и пред първата инстанция, отнасящи се до съдържанието на ЕФ,
годността на техническото средство и съществуващите ограничения на скоростта в
процесния участък, като изложените в тази насока мотиви на
РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила
от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне.
За пълнота
съдът намира за необходимо отново да посочи, че нарушението е извършено в населено място, където
максимално допустимата скорост съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч., в който случай не се изисква наличие на пътен знак и
евентуалната липса на такъв е ирелевантно. Що се касае до твърденията на касатора, че след
знака за начало на населеното място е имало поставен знак, разрешаващ движение
със скорост 80 км./час, което е видно и от представените по делото проекти за
организация на движението, то следва да се посочи, че съгласно чл.50 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: „Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2.” Съгласно §1, т.15 от ДР на ППЗДвП „кръстовище” е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво.
Съгл. §6, т. 1 от ДР на ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Следователно, в разглеждания случай сме в хипотезата на първото предложение за обхвата на
действие на знак В 26, който важи след знака за начало на населеното място до следващото
кръстовище и от кръстовището, разположено срещу вход-изход „Вромос“, където
отново е поставен знак В 26 до изход „Металснаб“, разположен преди вход -
изходи „Керамика“.
Относно възражението в
касационната жалба, касаещо годността на техническото средство, с което
е извършено измерването, съдът намира за необходимо да добави, че на официалната страница на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, е публикуван регистър на лицата, оправомощени за проверка
на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях,
като в този регистър е посочено като оправомощено лице да извършва последващи
проверка на скоростомерите Главна дирекция „Национална полиция“ чрез
Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в
кръвта, находяща се на адрес гр. София, ул.“Кукуш“№1. Оправомощаването е
осъществено със заповед на Председателя на ДАМТН, като към 20.02.2020 год.,
когато е съставен приложения по делото протокол №3-5-20 за извършена последваща
проверка, то лабораторията е имала правомощието да извършва такава последваща
проверка за метрологичен контрол на Мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, тип TFR 1M. Периодичността на
последващите проверки на средствата за измерване е визирана в Заповед №
А-616/11.09.2018 год. на ЗА Председателя на ДАМТН,
също налична на официалната страница на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, където в т.31 – скоростомери е посочена периодичност на
проверките една година. В случая, датата на проверката е 20.02.2020 год. като
едногодишния срок изтича на 20.02.2021 год., а нарушението е извършено
на 14.03.2020г.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че не
са налице твърдените в жалбата неправилно прилагане на материалния закон или
необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт, предвид което следва да се заключи, че като е
потвърдил оспореният пред него електронен фиш, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Поради
изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1
от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260558
от 09.12.2020 г.
постановено по н.а.х.д. № 1338/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.