Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260084 29.03.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав
На 10.03.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар: Илиана Куцева-Гичева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело
номер 771 по описа за 2020
година
намери за установено следното:
Искове по чл. 430 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 и 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. СОФИЯ, район Витоша,
ул. „Окововръстен път“ № 260, моли да се постанови решение, с което
ответниците Г.Д.Т. ЕГН ********** с адрес: *** като кредитополучател и А.П.С.
ЕГН ********** с адрес: ***, като солидарен длъжник, да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумите:
- 36 076.34 лв.
- главница по Договор за ипотечен
кредит с анюитетни вноски № 319/1.2.07 г. и допълнителни споразумения към него,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.11.20 г. до
окончателното изплащане;
- 4 809.49 лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода 07.06.2018 –
18.01.2019 г.
- 15 062.88 лв. -
договорна лихва за просрочен кредит за
периода 9.7.18г.-12.3.20г.
- 6 593.13 лв. -
договорна лихва за просрочен кредит за периода 14.5.20 - 23.11.20 г.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди се в исковата молба, че между "ДЗИ БАНК"
АД и Г.Д.Т. като кредитополучател и А.П.С. като солидарен длъжник е сключен
договор за ипотечен кредит с анюиетни вноски № 319/1.2.07 г., по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя кредит от 42 000 лв.,
предназначен за потребителски нужди.
Съгласно чл.6 от договора А.П.С. се задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя в качеството си на солидарен длъжник.
Съгласно чл. 4 от договора крайният срок за погасяване на
кредита бил 20.02.2027 г., като същият следвало да бъде погасе на 240 месечни
вноски, включващи лихва и главница, конкретният размер на които бил посочен в
същия член.
Съгласно чл. 3 от договора дългът се олихвявал с годишен
лихвен процент както следва: 11.79 % за първата година от кредита, считано от
усвояването му, и 12.79% - за остатъчния срок от кредита.
В чл. 3, ал.2 от договора било уговорено, че при
просрочие на погасителна вноска се дължи лихва за просрочие, включваща
договорения в чл. 3 лихвен процент + наказателна надбавка в размер на 15 пункта
годишно, до окончателното изплащане на просрочената сума.
Ищцовата банка била приобретател на "ДЗИ
БАНК" АД по силата на преобразуване
чрез вливане, вписано с решение от 1.11.07 г. на СГС. С посочени решения били
вписани и промени в наименованието на банката - от "БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА" АД на "ЮРО БАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, а впоследствие на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
Към процесния договор били сключени две допълнителни споразумения от 29.10.09 г.
и 30.03.2011 г., с които страните се споразумели натрупани и
непогасени към момента на подписване на споразумението задължения да бъдат
преоформени чрез натрупване към главницата по кредита, като по този начин
общият размер на отпуснатата по кредита сума възлизала 45 857.33 лв.
Съгласно чл. 9 от процесния договор всички такси,
комисионни и други разходи, свързани със сключването и изпълнението на
договора, както и учредяването, вписването, изменението и заличаването на
обезпечението, били за сметка на кредитополучателя.
Съгласно чл. ХІІІ от допълнителното споразумение от
29.10.09 г. кредитополучателят заплащал на банката месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер, определен от
действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката, която
такса служи за покриване на административните разходи на банката, свързани с
извършването на действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по
договора, като се дължи до пълното им погасяване.
Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
7.11.17 г., на основание чл. 8, ал.1,т.1 от договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като ответниците били уведомени
с посочени в исковата молба нотариални покани.
Датата, към която задължението станало изцяло и
предсрочно изискуемо, била 18.01.2019 г.
Предвид изложеното банката моли ответниците да бъдат
осъдени при условията на солидарност да й заплатят исковите суми - главница,
възнаградителна лихва и лихва за просрочен кредит. /Последната не се претендира
за периода на обявено извънредно положение в РБ 13.3.20 - 13.05.20 г./
В отговор ответницата А.С. оспорва основателността на
иска.
На първо място се оспорва твърдението на банката, че е
предоставила на кредитополучателите сумата от 42 000 лв. Твърди се, че сумата
не е получена реално, като праводателят на ищцовата банка не е изпълнила
задължението си за предаване на сумата по кредита на кредитополучателя. В тази връзка се поддържа възражение, че за
банката - ищец не е възникнало твърдяното материално право, предмет на
предявените осъдителни искове.
Евентуално, исковите претенции се оспорват по размер, предвид следните съображения:
Твърди се, че по договора от страна на кредитополучателя
са извършвани погасителни плащания общо в размер на 91 602.82 лв., която сума
не е отчетена или е отчетена и осчетоводена неправилно от банката.
Оспорват се като нищожни поради неравноправност и
противоречие със закона клаузи от
договора и допълнителните споразумения:
чл. 9, ал.3 от договора и чл. 6 от допълнителното споразумение от
30.3.11, уреждащи размера и начина на формиране на лихвата. Поддържат се
доводи, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.3, 5,10,11,12 и 18
от ЗЗП, противоречат на закона и на добрите нрави, поради което са нищожни и не
са произвели действие между страните.
В тази връзка са наведени доводи, че процесният кредит е
за потребителски нужди, при което нормите на ЗЗП са относими към същия. Твърди
се, че клаузите за формиране на лихвата са неясни, не дават представа на
кредотополучателя за възможните негативни последици , за условията за формиране
и изменение на лихвата, както и за общите разходи по кредита, както и при
потенциално изпадане в забава или друга форма на неизпълнение на задълженията
по договора. Възразява се, че солидарният длъжник не е надлежно запознат с
документите, които имат съществено значение за формиране на лихвения процент, и
с евентуалните техни последващи изменения, както и че никъде в договора или
допълнителните споразумения не са посочени предпоставките, при които може да
бъде изменен лихвения процент едностранно от банката. При това положение се
счита, че посочените клаузи са нищожни, тъй като дават право на банката да
увеличава цената без потребителят да има право да се откаже от договора, ако
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена с
първоначалния договор, като не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Поддъжа се тезата, че цитираните клаузи са
неравноправни, като отговарят на условията по чл. 143 от ЗЗП, като индивидуалният
договор е сключен като типов, без да е дадена възможност на потребителя да
преговаря относно клаузите и никоя от тях не е сключена индивидуално.
Евентуално, се възразява, че уговорките по чл. 3 от
договора и чл.6 от допълнителното
споразумение от 30.3.11 г. са нищожни
поради противоречие с разпоредби на Закона за потребителския кредит - чл. 33,
ал.2 от ЗПК, според който когато потребителят забави дължимите от него
плащания, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Възразява се, че претендираните наказателни лихви по чл. 3, ал.2 от договора
имат характер на неустойка по чл. 92 от ЗЗД са в по-голям размер от този,
ограничен от ЗПК и за разликата над законоустановения максимум разпоредбата се
явява нищожна поради противоречие със закона.
Оспорват се като нищожни допълнителните споразумения в
цялост, евентуално клаузите на чл. 1, т.1, т.2, т.3 и т.4, чл. 4 и чл. 6 от
допълнителното споразумение от 29.10.09 и чл. 2,ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и чл.
3 от допълнителното споразумение от 31.03.11 г.
за натрупване на непогасени задължения към кредита, включително
лихви, към редовна главница. Наведени са
доводи, че прибавянето на изтекли лихви върху главницата води до анатоцизъм,
тъй като върху тях се начисляват възнаградителни лихви , поради което е налице
нищожност на осн. чл. 26 от ЗЗД във вр. чл. 10, ал.3 от ЗЗД.
Освен това се възразява, че към главницата са прибавени
лихви, изчислени въз основа на нищожни клаузи от договора и допълнителните
споразумения, касаещи начина на формиране на лихвата и едностранното й
изменение от страна на банката.
Възразява се, че дължимите суми следва да бъдат
определени само на база първоначално сключения договор и погасителния план към
него, тъй като допълнителните споразумения
съдържат нищожни клаузи за увеличаване на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, както и
включват наказателни лихви, които са изчислени върху нищожна, грешна основа.
Възразява се, че към исковата молба е приложен
погасителен план към споразумението от 29.10.09 г., който обаче не е подписан
нито от кредитополучателя, нито от солидарния длъжник, поради което се оспорва
относимостта му към спора.
Възразява се, че по отношение на солидарния длъжник А.С.
предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като същата не е надлежно обявена,
като липсва волеизявление на банката, което да е стигнало до знанието на
страната. Сочи се, че и двете приложени към исковата молба нотариални покани до
солидарния длъжник не са връчени ,
при което при липса на достигнало до солидарния длъжник волеизявление на
банката предсрочна изискуемост не е настъпила.
Оспорва се представеното счетоводно извлечение като
неотговарящо на изискванията на чл. 3, ал.2 от ЗСч, като се твърди, че същото
не отразява конкретно действителното извършени стопански операции за
визирания в него период, като не са
налице данни за законосъобразно водени счетоводни регистри. Възразява се,
че от представеното извлечение не става ясно дали и кога е усвоена
сумата по кредита, какви са били падежите на отделните плащания, кога са спрели
плащанията на длъжника, кои вноски са платени и кои са останали неплатени.
Прави се възражение за изтекла петгодишна давност за
претендираната в исковата молба сума за главница на осн. чл. 110 от ЗЗД и за
изтекла 3-годишна давност за претендираните лихви, вкл. договорна и наказателна
лихва.
В допълнителната искова молба се оспорват като
неоснователни възраженията в отговора.
Твърди се, че е налице усвояване на кредита от Г.Т., като
с посочено банково бордеро от 7.2.07 г. му е предевена сумата от 42 000 лв.
По отношение преоформянето на дълга с допълнителните
споразумения се оспорват доводите, че е налице капитализиране на лихви и
анатоцизъм. Твърди се, че тъй като кредитополучателят е бил в невъзможност да
обслужва кредита, банката се съгласила на отстъпки, като му отпуснала
допълнителни средства, с които са погасени просрочията, така че да не се трупат
допълнителни наказателни лихви, като бил въвеждан и период на облекчено
погасяване от една година; преоформянето се осъществявало не чрез прибавяне на
просрочени задължения към главницата, а чрез усвояване на допълнителни суми по
банковата сметка, които били реално получени от кредитополучателя, като били
спазени изискванията на чл. 17, ал.1 от Наредба № 9/3.4.08 г. за оценка и класификация
на рисковите позиции на банките и за формиране на провизии за загуба и обезценка, поради възникнали за
кредитополучателите временни затруднения за погасяване на задълженията.
Възразява се, че допълнителните споразумения били
уговорени след изрично искане на клиентите поради тяхното влошено финасово
състояние и затруднения, като условията в допълнителните споразумения били
съобразени с параметрите по тези искания - молби вх. № 255-605/26.10.09 и 355/10.3.11.
Допълнителните споразумения не били във вреда на кредитополучателите, а били
съобразени с техните индивидуални нужди и изисквания.
Оспорват се възраженията за наличие на неравноправни
клаузи.
Заявява се, че до сключването на допълнителното
споразумение от 30.3.11 г. в нито един момент банката не е променяла
едностранно лихвения процент по кредита, като е била прилагана
възнаградителната лихва, уговорена по чл. 3 от договора за кредит.
Възразява се, че оспорените като неравноправни клаузи не
попадали в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП, като се ищецът се позовава на чл.
143, ал.3,т.1 от ЗЗП, според който нормите за неравноправни клаузи не се
прилагат за сделките с финансови инструменти, други стоки и услуги, чиято цена
е свързана с колебанията / измененията на борсовия курс или индекс, или с
размера на лихвения процент, които са извън контрола на търговеца, или
доставчика на финансови услуги.
Възразява се, че чл. 33, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит в случая е неприложим, тъй като процесният договор
предвиждал обезпечение с ипотека върху недвижими имот, а чл. 4, ал.1,т.2 от ЗПК
предвиждал, че защитата по този закон не се прилага за кредитите, които са
обезпечени с ипотека върху недвижим имот.
В тази връзка се поддържа становище, че не е налице противоречие със
закона на клаузата от договора, регламентираща размера на наказателната лихва
за просрочие, като същата не била прекомерно висока.
Ищецът счита, че предсрочната изискуемост е била надлежно
обявена на солидарния длъжник А.С. с цитираните в исковата молба нотариални
покани. Евентуално, поддържа становище, че следва да се приеме, че такова
връчване е осъществено чрез връчване на преписите от исковата молба по
настоящия осъдителен иск и приложенията към нея, поради което възраженията в
тази насока се оспорват като неоснователни.
По отношение датата, на която банката счита кредита за
изцяло предсрочно изискуем, се уточнява датата 18.01.19 г., на която е връчена
поканата до кредитополучателя Г.Т..
Оспорват се доводите, че договорът за кредит е сключен
като "типов", като се възразява, че същият съдържа конкретните
параметри, по които самите ответници са поискали отпускането на кредит, а в
останалата си част отговаря на минималното съдържание, което следва да има
договорът за кредит по чл. 430 от ТЗ.
Оспорват се като неоснователни възраженията за изтекла
давност.
В допълнителни отговори ответниците поддържат
възраженията си.
Поддържа се възражението, че сумата от 42 000 лв. не е
реално усвоена от кредитополучателя.
Възразява се, че извършените плащания по договора не са
осчетеводени правилно от банката, включително и че са налице плащания,
извършени след получаване на нотариалната покана, които не са отразени от
ищеца:
1000 лв .- 6.12.19 г.;
1000 лв. - 12.06.19 г.
1000 лв. - на 08.10.20 г.
Заедно с тези плащания по кредита били извършени
погашения в общ размер на 94 602.82 лв., която сума била неправилно отчетена от
ищеца, поради което се поддържа възражение, че задълженията по договора са
изплатени изцяло.
Поддържат се доводите за нищожност на клаузи от договора
и допълнителните споразумения, както са направени в първоначалния отговор.
Оспорват се уточненията в допълнителната искова молба
относно преоформянето на дълга с допълнителните споразумения; възразява се, че
кредитополучателите не са искали рефинансиране на кредита, нито получаване на
допълнителни суми по кредита, което било видно от приложените искания; тяхното
желание било да бъде намалена месечната вноска за 12 месеца поради влошено
финансово състояние.
Оспорват се доводите, че преструктурирането на
задълженията е направено в полза на длъжниците, напротив, заявява се, че вместо
да се облекчи състоянието им чрез отстъпки от страна на банката, изразяващи се
в намаление на дълга, напр. относно размера на лихвите, то се влошило, като за длъжниците е
възникнало задължение да отговарят за значително по-големи от първоначално
дължимите суми.
Поддържат се всички възражения за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, за липса на индивидуално договаряне,
както и за приложимост на чл. 33, ал.2 от ЗПК.
Поддържат се
възраженията за изтекла давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Не се спори по делото, а и е документално установено, че между
ищеца от една страна и ответниците Т.-кредитополучател и С.- солидарен длъжник,
е бил сключен Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 319/01.02.2007
г., по силата на който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя,
кредит в размер на 42000 лв., предназначен за потребителски нужди / чл.1/. Установява
се от заключението на ССЕ, че кредитът е усвоен изцяло на 07.02.2007 г., на
която дата е заверена банкова сметка *** .
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено дългът да се
олихвява с годишен лихвен процент, който за първата година , считано от
усвояване на кредита, е в размер на 11,79%, а за останалия срок на кредита- в
размер на 12,79%.
Според ал.2 от същата разпоредба при просрочие на
дължимите погасителни вноски , просрочената част от главницата се олихвява с
лихва з апросрочие, включваща договорения в чл.3 лихвен процент, плюс
наказателна надбавка в размер на 15 пункта годишно, до окончателното изплащане
на просрочената сума.
Уговорено е заплащането на комисионна за управление и
обработка в размер на 0.8% годишно еднократно върху целия размер на тредита и
0.25% годишно върху разрешение размер на кредита.
Крайният срок за погасяване на дълга е определен на
20.02.2027 г./ чл.4, ал.1, т.1/. В т.2 от същата разпоредба е посочено, че
кредитополучателят погасява кредита на 240 анюитетни месечни вноски, включващи
лихва и главница, с размери , както следва: за първата година- 456,32 лв.,
дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита и за остатъчния
срок- 485 лв., считано от датата на изтичане на първата година от срока на
кредита.
В чл.9, ал.3 е предвидена възможност, при промяна на
пазарните условия, банката едностранно да променя лихвения процент по кредита,
за което кредитополучателят давал съгласието си.
Кредитът е
обезпечен с договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот,
собственост на трето лице, учредена на 05.02.2007 г. с НА № 30, том І, дело № 21/2007
г. на нотариус Даниела Кръстева с район на действие ПРС, представен на л.27.
В Допълнително споразумение от 29.10.2009 г. страните са
констатирали / чл.1/, че към датата на подписването му задълженията на
кредитополучателя по договора са в размер на 42 299,61 лв., от които 71,96
лв. просрочена главница, 1092,33 лв. просрочена лихва, 40 721,16 лв.
редовна главница, 399,16 лв. редовна лихва и 15 лв. просрочени такси. Предвид
тази констатация и при задължение за внасяне на сума в раз-мер на 350 лв. от
кредитополучателя, е постигнато съгласие сумата, представляваща разликата между
платената в размер на 350 лв. и общия размер на дълга / посочен по пера
по-горе/, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница /
40 721,16 лв./. Уговорен е период от 12 месеца на облекчено погасяване на
кредита, през който кредитополучателят се задължава ежемесечно да заплаща на
банката равни вноски съгласно отделно съставен погасителен план и при ГЛП от
8,67%. След изтичане на този период от 12 месеца, кредитът следвало да се
погасява на равни месечни вноски и при ГЛП от 17,63%. Приложен по делото е
споменатия погадителен план към споразумението/ л.16 и сл./.
Следващо Допълнително споразумение е подписано от
страните на 30.03.2011 г., според което към тази дата задълженията на
кредитополучателя по кредита, са: 155.06 лв.- просрочен аглавница, 2160.63 лв.-
просрочена лихва, 166,07 лв.- просрочен итакси, 41 644,95 лв. редовна
главница. Отново е предвидено преоформяне служебно от банката на дълга чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит / т.е., към сума в размер на 41 644,95
лв./. В чл.4 е уговорен 12 месечен период на облекчено погасяване при фиксиран
ГЛП от 8.87%- чрез заплащане на равни месечни вноски в размер на 326 лв.
съгласно Погасителен план. След изтичане на този период се начислява годишна
лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за
жилищни кредити плюс договорна надбавка в размер на 9.21 пункта и кредитът
следвало да се погасява на равни вноски по приложен погасителен план . Такъв по
делото не е представен.
От приетото първоначално заключение на ССЕ се установява,
че уговорените в първоначалния договор лихвени проценти са прилагани до
08.04.2008 г., считано от която дата до 07.11.2009 г. /на практика до
подписване на първото допълнително споразумение/ са извършени няколко
едностранни увеличения на лихвания процент от страна на банката, чиито
стойности са започнали от 13.79 % в началото на периода и са достигнали до
16.04% в неговия край. До подписването на споразумението на 20.10.2009 г.
начислената от банката лихва е в общ размер от 15 205,71 лв. Общият размер
на просрочените задължения към тази дата вещото лице е посочило да са 1179,29
лв. След този период са прилагани лихвените проценти съгласно допълнителните
споразумения. Вещото лице е проследило направените плащания по кредита, като
при дадения вариант на изчисление, при който се прилагат лихвените проценти по
първоначалния договор, дава заключение, че макар и с множество допуснати
просрочия, извършените плащания са достатъчно за покриване на всички вноски на
падежни дати до момента на изготвяне на заключението / т.е. към 07.12.2021 г./.
В допълнителното заключение вещото лице е изчислило размера на дълга във
вариант, при който се включат предвидените в първоначалния договор такси за
подновяване на ипотека, застраховки и комисионни за управление. Така е достигнало до извод, че
остават неплатени главница от падежна дата 07.10.2021 г. в размер на 52,96 лв.
и изцяло дължими вноски от падежни дати 07.11.2021 г. и от 07.12.2021 г.
При установените дотук факти е необходимо съдът да се
произнесе по възраженията за недействителност на клаузи от първоначалния
договор и допълнителните споразумения, които имат отношение към преценката за
наличието на забава на длъжника, респ.предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
Съдът намира, че възражението на ответниците за нищожност
на клаузата по чл.9, ал.3 от първоначалния договор, предвиджаща възможност
банката за променя едностранно размера на годишната лихва, е основателно.
Процесният договор за банков
кредит, сключен на 01.02.2007 г., е търговска сделка с предмет предоставяне на
финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т.
12, б. "б" от ДР на ЗЗП и затова попада под правната уредба на ЗЗП,
приложим към процесното заемно правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите
на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Няма спор, че ответниците имат качеството "потребители" по
смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП,
според който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Според чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като разпоредбата на ал. 2 дефинира кои клаузи не са уговорени
индивидуално - тези, които са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като е
посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия,
като изброяването не е изчерпателно. По делото не се установява процесният
договор за банков кредит и в частност коментираната клауза, да е индивидуално
уговорена. Липсват данни включването на процесната клауза в договора за кредит
да е в резултат на изричното й обсъждане и съгласие на потребителя по отношение
на тяхното съдържание.
Съгласно чл. 143 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, между които са: т. 10 -
когато клауза позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 12 - когато клауза
предвижда цената да се определя при получаване на стоката или услугата или дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Според чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП,
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. В
този аспект при преценка на клаузата на чл. 9, ал.3 в частта, според която
банката си запазва възможността за промяна на лихвения процент съобразно с
промените на пазарните условия съдът
намира, че е неравноправна, тъй като предвижда възможност за банката да изменя
едностранно размера на дължимата годишна лихва по непосочени (неясни) критерии,
която промяна изрично е посочено, че не подлежи на договаряне между страните,
който извод не се променя от предвиденото в чл.9, ал.3 от договора задължение
за уведомяване на клиента.
В
разглеждания случай не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 144,
ал. 2, т. 1 от ЗЗП , според която разпоредбата на чл.143, т.7 от с.з. не се прилага за
клаузи, при които доставчикът на финансови услуги се запазва правото при
наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя или на потребителя, при условие че доставчикът на
финансова услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна
по договора в 7-дневен срок и другата страна по договора има правото незабавно
да прекрати договора. Една от основните цели на ЗЗП - чл. 1, ал. 2, т. 3, е
защитата на икономическите интереси на потребителите. Телеологичното тълкуване
на нормата на чл. 144, ал.
2, т. 1 от ЗЗП в светлината на посочена цел налага извода, че "основателна
причина" за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде
ясно и конкретно посочена в договора. Това следва от изричното правило на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП.
Предвиденото в процесния договор основание- промяна на пазарните условия като
понятие е толкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой
разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени
кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на
потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по
договора за кредит.
Ето защо, съдът намира, че с обсъжданата клауза от
договора за кредит е уговорена във вреда на потребителя и предоставя
възможности за банката едностранно да променя условията на погасяване на
кредита, без да е информирала насрещната страна по ясен и достъпен начин за
критериите, по които ще се извършват измененията.
В
обобщение, осъществен е фактическият състав на чл. 143,
т. 10 от ЗЗП,
според който неравноправна е договорна клауза, позволяваща на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, като не е налице изключението на чл. 144,
ал. 2, т. 1 от
ЗЗП.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че спорната клауза от договора не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и на кредитополучателя във вреда на последния, тъй като при
неизвестни (респ. непрозрачни) за него основания той не би могъл да предвид
евентуалните промени на условията, въз основа на които следва да погасява дълга
си към банката. Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът не
може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора
потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за промяната на лихвения
процент, още повече че ако не желае да приеме тази промяна, не би могъл да прекрати
договора за кредит на това основание. Липсата на възможност за едностранен
отказ на кредитополучателя от облигационната връзка в случай, че поради
увеличаване на цената на услугата от страна на банката същата е значително
завишена по време на действие на договора в сравнение с тази, уговорена при
сключването му, също прави клаузата на договора за промяна на ГЛП неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 12 от
ЗЗП.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая е нарушена и разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП, която
предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени
по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин, съгласно чл. 147,
ал. 2 от ЗЗП. В
тази връзка в задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС,
постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че за целите
на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с
потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна
на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали
потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са
имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят
промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените условия по
отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че коментираната клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 10 и т. 12 от
ЗЗП, поради което а нищожна,
съгласно чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, като
за нищожността съдът следи служебно, дори и без позоваване на страната на това
обстоятелство.
Този извод налага от своя страна
следните заключения: За периода на едностранно увеличаване на лихвения процент
банката е начислявала, респ.кредитополучателят е погасявал несъществуващи
задължения за възнаградителна лихва в увеличения размер. Несъществуващи по
същите съображения са и посочените в допълнителното споразумение от 29.10.2009
г. като просрочени задължения, въз основа на които дългът е преоформен, а
споразумението е сключено на база неравноправна клауза. Последователно
се приема в практиката на ВКС, че договор за спогодба или допълнително
споразумение, имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 ЗЗД. Отделно , в сочената
хипотеза нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията
между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван и без
неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва.
Налице е и друго самостоятелно
основание за недействителност и на двете допълнителни споразумения и то е
противоречието с нормата на чл.10, ал.3 ЗЗД поради наличието на анатоцизъм,
който се постига с натрупването на просрочените лихви към главницата по
кредита.
В обобщение на казаното
дотук, допълнителните споразумения са нищожни и поради това не са произвели
правни последици. Поради изложеното съдът намира,
че в отношенията между страните следва да се приложат клаузите по първоначалния
договор, съответно съдът възприема варианта , предложен от в.л.в допълнителното
заключение, при който са включени предвидените в първоначалния договор такси за
подновяване на ипотека, застраховки и комисионни за управление и са взети предвид извършените
от ответниците погашения. Според него е налице забава, считано от 07.10.2021
г., когато е останала непогасена главница от вноската за посочения месец в
размер на 52,96 лв. , както и изцяло дължими следващи вноски от падежни дати 07.11.2021
г. и от 07.12.2021 г. Последното означава, че преди тази дата не са били налице
обективните предпоставки по чл.60, ал.2 ЗКИ за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, т.е.,това потестативно право на банката не е
възникнало, съответно не е реализирано с получаване на приложените към исковата
молба уведомления до ответниците. Предсрочната изискуемост е настъпила едва с
връчване на уведомленията на ответниците в последното проведено с.з. на
10.03.2022 г. / л.270 и 271/, който факт от правно значение следва да бъде
съобразен от съда на осн.чл.235, ал.3 ГПК. Следователно размерът на
задължението следва да се прецени именно към посочения момент. Видно от
допълнителното заключение, дължимата главница е на стойност 22660,39 лв. /
включваща падежирала главница от вноските за м.10, 11 и 12.2022 г. и предрочно
изискуема такава/. Именно в този размер искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
В останалите си части
претенциите- за главница до пълния претендиран размер и за пълния размер лихви
за посочените периоди, при съобразяване на диспозитивното начало в процеса,
следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са неотносими възраженията на ответниците за противоречие на клаузата по чл.3, ал.2 на договора с разпоредбата на чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Към датата на сключване на процесния договор за кредит- 01.02.2007 г., е действал отмененият Закон за потребителския кредит, според чл.3, ал.5 от който от приложното му поле са изключени договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е процесния. Следователно не е налице твърдяната от страната недействителност на клаузата за лихва за забава договора поради противоречието й с императивна норма от действащия ЗПК, който е неприложим в отношенията между страните.
Законната лихва върху
главницата следва да се присъди, считано от датата на предсрочната изискуемост-
10.03.2022 г. , като за периода от подаване на исковата молба до 09.03.2022 г.
вкл.ще се отхвърли.
При този изход на спора на страните ще се присъдят
разноски по съразмерност.
Ищецът е сторил и доказал разноски в общ размер от 6039,18 лв., посочени в приложения списък по чл.80 ГПК. Съобразно уважената част от исковете и на осн.чл.78, ал.1 ГПК, на тази
страна се присъждат разноски в размер от 2188,14 лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част
от претенциите, на ответника А.С. се следват разноски в размер от 2040,56лв. от
направените такива общо на стойност 3200 лв. по представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Г.Т. е сторил разноски в общ размер от 1700
лв., от които му се полагат по съразмерност сума в размер на 1084,05 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Т. ЕГН ********** с адрес: *** като кредитополучател
и А.П.С. ЕГН ********** с адрес: ***, като солидарен длъжник, да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. СОФИЯ, район Витоша,
ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 22660,39 лв. - главница
по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 319/1.2.07 г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 10.03.2022 г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 2188,14
лв. деловодни разноски, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница до пълния претендиран размер от
36076,34 лв., както и за сумите от :
- 4 809.49 лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода 07.06.2018 –
18.01.2019 г.
- 15 062.88 лв. -
договорна лихва за просрочен кредит за
периода 9.7.18г.-12.3.20г.
- 6 593.13 лв. -
договорна лихва за просрочен кредит за периода 14.5.20 - 23.11.20 г.
и за присъждане на законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020 г. до 09.02.2022
г.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Околовръстен път“ № 260 да заплати на Г.Д.Т.
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1084,05 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Околовръстен път“ № 260 да заплати на А.П.С.
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 2040,56 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: