№ 128
гр. Дупница, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510101641 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ОТП Факторинг
България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул.
„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, представлявано от ***[1]*** - Изпълнителен
директор чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М., съдебен адрес: гр. ***, етаж 1 срещу В.
М. Н., ЕГН ********** и ВЛ. М. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***
Ищецът твърди, че на 21.04.2012г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и В. М. Н.,
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който
„Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на ответника кредит в размер на 14 000 лева за текущо
потребление със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр ответника.
Кредитът се погасява чрез разплащателната сметка, с месечни вноски, дължими на всяко 15-
то число от месеца, съгласно погасителен план към договора, ведно с уговорената
възнаградителна лихва в размер на 14.45% годишно. Договорът за кредит бил обезпечен
чрез договор за поръчителство, сключен на 21.04.2012г. между „Банка ДСК” ЕАД и втория
ответник в настоящото производство ВЛ. М. Н.. В резултат на допуснатата нередовност но
погасяване на кредита, „Банка ДСК“ ЕАД е предприела действия по преструктурирането му.
По този повод на 24.10.2013г. между „ Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя В. М. Н. е
подписано Допълнително споразумение към договор за кредит за текущо потребление от
21.04.2012 г. В т. 1.1 от Допълнителното споразумение е посочено, че кредитополучателят
като страна по споразумението признава дълга към Банката по горепосочения договор за
кредит и се съгласява, че към датата на сключването на Допълнителното споразумение
остатъка по дълга е 16 055, 37 лева. Допълнителното споразумение се сключва за дълг в
размер на 15 270, 00 лева, за издължаването, на който се договаря нов срок от 120 месеца,
като крайния срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е 24.10.2023г. С
Допълнителното споразумение се приема, че дължимата по кредита лихва, формирана при
условията на договора за кредит е в размер общо на 14, 95% годишно или 0,04% на ден. С
Допълнителното споразумение се запазва приетото обезпечение по договора за кредит -
поръчителството на ВЛ. М. Н., ЕГН **********. На 24.10.2013г.. в съответствие с т. 7 от
1
Допълнително споразумение от 24.10.2013г., между „Банка ДСК“ ЕАД и *** Н., ЕГН
********** с сключен Договор за поръчителство, с който се обезпечава изпълнението на
задълженията на кредитополучателя В. М. Н. по Договор за кредит за текущо потребление в
размер на 15 270, 00 лева и нов срок от 120 месеца от датата на подписване на
Допълнителното споразумение към Договор за кредит за текущо потребление от
21.04.2012г. а именно до 24.10.2023г. при лихвен процент 14,95%. Съгласно договора за
поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и помежду си и се
задължават спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му
по договора за кредит и Допълнителното споразумение, да ги изпълняват при договорените
условия.
На 08.08.2014г., поради допуснато просрочие на кредита и въз основа на подадена от
кредитополучателя В. М. Н. молба с вх. №1052A/27.06.2014г., между „Банка ДСК“ ЕАД,
като кредитор и В. М. Н., ЕГН **********, като кредитополучател е сключено
Допълнително споразумение към договора, с което кредитополучателят като страна по
споразумението признава дълга към Банката по горепосочения договор за кредит и се
съгласява, че към датата на сключването на Допълнителното споразумение остатъка по
дълга е 15 938, 20 лева. Допълнителното споразумение се сключва за дълг в размер на 15
350, 00 лева, за издължаването, на който се запазва крайната дата за окончателно
издължаване, а именно 24.10.2023г. С Допълнителното споразумение се приема, че
дължимата по кредита лихва, формирана при условията на договора за кредит е в размер
общо на 14,95%. С Допълнителното споразумение се запазва приетото обезпечение по
договора за кредит - поръчителството на Владислав Марков Н., ЕГН **********.
На 08.08.2014г.. в съответствие с т. 5 от Допълнително споразумение от 08.08.2014г.,
между „Банка ДСК“ ЕАД и ВЛ. М. Н., ЕГН ********** с сключен Договор за
поръчителство, с който се обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя
В. М. Н. по Договор за кредит за текущо потребление в размер на 15 350, 00 лева със срок за
издължаване до 24.10.2023г. и при лихвен процент 14,94%. Съгласно договора за
поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и помежду си и се
задължават спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му
по договора за кредит и Допълнителното споразумение, да ги изпълняват при договорените
условия.
Ищецът твърди още, че договорът за кредит за текущо потребление е обявен за
предсрочно изискуем от банката, поради преустановяване на плащанията от
кредитополучателя, което обявяване на предсрочна изискуемост е съобщено на длъжника
чрез Уведомление с изх. № 04-20-02239/05.11.2015г., връчено на длъжника на 05.11.2015г.
На 25.04.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ищеца вземането по гореописания
договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2012 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и правата по договора за поръчителство,
сключен са ответницата.
На 27.10.2017г. въз основа на подадена от кредитополучателя В. М. Н. молба за
сключване на споразумение, между „ОТП Факторинг България” ЕАД, нов кредитор и В. М.
Н., като кредитополучател и ВЛ. М. Н., като поръчител, действащ чрез пълномощника си В.
М. Н. е сключено Споразумение за разсрочване па задължението, в което е посочено
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, включително сумите,
за които са издадени, издалият ги заповеден съд, производството, по което е сторено.
Страните по Споразумението се съгласяват и приемат, че към датата на сключване на
споразумението, размерът на задължението към „ОТП Факторинг България” ЕАД възлиза на
16 838, 80 лева, включващ: 14 592, 36 лева - главница, 890, 88 лева - лихва, 617, 98 лева -
законна лихва и 737, 58 лева - разноски, като по реда на чл. 365 от ЗЗД страните уговарят
погасяването на задължението да се извърши при подробно описани условия. С
подписването на споразумението, задължените лица са се ангажирали с погасяването на
материализираните в Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист задължения,
предоговорени по реда на чл. 365 от ЗЗД. Така, за периода от датата на цесията
2
(25.04.2016г.) до 12.11.2020г. (датата на последното плащане), по банкова сметка на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, за погасяване на процесното задължение е постъпила сума в
размер общо на 9 000.00 лева.
На 22.03.2021г. поради неизпълнение на Споразумение от 27.10.2017г. и на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
08.01.2016г. и Изпълнителен лист от 08.01.2016г., издадени по ч.гр.д. № 19 по описа на
Районен съд - Дупница за 2016 година, по молба на „ОТП Факторинг България” ЕАД, срещу
длъжниците В. М. Н. и ВЛ. М. Н. е образувано изпълнително дело № 75/2021г. по описа на
ЧСИ ***, peг. № 744 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Кюстендил. (Същото е
образувано за остатъка от вземането, съобразявайки направените доброволни плащания.)
С оглед изложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което да установи
със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците В. М. Н., ЕГН ********** и ВЛ.
М. Н., ЕГН ********** съществуването на вземане на „ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК ********* за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.01.2016г. и Изпълнителен лист от 08.01.2016г.,
издадени по ч.гр.д. № 19 по описа на Районен съд - Дупница за 2016 година, произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2012г., Допълнително споразумение от
24.10.2013г. и Допълнително споразумение от 08.08.2014г., включващо: сумата от 13 795, 08
лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.11.2020г. Претендира
разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв в ответниците чрез адв. Г. В.
от САК, в който отговор изразяват становище за недопустимост на предявените искове,
респ. неоснователност на същите по изложените в отговора съображения. Правят
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от тях вземане.
Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка относно сключване на
описаните договори и споразумение, последващо издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, респ. образуване на изпълнително производство срещу ответниците в
процеса не се оспорва от ответниците, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства – договор за покупко-продажба на вземания (цесия); приемо-предавателен
протокол от 25.04.2015 г.; писмо до „ОТП Факторинг България“ ЕАД от „Банка ДСК“ ЕАД
за настъпило прехвърляне на дата 09.06.2016 г.; пълномощно от изпълнителните директори
на „Банка ДСК“ ЕАД за упълномощаване на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за
уведомяване на всички длъжници; договор за покупко-продажба на вземания от 16.06.2016
г.; известие за доставяне; договор за покупко-продажба от 16.06.2016 г.; известие за
доставяне с дата на връщане 12.07.2016 г.; договор за покупко-продажба на вземания от
16.06.2016 г. получен лично от *** М. Н. на 18.10.2017 г.; договор за покупко-продажба на
вземания от 16.06.2016 г. получено със задължение да предаде от *** М. Н. (сестра); молба
от В. М. Н. с дата 07.06.2016 г.; споразумение от 27.10.2017 г.; погасителен план на В. М. Н.;
договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2012 г.; общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление; погасителен план на ГПР от 19.04.2012 г.; условия на
обвързана продажба на кредит и застрахователен продукт „Сигурност“ по разрешен кредит
– приложение № 2; молба от *** М. Н. от 19.09.2013 г.; протокол от 10.10.2013 г.;
допълнително споразумение към договор за кредит на текущо потребление № 11/20251755
от 21.04.2012 г.; погасителен план и ГПР от 24.10.2013 г.; общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление – приложение № 10.1. версия от 02.09.2013 г.; такси по
кредити на физически лица; молба от *** М. Н. от 27.06.2014 г.; допълнително
споразумение към договор за кредит за текущи нужди № 11/20251755 от 21.04.2012 г.;
погасителен план и ГПР от 08.08.2014 г.; общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление; такси по кредити за текущо потребление Приложение № 3;
уведомление изх. № 04-2002239/05.11.2015 г. до В. М. Н. с потвърждение за получаване и
обратна разписка; уведомление изх. № 04-20- 02357/18.11.2015 г. до ВЛ. М. Н. с
3
потвърждение за получаване; копие от изпълнителен лист от 08.01.2016 г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ЧГД №
19/2016 г. по описа на РС-Дупница; молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД до ЧСИ ***
за образуване на изпълнително дело; фактура № ********** от 09.04.2021 г.
Ответникът В.Н. оспорва сключването на споразумение от 27.10.2017г., като твърди,
че той не е подписвал това споразумение и ответницата В.Н. не е разполагала с
представителна власт да сключва от негово име това споразумение в каквато връзка в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.12.2021г. е открито производство
по оспорване по реда на чл. 193 ГПК авторството на пълномощно ( л. 48 от гр.дело №
1475/2021г. по описа на РС – Благоевград), по силата на което ответникът В.Н. е сключила
от свое име и от името на ответника В.Н. като поръчител споразумението от 27.10.2017г. с
ищеца в настоящото производство и от приетото по делото заключение на назначената
съдебно – графическа експертиза, изготвена от вещото лице А.С., неоспорено от страните се
установява, че подписът в „Пълномощно“ обект на експертизата ( л. 48 от гр.дело №
1475/2021г. по описа на РС – Благоевград) не е изписан от ответника ВЛ. М. Н..
Прието е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Н.Ш., което заключение не е оспорено от страните и от което се установява, че
нa 21.04.2012г. е преведена от „Банка ДСК ЕАД“ на кредитополучателя *** *** Н., ЕГН
********** сума в размер на 14 000, 00 лв. съгласно сключения Договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2012г. Сумата е преведена по разплащателна кредитна сметка BG *** с
титуляр *** *** Н., ЕГН **********. Кредитът в размер на 14 000, 00 лв. е усвоен на
21.04.2012г. по разплащателна кредитна сметка BG 83STSA93000018350705 с титуляр ***
*** Н., ЕГН **********. Извършено плащане по процесния кредит до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.01.2016г. е в размер на 6 827, 20 лв.
Внесената сума е посочена в заемната сметка за погасяване, както следва: - 590, 00 лв. –
такси; - 505, 30 лв. - лихва за забава; 35, 76 лв. - санкционираща лихва, 4 146, 60 лв. -
договорна лихва; - 1 549, 54 лв. – главница, превеждани по сметката на „Банка ДСК“ ЕАД.
За периода от 09.08.2016г. до 12.11.2020г. по банкова сметка на „ОТП ФАКТОРИНГ
България“ ЕАД BG60STSA93000018699737 са постъпили плащания в размер на 9000, 00лв
за погасяване задълженията по Банков кредит от 21.04.2012г. и последващите го
Споразумения, от която сума са погасени следните задължения: 374, 06 лв. - частично
погасяване на такси и разноски по кредита /общата сума е 1 183, 64 лв./; - 1 573, 98 лв.
договорна лихва за периода от 15.04.2015г. до 06.01.2016г.; - 16, 90 лв. - лихва за забава на
плащането за периода от 22.04.2015г. - до 06.01.2016г.; - 6 234, 78 лв - частично погасяване
на законната лихва за период от 08.01.2016г. до 12.11.2020г. /общата дължима лихва е 7 219,
88лв. /; - 800, 28лв. – главица. Кредитът е погасяван нерегулярно до м..05.2015г. със
неспазване на сроковете и размера на договорените месечните вноски като последната
падежирала вноска е отчетена 15.05.2015г. Размерът на непогасените изискуеми задължения
по Договора за кредит от 21.04.2012г. до подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК на 08.01.2016г. и е образувано ч.гр.дело № 19/2016г
по описа на ДнРС като „Банка ДСК“ ЕАД се снабдява със заповед за незабавно изпълнение
на плащането и изпълнителен лист от 08.01.2016г. е на стойност 16 303, 24 лв. в т.ч.: - 14
592, 36 лв. - неиздължена главница по Договора за кредит за текущо потребление от
21.04.2012г. и последващите го Споразумения от 24.10.2013г. и споразумение от
08.08.2014г.; - 1 573, 98 - договорна лихва за периода от 15.04.2015г. до 06.01.2016г.; - 16, 90
лв. - лихвена надбавка за забава на плащането за периода от 22.04.2015г. до 06.01.2016г.; -
120, 00 лв. - заемни такси изискуемост. Размерът на непогасените изискуеми задължения по
кредита към 12.11.2020г. /дата на последната вноска/, като са взети предвид извършените от
ответника плащания след 07.01.2016г. - датата на подаване на заявлението в съда е на
стойност 15 589, 79 лв. в т. ч.: - 809, 58 лв. - такси и разноски;- 985, 10 лв. - законна лихва за
погасяване за периода от 08.01.2016г. до 12.11.2020г.; 13 795, 08 лв. - главница. Размерът на
непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на исковата молба
11.06.2021г. за периода от 08.01.2016г. до 11.06.2021г, като са взети предвид извършените от
ответника плащания след 07.01.2016г. /6 234, 78 лв./, е на стойност 16 404, 24 лв. в т.ч.: - 13
4
795, 08 лв. – главница; - 1799, 33лв. - законна лихва за погасяване за периода от 8.01.2016г.
до 11.06.2021г.; - 809, 58 лв. - такси и разноски. Размерът на непогасените изискуеми
задължения по кредита към датата на изготвяне на заключението - 26.11.2021г. или за
период от 08.01.2016г. до 26.11.2021г., като са взети предвид извършените от ответника
плащания след 07.01.2016г. /6 234, 78лв. / е на стойност 17 085, 26 лв.в т.ч.: - 13 795, 08 лв.
- главница; - 2 480, 60лв. - законна лихва за погасяване за периода от 8.01.2016г. до
26.11.2021г.; - 809, 58 лв. - такси и разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. 79, вр.
и чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Ответниците правят възражение с правно основание чл. 110 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между първоначалния кредитор и длъжника,
основано на договор за кредит, от една страна, както и валидно облигационно
правоотношение между първоначалния кредитор и ответника, основано на сключен между
тях договор за поръчителство, от друга страна, изпълнение на задълженията си по договора
за кредит, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая ищецът следва
да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици
обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По допустимостта на предявените искове:
Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Предпоставка за предявяване на
този иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят да е предявил иска по
чл. 422 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение –
видно от приложеното ч.гр.дело №19/2016г. по описа на РС – Дупница, исковете – предмет
на производството са предявени в срока по чл. 415 ГПК.
За допустимостта на настоящия установителен иск основен въпрос в случая е дали
при частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът – „ОТП
Факторинг България” ЕАД е легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК, тъй като заповедта
за незабавно изпълнение е била издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от
особеното качество на кредитора – банка в каквато връзка е налице и възражение на
ответниците за недопустимост на предявените искове. Съобразно определение № 665 от
04.11.2019 г., постановено по ч.т.дело № 2390/2019 година на ВКС, второ т.о. легитимиран
да предяви иска по чл. 422 ГПК е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /ал.
4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение, задължително за всички
съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на
извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. Нито в мотивите,
нито в диспозитива на този акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от
постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да
установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2
ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на
вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на
специалния установителен иск. Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за
предявяване на иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от
обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е съобщено на
банката – заявител. Аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т. 4г на ТР
5
№ 4/2013 г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към основанията за издаване на
заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в
съответния документ, кредитор. В диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е
посочено, че когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от частен
правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той следва да
притежава същото особено качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение.
Приложимостта на т.4г от ТР № 4/2013 е ограничена само в хипотезите на настъпило частно
правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково
производство по чл.422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за
исковото производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно субектите,
легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, след
като вземането е прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от
надлежния кредитор, при което исковете – предмет на настоящото производство са
процесуално допустими и следва да се разгледат по същество:
По иска предявен срещу ответника В.Н.:
От събраните по делото доказателства – писмени и заключение на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява дължимостта на претенцията –
предмет на настоящото производство по основание и размер срещу тоиз ответник, предвид
обстоятелството, че облигационното отношение, възникнало между ищеца и този ответник,
от което ищецът черпи правата си е споразумението, сключено между тях на 27.10.2017г., в
което споразумение ответницата В.Н. е признала задължението си към ищеца в размер на
16 838, 80 лева. Споразумението представено от ищеца е извънсъдебна спогодба по смисъла
на чл. 365 ЗЗД и обхваща и претенцията-предмет на иска. Спогодбата има значение на
юридически факт, релевантен за спорното право и съдът е длъжен да се съобрази, като
зачете нейния материалноправен ефект. Тя изразява волята на подписалите я страни да
уредят имуществените си отношения, като в изпълнение това споразумение ответникът е
приел да погаси изцяло задължението си. Споразумението е договор, по силата на който
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки - чл. 365, ал.1 ЗЗД. Тя предполага едно съществуващо преди това
правоотношение, което е било спорно. С нея се изменя едно съществуващо правоотношение
между страните посредством правенето на взаимни отстъпки. Може да се признае едно
задължение за съществуващо, ако преди се е отричало от длъжника. Както всеки договор
има за страните силата на закон. В този смисъл са Определение № 153 от 25.03.2015 г. по
т.д.№ 2171/2014 г. на второ т.о на ВКС, както и Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т.д.
№ 1135/2010 г. на първо т.о на ВКС. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно
твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе
определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите
са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласяват да считат
помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Именно за това тя
включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично
поемане на несъществуващо задължение - чл. 365, ал. 2 ЗЗД. Спогодбата цели да изключи
възможността да се оспорва предхождащо я правно положение, а в настоящият правен спор
ответникът оспорва именно предхождащо спогодбата правно положение предвид
направените възражения в отговора на исковата молба, касещи цедираното процесно
вземане на ищеца, което правно положение той безусловно е признал със сключване на
споразумението, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
В.Н. с правно основание чл. 22 ЗПК за недействителност на договора за кредит като
противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
Възражението на ответника В.Н. за погасяване по давност на претендираното от нея
вземане е неоснователно. Юридическият факт, от който съдът приема, че е възникнало
съществуващото облигационно отношение между ищеца и ответника В.Н. е сключеното
между тях споразумение от 27.10.2017г., падежът на вземането по което е посочено в
6
приложения погасителен план към него, като на 22.03.2021г. поради неизпълнение на
споразумението от 27.10.2017г. и на основание Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.01.2016г. и Изпълнителен лист
от 08.01.2016г., издадени по ч.гр.д. № 19 по описа на Районен съд - Дупница за 2016 година,
по молба на „ОТП Факторинг България” ЕАД, срещу длъжниците В. М. Н. и ВЛ. М. Н. е
образувано изпълнително дело № 75/2021г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 744 на КЧСИ, към
който момент не е изтекла погасителната давност по смисъла на чл. 110 ГПК относно
процесното вземане и давността е прекъсната по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. От
заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът
на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на исковата
молба 11.06.2021г. за периода от 08.01.2016г. до 11.06.2021г, като са взети предвид
извършените от ответника плащания след 07.01.2016г. /6 234, 78 лв./, е на стойност 16 404,
24 лв. в т.ч.: - 13 795, 08 лв. – главница; - 1 799, 33лв. - законна лихва за погасяване за
периода от 8.01.2016г. до 11.06.2021г.; - 809, 58 лв. - такси и разноски. С оглед горните
правни изводи предявеният иск срещу ответника В.Н. следва да се уважи като основателен и
доказан.
По отношение претенцията към ответника В.Н.:
Установено е по делото чрез заключението на назначената съдебно – графическа
експертиза, че подписът на пълномощно, находящо се на л. 48 от гр.дело № 1475/2021г. по
описа на РС – Благоевград, по силата на което ответникът В.Н. е сключила от свое име и от
името на ответника В.Н. като поръчител споразумението от 27.10.2017г. с ищеца в
настоящото производство не е изписан от ответника ВЛ. М. Н., от което следва, че същият
не се е задължил по смисъла на чл. 138 и следващите от ЗЗД за задължението на ответницата
В.Н., произтичащо от сключеното споразумението между ищеца и ответника В.Н. на
27.10.2017г., в което споразумение ответницата В.Н. е признала задължението си към ищеца
в посочения в споразумението размер и което споразумение е такова смисъла на чл. 365
ЗЗД. При това и извода на съда, че юридическият факт, от който е възникнало
съществуващото облигационно отношение между ищеца и ответника В.Н. е именно
сключеното между тях споразумение от 27.10.2017г., съответно предвид успешното
оспорване на авторството на пълномощно, находящо се на л. 48 от гр.дело № 1475/2021г. по
описа на РС – Благоевград, договор за поръчителство не е сключен между ищеца и
ответника В.Н. и претенцията срещу него е неоснователна. С оглед този извод на съда за
начална липса на основание на претенцията на ищеца към ответника В.Н., съдът намира за
ненужно да обсъжда направеното възражение от него с правно основание чл. 110 ЗЗД и
останалите такива, направени в отговора на исковата молба.
По разноските:
С оглед уважаване на исковата претенция по отношение ответника В.Н., на ищеца се
следват разноски, дължими от ответника В.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както в
исковото, така и в заповедното производство – в исковото в размер на 525, 74 лева, от които
225, 74 лева за държавна такса и 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, а
заповедното по ч/гр.дело № 19/2016г. по описа на РС – Дупница - в размер на 1 063, 64
лева, от които 326, 06 лева за държавна такса и 737, 58 лева. В случая не следва да се
обсъжда направеното възражение на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника В.Н. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото на нея
разноски не се следват с оглед изхода от делото по отношение този ответник.
На ответника В.Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски по делото,
както в заповедното, така и в исковото производство – в исковото производство 200, 00 лева
за възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно – графическа експертиза, а сумата
от 1 140, 00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство и в заповедното
производство - 920, 00 лева се следват на адв. В. - налице основанията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА: в договора за правна защита и съдействие е уговорено предоставянето на безплатна
правна помощ, а дължимото адвокатско възнаграждение на адв. В. е определено съобразно
предвидените минимални размери в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
7
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно регистрацията на
адвокатското дружество по ЗДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. Н., ЕГН ********** и с
адрес: гр. *** че дължи на „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19,
етаж 2, представлявано от *** - *** - изпълнителен директор сумата в размер на 13 795, 08
лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.11.2020г. до
окончателно заплащане на сумата, произтичащи от сключено между тях споразумение на
27.10.2017г., въз за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч.гр. дело № 19/2016г. по описа на РС
– Дупница.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19,
етаж 2, представлявано от *** - *** - изпълнителен директор срещу ВЛ. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***за признаване за установено, че ответникът ВЛ. М. Н. дължи на
ищеца солидарно с ответника В. М. Н. сумата в размер на 13 795, 08 лева - главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 12.11.2020г. до окончателно заплащане на сумата,
произтичащи от сключено между тях споразумение на 27.10.2017г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз
основа на нея по ч.гр. дело № 19/2016г. по описа на РС – Дупница, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Н., ЕГН ********** и с адрес: гр.
***да заплати на „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, представлявано от
*** - *** - изпълнителен директор сторените разноски в настоящото производство в размер
на 525, 74 лева, от които 225, 74 лева за държавна такса и 300, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата в размер на 1 063, 64 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 19/2016г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19,
етаж 2, представлявано от *** - *** - изпълнителен директор да заплати на ВЛ. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***сторените разноски в настоящото производство в размер на
200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв „ОТП Факторинг България’’ ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 19, етаж 2, представлявано от *** - *** - изпълнителен директор да заплати на
адв. Г. В. – САК сумата в размер на 1 140, 00 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство и сумата в размер на 920, 00 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.дело № 19/2016г. по описа на РС – Дупница.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред КнОС в двуседмичен срок, считано
от връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
8
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9