Р Е Ш Е Н И Е №
4227
гр.
Пловдив, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13054 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу Б.А.С. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищца сумата в размер на 652.77 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 05.04.2016 г. до 05.10.2017 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 35.45 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 30.06.2016 г. до 31.10.2017
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 04.01.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед от 11.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 142/2018 г. по описа на ПРС
В исковата молба се
твърди, че ответника е потребител на ВиК услуги, в качеството си на собственик
и ползвател на водоснабден имот, находящ се в ***.
Твърди се, че в
ползвания от ответника имот има монтирано едно измервателно устройство. Излагат
се твърдения, че отчетът в имота за процесния период е осъществяван на база
показанията на измервателното устройство.
Твърди се, че
претендираните суми не са заплатени от ответника, поради което дружеството ищец
се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния му
интерес да предяви настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството потребите на ответника, както и че на ответника реално са предоставяни услуги в процесния период и в размер на претендираните. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 142/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
От представения по делото *** за продажба на недвижим имот от 29.11.2002 г. /л.82/ се установява, че ответникът е придобил собствеността върху апартамент, находящ се в ***, като съдът приема, че имотът е идентичен с процесния. Няма оспорване в тази връзка от страна на ответника. Още повече, че от скица на имота /л.111/, се установява, че ал.29 е отразен по скицата като № 11. Със същият ***, обаче, е учредено вещно право на ползване на трето за делото лице А. Л.в С. – *** на ответника.
При учредено
ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от правомощието да
ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя. В
този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ г.о.
Облигационната
връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика от една
страна, и ползвателя по силата на вещно или облигационно право на ползване, от
друга. По смисъла на цитираните разпоредби от Наредбата и ЗВРВКУ и съдебната
практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва
собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на ВиК услуги. Това е
така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по
предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на
собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия, за разлика
например от хипотезата, при която имотът се ползва от наемател, в който случай
за задълженията отговаря солидарно и собственикът. При това положение следва да
се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва
имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца,
както по силата на закона, така и по силата на договора.
За да насочи
претенцията си спрямо собственика, ищецът следва да докаже пълно и главно, че
последният е упражнявал правомощието ползване на имота, въпреки учреденото в
полза на трето лице ограничено вещно право. По делото не се установя по какъв
начин партидата в ищцовото дружество е заведена на името на ответника, дали
самият той е подал заявление за това или ищцовото дружество служебно е сменило
партидата на база нотариалния акт за собственост.
От
доказателствата по делото не може да се направи извод, че ответникът, в
качеството на собственик, е упражнявала ползването върху имота, въпреки
учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право. Не се установява и
правото на ползване да е прекратено със смъртта на ползвателя, настъпила преди
процесния период, в който случай ще се ангажира отговорността на ответникът-собственик.
Правноирелевантно
е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира
неговата отговорност, поради притежаването на вещното право на ползване, без да
се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не.
Още повече по делото не беше установено ответникът като „гол“ собственик да бил
и ползвател на имота. От показанията на свидетелката Н.Н.Т.,
извършвала отчет на индивидуалните водомери в имота на ответника през процесния
период /л.135/ се установява, че за процесния период не е засичала в имота
ответника, а трети лица.
Ето защо следва
да се приеме, че през периода, посочен в исковата молба, правоотношението, за
което говори ищецът, е съществувало, но не с ответницата, а с неговия баща и
ползвател на имота по силата на ограниченото вещно право, съответно
задълженията през този период за заплащане стойността на доставените ВиК услуги са възникнали за него.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответникът да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, което води до неоснователност на иска. Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. Исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. срещу Б.А.С., ЕГН **********, с
адрес: *** искове за
признаване за установено, че Б.А.С., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – гр. П., ЕИК ********* сумата в размер на 652.77 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 05.04.2016 г. до 05.10.2017 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 35.45 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2016 г. до
31.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 04.01.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 11.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 142/2018 г. по
описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ