Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10
гр. Дряново,
22.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 22.01.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 424/ 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “***” ЕООД,
гр. ***, представляван от пълномощника юрисконсулт К.А. основава исковата си
претенция на обстоятелството, че на 26.03.2015г. ответницата Д.С.Д. е
кандидатствала за отпускане на потребителски кредит “***” за сумата 2000 лв. за
срок от 24 месеца с размер на месечна вноска 159,97 лв., като е попълнила
Искане за отпускане на потребителски кредит “***”. След преценка
платежоспособността на ответницата на 27.03.2015г. дружеството е предоставило
“Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит” относно потребителски кредит “***” с пакет от допълнителни услуги Бонус
при следните параметри : сума на кредита 850 лв., размер на месечна вноска
52,55 лв., срок 24 месеца, дължима сума 1261,20 лв. В допълнителната
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит ответницата е
заявила желание за закупуване на допълнителен пакат, поради което общите
параметри на избрания пакет се променят, както следва : общ размер на вноската
(сборът от размера на вноската по кредита и размера на вноската при закупен
пакет от допълнителни услеги) 67,99 лв., обща сума по кредита 1631,76 лв., срок
за изплащане на общия размер на вноската 24 месеца, като са направени
разяснения относно искания кредит.
На 27.03.2015г. е
сключен Договор за потребителски кредит “***” № *** между страните по делото. “***”
ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда
паричната сума в размер на 850 лв. по посочена от дължника банкова сметка, ***.
Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения, като е направил
6 пълни месечни вноски. В разултата на неизпълнение на длъжника и съгласно
уговореното в чл. 12,3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит на
25.08.2015г. договорът е прекратен автоматично от страна на дружеството, като
до ответника е изпратено писмо уведомление на 26.08.2017г. Молят в условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че ответникът не е бил редовно уведомен за
прекратяване на договора, респ. за обявяване на предсрочна изискуемост, да
счете, че същият е редовно уведомен с получаване на препис от исковата молба. С
начисляване на описаните суми по чл. 10,4 от договора задължението на длъжника
възлизало на 1485,15 лв.
Поради неизпълнение
на договорното задължение ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч. гр. дело № 372/ 2017г. по описа на Районен съд
Дряново. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от страна
на Д.Д.. Молят съда да установи със сила на присъдено нещо, че съществува
вземане в полза на ищеца срещу длъжника, възникнало на основание неизпълнение
на Договор за потребителски кредит “***” № *** в общ размер на 1485,15 лв., от
които главница в размер на 1195,84 лв, и неустойка в размер на 289,31 лв.
Претендират разноски.
В дадения от съда
срок не е депозиран отговор от страна на ответницата Д.С.Д..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 372/ 2017г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ЕООД,
гр. *** против Д.С.Д. и А.С.А. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 178/ 16.08.2017 г., като е разпоредено да заплатят
солидарно сумата от 1195,84 лв., главница
по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 30.03.2015г. между “***” ЕООД, Д.С.Д. като длъжник и А.С.А.
като солидарен длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.08.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 289,31 лв., представляваща неустойка
по Договор за потребителски кредит № ***/30.03.2015г. ,
както и сумата от 29,70 лв., разноски по делото за държавна такса и сумата от
150 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В дадения
от съда срок длъжникът Д.Д. е депозирала възражение, в което твърди, че не
дължи никакво задължение, тъй като вече ѝ се удържа отдавна и няма доход
от декември 2016г. Посочва, че я преследват на работа, звънят ѝ по
телефона, злепоставят я пред колегите ѝ, така че няма какво да им плаща,
тъй като не е уведомена колко са ѝ взели от заплатата.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответницата настоящия иск за
установяване на вземането му по заповедта.
Не е спорно по
делото, че на 27.03.2015 г. между “***”
ЕООД и ответницата, като длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит “***” № ***, по
силата на който дружеството е превело по сметка на ответницата сумата 850 лв. Последната
се е задължила да върне сумата за срок от 24 месеца при месечна вноска в размер
на 52,55 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответницата се е
задължила да заплати 370,56 лв. при месечен размер на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги е 15,44 лв.
Ищцовото дружество признава в исковата молба, че
ответницата е заплатила 6 пълни месечни вноски по кредита.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответницата е направила шест
пълни вноски и една непълна вноска по кредита на обща стойност 442,60 лв. В
съответствие с погасителния план ищцовото дружество е разпределило получената
сума за погасяване на главница – 152,94 лв., за погасяване на лихва – 174,90
лв., за погасяване на такси по пакет за допълнителни услуги – 108,08 лв. и
лихва за просрочена първа вноска – 6,68 лв. Дължимият остатък по договора към
датата на експертизата възлиза общо на 1195,84 лв., от които 697,06 лв. –
главница, 236,30 лв. – лихви по договора и 262,48 лв. – допълнителни услуги.
Размерът на неустойката, която ответницата дължи на основание чл. чл. 10,4 от
Общите условия, считано от 25.08.2015г. възлиза на 289,31 лв., а считано от
26.09.2017г. – на 243,97 лв.
Ищцовото дружество представя уведомително
писмо от 26.08.2015г., с което длъжникът е информиран, че съгласно Общите
условия към договор за кредит № ***, считано от 25.08.2015г. същият е
едностранно прекратен. По делото не са представени доказателства, че писмото е
получено от длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК.
„***“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Поради което следва да се приеме, че дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4
от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, а и не се оспорва от ответницата, че
на 27.03.2015 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който ответницата
е получила по банков път сумата 850 лв. Договорен е годишен лихвен процент в размер
на 41,17 %, годишен процент на разходите 49,89 %, срок на кредита 24 месеца и
размер на вноската по кредита 52,55 лв. Доколкото по делото не се спори от ответницата
подписването на цитирания договор за кредит и получаването на сумата от 850 лв.,
за нея възниква задължение да я върне. С исковата молба се претендира заплащане
само на главницата по този договор, а от заключението на вещото лице се
установява, че неплатената главница е в размер на 697,06 лв. Поради което
предявеният иск за главница следва да се уважи само до размера на тази сума,
като над този размер до пълния претендиран от 1195,84 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Претендира се да се признае за установено, че
ответницата дължи неустойка в размер на 289,31 лв. по т. 12.3 от Общите условия
към договора поради предсрочното му прекратяване. Съгласно
т. 12.3 от представените Общи условия в случай, че клиентът/ солидарният
длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща увудомление, покана,
предизвестие или други. В този случай страните могат допълнително да договорят
и различен начин за уреждане на отношенията си по договора. Съгласно т. 12.4 от
Общите условия при прекратяване на договора на основаие чл. 12.3 клиентът/
солидарния длъжник дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план,
включващ и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси, какти и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на
главницата по погасителния план.
Съдът съобрази разрешението, дадено по т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателното
решение следва да се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, каквото е ищцовото дружество. Липсва основание да се приеме, че
настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките по
отпуснатите от тях потребителски кредити следва да бъде уредено по различен
начин от настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на други
търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Кредитирането е правно
регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит.
Неоснователно е искането на ищеца да се приеме,
че с връчване на исковата молба длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост, защото към датата на получаването на исковата молба (26.09.2017г.),
както и към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК (15.08.2017г.) договореният двугодишен срок за
връщане на кредита е бил изтекъл. Следва да се посочи още, че ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е възникнало на предявеното от заявителя основание. Следователно
сключеният с ответницата договор не следва да се счита за автоматично прекратен
на нито едно от основанията в т. 12.3 от Общите условия. Липсва основание за
начисляване на неустойка по т. 12.4, която се претендира в настоящото
производство. Поради което исковата претенция в тази част се явява неоснователна.
Предвид всичко изложено следва да се приеме за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 697,06 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от
27.03.2015г., като искът за разликата над този размер до пълния претендиран от 1195,84
лв., както и искът за признаване на установено, че длъжникът дължи неустойка в
размер 289,31 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 150,33 лв.
съразмерно с уважената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер
на 84,34 лв. съразмерно с уважената част от иска. Ответницата
не е претендирала заплащане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, *** ***,
представлявани от пълномощника юрисконсулт К.К.А., че Д.С.Д., ЕГН **********,*** дължи по Договор за потребителски кредит № ***
от 27.03.2017г. СУМАТА 697,06 лв., (шестстотин деветдесет и седем лв. и шест ст.) – главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 372/ 2017г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за
разликата до пълния претендиран размер на главницата от 1195,84 лв., както и
предявеният иск за неустойка в размер на 289,31 лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, *** ***, представлявани от пълномощника
юрисконсулт К.К.А. СУМАТА 150,33 лв. (сто и
петдесет лева и тридесет и три ст.) – разноски в исковото производство и СУМАТА 84,34 лв. (осемдесет
и четири лв. и тридесет и четири ст.) – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :