№ 2361
гр. Варна, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110114670 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „***” ЕООД, ЕИК***** гр.
Варна срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. София и „****”ЕООД, ЕИК *********, гр. София
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че
„***” ЕООД е носител на вземане в размер на 2084,07лв., произтичащо от сключен на
23.10.2014г. договор за цесия между „***” ЕООД и „***” ЕООД, която сума представлява
платена без основание стройност на начислена с фактура №00807735492/15.04.2011г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в
производството по гр.д. №10259/2014г. по описа на Районен съд –Варна и е издаден на
07.11.2018г. изпълнителен лист.
С молба с вх. №52899/21.12.2021г. ответникът „****“ ЕООД е представил становище
във връзка с определение №8206/02.12.2021г. на съда и изготвения проект за доклад по
делото. Представил е доказателства и е поискал производството по делото да бъде
прекратено, като недопустимо, доколкото процесната сума, предмет на спора е събрана от
съдебния изпълнител и изплатена на „****”ЕООД.
С молба с вх. №1766/12.01.2022г. ищецът на осн. чл.214 ал.1 ГПК е поискал да бъде
допуснато изменение на предявения иск срещу „****”ЕООД, ЕИК ********* от
установителен по чл.124 ГПК към осъдителен по чл.75 ал.2 ЗЗД, доколкото с последните пр.
действия е узнал, че към момента процесната сума е събрана и получена от ответника „****”
ЕООД.
Със становища с вх.№ №10126 и 10183/15.02.2022г. ответниците са изразили
становище за недопустимост на исканото изменение от ищеца и са изложили аргументи в
тази насока.
На първо място, настоящият състав на съда намира, че искането за изменение чрез
преминаване от установителен иск /по чл. 124 ГПК/ към осъдителен иск /по чл. 75, ал. 2 ЗЗД/
се явява процесуално недопустимо и следва да се остави без уважение, доколкото води до
замяна на спорното право, както по основание, така и по петитум. Искът по чл.75, ал.2 ЗЗД
почива на фактически състав на „неоснователното обогатяване“ и неговото основание не
покрива основанието на иска по чл.124 ГПК. /в този см. е и определение №4407/10.12.2021г.
по в.ч.гр.№2836 по описа на ВОС, с чиито изводи настоящият състав се солидаризира/.
От друга страна, една от абсолютните процесуални предпоставките, обуславяща
допустимостта на производството, е наличието на правен интерес от
търсената с иска защита. Изискването на интерес от установяването като предпоставка за
допустимост на установителния иск е изрично подчертано в разпоредбата на чл.124, ал.1
1
ГПК, защото само чрез него може да се обособят онези гражданскоправни отношения, които
се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата,
легитимирани да го търсят. При това този интерес следва да бъде налице не само при
предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес. Към момента на предявяване на
иска за ищеца е съществувал правен интерес от установяване титулярството на вземането,
предмет на изп.лист, с оглед изложените твърдения относно спорните отношения между
него и ответника. В същото време, в хода на производството по безспорен начин се
установява, че производството по изп.д. № 220/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова,
образувано по изп.лист, издаден на 07.11.18г. по гр.д. № 10259/14г. на ВРС е приключило,
като събраните по делото суми са изцяло изплатени в полза на **** ЕООД. Преценявайки
този факт, настоящият състав стига до извода, че правният интерес на ищеца от предявения
положителен установителен иск към момента на постановяване на настоящото определение
е отпаднал. Извършеното в хода на изп.производство изпълнение на спорното вземане има
погасителен ефект, поради което и установяването на правото на титулярство върху вече
погасеното вземане е безпредметно.
На следващо място служебно известно на съда е и обстоятелството, че между същите
страни и със същия предмет, а именно за сумата от 2084,07лв. е налице вече висящо
производство с правно основание чл. 75 ал.2 ЗЗД за заплащане на същата сума, като делото е
образувано на 26.01.2021г. пред ВРС с №927/2021г. и впоследствие изпратено по
подсъдност в СРС на 23.07.2021г. Към настоящия момент делото не е приключило, а ищецът
вече е упражнил правото си на защита чрез предявяването на осъдителния иск. Това прави
по-късно предявения иск за същото вземане недопустим, което налага прекратяването на
производството по него, на основание чл.126 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба на ищеца с вх.№
1766/12.01.2022 искане за изменение на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК
спрямо ответника „****“ ЕООД , на основание чл.214 от ГПК, в осъдителен иск с правно
основание чл.75 ал.2 изр.2 от ЗЗД .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 14670/2021г. по описа на Районен
съд гр. Варна, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на същото.
Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2