РЕШЕНИЕ№260048
гр. Кюстендил, 11.03.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Елисавета Деянчева
при
участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното съдия Савова в.
гр. дело №547 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
„Национална спортна база“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***“, представлявано от изпълнителния директор П. Ц. М.,
действащ чрез пълномощника ст.ю.к. Ю.Х., обжалва Решение №260015/18.09.2020 г.,
постановено по гр.дело №658 / 2020г.на РС – Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил, като погасен по
давност, предявения от „Национална спортна база“ ЕАД срещу Р.М.Д., иск с правно
основание чл.233, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер общо на 946 лева, представляваща неплатена главница по Договор за наем
№13-000488-1 от 14.02.2013 г., както и незаплатени консумативни разходи, във
връзка с ползването на наетия имот. Отхвърлил е също така, като неоснователен,
предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по
сключения между страните договор за наем, в размер общо на 1194.09 лева.
С
депозираната въззивна жалба се релевират доводи за неправилност на
постановеното от ДнРС решение поради незаконосъобразността и необосноваността
му. Въззивникът счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт районният
съд е допуснал процесуални нарушения, както и че материалният закон не е
правилно приложен. Изтъква и противоречие на постановеното решение с
действителното правно положение и събрания фактически и доказателствен материал
по делото.
Излага,
че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК на 12.03.2019 г. РС – Дупница е издал исканата заповед за процесните
вземания, като е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви
установителен иск за вземането си, тъй като ответникът е уведомен по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Въззивното дружество сочи, че на 07.08.2019 г., в изпълнение
на даденото разпореждане и при спазване на указания едномесечен срок, е
предявена искова молба по общия исков ред за претендираните суми, като са
приложени всички необходими доказателства и се заплатени всички държавни такси.
При тези данни счита, че районният съд неправилно е приел, че давността за
процесното вземане не е прекъсната. Поддържа виждането, че между страните е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е
изпълнил своите задължения, при което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на претендираните с исковата молба суми.
По изложените доводи моли за отмяна на
обжалваното решение, с последица уважаване на предявените искове. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна, чрез назначения особен
представител адв. Б.З., е депозирала отговор по въззивната жалба, с който се
оспорва нейната основателност и се иска потвърждаване на решението на ДнРС. Правейки
изложение на установената по делото фактическа обстановка, се заключава, че
исковите претенции са погасени по давност, до какъвто извод е достигнал и
районният съд. Постановеният от ДнРС
съдебен акт се приема за правилен и законосъобразен, като се иска неговото потвърждаване.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
При
проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира , че атакуваното
решение е валидно и допустимо , а по същество приема следното:
Страните са сключили на
14.02.201Зг .договор за наем № 13-000488-1, по силата на който на
въззиваемия Р.Д. е предоставен за
временно и възмездно ползване следният недвижим имот, собственост на въззивника
„НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА" ЕАД, а именно- апартамент №1001, с площ от 66,98 кв. м.,
находящ се в гр. София, ж.к. „***",
ул.„***"
№ ***, НСК „***", блок № ***, ет. ***. Месечният наем е определен в размер на
260.00 лв., като всяка година се увеличава със средногодишния инфлационен
индекс, определен от НСИ .
Съгласно
договореното (чл. 7.1-чл.9.2 от договора).
Извън месечния наем, наемателят е
следвало да заплаща и всички
консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот, в това число и
такса смет . Уговорено е в чл.10 от договора и , че при забава на плащането на
дължимите наем и/или консумативи наемателят дължи лихва в размер на 0,1 % за
всеки просрочен ден .
В
първоинстанционното производство е прието заключение на в.л.Н.Ш., чрез което е
установен размерът на задълженията на Р.М.Д.
по процесния договор , които са в общ размер на 2158.09 лв., и се формират по
следния начин: 964.00 лв.-неплатен наем и консумативни разноски, в това число:
658.19 лв. - неплатена наемна цена по Договор за наем №13-000488-1 от
14.02.2013г. за периода от м. 12.2015г. до м.04.2016г.; 21.86 лв. - неплатени
консумативни разноски за ел.енергия за м.02.2016г. и м.03.2016г.; 253.27лв. -
неплатени консумативни разноски за топлоенергия за м.02.2016г. и
м.03.2016г.;16.60 лв. - неплатени консумативни разноски за вода за м.02.2016г.
и м.03.2016г.; 6.00 лв. - неплатена такса асансьор за м.02. и м.03.2016г.; 8.08лв
-неплатена такса"смет" за първо тримесечие на 2016г.Установеният
размер на неустойката е 1194.09 лв. (0.1% за всеки просрочен ден), в
това число: 819.90 лв. - лихва за забава върху неизплатената наемна цена,
представляваща договорна неустойка, изчислена от падежа на всяко задължение до
31.07.2019г., от които 3.11 лв. за периода от 09.12.2016г. до 31.07.2019;
332.92 лв. за периода от 09.02.2016г.до 31.07.2019г., 352.30 лв. за периода от
09.03.2016г. до 31.07.2019г. и 158.58лв за периода от 09.04.2016г. до
31.07.2019г.; 26.88 лв. - лихва за забава за неплатена електроенергия за
процесния период, начислена от падежа на всяко задължение до 31.07.2019г.;
309.87лв.- лихва за забава на неплатени задължения за топлоенергия за процесния
период, представляваща договорна неустойка, изчислена от падежа на всяко
задължение до 31.07.2019г.; 20.32 лв.- лихва за заплащане на неплатени задължения за
вода, представляваща договорна неустойка, изчислена от датата на падежа на
всяко задължение да 31.07.2019г.; 7.35лв -лихва за забава на неплатени
задължения за такса за асансьор за процесния период; 9.77лв. - лихва за
неплатено задължение за такса смет за периода от 09.04.2016г. до 31.07.2019г.
Установено
е и, че въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ е направил плащания за покриване консумативни
разноски за ел. енергия, топлоенергия и вода към съответните доставчици през
процесния период и направените за наетия
от Р.Д. имот. За всяка дължима сума са издавани фактури, в които са
отразени месечно задълженията на ответника по повод ползване на имота.
По
делото е приложено ч.гр.д.№534 / 2019г.
по описа на РС-Дупница, видно от което ищецът е подал на 19.02.2018г. заявление
по чл. 410 от ГПК и в негова полза е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за процесните суми. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА" ЕАД да предяви иск за установяване на
вземането си по реда на чл. 415 от ГПК , както и да представи пред същия съд
доказателства за предявяване на иска, и констатирайки, че указанията не са
изпълнени, заповедният съд с определение
от 02.09.2019г.РС-Дупница е обезсилил
заповедта за изпълнение и прекратил производството по ч.гр.д.№534 /
2019г. на ДнРС. Няма данни това определение да е обжалвано, респ.същото е
влязло в сила.
Настоящите
осъдителни искове са предявени на 07.08.2019г./срвн.приложеното гр.дело
№1689/2019г.на ДнРС/.
При
горната фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:
С Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС са дадени
задължителни указания за съдилищата в Република България по въпроса какво е
съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и кои са неговите задължителни характеристики.
Задължителните указания са в смисъл, че понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая, претенцията за заплащане на консумативи извън тази за
наемната цена / последната конкретно е визирана и в нормата на чл.111,б.“в“ ЗЗД/ също представлява периодично задължение.Тези разходи не са обща сума,
дължима глобално за целия срок на договора, а имат текущ характер, тъй като се
дължат във връзка с непосредственото използване на наетата вещ. За тези суми е било заплащано от ищеца /вместо от
ответника/ ежемесечно, т. е. касае се за еднородни повтарящи се задължения,
предварително определени по основание и изпълнявани през определен период от
време.
Както
е посочено в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК , с разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК, е указано,че искът за установяване съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с което е създадено изключение от общото правило, че искът се
счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК.
Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните
последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната
давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от
вещта. Изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл. 417 ГПК
се стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск,
което се ползва със сила на пресъдено нещо.
Спиране
на давността по смисъла на чл. 115, ал.
1, б. "ж" ЗЗД е налице
за времето докато трае съдебният процес за вземането. При неуважаване на
иска / а в случая на още по-голямо основание предвид обезсилване на заповедта и
липса на предявен иск по чл.422 ГПК / отпада с обратна сила ефектът на спиране
на давността и се осуетява прекъсването на давността.
Такова
прекъсване е налице с предявяване на настоящите осъдителни искове – което е
станало на 07.08.2019г. /срвн.образуваното
гр.дело №1689/2019г.на ДнРС , във връзка с което е възникнал спор за подсъдност,
след което е определен местнокомпетентният съд и е образувано гр.дело №
658/2020г.на ДнРС, решението по което е предмет на настоящата въззивна проверка
/.
Началото
на течението на срока е определено по договора – уговорено е заплащането да става
до 8-мо число на всеки месец .При уговорен срок за изпълнение длъжникът не
следва да бъде канен, за да настъпи изискуемостта на вземането съгласно чл. 84 ЗЗД.
С оглед началния момент, от който тече погасителната давност за претендираните
вземания / най-късното от които е за
м.04.2016г./ и момента на
предявяване на исковите претенции / 07.08.2019г./ тази кратка погасителна
давност е изтекла .
Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне
подлежи и предявеният акцесорен иск за
неустойка, който също се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111,б.
„б" от ЗЗД.
Поради
съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд
решението,предмет на настоящата въззивна проверка следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260015/18.09.2020 г., постановено по гр.дело №658 / 2020г.на РС –
Дупница.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.