Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на
девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря С.Ф.
разгледа адм. дело № 473/2023г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано по жалба вх. №
3837/04.08.2023г. в АСВТ, депозирана от ***
Ст. С. от ВТАК, действащ като пълномощник на Пл. Б. Ч.. Последният се явява
както в личното си качество, като собственик на офиси, така и като управител на ***, с посочен в жалбата
съдебен адрес.
Оспорва се мълчалив отказ на кмета на Община
Велико Търново да предостави достъп до обществена информация по Молба с рег. № 94 ПП-5245-1/05.07.2023г. на
същото лице, за която се твърди, че срокът за произнасяне е изтекъл на
19.07.2023г.
Жалбоподателят твърди, че подал Молба с рег. № 94 ПП-5245-1/05.07.2023г. при Община Велико Търново, като посочил
конкретно, че иска копия на всички документи, касаещи актуализацията на
организацията на движението на улица ***-***, извършена на 03.07.2023г. от служители на дружеството
„Организация на движението, паркинги и гаражи “ЕООД Велико Търново. Същата се
изразявала в ново разчертаване на уличното платно/хоризонтална маркировка/ и
поставяне на нов стълб с пътен знак за забрана спирането и паркирането. В
14-дневния срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ,
изтекъл на 19.07.2023г., не е получено решение или уведомление. Поради това
оспорващият счита, че е налице мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново, който е
незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В тази връзка иска от съда да задължи
ответника да предостави исканите документи, в определен срок, във вид на
заверени копия на материален носител и/или по електронен път на е-адрес: ***.
В открито с.з. жалбоподателят се явява
лично и се представлява от упълномощения адвокат. В ход по същество представя
информация за повода, който го е мотивирал да депозира писмена молба, т.к. е
бил посрещнат грубо от ръководителя на общинското дружество ОДПГ ЕООД, който не
му е предоставил информация по случая. Казал му е, че има един началник и това
е П., ако има нещо да го търси там, т.е. в Общината.
ПП на оспорващия пледира за основателност
на жалбата и претендира АВ по реда на чл.38 от З***/вж. ДПЗС на л.105/.
Ответникът – кмета на Община Велико Търново,
действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата в нарочно
писмено становище с характер на писмен отговор. Прави възражение, че същата е недопустима,
т.к. производството изобщо не е такова по реда на ЗДОИ. ***Ч. е поискал
документи, които се намират в ОДПГ ЕООД. Същото е дружество със 100% общинско
участие и в предмета му на дейност е включено изработването на проекти. Поради
това документите за това се съхраняват там. Видно е, че същите са изискани от
дружеството и предоставени на *** Ч. на 01.08.2023г. поради това за
жалбоподателя е отпаднал правният интерес от настоящото производство. В условия
на евентуалност намира жалбата за неоснователна. В хода на съдебното следствие
ПП на ответника ангажира доказателства в подкрепа на тезата си. В пледоария по
същество и представена ПЗ моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на представените доказателства съдът
намери жалбата, с която е сезиран за допустима. Жалбоподателят е доказал
надлежната си процесуална легитимация, както като собственик на обект в ЕС
„АДВОКАТ” , находяща се на адм. адрес: ***/вж. НА л.93/, така и като управител
на същата етажна собственост/л.89/. Представен е Протокол за избора му от 26.05.2017г. с изявлението, че последващ
такъв не е провеждан. Простото изтичане на 2г. мандат не го лишава от
правомощията му. Напротив, по силата на чл.21, ал.2 от ЗУЕС, управителят на ЕС
продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител.
Съдът не намира за основателно и
възражението, че т.к. по повод съдебното производство са предоставени документи
по случая, то интересът на жалбоподателя е отпаднал. Това обстоятелство не се
подкрепя от съдържанието на АП и от
позицията на защитата на жалбоподателя. Същият твърди, че при предходното
положение за ЕС е имало 4-5 паркоместа, а сега са едно или две. Знакът е
изместен на изток и около 10м. са само за коли на охрана на съдебната власт.
Завзето е цялото пространство и няма къде да се спре за посещение в
адвокатските кантори, нито за инвалиди, нито за куриери. Видно е, че
представените на съда документи не дават отговор на тези въпроси, които
всъщност са мотивирали търсенето на информация по случая.
Съдът констатира, че сезиран АО не се е
произнесъл в 14-днвения срок по чл.28 от ЗДОИ, нито е препратил искането по
чл.32 от с.з. поради това намира, че е налице годен предмет на съдебен контрол.
Сам *** Ч. в обясненията си по същество/вж. л.110-гръб/ поддържа, отразеното в
Молбата до кмета на Общината, че
управителят на дружеството ОДПГ ЕООД не му е предоставил информация. При това
нелюбезно го е изпратил да търси информация в Общината. От представените писмени
документи е видно, а и не се оспорва от ответника, че дружеството ОДПГ ЕООД е
общинско - 100% участие на Община Велико Търново/л.52/, която е едноличен
собственик на капитала на ТД. Същата като принципал му е възложила дейности по
изготвяне на проекти за организация на движението. Видно е от Договора на л.54,
че ТД действително има задължения за направа и поддръжка на хоризонтална пътна
маркировка и вертикална пътна сигнализация по уличната мрежа и др. Дейности по
организация и безопасност на движението на
територията на Община Велико Търново. Но обстоятелството, че се касае за
отделно ЮЛ, като правосубектност и бюджет, не означава, че същото е напълно независимо
от Общината. Видно е от представената документация, че в
Общината се вземат решения за организация на движението, преди да се възложи
изпълнението на съответния проект на дружеството. От представения Протокол №2
от заседание на общинската комисия по „Организация и безопасност на
движението”/вж. л.10 и сл./ е видно, че Решението по т.31, касаещо настоящия
спор се взема в разширен състав, а не от управителя на дружеството еднолично.
Волята се формира от участието на зам.-кмет по строителство в Общината,
началник отдел в Дирекция СУТ, експерти в същата дирекция, представители на
Сектор Пътна полиция в ОДМВР и такъв на дружеството ОДПГ ЕООД/вж. л.27/. Прави
впечатление, че буквалния прочит на документа възлага именно на Общината да предприеме действия и да
изработи проект, който да бъде съгласуван по предвидения ред. Самата Община как
точно е организирала тази дейност е въпрос на форма, икономичност и удобство, а
не на оттеглянето й от тези задължения. Следва да бъде подчертано и това, че
как точно една административна структура организира и разпределя изпълнението
на правомощията, които са и възложени по закон, е без значение за гражданите,
за които администрацията и дейността й имат единно лице. Аргумент за това може
да се почерпи пряко то разпоредбата ан чл.31, ал.2 от АПК, който задължава АО
да изпрати преписката на компетентния АО, като уведоми за това заявителя, който
е започнал производството. Развитие на тази идея е и политиката на комплексно/
по същество единно/ административно обслужване/вж. чл.13а от АПК/. Ако кметът
на Общината е смятал, че не е компетентният АО, който дължи предоставянето на
тази информация конкретно, е следвало да уведоми заявителя и да препрати
молбата му на дружеството. В случая е безспорно установено, че сезираният АО,
на който са възложени правомощия по организиране на уличното движение е мълчал.
Разпознал ли е реда по ЗДОИ или не е, е обстоятелство без правно значение. Дали
е формиран МО на компетентния АО и дали същият е законосъобразен е въпрос по
същество, който ще бъде разгледан по-долу в настоящото.
По изложените съображения съдът прие, че
жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, по
изложените по долу съображения.
С Определението за насрочване на делото
съдът указа разпределението на доказателствената тежест върху ответника, който
следва да установи обстоятелства, които го освобождават от задължението да се
произнесе и поради това не е формиран МО. Ответникът представи
административната преписка. В хода на съдебното следствие бяха ангажирани нови доказателства. Съдът като анализира
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за
установено следното по фактите:
1.На 03.07.2023г. пред сградата на ЕС
„АДВОКАТ” в гр. В. Търново се появили работници на ОДПГ ЕООД. Изпълнили нова пътна
маркировка и поставили пътен знак, при което цялата фасада на сградта е
разчертана на 6 паркоместа за съдебната охрана в сградата на РС-В. Търново,
която е в съседство. При това за собствениците, клиентите и куриерите на ЕС
няма нито едно паркомясто.
2. В качеството си на управител на ЕС,
жалбоподателят потърсил информация при дружеството ОДПГ ЕООД. Грубо бил
отпратен от управителя на същото и подканен да търси обяснения в Общината.
3.Във връзка с горните обстоятелства
жалбоподателят е обърнал към кмета на Община Велико Търново, с качеството на
принципал на дружеството. Депозирал писмена молба с конкретни искания на дата
05.07.2023г. Поискал да му бъдат предоставени копия на всички документи,
касаещи актуализацията на организацията на движението на ***. Жалбоподателят е
посочил в заявлението си какви са причините за търсената информация както и
това, че същата представлява за него легитимен интерес, т.к. в резултат на
промените са лишени от паркоместа, обслужващи сградата им, в която се помещават
адвокатски кантори, т.е. това е обществено обслужваща сграда с посетители.
4.В предвидения по ЗДОИ 14-дневен срок
кметът на Общината не се е произнесъл, нито е поискал да бъдат отстранени
нередовности на заявлението, нито е препратил същото по компетентност.
4.1. След депозиране на жалбата до АСВТ,
кметът е изпратил запитване до управителя на ОДПГ ЕООД на 11.08.2023г. за
предприемане на действия по компетентност.
5. В отговор на запитването на кмета,
вместо действия по компетентност, управителят на дружеството изпраща писмен
отговор до кмета на Общината, ведно със з.к. от проект за „Актуализация на
организацията на движението на участък
от ул. „Цанко Церковски” зад Районен съд гр. Велико Търново” .
5.1. Посочената документация е предоставена
на Пл. Ч. на дата 14.08.2023г., чрез Община Велико Търново.
5.2. В нарочна молба до съда, Пл. Ч.
акцентира на две обстоятелства, а именно: че така предоставената преписка е
непълна и съдържа неподписани документи, а освен това не отговаря на неговото
искане, което е свързано с изясняване на промяната, свързана със сградата в ЕС,
която управлява, а не с тази на РС във В. Търново. Липсва Генерален план или
такъв за съществуващото до момента положение, не е представено заданието на
Общината до „ФИЧЕТО“ ЕООД гр.
Габрово за актуализацията, не е ясно кой е приел изпълнението по заданието и е
извършил разплащането.
6. В хода на съдебното следствие са
представени на съда писмени доказателства, които сочат, че понастоящем за Общината не е налице влязъл в
сила Генерален план за организация на движението на територията на гр. Велико Търново във фаза „окончателен проект”.
Проектната документация е качена на сайта на Община Велико Търново за
обществено обсъждане. Актуализация на организацията на движението пред сградата
на Етажната собственост на *** е била възложена за проектиране от ОДПГ ЕООД,
откъдето е изискана от кмета. Последният е делегирал правомощията си за
произнасяне по реда на ЗДОИ на зам.-кмета с ресор „Строителство и устройство на
територията” със Заповед №РД 22-105/20.01.2020г.
7. Жалбоподателят е сезирал
Административен съд Велико Търново с жалба, в срока предвиден по чл.149, ал.2
от АПК – едномесечен от изтичане на срока, в който АО е следвало да се произнесе.
В случая това е 19.07.2023г. жалбата е депозирана пред съда на 04.08.2023г.
При
тези фактически установявания, съдът формира следните изводи по правото:
От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при
решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от
2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.
Законът
за достъп до обществена информация / ЗДОИ/ регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до
информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на
понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно
за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите
по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, каквато несъмнено е кметът на Община Велико Търново, да я предоставят
когато е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.
Нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг
закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по
делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация,
дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието
„обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на
този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една
информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма
кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на
понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на
обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана
с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.
Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е
свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест,
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния
публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона
специална цел.
С оглед
посочената законова дефиниция, поисканата от жалбоподателя с Молба от 05.07.2023г. информация относно актуализация на организация на движението
пред сградата на етажната собственост, която упавлява, има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като
е свързана с функциите на Общината
да въведе ред и организация на движението на територията на същата. Тази
информация освен това е и служебна такава по смисъла на чл. 11 от
ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на органа на
изпълнителната власт в Общината и
достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13,
ал. 2 от ЗДОИ. В случая, не са налице ограниченията на достъпа до тази
информация. Нещо повече, съгласно текстът на ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ достъпът
до служебна обществена информация не може да се ограничава, при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е
настоящият случай.
Исканата
информация няма абстрактен характер. Не става въпрос за получаването на документите, а възможност
чрез тях да се узнаят конкретно поисканите промени от кого и с какви
съображения са поскани и защо не е потърсено становището на етажната
собственост за обстоятелства, които ограничават възможностите сградата да бъде
използвана по предназначението си. В тази връзка търсената със
заявлението информация е официална обществена информация по смисъла на ЗДОИ,
т.к. е свързана с обществения живот и би
дала възможност на заявителя да си съставят собствено мнение относно дейността
на кмета на Общината като
орган на власт и дейностат на
общинското дружество ОДПГ ЕООД в частност. В тази връзка следва да се
посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес и понастоящем да установи така посочените факти.
Кмета на Община Велико Търново като орган
на изпълнителната власт съгласно чл. 38, изр. второ от ЗМСМА е задължен субект
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Същият е надлежно и валидно сезиран с
искане за предоставяне на информация, за която не е налице друг специален ред
за предоставянето й, поради което е приложим ЗДОИ. Ответникът оспорва това, но
не сочи в кое друго производство заявителят може да получи исканата
информация. Тук е мястото да отбележим,
че общественото обсъждане на проекта на Генерален план за организация на
движението в града, който е качен на сайта на Общината не може да даде
конкретни отговори за процедираната промяна, т.нар. „актуализация“, свързана
очевидно с нуждите на служба „Охрана на съдебната власт“.
Вече бе изяснено, че се касае за
обществена информация и кметът на Общината се явява задължен субект да
предостави такава, като не е налице друг специален ред за това. Безспорно бе
установено и това, че решението за промяната в организацията на движението в
посочения участък от града е взето в Общината, като е възложено за изпълнение
на общинското дружество. Управителят на последното е отказал предоставяне на
информация пряко. Въз основа на искане на кмета обаче я депозира/макар и частично/.
Предоставя я, чрез кмета на Общината, въпреки че последният му е възложил действия
по компетентност. В тази ситуация е видно, че управителят на ТД зачита властта
на принципала, но не и правото на гражданина да получи информация от
дружеството, където очевидно се съхранява, но само част от същата. Видно е от
данните по делото, че у самата Община има нагласата да съдейства, а не да се
конфронтира. Несъмнено постъпилата Молба от 05.07.20236г. по същество е
заявление за достъп до обществена информация. Ясно е и това, че същото не е придвижено
по предвидения в ЗДОИ ред, като част от информацията е налична в Общината, а
другата е в държане на ЮЛ, на което общината е принципал, т.е. има възможност
да упражни власт по отношение на вземане на решения, като при това отговаря за
действията на дружеството. По тези съображения, съдът намери, че мълчанието на
кмета на Община Велико Търново, както и на лицето/зам.-кмет по СУТ/, на което е
делегирал правомощията си по чл.28 от ЗДОИ е формирало мълчалив отказ по
процесното заявление за достъп до информация. На практика поисканата информация реално не е
предоставена на жалбоподателя от задължения субект и при приключване на
съдебните прения.
Същият МО е годен предмет на съдебен
контрол, но по същество е материално незаконосъобразен, предвид следното:
Редът и условията за предоставяне на
достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ.
В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3
ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената
информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни
след датата на регистриране на заявлението. Според ал. 2 на същата норма в
определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Единствената
призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до
обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт - решение
за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация,
което се връчва лично на заявителя срещу подпис. Изискването за писмено
мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите,
когато задълженият субект не се произнесе в срок по заявлението, е налице
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
За да е налице индивидуален
административен акт, а с оглед фикцията на чл. 58, ал. 1 ЗДОИ и мълчалив отказ,
следва да е налице на първо място обществена информация и второ да е сезиран
задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект. Предпоставки, които в
случая са налице. Съобразно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, законът се прилага за достъп до
обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в
Република България. Данните по делото сочат, че е сезиран задължен по смисъла
на ч. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект, а именно орган на местното самоуправление-кмет
на Община Велико Търново.
Предвид характера на уредените обществени
отношения и целта на ЗДОИ, кметът на Общината е бил длъжен изрично, в
законоустановения срок, да се произнесе по заявлението, чието съдържание
отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ, и е редовно от формална страна.
В настоящия случай в срока по чл. 28 ЗДОИ
не е налице произнасяне на кмета на Община Велико Търново, нито заявителят е
информиран на основание чл. 29 ЗДОИ да уточни предмета на исканата обществена
информация. Няма данни срокът за произнасяне по заявлението да е бил удължен по
реда на чл. 30 ЗДОИ, за което заявителят да е бил уведомен.
В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че предвид трайно установената практика на ВАС по въпроса, мълчалив
отказ в производството по ЗДОИ е недопустим. ЗДОИ предвижда дори в случаите на
изричен отказ, органът да се произнесе с мотивирано решение, което да бъде
връчено на заявителя/по арг. чл. 38 и 39 ЗДОИ/. Тъй като издаването на решение
по ЗДОИ изисква оценка от страна на административния орган, включително и на
обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на
информация, преписката следва да бъде върната на компетентния орган за
произнасяне по същество. След преценка на вида и характера на исканата информация,
и на реда, по който тя може да се предостави, задълженият субект следва да
постанови писмено мотивирано решение по заявлението, с което да предостави или
да откаже да предостави исканата информация, или в съответната част да препрати
искането до компетентния АО.
Нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ регламентира двете възможни хипотези на произнасяне – или решение за предоставяне на исканата информация, или решение за отказ за предоставянето й. И в двата случая заявителя се уведомява писмено за взетото решение. Тази законова уредба сочи, че формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне с нарочен акт.
По изложените мотиви, мълчаливият отказ на кмета на
Община Велико Търново следва да бъде отменен, поради издаването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила по ЗДОИ. На основание
чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписката следва да бъде върната на
административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт, в
съответната част, съгласно изискванията на ЗДОИ, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В
частта, в която се касае за информация, създадена или съхранявана при друг
орган следва да се процедира по реда на чл.32 от ЗДОИ.
При този изход на делото и с оглед направеното
своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят
направените по делото разноски. Приложен е договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че е оказана безплатна адвокатска помощ,
съдействие и процесуално представителство , като на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 предл. 2ро от ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 3 от
Наредба №1/9.7.2004г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения в
полза на ***С. следва да се присъдят разноски в размер на хиляда лева, което е минимален
размер на адвокатско възнаграждение по посочената Наредба.
Разноските следва да бъдат възложени на Община Велико
Търново като ЮЛ, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ,
във вр. с чл.172, ал.2, пр.2-ро от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, VII - ми адм.
състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
П.Б.Ч.,
действащ в личното си качество, като собственик на офиси, така и като управител на ***, мълчалив отказ на
кмета на Община Велико Търново, формиран по Заявление за достъп до обществена
информация с рег. № 94 ПП-5245-1/05.07.2023г., подадено от
същото лице.
ВРЪЩА делото, като
преписка, на кмета на Община Велико Търново за ново произнасяне по Заявление
рег. № 94
ПП-5245-1/05.07.2023г, в съответната част,
съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и
прилагането на закона, в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок от получаване
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати
на ***С.Д.С. от ВТАК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00/хиляда/
лева, на основание чл.38, ал.1, т.3 от З***
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.40, ал.3
от ЗДОИ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: