Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.07.2020
година град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.05. 2020
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Д.
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО
ДЕЛО № 198 по описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „Т.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул***, представлявано от Д.Г.М.против Т.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание на предявения иск чл. 145 от ТЗ и с цена на
иска 7 976 лева.
В исковата молба се посочва, че с Договор
за покупко - продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г., ответникът Т.В.В.
е продал на дружеството „П.Л.“ ООД, ЕИК *** притежаваните от него дружествени
дялове, представляващи 100 % от капитала на „Т.И.Б." ЕООД.
Няколко
месеца след подписване на договора от 22.12.2015г. и плащане на цената по него,
ищцовото дружество започнало да получава обаждания от дружеството „А.И.“ ЕООД,
с които претендират заплащане на сумата от 27 696 лева за извършена от
дружеството услуга с фреза - фрезоване на 2308 дка земеделска земя, като твърдят,
че за извършената от тях дейност са издали фактура №**********/15.12.2015г.,
която са предоставили на управителя на „Т.И.Б." ЕООД към този момент Т.В..
В молбата се посочва, че веднага след като са научили за съществуването на
такова задължение към „А.И." ЕООД са се свързали с ответника В., който
като бивш едноличен собственик и управител на дружеството „Т.И.Б." ЕООД е
следвало да е запознат с извършената услуга и претенцията за заплащането й.
Ищецът твърди, че в проведения разговор, същият е заявил, че такава услуга не е
извършвана от дружеството „А.И." ЕООД, а е извършена от лицето Н.Б., с
когото са имали договорки да извърши тази работа, срещу погасяване на негово
задължение към Т.В..
В исковата
молба се посочва, че на 20.10.2016г., „Т.И.Б." ЕООД са получили призовка
за образуване на гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС и исковата молба на „А.И.“
ЕООД, въз основа на която било образувано това дело. С исковата молба се претендирало
да бъде осъдено ищцовото дружество „Т.И.Б." ЕООД да заплати на дружеството
„А.И." ЕООД ЕИК ***, сумата от 10 000 лева, представляваща част от цялото
вземане на обща стойност 27 696 лева, дължимо по фактура №**********/15.12.2015
г., издадена на „Т.И.Б." ЕООД за извършена услуга с фреза - фрезоване на
2308 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 21.09.2016г., до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
В исковата
молба се посочва, че независимо от влошените им отношения към онзи момент, тъй
като се касае за вземане възникнало по време, когато Т.В. е бил едноличен
собственик и управител на „Т.И.Б." ЕООД, веднага са го уведомили за
воденото дело. На 25.05.2017г., Т.В. е
поискал да встъпи като трето заинтересовано лице в делото, обосновавайки
правния си интерес от една страна с поетото от него задължение да заплати на
купувача пълния размер на всички вземания, които са извън дадената информация
на купувача, а от друга с факта, че встъпвайки, „ще има правната възможност да противопостави на ищеца възраженията си
по предявения иск, каквито новия собственик на ответното дружество не би могъл
да противопостави, поради липса на информация за фактическата и правната
обстановка по времето, през което ищецът твърди извършване на посочените в
исковата молба земеделски услуги." (стр.2 от подадената пред БОС
частна жалба).
В исковата
молба се сочи, че въпреки участието на Т.В. в производството, искът е бил приет
от съда за основателен и с решение №425/15.03.2018г., постановено по гр. д. №
5377/2016 г. по описа на БРС дружеството „Т.И.Б.' ЕООД било осъдено да заплати
на дружеството „А.И." ЕООД, ЕИК ***, сумата от 24 900 лева представляваща част от цялото вземане на обща
стойност 27 696 лева, дължимо по фактура №**********/15.12.2015 г., издадена на
„Т.И.Б." ЕООД за извършена услуга с фреза - фрезоване на 2308 дка
земеделска земя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска на 21.09.2016г., до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 3721,00 лева. Решението e постановено
при участието на Т.В. като трето лице - помагач на страната на ответника „Т.И.Б."
ЕООД, поради което установеното от съда в мотивите на решението си е
задължително за него и дружеството.
Ищецът сочи,
че с цел избягване на съдебни спорове и цялостно уреждане на задълженията на Т.В.,
веднъж като управител и веднъж като продавач на дялове, с покана от
17.09.2018г. от името на „П.Л." ООД и „Т.И.Б." ЕООД са го поканили да
заплати сумата от 36 455 лева, представляваща главницата по фактура в размер на
27 696 лева, начислена лихва върху тази сума в размер на 5038 лева и разноски в
размер на 3721 лева.
Заявява, че
е на 09.10.2018г. в ищцовото дружество са получили отговор на поканата си, с
която Т.В. ги уведомява, че не счита, че носи отговорност за заплащането на
сумите, на които е осъдено дружеството „Т.И.Б." ЕООД, тъй като според него
не са водили процеса както трябва и счита, че до момента, в който е прехвърлил
дружествените дялове се е грижил за интересите на дружеството и с действията си
не е нанесъл вреди, произтичащи от съдебното решение.
Ищецът
посочва, че с нова покана от 19.10.2018г., получена от Т.В. на 23.10.2018г., са
възразили против неговите твърдения, че дружеството „Т.И.Б." ЕООД не е
организирало защита си и отново са го поканили да заплати дължимата от
дружеството в резултат на неговите действия сума, но до момента на депозиране
на исковата молба няма постъпило плащане.
На
20.03.2019г., едноличният собственик на капитала на „Т.И.Б." ЕООД, е взел
решение да бъде прието предложеното от „А.И." ЕООД, ЕИК *** Споразумение
за уреждане на задълженията признати с влязло в сила решение №425/15.03.2018г.,
постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС и да бъде потърсена
отговорността на бившия управител Т.В. за нанесени на дружеството вреди.
В изпълнение
на сключеното Споразумение за уреждане на задълженията признати с влязло в сила
решение №425/15.03.2018г., постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС
на 03.04.2019г. дружеството „Т.И.Б." ЕООД е заплатило на „А.И." ЕООД
сумата от 3721 лева, представляваща направените съдебно деловодни разноски и
сумата от 7108 лева, представляваща натрупана лихва за забава върху главницата.
С оглед на
това, за ищцовото дружество „Т.И.Б." ЕООД възниква правния интерес от
водене на настоящото дело.
В исковата
молба се сочи, че по гр.д. 5377/2016 г. по описа на БРС, третото заинтересовано
лице Т.В.В. заел позиция, че „Т.И.Б." ЕООД, не дължи заплащане на
стойността на извършената услуга фрезоване на 2308 дка земеделска земя на обща
стойност 27 696 лева, тъй като такава услуга не е възлагана на дружеството „А.И."
ЕООД и съответно извършена от това дружество, а е възложена на лицето Н.Б., с
когото са имали договорки той да извърши тази работа, срещу погасяване на
негово задължение към Т.В.. Независимо от това, въз основа на събраните гласни
и писмени доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, в постановеното по
делото съдебно решение № 425/15.03.2018г., съдът е достигнал до извода, че „Т.И.Б."
ЕООД е възложило на „А.И." ЕООД фрезоването на 2308 дка земеделска земя
при цена от 10 лева на дка, като работата е извършена през месец май 2015г.,
приета от дружеството възложител с Протокол за извършени услуги фрезоване на
2308 дка, подписан на 04.06.2015г., като „това е станало със знанието и без
противопоставянето на Т.В.В.", който към този момент е бил едноличен
собственик и управител на капитала на това дружество.
Посочва се,
че по думите на разпитания в проведеното на 27.10.2017г. съдебно заседание по
гр.д. 5377/2016 г. по описа на БРС свидетел Н.Б., фактурата за извършената
работа №**********/15.12.2015г. е издадена когато са разбрали, че Т.В. продава
бизнеса си и му е дадена лично на него в момента, в който е пусната. Въпреки
това, управителят Т.В. не е осчетоводил тази фактура, както го задължава
закона. Според ищеца, дори да се приеме, че е вярно твърдението на Т.В.,
изложено в Отговора на поканата, получена в ищцовото дружество на 09.10.2018г.,
че той никога не е получавал горепосочената фактура, това не променя факта, че Т.В.
следва да отговаря за претърпените в резултат на воденето на делото вреди.
Както е приел и съдът в своето решение, задължението за заплащане на
извършената услуга е възникнало с нейното извършване, а не от момента на
издаване на фактурата. Ето защо, ищецът посочва, че Т.В. е бил напълно наясно,
че „Т.И.Б." ЕООД е имало задължение към „А.И." ЕООД и е бил длъжен да
предприеме всички необходими действия, включително и да иска да бъде издадена
фактура за извършените услуги, за да отрази това задължение в счетоводството на
дружеството като задължение към „А.И." ЕООД. Вместо това ответникът е скрил
наличието на това задължение, въпреки че същото, както е приел БРС, му е било
много добре известно.
В исковата
молба се навеждат твърдения, че е незаконосъобразно и в противоречие с всички
закони уреждащи отчетната дейност на дружествата да се извършват или приемат
услуги от трети лица, без за това дружествата да издадат или да получат
съответен счетоводен документ, който да бъде отразен в счетоводството и в
съответствие с него да възникнат задължения за начисляване и заплащане на
данъци. От твърденията на ответника Т.В. по гражданско дело № 5377/2016 г. по
описа на БРС, излиза, че той в качеството си на управител на „Т.И.Б." ЕООД
е получавал и предоставял услуги на трети лица без за това да бъдат издавани и
получавани съответните счетоводни документи.
В исковата
молба се сочи, че цялото това незаконосъобразно поведение на бившия управител Т.В.,
в резултат на което дружеството не е осчетоводило и заплатило извършената от „А.И."
ЕООД, ЕИК *** услуга е довело това дружество да заведе дело, в което се
претендира заплащане на извършената от него услуга, като въз основа на
постановеното в това гражданско дело № 5377/2016 г. по описа на БРС съдебно
решение №425/15.03.2018г. дружеството „Т.И.Б." ЕООД е осъдено да заплати на
„А.И." ЕООД освен стойността на предоставената услуга, а и лихви за забава
от предявяване на исковата молба, които до влизане в сила на решението са в
размер на 4255 лева и съдебно-деловодни разноски по воденото дело в размер на
3721 лева. Твърди се, че задължението за заплащане на тези лихви за забава и
съдебно- деловодни разноски е нямало да възникне, ако управителят на
дружеството Т.В. своевременно е осчетоводил и заплатил извършената услуга,
поради което същите представляват причинени от бившия управител Т.В. на
дружеството вреди.
С оглед на
горното, ищцовото дружество, моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 145 от ТЗ да осъди Т.В.В., ЕГН **********, да заплати на „Т.И.Б."
ЕООД, ЕИК *****, сума в размер на 7 976 лева, представляващи нанесени на
дружеството вреди от Т.В.В., ЕГН **********, в качеството му на действащ до
30.12.2015г. управител на дружеството „Т.И.Б." ЕООД, ЕИК *****, възникнали
поради осъждането на дружеството със съдебно решение №425/15.03.2018г.,
постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС да заплати на „А.И."
ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 3721 лева и дължима лихва за забава
за времето от подаване на исковата молба до влизане в сила на решението в
размер на 4255 лева.
Претендира и
направените разноски по делото.
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът изразява становището си по предявения
иск.
Относно
допустимостта и основателността на иска, счита, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен.
Относно
обстоятелствата посочени в исковата молба, не оспорва твърдението, че Т.В. в
качеството на едноличен собственик на капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД е продал на „П.Л.“
ООД всички притежавани от него дружествени дялове.
Оспорва
твърдението, че „А.И.“ ЕОД са предали на Т.В. фактура № 73/15.12.2015 г. за
извършени земеделски услуги, тъй като сочи това твърдение за невярно.
Ответникът Т.В.
не е поръчвал на „А.И.“ ЕООД извършване на фактурираната услуга. В. е договарял
тази услуга с Н.Б., с който са си правили взаимни услуги за извършване на
земеделски дейности. Н.Б. е собственик на капитала на „А.И.“ ЕООД
Сочи, като
абсолютно невярно и твърдението, че „Т.И.Б.“ ЕООД е уведомило Т.В. веднага след
завеждане на съдебното производство от „А.И.“ ЕООД против „Т.И.Б.“ ЕООД.
Ответникът
твърди, че е уведомен за процеса с писмо, изготвено на 03.05.2016 г., т.е.
няколко дни преди насрочването на четвъртото съдебно заседание и той се е явил в това заседание с молба да встъпи
като трето лице помагач на страната на „Т.И.Б.“ ЕООД.
Не оспорва
твърдението в исковата молба за покана от „Т.И.Б.“ ЕООД и „П.Л.“ ООД до Т.В. за
заплащане стойността на фактурата, лихви и разноски по гр.д. № 5377/2016 г. на
БРС.
Ответникът
потвърждава, че е изпратил на „Т.И.Б.“ ЕООД и „П.Л.“ ООД отговор на поканата, в
който посочва, че изхода на делото е в пряка зависимост от незаинтересованото
поведение на „Т.И.Б.“ ЕООД. Дружеството не се е противопоставило по никакъв
начин на претенцията и пречело за събиране на доказателства в негова полза. В
отговора била включена и насрещна покана за заплащане от дружествата на Д.М.на
стотици хиляди левове дължими към Т.В. и неговите дружества.
Относно
твърденията за постигнато споразумение между „Т.И.Б.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД
ответникът вземе следното становище:
Твърди, че „Т.И.Б.“
ЕООД е собственост на „П.Л.“ ООД, които се представляват и управляват от Д.М..
„А.И.“ ЕООД се представлява от П. И., която работи като фризьорка и няма
никакво отношение към земеделските дейности на дружеството, тъй като същите се
извършват от фактическия й съпруг Н.Б., който има генерално пълномощно за това.
Посочва, че Д.М.и Н.Б. са в много добри партньорски отношения – Б. е
представител на дружествата на М. за южна Б. за продажба на семена и торове за
селското стопанство. Посочва се, че в същото време Б. е изключително зле
настроен срещу Т.В., тъй като не е получил очаквана от него сума, затова, че
бил запознал В. и М. и те сключили договор за продажба на част от земеделския
бизнес на В..
Посочва, че
при тази фактическа обстановка стояща извън кориците на делото, не е изненада
за Т.В., че Н.Б. и Д.М.са се договорили за разсрочване на плащането по фактурата.
С отговора
на исковата молба са направени следните възражения
по иска:
Сочи се, че
не са налице основания за търсене на отговорност на Т.В. по реда на чл. 145 от ТЗ, тъй като предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя
възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно
неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на
дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.
Излага
съображения, че законодателя не е посочил, но по аналогия с предпоставките за
възникване на деликатната и договорната отговорност в ЗЗД е логично да се
приеме, че отговорността следва да е за виновно и противправно поведение на
едно лице в качеството му на управител довело до лошо управление на
дружеството, което от своя страна е причинило и вреди на същото.
Противоправното и виновно поведение следва да е свързано с неизпълнение или
лошо изпълнение на възложени по силата на закона или договор, права и
задължения на управителя.
Посочва се, че
действията на добрия търговец от своя страна следва да са такива, че да
защитават интересите и имуществото на дружеството и да не създават условия за
тяхното увреждане - намаляване или невъзможност за увеличаване. Те предполагат,
че при всяка дружествена работа управителят дължи проучване на същата и
преценка дали от извършването или неизвършването и ще настъпи вреда.
Твърди се,
че в случая не е налице нито виновно, нито противоправно поведение от страна на
ответника. В качеството си на управител, Т.В. твърди, че не е възлагал на „А.И.“
ЕООД извършването на земеделска услуга. Обстоятелството, че с Решение на БРС се
приема обратното счита, че е резултат от умишленото бездействие на ответника по
делото „Т.И.Б.“ ЕООД и услужливите показания в тази посока на приближения до
управителя на дружеството Н.Б.. Обстоятелството, че Б. като пълномощник на „А.И.“
ЕООД е решил да състави фактура за извършената услуга с доставчик именно това
дружество е извън контрола на В., и ответника сочи, че не е уведомен за този факт. Ответникът
посочва, че известните факти в качеството му на управител на „Т.И.Б.“ ЕООД са,
че представляваното от него дружество е извършвало насрещни услуги по поръчка
на Н.Б., които не са заплатени нито от Б., нито от „А.И.“ ЕООД, нито от „А.И.“
ЕООД. Твърди, че не е претендирал плащане, поради устна договореност с Б. за
прихващане на насрещните задължения.
В този
смисъл според ответника, непредставянето
на фактура от страна на ищеца не може да се вмени като негова вина, че не е
осчетоводил същата, от което са произтекли вредите, твърдени в исковата молба.
Ответникът Т.В.
твърди, че е действал добросъвестно при поемане на насрещни задължения за извършване
на земеделски услуги.
Сочи, че
през 2015 г., чрез управляваното от него
дружество „Т.И.Б.“ ЕООД е извършвал земеделски услуги по поръчка на Н.Б. (без
да е уведомен дали услугата е за него като земеделски производител, дали е за „А.И.“
ЕООД или за „А.И.“ ЕООД на стойност с
около 3 000 лв. повече от извършената от Н.Б. услуга. Твърди, че тъй като с Б.
многократно са правили такива почти равностойни услуги, то на практика не е
имало реално разплащане между тях, а прихващане на насрещни задължения, за
които страните не са съставяли документи.
Твърди се,
че за извършените през 2015 г.от „Т.И.Б.“ ЕООД земеделски услуги по поръчка на Н.Б.
са водени записки от агронома на „Т.И.Б.“ ЕООД. В тези записки е описано точно
датата, вида на услугата и количеството на извършената работа от „Т.И.Б.“ ЕООД.
Агронома на „Т.И.Б.“ ЕООД - Б.И., като познаваща работата в землищата на Ст.
Загора е останала да работи на същата позиция и след продажбата на
дружествените дялове. Ответникът твърди, че многократно е изисквал от Б.И. да
му предаде тефтера със записките си, тъй като в този тефтер се съдържа
информация за контакти с други контрагенти, както и извършвани услуги, за които
се дължи плащане на „Т.И.Б.“ ЕООД, включително за раздадени от В. лични заеми.
Поради отказ на И. да предаде тефтера със записките, ответникът посочва, че е
подал искане до Районна прокуратура -Ст.Загора, по повод на което е образувана
преписка № ********* г. До настоящия момент тефтера със записките се намира в
агронома на „Т.И.Б.“ ЕООД и ответникът посочва, че е лишен от възможността да
посочи точно на коя дата, какви услуги и на каква стойност „Т.И.Б.“ ЕООД е
извършила на други лица, включително и за Н.Б. и/или „А.И.“ ЕООД земеделска
услуга.
В отговора
на исковата молба се сочи, че „Т.И.Б.“ ЕООД е уведомено, че има извършени
насрещни услуги и би могло да претендира плащането им. Такова уведомление е
извършено от ответника веднага след като бил уведомен за завеждане на гр.д. №
5377/2016 г. по описа на БРС. Тъй като Управителя на „Т.И.Б.“ ЕООД не
организирал защита в това съдебно производство и не е изпратил свой
представител, нито пък е присъствал на някое от заседанията, то нарочно
уведомление за насрещните си вземания е изпратено по електронната му поща на
04.04.2018 г. от пълномощника на Т. В. до Д. М..
В този
смисъл, ответникът твърди, че не може да се приеме, че е действал недобросъвестно
и не е предприел нужните действия за запазване, имуществото на „Т.И.Б.“ ЕООД.
Ответника
твърди, че не може да носи отговорност за това, че „А.И.“ ЕООД не е предало на
„Т.И.Б.“ ЕООД цитираната фактура, което прави невъзможно отбелязването и в
счетоводството на дружеството.
Според него,
лишено от всякаква логика е да се приеме, че В. е знаел за фактурата, умишлено
и виновно не я е включил в счетоводството на дружеството, като при това виновно
и умишлено не е издал насрещна фактура за извършени зем.услуги, при условие, че
в предварителния договор за покупко - продажба на дружествените дялове, изрично
е вписано задължение на В. да плати всички възникнали за „Т.И.Б.“ ЕООД
задължения след продажбата на дружествените дялове.
Ответникът
споделя становището на ищеца, че плащане се дължи не защото е издадена фактура,
а защото е извършена конкретна работа посочена във фактурата. Ето защо „Т.И.Б.“
ЕООД също би могло да предяви претенция срещу „А.И.“ ЕООД и/или Н.Б. за
заплащане на извършени от „Т.И.Б.“ ЕООД фактури.
Сочи, че
приблизителната равностойност на извършените насрещни услуги от „Т.И.Б.“ ЕООД
на Н.Б. и/или „А.И.“ ЕООД доказателства за които се намират в ищцовото
дружество установяват по категоричен
начин, че ответникът в качеството си на управител не е ощетил дружеството, а
още по - малко да е действал виновно за причиняване на вреди в размер на
фактурираните от „А.И.“ ЕООД услуги.
Ответникът
посочва, че е предприел всички необходими действия за защита интересите на „Т.И.Б.“
ЕООД, тъй като след като е бил уведомен за образуваното съдебно производство е
ангажирал адвокат с цел организиране защитата на дружеството, лично е посетил
пет съдебни заседания в Районен съд Б., предвид факта, че дружеството е със
седалище и адрес на управление гр. Б.. Ответникът посочва, че е депозирал молба за
конституирането му като трето лице помагач, организирал е обжалване на
определението на БРС, за да може ефективно да се включи в процеса. Сочи, че е
предприел възможните процесуални действия за защита интересите на „Т.И.Б.“
ЕООД.
В отговора
се посочва, че не всяко неблагоприятно развитие на работите на дружество с
ограничена отговорност води до основание за отговорност на управител. Посочва,
че дори „Т.И.Б.“ ЕООД да не е платило определено свое задължение, възникнало по
времето когато Т.В. е бил управител, то при липса на виновно поведение от
страна на В. не следва да се претендира отговорност по реда на чл. 145 от ЗЗД,
за това ,че дружеството е осъдено да заплати разноски по осъдителен иск.
Позовава се на практика на ВКС.
Ответникът
твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на „Т.И.Б.“ ЕООД, като
посочва, че „Т.И.Б.“ ЕООД е получило разпореждането от 13.10.2016 г., с което
съдът е указал на дружеството срок за отговор на исковата молба на „А.И.“ ЕООД
, както и последиците при липса на такъв отговор. „Т.И.Б.“ ЕООД не е изготвило
и не е депозирало в съда отговор на исковата молба подадена от „А.И.“ ЕООД,
въпреки указаните последици. Сочи се, че производството по гр.д. № 5377/2016г.
са проведени десет съдебни заседания, като „Т.И.Б.“ ЕООД не е изпратило свой
представител в нито едно от проведените десет съдебни заседания, не е
организирало защитата си и не е изготвило каквото и да е писмено становище по
извършените по делото процесуални действия и приети писмени доказателства.
Твърди се,
че „Т.И.Б.“ ЕООД е уведомило Т.В. за образуваното съдебно производство по гр.д.
№ 5277/2016 г. седем месеца след като е получило призовката за първото съдебно
заседание, като по този начин е осуетило възможността да се предприемат онези
процесуални действия, които са възможни само в първото съдебно заседание -
например организиране на насрещен иск с претенция за заплащане на услугите,
които „Т.И.Б.“ ЕООД е извършило за Н.Б. /“А.И.“ ЕООД. Посочва се, че „Т.И.Б.“
ЕООД не само, че се дезинтересирало от воденето на съдебното производство, но и
пречело за събирането на доказателства в полза на дружеството.
В отговора
се твърди, че съда допуснал поискания от Т.В. свидетел Б.И. - агроном на „Т.И.Б.“
ЕООД, която да свидетелства и да представи намиращите се в нея доказателства за
насрещните услуги извършени от „Т.И.Б.“ ЕООД.
В хода на
делото Б.И. е призована от „А.И.“ ЕООД за четвъртото съдебно заседание, явила се е и е свидетелствала. В същото с.з.
Т. В. заявил желанието си да бъде конституиран като трето лице помагач на
страната на „Т.И.Б.“ ЕООД, но съдът е отхвърлил молбата му в това съдебно
заседание, поради което Т.В. не е успял да зададе въпросите си към Б.И..
В резултат
на обжалване определението на БРС, с което не се уважава молбата на В. да
участва като трето лице помагач, Окръжен съд Б. е отменило определението на БРС
и Т.В. е бил конституиран като трето лице помагач по делото.
След
конституирането на В. като трето лице помагач, съдът е уважил направеното от В.
искане за призоваване на Б.И. като свидетел. Сочи се, че тъй като И. е основен
свидетел при доказване извършването на насрещни услуги от „Т.И.Б.“ ЕООД и
разполага с доказателства за това, В. е направил искане агронома на дружеството
да бъде призована чрез нейния работодател - „Т.И.Б.“ ЕООД. Твърди се, че
дружеството не само, че не е съдействало за осигуряването на свидетеля, чрез
който ще се съберат доказателства в негова полза, но е върнало призовката с
изричен отказ да съдейства.
Твърди се,
че „Т.И.Б.“ ЕООД не е взело никакво отношение във връзка с конституирането на
Т.В. като трето лице помагач на негова страна. След постановяване на решението
на БРС „Т.И.Б.“ ЕОД не е подало жалба, с което да оспори осъдителното решение.
Според
ответника, изброените по - горе обстоятелства удостоверяват по безспорен начин,
че „Т.И.Б.“ ЕООД е било абсолютно дезинтересирано от изхода на делото, като не
само, че не е положило дължимата грижа за защита на интересите си, но и
умишлено е пречело за събиране на доказателства в негова полза. Ответникът
твърди, че цялостното недобросъвестно поведение на „Т.И.Б.“ ЕООД е осигурило
успеха на „А.И.“ ЕООД и е гарантирало осъдителното за „Т.И.Б.“ ЕООД решение, е
цел предявяване на настоящия иск.
Твърди, че в
случая „Т.И.Б.“ ЕООД иска да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.
Сочи се, че Т.В.
не дължи претендираната от „Т.И.Б.“ ЕООД главница в размер на 3721 лв.,
представляващи направените по гр.д. № 3377/2016 г. разноски, както и липсва
виновно поведение от страна на Т. В., което да е станало причина за завеждане
на гр.д. № 5377/2016 г. по описа на PC Б. .
Твърди се,
че фактурираната от „А.И.“ ЕООД услуга е завишена двукратно. Н.Б. сам и чрез
дружествата, които управлява в същия период е извършвал същата услуга не на 10
лв. на декар, а на 5 лв. на декар. В конкретния случай, „А.И.“ ЕООД не е имал
основание да завишава цената на услугата, тъй като от една страна условията при
които се е извършвала не са по - различни от условията при които е извършвал
същата услуга за 5 лв. на декар. Още повече, че „Т.И.Б.“ ЕООД е организирало
извършването на ремонт на фрезата - като е закупило и необходимия за ремонта
лагер. Фактура за закупения багер е предадена заедно с цялата счетоводна
документация на „Т.И.Б.“ ЕООД. Т.е. ако новият управител на ищцовото дружество
действал съгласно интересите на „Т.И.Б.“ ЕООД, то на първо място следвало да
предяви насрещния си иск за извършени услуги, както и да се противопостави на
вписаната във фактурата цена. Посочва, че Д.М., също като управител на няколко
дружества с основен предмет на дейност – земеделие, е информиран каква е
стойността на фактурираната услуга.
Твърди, че
завишаването на стойността на услугата не е било известно на Т. В., тъй като
фактурата не му е предавана. Така завишена стойността на услугата води до
формиране на цената на иска, респективно влияе и върху разноските по воденето
на този иск.
Предвид
изложеното ответника счита, че иска насочен срещу него за заплащане на
разноските понесени от „Т.И.Б.“ ЕООД в производството по гр.д. № 5377/2016 г. е
неоснователен, като самото завеждане на иска оценя, като злоупотреба с право и
опит да се черпят права от собствено недобросъвестно поведение.
Твърди се,
че иска за заплащане на лихва в размер на 4255 лв. е неоснователен, тъй като
ищецът претендира плащане на лихва върху дължимата по иска сума от завеждането
на исковата молба до влизане в сила на решението.
Посочва, че
аргументите, изложени относно неоснователността на предявения иск за заплащане
на главницата, представляваща разноски по делото, се отнасят в пълна степен и
за неоснователността на иска за заплащане на лихва върху присъдената в полза на
„А.И.“ ЕООД сума от завеждане на иска до влизане в сила на решението.
В допълнение
към вече представените аргументи се посочва, че щом Управителя на „Т.И.Б.“ ЕООД
не е организирал защитата на дружеството по гр.д. № 5377/2016 г., значи е
преценил, че претендираната по делото сума се дължи на „А.И.“ ЕООД и при
добросъвестно водене на дружествените дела, „Т.И.Б.“ ЕООД би могло да заплати
претендираната главница по иска на „А.И.“ ЕООД още преди да е приключило
делото, като по този начин осуети натрупването на лихви.
Ответникът
моли съда да приеме, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна
на Т.В., което е довело до вреди на „Т.И.Б.“
ЕООД, компенсирането на които се претендират в настоящото съдебно производство.
Моли да се
приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на „Т.И.Б.“ ЕООД, като в
случая се черпят права от собствено недобросъвестно поведение на управителя на
дружеството.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове за заплащане
на вреди причинени от Т.В. на ищцовото дружество, представляващи разноски по
гр.д. № ********* г. по опис на Районен съд Б. - главница в размер на 3721 лв.
и лихви в размер на 4255 лв. върху присъдената в полза на „А.И.“ ЕООД сума от завеждане
на иска до влизане в сила на решението.
По делото е
депозирана допълнителна искова молба,
с която ищцовото дружество, чрез своя процесуален представител, взема
становище, по отношение на твърденията на
ответника, като посочва, че изложените теоретични разсъждения са неправилни, а
направените от него възражения са неоснователни.
Твърди, че
неправилни са разсъжденията на ответника относно вида на отговорността на
управителя по чл. 145 от ТЗ. Съгласно теорията и практиката, отговорността на
управителя за вреди, причинени на търговското дружество от неговото управление,
е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от
договорното му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона -
като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и
управлява добре дейността и имуществото на търговеца. Тя е неограничена и
резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им
размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление.
В това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или
бездействие - неупражнен контрол от страна на управителя на дружеството е
причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или парични
средства.
Следователно,
ищецът посочва, че всяко едно действие или бездействие на управителя/
независимо дали същото е противоправно или не, след като в резултат на него е
причинен неоправдан разход или загуба на парични средства на дружеството/
ангажира отговорността на управителя и попада в приложното поле на чл. 145 от ТЗ. За да може да се ангажира отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав по същество, а
именно:
-действия
или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към ООД;
- настъпване
на вреда (претърпяна щета или пропусната ползва) на дружеството ;
-причинна
връзка между вредата и поведението на управителя;
-вина на
управителя
Ищецът
посочва, че в конкретния случай, с отговора си ответникът изрично признавал, че
той, „чрез управляваното от него
дружество „Т.И.Б." ЕООД е извършвал земеделски услуги по поръчка на Н.Б.
на стойност с около 3000 лева повече от извършваната от Н.Б. услуга. Тъй като В.
и Б. многократно са правили такива почти равностойни услуги, то на практика не
е имало реално разплащане между тях, а прихващане на насрещни задължения, за
които страните не са съставяли документи." От това негово признание
следвало, че той като управител на дружеството не е изпълнил задължението си,
да изготви и създаде необходимите документи, включително и счетоводни такива,
които да установят извършване на съответната работа от страна на дружеството „Т.И.Б."
ЕООД и съответно тази работа да бъде заплатена в последствие, независимо дали
чрез банков превод или прихващане. От това признание следвало, че не са
съществували документи, подписани от Н.Б., независимо в какво негово качество,
които да докажат по какъвто и да е начин извършването на услуги от страна на
дружеството „Т.И.Б." ЕООД на него или на представлявани от него дружества.
От това признание било видно, че дружеството „Т.И.Б." ЕООД е договаряло и
е приемало извършването на услуги от Н.Б., като управителят на „Т.И.Б."
ЕООД към онзи момент дори не е бил наясно кой му ги предоставя тези услуги -
земеделския производител Н.Б. или представлявано от него дружество.
Според
ищеца, изложеното по-горе още един път доказва основателността на предявения иск.
Твърди, че в нарушение на закона, ответникът Т.В. не е предприел действия за
счетоводно отразяване на задълженията на дружеството към трети лица и съответно
задълженията на третите лица към дружеството. С това свое бездействие, той е
нарушил задълженията си към дружеството, което е довело до там, че дружеството
е било осъдено да заплати освен дължимата от него стойност на извършената му
услуга, а и лихви за забава от предявяване на исковата молба, които до влизане
в сила на решението са в размер на 4255 лева и съдебно-деловодни разноски по
воденото дело в размер на 3721 лева. Тези лихви и разноски представлявали
претърпяната от дружеството щета. Твърди се, че е налице безспорно причинна връзка между вредата и
поведението на управителя, тъй като ако той е изпълнил задължението си като
управител да осчетоводи стойността на извършената от страна на „А.И." ЕООД
услуга и я е заплатил, това е нямало да наложи воденето на дело, плащането на
съдебните разноски и съответно начисляване на лихви, върху дължимата сума.
Според ищеца, безспорна е и вината на ответника, бившия управител Т.В., тъй
като той изрично признавал, че е действал при пряк умисъл, като не е издал
съответните счетоводни документи и не е поискал да му бъдат издадени такива.
Следователно,
извършеното от ответника нарушение покрива всички елементи на фактическия
състав на чл. 145 от ТЗ. Правно ирелевантно е, дали след като извършил
нарушението, в заведено срещу дружеството дело, бившият управител е предприел
всички необходими действия за защита интересите на дружеството, след като
независимо от тях, дружеството е било осъдено.
Посочва,
като абсолютно неоснователни и
възраженията на ответника, които касаят съществуване на вземането на „А.И."
ЕООД, неговото основание, дата на възникване и размер, липсата на
осчетоводяване на издадената фактура № **********/15.12.2015г., с която е
фактурирана стойността на извършената работа, наличието на задължение на „А.И."
ЕООД към „Т.И.Б." ЕООД и знанието на ответника Т.В. за тези факти. Посочва
се, че всички тези въпроси са коментирани от съда при постановяване на Решение
№ 425/15.03.2018г. на БРС по гр.д. №5377/2016г. и намират решение в мотивите
му, поради което по силата на нормата на чл. 223, ал.2 от ГПК, същите са
задължителни за третото лице в отношенията му със страната, на която помага,
респективно „Т.И.Б." ЕООД. Ето защо счита, че същите не могат да бъдат
отново предмет на разглеждане в настоящото производство.
Според ищеца
неоснователно е възражението на ответника, че представляваното от него
дружество умишлено е бездействало в производството по гр.д. № 5377/2016 на БРС.
Както е
посочено в исковата молба, ищеца веднага след научаване за съществуването на
задължение към „А.И." ЕООД са се свързали с ответника В., който като бивш
едноличен собственик и управител на дружеството „Т.И.Б." ЕООД е следвало
да е запознат с извършената услуга и претенцията за заплащането й. Той е казал,
че „такава услуга не е извършвана от
дружеството „А.И." ЕООД, а е извършена от лицето Н.Б., с когото са имали
договорки да извърши тази работа, срещу погасяване на негово задължение към Т.В.“.
Както се
сочи по-горе, в дружеството липсват каквито и да са документи, от които могат
да се направят каквито и да са заключения относно облигационните връзки между „Т.И.Б."
ЕООД и Н.Б. или представляваното от него дружество „А.И." ЕООД. Фактът, че
страните не са създавали документи, установяващи извършените от тях услуги се
признава изрично и от ответника. Според ищеца твърденията от ответника, че за
извършените от дружеството земеделски услуги са водени записки от агронома на „Т.И.Б."
ЕООД и че единствено негов служител разполага с данни и доказателства, за
съществуването на вземания от трети лица за десетки хиляди левове, а той като
управител не разполага с такива звучи не само абсолютно нелогично, но и
абсурдно. Това най-малкото означава, че събирането на тези суми е оставено
единствено и само на благоволението на този служител, докато управителят не
разполага дори с копие на тези задължения. Но дори и да се допусне, че
действително съществуват някакви записки за извършени от „Т.И.Б." ЕООД
услуги, ищецът твърди, че не може да бъде осъден Н.Б. или представляваните от
него дружества да заплатят някакви суми за извършени от трето лице услуги само
по записки, които не са изготвени от него и не носят негов подпис.
В
допълнителната искова молба се твърди, че с оглед на това, че в дружеството е
липсвала каквато и да е информация за претендираното по гр.д. №5377/2016г. по
описа на БРС от „А.И." ЕООД вземане, то за „Т.И.Б." ЕООД като
ответник не е съществувала възможност да отговори адекватно на предявения срещу
дружеството иск. Поради липсата на информация за насрещни вземания срещу „А.И."
ЕООД, за които говори ответника, е нямало как да се предяви насрещен иск или да
се направи възражение за прихващане. Нещо повече, точно защото в счетоводството
е нямало отразени задължения към дружеството „А.И." ЕООД, то е нямало
възможност да се извърши доброволно плащане по тяхната претенция, както твърди
в отговор ответника, преди постановяване на решението, тъй като не може да се
плаща нещо, което не съществува. Липсва правното основание за това.
Ето защо,
поради липсата на каквато и да е информация в ищцовото дружество, след
получаване на призовката за образуване на делото, веднага са уведомили бившия
управител за воденото дело и са го поканили да встъпи в делото, тъй като той
единствен разполага с информация за отношенията между тях. След като се
установило, че въпреки уведомлението, ответникът Т.В. не е встъпил в делото, на
03.05.2017г. е изпратено официално писмо, с което отново е поканен да вземе
участие в делото, насрочено за 26.05.2017г.
С оглед на
гореизложеното, ищцовото дружество счита за абсолютно неоснователни
твърденията, че умишлено са бездействали в производството по гр. д. №
5377/2016г. по описа на БРС.
По делото е
депозиран и допълнителен отговор, с
който ответникът заявява, че изложеното в допълнителната искова молба не
обосновава основателност на претенцията на ищеца за заплащане на разноските по
гр.д. № 5377/216г. по описа на БРС, ведно с лихви, претендирани като вреда за
дружеството.
Сочи, че в исковата
молба и допълнителната такава се акцентира върху това, че ответника В. не водил
редовно счетоводство по отношение на взаимните услуги извършвани между
дружеството и Н.Б., както и че не е осчетоводил фактурата издадена от „А.И.“
ЕООД.
Относно
осчетоводяването на фактура № 73/15.12.2015г., издадена от „А.И.“ ЕООД за
твърдяната извършена услуга, ответникът посочва, че е взел становище в отговора
на исковата молба.
Относно
твърденията за настъпила вреда от това, че ответникът В. в качеството си на
управител на „Т.И.Б.“ ЕООД не съставял документи за всички услуги извършвани от
дружеството по поръчка на Н.Б., счита същите за ирелевантни за спора, тъй като
са извън предмета на гражданско дело № 5377/2016 г. по описа на БРС.
Ответникът
посочва, че възраженията му във връзка с насрещно вземане на „Т.И.Б.“ ЕООД от „А.И.“
ЕООД не са част от изводите на съда посочени в мотивите на гр.д. № 5377/2016 г.
по описа на БРС - така както се твърди в допълнителната искова молба. Тези
възражения описвали фактическата обстановка и цялостното поведение на В. по отношение на „Т.И.Б.“ ЕООД, целящо
увеличаване на имуществото на дружеството, а не увреждането му, както твърди
ищеца. Посочва, че фактът, че ответникът е уведомил ищеца, че разполага със
записки съдържащи информация за конкретни дати, вид и количество извършени
услуги за Н.Б./„А.И.“ ЕООД не може да обоснове виновно и недобросъвестно
поведение от страна на Т.В.. Фактът, че новият управител на „Т.И.Б.“ ЕООД след
като вече е уведомен за възможността да състави фактура и да претендира
стойността на услугите не е извършил това, както и че не е предявил тази
претенция като насрещна такава в хода на съдебното производство по гр.д. №
5377/2016 г. по описа на БРС само потвърждавало изложените в отговора на
исковата молба твърдения на ответника за недобросъвестното поведение на
управителя на „Т.И.Б.“ ЕООД по време на процеса, допринесло за резултата от
съдебния спор, респективно съпричинил вредата, чието компенсиране се търси.
Според
ответника възраженията, че „Т.И.Б.“ ЕООД не е разполагало с възможност да плати
задължението си към „А.И.“ ЕООД са неоснователни, тъй като на 31.07.2015 г.
между Т.В. и „П.Л.“ ООД - което е едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество е подписан меморандум за съгласие във връзка с предстоящата сделка -
прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД от В. на „П.Л.“
ООД.
В този
меморандум е посочено, че с подписването му В. дава възможности на купувача да
извърши цялостен правен и финансов анализ на предприятието на „Т.И.Б.“ ЕООД.
Към този момент фактура № 73/15.12.2015 г. все още не е съставена от „А.И.“
ЕООД, въпреки твърденията за извършена земеделска услуга.
На
23.09.2015г. се подписва предварителен договор за покупко - продажба на
дружествените дялове от капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД между собственика на капитала
Т.В. и купувача „П.Л.“ ООД. В чл. 4 от предварителния договор В. се е задължил
да предостави цялата налична финансова информация на „П.Л.“ ООД, а купувача да
извърши финансовия анализ на „Т.И.Б.“ ЕООД. В тази връзка Д.М.в качеството на управител
и на „Т.И.Б.“ ЕООД и на „П.Л.“ ООД е имал пълен достъп до финансовите документи
на ищцовото дружество. Към датата на подписване на предварителния договор
фактурата, предмет на гр.д. № 5377/2015 г. все още не е издадена.
Посочва се,
че на 16.10.2015 г. страните подписват окончателен договор за покупко -
продажба на дружествените дялове от Т. В. на „П.Л.“ ООД., т.е. към тази дата
финансовия анализ е бил приключил, а след тази дата цялото управление е
предадено на Д.М.- управител на дружеството -купувач и настоящ управител на
ищцовото дружество. Посочва се, че поради настояване на М., свързано с
изискванията на банката кредитор за сделката, този окончателен договор е
прекратен и преподписан на 22.12.2015 г. На практика след сключването на
окончателния договор на 16.10.2015 г. цялата дейност на дружеството се е
ръководила от Д.М..
Твърди се,
че фактурата предмет на гр.д. № 5377/2016 по описа на БРС е издадена именно в
периода след прекратяване на първия окончателен договор /16.10.2015/ и
сключване на втория 22.12.2015г./, в който управлението на „Т.И.Б.“ ЕООД вече е
било предадено на новия собственик на капитала.
Посочва се,
че предвид факта, че Н.Б. е дългогодишен партньор на Д. М., с когото са в
прекрасни приятелски отношения, то очевидно Б. се е възползвал от пълномощията
дадени му от фактическата му съпруга и е издал фактура за извършване на зем.
услуга от „А.И.“ ЕООД, но с дата 15.12.2015 г. Няма никаква логика Б. да
предава фактурата на В., тъй като считано от октомври 2015 когато е подписан
първия договор за покупко - продажба на дяловете и когато се слага началото на
стопанската 2015 - 2015 г цялото управление на „Т.И.Б.“ ЕООД вече се извършва
от Д. М..
Така от една
страна в периода на издаване на фактурата предмет на гр.д. № 5377/2016 г. В.
практически вече не е водил дружествените дела, Н.Б. в качеството на
пълномощник и/или П. И. /упарител на „А.И.“ ЕООД/ не са предавали на В.
въпросната фактура, а възникването на задължение на „Т.И.Б.“ ЕООД към „А.И.“
ЕООД очевидно е било известно на Д. М. с оглед близките приятелски отношения й
бизнес партньорството между Д.М.и Н.Б.. Ето защо, ответникът счита, че
твърденията за незнание и невъзможност да се изпълни навреме възникналото
задължение, предмет на съдебния спор в БРС са неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
С исковата молба са предявени искове
с правно основание чл. 145 от ТЗ.
По делото не е спорно, че с договор
за покупко – продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г. ответникът е продал
на дружеството „П.Л.“ ООД притежаваните от него дружествени дялове – 100% от
капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД. Преди сключване на този окончателен договор е бил
сключен предварителен договора за покупко - продажба на дружествени дялове от
23.09.2015г. В този предварителен договор подробно са описани предмета му,
цена, начин на плащане и всички предварителни действия, които страните е
следвало да извършат за осъществяване на окончателния договор.
Към настоящото дело е приложено
гр.д. № 5377/2016г. на Б.ки районен съд, по което с решение № 425/15.03.2018г.
ищцовото дружество „Т.И.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А.И.“ ЕООД – гр. С.З.сумата от
24 900лв., представляваща част от цялото вземане на обща стойност 27696лв.
дължимо по фактура № **********/15.12.2015г. за извършена услуга фрезоване на
2308 дка земеделска земя, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Ищцовото дружество с това
решение е осъдено да заплати на „А.И.“ ЕООД 3721лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника „Т.И.Б.“
ЕООД - Т.В.В.. Предмет на спора между страните по това дело е бил договор за
изработка, като съдът е приел, че издадената фактура за извършената услуга е
годно доказателство за съществуващите между страните облигационни отношения.
Тази фактура е била осчетоводена при ищеца „А.И.“ ЕООД, по нея не е било извършвано плащане, не е
осчетоводена при ответника, и не е регистрирана в дневника му за покупки за
съответния данъчен период.
Ищецът посочва, че няколко месеца
след подписване на договора за прехвърляне на дялове получили обаждане от
дружеството „А.И.“ ЕООД, с което се претедирало заплащане на сумата 27 696
лв. за услугата фрезоване на 2308 дка земеделска земя, като са представили
издадената фактура на тогавашния управител ответника Т.В.В.. След разговор с бившия
управител Т.В. същият завел, че услугата не била извършвана от това дружество,
което е издало фактурата, а от свидетеля Н.Б., с който имали уговорки да се
извърши тази работа срещу погасяване на негово задължение. Това твърдение се
съдържа както в отговора на исковата молба, така и в отговора на допълнителната
искова молба, но във връзка с него не са представени писмени доказателства за
наличие на такива уговорки. Ответникът не оспорва, че е бил канен от „Т.И.Б.“
ЕООД да заплати стойността по издадената фактура.
След постановяване на решението на Б.кия
районен съд, което е влязло в сила, ответникът с покана от 18.10.2018г. е
поканен да заплати дължимите суми, съгласно присъденото със съдебното решение и
след като това не е сторено на 20.03.2019г., едноличният собственик на капитала
на „Т.И.Б.“ ЕООД е взел решение да приеме предложението на „А.И.“ ЕООД за сключване на
споразумение за уреждане на задълженията, признати с влязлото в сила решение,
както и да бъде потърсена отговорност от бившия управител Т.В.В. за нанесените на дружеството
вреди. При изпълнение на това споразумение ищецът е заплатил на „А.И.“ ЕООД сумата 3721лв. направени
съдебни и деловодни разноски по производството по гр.д. № 5377/2016г. по описа
на Б.ки районен съд, както и сумата 7108лв. лихва за забава върху главницата.
За заплащането на тези суми са представени съответните преводни нареждания
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК, това
което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото
лице в отношенията му със страната, на която помага. То не може да го оспорва
под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или
поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелства или доказателства. В настоящия случай не са налице данни от
страна на „Т.И.Б.“ ЕООД умишлено или поради груба небрежност да не се предявени
неизвестни на ответника обстоятелства или доказателства. Ответникът е бил
уведомен за претенцията на „А.И.“ ЕООД и за издадената от това дружество фактура
още преди предявяване на исковата молба пред Б.кия районен съд. Неговите
твърдения, че между него и свидетеля Н.Б. е била установена практика за
извършване на взаимни земеделски услуги, дори и да са верни, не могат в
конкретния случай да се противопоставят на установените обстоятелства в
мотивите на влязлото в сила решение.
В потвърждение на този извод са и
събраните гласни доказателства по делото. Свидетелката Б.И., която бе посочена
от ответника, потвърждава в показанията си, че между „Т.И.Б.“ ЕООД и свидетеля Н.Б. са
извършвани взаимни услуги, за които тя била водила записки до някакъв определен
период, но не може да каже в какво точно са се изразявали тези услуги. Посочва,
че между „Т.И.Б.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД
е имало търговски отношения във връзка с извършването на селскостопански работи
и категорично заявява, че не е виждала отчетни документи във връзка с
извършените услуги на Н.Б..
Свидетелят Н.Б. твърди, че е
пълномощник на „А.И.“ ЕООД и след издаването на фактурата за извършеното фрезоване
през 2015г. я е предал лично на ответника Т.
В.. Точните обстоятелства относно предаване на фактурата свидетелят твърди,
че не си спомня. Това обстоятелство се оспорва от ответника, като твърди, че тази
фактура не му е предавана. Това обстоятелство не е от съществено значение, тъй
като не е оспорено, че това количество работа, изразяващо се във фрезоване на
2308 дка земеделска земя е фактически извършено. По скоро ответникът оспорва,
че то не е извършено от „А.И.“ ЕООД, а от свидетеля Б. не в качеството на
пълномощник на това дружество, а лично за компенсиране на извършена спрямо него
преди това земеделска услуга. Тези твърдения се оборват от обстоятелства, изложени
във влязлото в сила решение на БРС, което е задължително за страните по делото,
както и с обвързващата сила на чл. 223, ал. 2 от ГПК спрямо третото лице –
помагач. В настоящия процес не се навеждат нови доводи и не се представят нови
доказателства, които да водят до други изводи, различни от тези, до които е
стигнал Б.кия районен съд. Нещо повече, от заключението на назначената съдебно
– икономическа експертиза се установява, че между „Т.И.Б.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД е имало търговски взаимоотношения
във връзка с предмета на дейност на тези фирми, за които са издавани
съответните фактури, докато с физическото лице Н.Б. не са налице извършвани
дейности, които да са намерили съответното счетоводно отразяване. В последното
съдебно заседание по делото бе разпитана свидетелката П. Гергьовска. Тя
посочва, че е служител на „П.Л.“ ООД – гр. Б. и след придобиване на дяловете от „Т.И.Б.“ ЕООД й било
възложено да води документацията във връзка с извършваната дейност от това
дружество. Посочва, че е получила призовка за заведеното дело от „А.И.“ ЕООД и че е уведомила
ответника за това, както и че го е уведомила за издадената фактура. Ответникът
във връзка с това е отговорил, че това били негови взаимоотношения с „А.И.“
ЕООД, които били уредени преди това.
Встъпвайки като трето лице – помагач
по делото Т.В. не е представил доказателства, от които да се установява, че
тези услуги са заплатени или по някакъв друг ред тези отношения са
уредени. Ако дружеството действително е
извършвало такива услуги, то тогавашният управител Т.В. е следвало да състави
необходимите документи, които да удостоверят извършените услуги и при
възникналия по - късно спор те да могат да бъдат представени, за да се противопоставят
на претенциите на ищеца.
Ответникът с допълнителния си
отговор е представил като доказателства предварителния договор за покупко
-продажба на дружествени дялове, в който подробно са уговорени всички условия с
прехвърлянето на тези дялове и правата и задълженията на страните. В т.IV от
предварителния договор озаглавена „Предварителни действия“ Т.В. в качеството си
на продавач на дяловете на „Т.И.Б.“ ЕООД се е задължил да изчисти дружеството от всякакви финансови
ангажименти. От посочените по -горе доказателства и от данните съдържащи си по
делото на БРС се установява че ответникът не е изпълнил това свое задължение и
с дейността си като управител е причинил разход и загуба на парични средства за
дружеството, изразяващи се в изработеното от фирмата „А.И.“ ЕООД за което дружеството и
преобретателите на неговите дялове не са били уведомени. Извършената от „А.И.“
ЕООД работа, която ответникът не оспорва, а оспорва единствено от кого е
извършена и уговорките във връзка с нейното извършване, не е счетоводно
отразена в „Т.И.Б.“
ЕООД. За тази възложена работа не са съставени каквито и да било документи и
същата не е била заплатена, като въпреки издаването на фактурата същата не е
осчетоводена. С тези свои действия и бездействия Т.В. като управител на дружеството
е нарушил задълженията си, в следствие на което е настъпила вреда за
дружеството, което е било осъдено с влязло в сила решение да заплати сумите за
извършената работа, които суми са се превърнали в задължение на новия
собственик на дяловете на „Т.И.Б.“ ЕООД, за които задължения той не е знаел при
подписване на договора за прехвърлянето им. Налице е и причинна връзка между
тези причинени вреди и поведението на управителя, поради което съдът намира, че
следва да бъде ангажирана неговата отговорност съгласно чл. 145 от ТЗ и следва
ответникът в качеството на бивш управител на „Т.И.Б.“ ЕООД да отговаря
имуществено за причинените на дружеството вреди.
С оглед на изложеното предявения иск
е основателен и доказан, като следва ответникът да бъде осъден да заплати на „Т.И.Б.“
ЕООД 7976лв. в качеството на действащ до 30.12.2015г. управител на дружеството
„Т.И.Б.“ ЕООД, която се изразява в сумата 3721лв. съдебни и деловодни разноски,
присъдени по гр.д. № 5377/2016г. по описа на Б.кия районен съд, както и сумата
4255лв., дължима лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до влизане в сила на решението, така както тези суми са
претендирани с исковата молба. На ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер общо на 1369лв., включващи държавна такса в размер
на 319лв., адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. и 300лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Водим от
изложеното, Окръжен съд – С.З.Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Т.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул***, представлявано от Д.Г.М.сумите: - 3721лв. /три хиляди седемстотин
двадесет и един лева/ съдебни и деловодни разноски; - 4255лв. /четири хиляди
двеста петдесет и пет лева/ - лихва за забава от подаване на исковата молба до
влизане в сила на решението, представящи нанесени от него вреди на дружеството
в качеството му на действащ до 30.12.2015г. управител, изразяващи се в осъждане
на дружеството с влязло в сила решение № 425/15.03.2018г. по гр.д. №
5377/2016г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Т.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул***, представлявано от Д.Г.М.направените по делото разноски в размер общо
на 1369лв. / хиляда триста деветдесет и шест лева./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: