Решение по дело №552/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

      

№ 30

                                        

                                    гр. Пловдив, 28.01.2020 г.            

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                   ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 552 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАД „О.-З.“ АД  против решение № 265 от 14.05.2019 г., постановено по т.д. № 736 по описа за 2017 г. на П. окръжен съд, с което ЗАД „О.-З.“ АД е осъдено да заплати на „Е.Т.“ ООД  на основание чл.405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ общо сумата 35 047.80 лв. – разлика до претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди, причинени при ПТП на **********г. в Р.Р., по застраховка „К.“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № ****************, със срок на действие 06.10.2016 г. – 05.10.2017 г., сключена за товарен автомобил – в. „D.“, модел „*****“, рег.№ **********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. до окончателното плащане, както да заплати и сумата 3 253 лв. – такси и разноски по съдебното производство.

В подкрепа на въззивната си жалба ЗАД „О.-З.“ АД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Искането е да се отмени решението на Пловдивския окръжен съд и вместо това, да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск или да се намали частта на присъденото застрахователно обезщетение, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

          Въззиваемият „Е.Т.“ ООД чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно. Въззиваемият моли да се потвърди обжалваното решение като му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

П. апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред П. окръжен съд е образувано по предявен от „Е.Т.“ ООД против „ЗАД „О.-З.“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 35047.42 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение по сключен с ответника договор за застраховка „К.“, сключена със застрахователна полица № ****************, за претърпени от дружеството имуществени вреди по отношение на собствения на ищеца товарен автомобил - в. „Д.“, рег. № ********** вследствие на ПТП, настъпило на **********г. към 16:30 часа в района на гр. Б.Х., Р.Р..

Искът се основава на следните установени по делото факти:

          Със Застрахователна полица № ****************, между ищеца „Е.Т.“ ООД и ответника „ЗАД „О.-З.“ АД е сключен Договор за застраховка „К.“, със срок на действие от 18:00:00 часа на 06.10.2016 г. до 17:59:59 часа на 06.10.2017 г.

Страните са уговорили дължимата застрахователна премия от 1150.94 лева да бъде заплатена на четири равни вноски, три от които от по 282.09 лева и една от 282.10 лева, като е предвидено първата вноса да се заплати до 06.10.2016 г., а последната – до 06.07.2017 г.  В полицата изрично е отбелязано, че застрахованият е получил копие от Общите условия на застраховка „К.“, запознал се е с тях и ги приема. Според отбелязяното в застрахователната полица, застраховката покрива риска „пълно к.“, а начинът на обезщетение е уговорен под формата на  „експертна оценка“ и „доверен сервиз“.

Безспорно установено е по-нататък, че на **********г., към 16:30 часа, в района на гр. Б.Х., Р.Р., товареният автомобил - в. „Д.“, рег. № ********** и полуремарке, рег. № **********, собственост на ищцовото дружество, управляван от Г.Г.К.- служител на същото дружество, при движение по национално шосе D. в посока от гр. К. към гр. О., претърпява ПТП в участъка при км. ***** м при което, при влизане в опасен десен завой, поради несъобразена скорост, автомобилът е поднесъл и се преобърнал в лявата страна на пътното платно. В резултат от преобръщането, на в.а са нанесени следните повреди: счупено предно стъкло на кабината, деформирана лява стълба на кабината, счупено стъкло на лявата врата на кабината, счупено ляво огледало обратно виждане, деформирана лява врата на кабината, деформиран таван на кабината, както и повреди в другите съставни части на платформата на в.а.

След уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и щетите върху т. а., и след транспортирането му до Р.Б., е била образувана ликвидационна преписка по щета № ***************, по която експерти на застрахователя са извършили два последователни огледа - на 12.07.2017 г. и на 11.09.2017 г., изготвили са експертна оценка от 27.09.2017 г., въз основа на която е определено застрахователното обезщетение от общо 6 669.70 лв., като сумата е преведена по банковата сметка на ищцовото дружество.

Несъгласието на ищеца с определения от застрахователя размер на застрахователното обезщетение, е обусловило правния интерес от предявяване на иска.

При определяне на присъденото с обжалваното решение обезщетение, П. окръжен съд е приел, позовавайки се на трайната съдебна практика, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, независимо дали надхвърля минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. В тази връзка съдът е възприел заключението по първоначалната съдебна автотехническа експертиза, според която стойността на нови авточасти, материали, консумативи, бояджийска камера и труд, необходими за възстановяването на процесния автомобил, по средни пазарни цени надхвърля сумата 46 570.97 лв.

 В подкрепа на въззивната жалба против постановеното в посочения смисъл решение, ответното застрахователно дружество поддържа следните възражения:

Оспорва се преди всичко наличието на застрахователно правоотношение, като в тази насока се излагат съображения, че липсата на редовно и своевременно заплащане на разсрочените вноски от застрахователната премия е довело до прекратяване на договора към датата на застрахователното събитие.

Поддържа се и възражението за отпадане отговорността на застрахователя, заради премълчаване от страна на представителите на  застрахования за действителните обстоятелства относно застрахователното събитие и наличие на несъответствие между действителните и декларираните обстоятелства.

По така неправените възражения, настоящият състав на П.апелативен съд преценява, че същите са преклудирани, тъй като се правят за пръв път във въззивното производство. Единствените заявени с отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба възражения са свързани с размера на дължимото застрахователно обезщетение, като ответникът не е заявявал каквито и да било възражения относно релевираните от ищеца факти, обуславящи възникването на застрахователната отговорност на ответното дружество. Поради изложеното, заявените след установените срокове възражения не следва да бъдат обсъждани в това производство.

Неоснователно е поддържаното и пред двете съдебни инстанции възражение за завишени стойности на застрахованата вещ.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с настъпването на застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

При определяне размера на дължимото в конкретния случай обезщетение, П. окръжен съд се е съобразил с приетото по делото и неоспорено от страните първоначално заключение на автотехническата експертиза, която е определила стойността на частите, материалите, консумативите, бояджийска камера и труд, необходими за възстановяване на автомобила, при предвидената в посочените разпоредби изисквания, поради което и крайният извод относно дължимия размер на обезщетението, е правилен.

Предвид изложеното, П. апелативен съд счита, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен спор и затова следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „О.-З.“ АД           ще трябва да заплати на „Е.Т.“ ООД 1716 лева деловодни разноски за въззивното производство.

Мотивиран от горното, П. апелативен съд  

 

                                                   Р      Е     Ш     И     :

         

ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 от 14.05.2019 г., постановено по т.д. № 736 по описа за 2017 г. на П. окръжен съд.

ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Е.Т.“ ООД, ЕИК ********* сумата 1716 лева деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: