РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Русе, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294,ал.1 ГПК вр чл.293,ал.3 ГПК.
С Решение № 60188 от 01.10.2021г , постановено по гр.д.№ 392/21 по
описа на ВКС е отменено Решение № 317 от 14.10.2020г, постановено по гр.д.
№ 540/20г. по описа на РОС и делото е върнато на Русенски окръжен съд за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
„Е..АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.В. обжалва
Решение №1017 от 24.10.2019г, постановено по гр.д.№ 1261/19 по описа на
РРС, с което е признато за установено, че ищцата не дължи на дружеството
сумата от 7513,91лв., представляваща извършена корекция на потребена
ел.енергия за периода 3.10.2017г.-02.10.2018г., и ответникът е осъден да
заплати разноските по делото.Излагат се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск срещу дружеството се отхвърли изцяло като неоснователен.
Претендират се направените по делото разноски във всички съдебни
инстанции.
1
Въззиваемата М. П. В., от гр.Русе, изразява становище, че решението е
правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира направените по
делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Ищцата М.В. е абонат на „Е. с партида с клиентски идентификационен
номер №***** и аб.№*****, с адрес гр.Р..На 02.10.2018г. служители на „Е.
извършили проверка на СТИ с фабричен № 1115031500745100, отчитащо
потребената в имота на ищцата електроенергия. За извършената проверка,
която се провела в отсъствие на абоната, но в присъствие освен на
служителите на дружеството и на двама свидетели, е съставен протокол №
1701727/02.10.2018 год., като е демонтирано СТИ и на негово място
монтирано друго. Констатирани са показания върху СТИ по тарифа 1.8.1;
1.8.2; 1.8.3 и 1.8.0.
Според констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 113 от 30.01.2019г, съставен от БИМ при извършената
метрологична експертиза е констатирано, че е налице външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т
1.8.3- 039749.6 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на този
протокол е изготвено становище да бъде начислена допълнително общо
количество електроенергия в размер на 39749.6 kWh на абоната за периода от
03.10.2017 г. до 02.10.2019 г., от които за периода 03.10.2017 г.- 30.06.2018
г.- 29512 kWh и за периода 01.07.2018 год.- 02.10.2018 г.- 10237 kWh. За
извършената корекция е издадена фактура № **********/07.02.2019 г. на
стойност 7513,91 лв с включен ДДС.
С писмо изх.№ 51156-КП-1701727-1/05.02.2019г. М.В. е била
уведомена, че служители на Електроразпределение Север-АД са извършили
проверка на точността на измерване на обслужващите го измервателна
система и свързващите ги електрически инсталации за обект в гр.Р.а
клиентски № ***** и абонатен № *****.
С писмо изх.№ 51156-КП-1701727-2/07.02.2019г. абонатът е уведомен,
че в резултат на констатирано неточно измерване е извършено
преизчисляване и е издаден счетоводен документ с номер ********** от
2
07.02.2019г. на стойност 7513,91лв. със срок за плащане 18.02.2019г.
Издадена е фактура №********** от 07.02.2019г., съставена от „Е. за
сумата 7513,91лв., представляваща стойност на доставена ел.енергия за
периода от 03.10.2017г. до 30.06.2018г., за обект в гр.Р., като получател е
М.П. Ш./не се спори и при сравняване на ЕГН е видно, че М. Ш. и М.В. са
едно и също лице.
Според приетото в първата инстанция заключение по назначена
съдебна-електротехническа експертиза електромерът е бил монтиран при
абоната на 10.12.2015г. Към момента на проверката и демонтирането му
/2.10.2018г./ електромерът е бил в срок на метрологична годност.Налице е
неотчетена електрическа енергия от 39749.6 kWh регистрирана в тарифния
регистър 1.8.3.Налице е софтуерна намеса в тарифната схема на процесното
средство за търговско измерване.Общото количество електрическа енергия
може да бъде пренесено към абоната. Математически правилно е извършено
изчислението на стойностите на определеното задължение за
плащане,съобразно утвърдените от КЕВР цена за периода, за който е била
извършена корекцията.
В настоящото производство, в изпълнение задължителните указания на
ВКС, е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, с участие и на
софтуерен специалист, която установява, че електромерът е монтиран при
абоната на 10.12.2015г. с нулеви показания. Няма конкретна информация за
момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса, но тъй като
средството за търговско измерване /СТИ/ има параметри да визиуализира
всички тарифи, след като има начислени стойности по други тарифи,
означава, че най вероятно има софтуерна намеса. Заключението на
експертизата е, че при условие, че през процесното СТИ е преминала
електроенергия,която не е визиуализирана, съответно не е отчетена, то
същото не съответствува на техническите характеристики. От експертизата се
установява, че през монтираното на обекта СТИ с максимален ток 60 А, е
възможно преминаването на посоченото количество –39749.6 kWh .
Извършената от ответника корекция на сметка е извършено при
действието на ПИКЕЕ от 2013г , които са отменени с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.
3
Предвид изложеното въззивният съд приема следното : В практиката на
ВКС е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по
адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от
23.11.2018г.) за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал
период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на
СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна
на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята
специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД
досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по –
малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна
уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на
ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение
№97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02.
2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр.
д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.
№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху
СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
4
евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ,
извършено за облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената
електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от
СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия,
поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за
защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 –
чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. В гореизложения смисъл са решение №
150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. решение № 124 от
18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от
26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от
06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от
12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от
22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от
26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от
31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 16 от
09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и Р. № 35 от 16.02.2021г.
по гр. д. № 1898/2020г. на ВКС, ІV ГО.
В настоящият случай е установено софтуерно въздействие върху СТИ,
което е осъществена след монтирането му. Безспорно е установено, че
електрическата енергия, която е натрупана върху невизуализираната тарифа –
регистър 1.8.3 е реално преминала през електромера електроенергия, която не
е заплатена от абоната. За дължимостта на цената е без значение, каква е
причината за неотчитането на действителния обем на потреблението.
Причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на
лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на
потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е
у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая абонатът дължи
тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през електромера,
5
т.е е доставена от дружеството, но не е заплатена от абоната поради
неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил по-
малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума
начислена по фактура № ********** от 07.02.2019г в размер на 7513,91лв с
ДДС. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва
да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод,
поради което постановеното от него решение е неправилно и следва да се
отмени изцяло.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответното дружество разноски в първата инстанция в размер на 350лв, както и
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна
помощ и съдействие и списък на разноски и писмени доказателства за
изплащането му адвокатското възнаграждение е в размер на 1692лв с ДДС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Съобразно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения дължимото адвокатско
възнаграждение за представителя на ответника е в размер на 846,84лв с ДДС/
705,70лв адвокатско възнаграждение и 141,14лв ДДС/, поради което
адвокатското възнаграждение на представителя на ответника следва да се
намали до този размер.
В тежест на въззиваемият са направените от жалбоподателя разноски в
предходното в.гр.д.№540/20 РОС в размер на 150,30лв – държавна такса и
846,84лв адвокатско възнаграждение с ДДС с оглед възражението на
прекомерност на същото. Разноските по гр.д.№ 392/21г. ВКС са в размер на
180,30лв. за държавни такси и 846,84лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
тъй като е направено възражение за прекомерност. Разноските по в.гр.д.№649
/21 РОС в размер на 600лв и 846,84лв с ДДС адвокатско възнаграждение с
оглед основателното възражение за прекомерност.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1017 от 24.07.2020г, постановено по гр.д.
№ 1261/19 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. В., ЕГН **********, от гр.Р. срещу
6
„Е.АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.В.кула Г иск с
правно основание чл.124 ГПК да се признае за установено, че не дължи
сумата от 7513,91лв, представляваща извършена корекция на потребена
ел.енергия за периода от 3.10.2017г. до 02.10.2018г. по фактура № **********
от 07.02.2019г като неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН **********, от гр.Р. да заплати на „Е., ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр.В., кула Г сумата от 1196,84лв,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, сумата от
997,14лв разноски в производството по в.гр.д.№ 540/20 по описа на РОС;
1026,84лв, представляващи разноски в производството пред ВКС и 1446,84лв,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7