Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2140 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от ***рег. ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от *** против С.Й.В. с ЕГН **********, в която се твърди, че с
Договор за потребителски заем с номер ***. ищцовото дружество отпуснало на
ответника паричен кредит в размер на 2180,17 лв. Сумата, предмет на договора
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
кредитодателя изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума
ответника удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Излага се, че въз
основа на уговореното в чл.1 от съглашението, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 24 месечни вноски - всяка по 112,64 лв.,
съставляващи изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно
годишния процент на разходите - 24.78% и годишния лихвен процент - 22.34%,
посочени в параметрите по договора.
Твърди се, че
длъжникът не платил нито една от уговорените погасителни вноски, с падеж на
първата 20.10.2017г. Навеждат се доводи, че на основание чл. 3 от договора
вземането на кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитонолучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. При това в тежест на ответника
възникнало задължението да изплати остатъка на заема в размер на 2703,36 лв.,
което не било сторено. Твърди се, че на 20.09.2019г. настъпил и падежа на
последната уговорена погасителна вноска.
Сочи се, че на 26.09.2019г. кредитора претендирал вземанията си по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№***била издадена
Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира
и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на
процесните вземания.
Като следствие
от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се за
признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение:
2180,17 лв. – представляваща главница, 523,19 лв. – представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 20.09.2019 г., 396,43 лв. – мораторна лихва за периода 20.11.2017 г. до
03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът С.Й.В., чрез назначения особен представител
адв.Б.К. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не
оспорва исковите претенции.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което са допустими.
От
представения препис на Договор за потребителски кредит ***г., сключен между страните в настоящото производство, застрахователен
сертификат, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити се установява, че по силата на подписания между страните договор било
постигнато съгласие за предоставяне на потребителски кредит за закупуване на
описан смартфон, в размер на 1 829лв. и заплащане на застрахователна
премия в размер на 351,17лв. или общо 2 180,17лв., при посочени в
съглашението елементи на правоотношението. Размерът на договорната лихва е бил
уговорен на 22,34%. При това общият размер на плащанията е възлязъл на
2 703,36лв.
Установява
се също така, че страните са постигнали съгласие за връщане на кредита на
месечни погасителни вноски - общо 24 на
брой, всяка в размер на 112,64лв., първата от които платима на 20.10.2017г. и
падеж на последната на 20.09.2019г.
Не се спори,
че ищеца е изпълнил произтичащото от договора задължение за предоставяне на
заемните суми по уговорения начин.
Ответникът
не е ангажирал доказателства за извършени плащания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между ответника, в качеството на кредитополучател
и ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, е възникнало облигационно
правоотношение по сключен между тях Договор за потребителски кредит от 02.10.2017г.
Установи се
също така изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на
уговорените с договора суми.
Не се твърди
и не се доказаха извършени от ответника плащания по договора.
Поради това,
съдът приема, че в тежест на кредитополучателя е останало непогасеното
задължение за връщане на главницата от 2 180,17лв. и уговорената възнаградителна
лихва в размер на 523,19лв., като падежът на последната погасителна вноска е
настъпил преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
С оглед
забавата на кредитополучателя за плащане на уговорените вноски на определените
дати на падеж, същият дължи обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
периода от падежа на всяка вноска до 03.09.2019г., като не е налице спор между
страните относно размера на мораторната лихва.
Прдвид
горното, съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и
следва да бъдат уважени, респективно се признае съществуването на вземанията на
кредитора, за които е издадена заповедта за изпълнение в производството по
ч.гр.д***.
По въпроса за разноските: С
оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на
62лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
112лв., както и направените в исковото производство разноски за държавна такса
в размер на 125,21лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 447лв. или общо 672,21лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Й.В. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***рег. ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, следните суми : сумата от 2 180,17лв.,
представляваща главница, сумата
от 523,19лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.10.2017г. до 20.09.2019г. и
сумата от 396,43лв., представляваща мораторна лихва върху за периода от 20.11.2017г.
до 03.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.09.2019г. по ч.гр.д***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК С.Й.В. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***рег. ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните
суми: сумата от 112лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 672,21лв., представляваща
разноски за исковото производство.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: