О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София, 01.10.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на първи
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
1169 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Е. 1“ ЕООД /в ликвидация/ срещу „Е.
1“ ООД.
Ищецът твърди, че ответното
дружество с ограничена отговорност с фирма „Е. 1“ ООД, с ЕИК: ******** се явява
заличен търговец. Същото е заличено по силата на закона, съгласно § 5г, ал. 4
от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не е пререгистрирано в преклузивния срок до
31.01.2017 г. С акт на длъжностното лице по регистрацията, с номер
20200408114115, по партидата на дружеството в търговския регистър е вписана
ликвидацията на заличения търговец по реда на § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 273,
ал. 2 ТЗ. Посочва, че в конкретния случай не се касае за същински исков процес,
а по скоро за „процес относно процеса“, доколкото искането към съда е за
установяване порок на самото заличаване. Твърди, че със заявление Б6 с вх. №
20200310193707 от 10.03.2020 г. по описа на търговския регистър при Агенция по
вписванията, на основание § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, е поискано вписване
на ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ на заличения търговец „Е. 1“ ООД, с
ЕИК: ********. Съгласно буквата на закона, това е възможно единствено при
условие, че след заличаване на търговеца е открито имущество. Като
доказателство за това новооткрито имущество, заявителят е представил нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 29.12.1994 г., съгласно който ответникът е
придобил конкретно описаните в исковата молба имоти. Твърди, че в
действителност собственик на тези имоти обаче не е „Е. 1“ ООД, с ЕИК: ********.
Собствеността върху тях е придобита чрез оригинерен придобивен способ –
давностно владение, за което са издадени констативни нотариални актове. След
това правото на собственост върху тези имоти е внесено под формата на непарична
вноска в капитала на ищеца съгласно приложеното извлечение от дружествения
договор, вписано в Службата по вписванията, гр. София. Твърди, че за да бъде
вписана ликвидацията на ответника-заличен търговец, е нужно имуществото да е
новооткрито, а не такова, което е придобито и за което се е знаело далеч преди
прекратяването и заличаването му. Счита, че в настоящия случай заличеният
търговец неоснователно и в противоречие на закона е поискал започването на ликвидация,
при условие, че не разполага с новооткрито ликвидно и безспорно имущество.
Собственик на това имущество е ищецът. За да бъдат оспорени правата на
праводателите на ищеца, както и титулът на собственост на „Е. 1“ ЕООД /в ликвидация/, е нужно
да бъде проведено специално и самостоятелно исково производство, което
заличеният търговец не може да инициира поради липсата му на правосубектност.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да бъде установено
несъществуването на вписаните обстоятелства по заявление Б6 с вх. № 20200310193707 от 10.03.2020 г. по
описа на търговския регистър при Агенция по вписванията, представляващи: 1.
Вписване на заличен търговец „Е. 1“ ООД, с ЕИК: ********; 2. Производство по
ликвидация: срок на ликвидацията – 6 месеца, считано от датата на вписване на
поканата до кредиторите в ТР при АП; ликвидатор – Д.Г.Н..
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът счита претенцията за недопустима, а разгледана по същество и
неоснователна. Посочва, че искът е недопустим, защото липсва активна
процесуална легитимация на ищеца „Е. 1“ ООД /в ликвидация/, тъй като това
дружество не попада в категорията на лицата по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Правният
интерес, в случая, би бил налице, ако в патримониума на ищеца бе валидно възникнало
правото на собственост по отношение на описаните в исковата молба имоти. Счита,
че това не е така, тъй като собствеността върху имотите е останала изцяло в
патримониума на ответника, без ищецът и неговият „праводател“ да са придобили
изцяло или частично каквито и да е права на собственост върху тези имоти.
Твърди, че „Е. 1“ ЕООД, с ЕИК:********не е придобило правото на собственост
върху имотите, тъй като прехвърлителите му не са техни собственици. Твърди, че
е некоректно позоваването на легитимиращия ефект на констативния нотариален акт
от страна на ищеца, с оглед на оспорването му по съдебен ред – по висящо
производство по гр.д. № 515/2020 г. по описа на СГС. Поддържа, че искът е
неоснователен, тъй като са изпълнени всички предпоставки на § 5г, ал. 5 от ПЗР
на ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 273, ал. 2 ТЗ. Сочи, че в цитираната хипотеза, се
има предвид да се открие в един по-късен момент, след заличаването,
неразпределено имущество, което налага възобновяване на производството по
ликвидацията и назначаване на ликвидатор, който да извърши необходимите
действия за осъществяване на ликвидационните цели. Предвид изложеното счита
искът за неоснователен. Посочва, че са налице предпоставките за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр.д. №
5151/2020 г. на СГС, в което ще бъде решен със сила на пресъдено нещо въпросът
относно легитимацията на ищеца като собственик на процесните офиси и дали има
такава, което е основна и главна предпоставка определяща наличието или липсата
на правен интерес от водене на настоящото производство.
В срока по чл. 372 ГПК с
допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника като
неоснователни. Твърди, че след като „Е. 1“ ООД /заличен търговец/ е представило
в хода на процесното охранително регистърно производство мним титул за
собственост на притежаваните от ищеца недвижими имоти, то е налице правен
интерес да бъде предявен и настоящият установителен иск. С него цели
установяването на несъществуващи обстоятелства по пререгистрацията на заличения
търговец и ликвидацията му по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Прави искане да се
остави без уважение молбата на ответника да се спре производството.
В срока по чл. 373 ГПК с
допълнителен отговор на исковата молба ответникът оспорва възраженията на
ищеца. Посочва, че в неразпределеното имущество се включва не само новооткритото
такова, но и пропуснатото, тоест това, което макар и да е било известно – не е
било разпределено. Твърди, че по отношение на пререгистрацията на търговеца,
сроковете за това, тяхното пропускане – всичко това се явява предпоставка за
прилагането на последиците и извършване на пререгистрацията по реда на § 5г,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която е една фикционна норма, създадена с цел извършване на
ликвидация по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Поддържа искането за прекратяване на
производството поради липса на правен интерес у ищеца, а при условията на
евентуалност в случай, че не се прекрати, прави искане да бъде спряно.
При съобразяване изложените твърдения в исковата молба
и заявения петитум съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 29,
ал. 2 вр. с ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо
обстоятелство.
Искът обаче се явява недопустим, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, иск за
установяване на вписването на несъществуващо обстоятелство в търговския
регистър, каквото в случая се твърди, че е налице, може да предяви прокурорът и
всяко лице, което има правен интерес.
При съобразяване задължителните указания на т. 3 от
Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за исковете по чл. 29 ЗТР за
установяване несъществуването на вписано обстоятелство. Правният интерес като
основна положителна предпоставка за допустимост на предявените искове по чл. 29
ЗТР е винаги конкретен и следва служебно да бъде проверяван от съда в хода на
цялото съдебно производство. Правният интерес се преценява с оглед на правната
защита, която ищецът би получил при уважаване на предявените от него искове, и
как решението по последните ще се отрази на неговата правна сфера.
В разглеждания случай ищецът оспорва правото на
собственост на ответника върху имуществото, което е послужило като основание за
вписване на ликвидацията в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Съдът намира, че при
уважаване на иска ищецът не би получил правната защита, която цели, а именно
установяване, че той е собственик на конкретно описаните в исковата молба
имоти, а не ответникът, нито решението ще се отрази на неговата правна сфера.
Интересът се свързва с благоприятните правни последици, които ще настъпят пряко
в правната сфера на ищеца, ако искът бъде уважен. Дори и да се приеме, че е
налице вписване на несъществуващо обстоятелство по започване на ликвидация в
хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ, то това няма да доведе до правни последици за
ищеца.
В случая ищецът не твърди порок на заличаването на
ответника, а напротив счита, че ответникът е заличен търговец и няма основание
за започване на ликвидация. Ето защо цитираната в исковата молба практика е
неотносима към спора, тъй като същата се отнася до случай, в който до съда е отправено искане за установяване порок на самото
заличаване на търговското дружество, т.е. да се установи дали заличаването е
извършено валидно и произвело ли е действие, като е прието, че такъв „процес
относно процеса“ би бил допустим и ако в резултат от така проведеното
производство се установи порок на заличаването, ще бъде възстановено
предхождащото заличаването правно положение. Както се посочи ищецът не твърди порок
на заличаването на търговеца-ответник, а обратното – вписването на извършване
на ликвидация, направено по заявление Б6 с вх. № 20200310193707 от 10.03.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира, че в исковата молба ищецът
не обосновава правен интерес от предявяването на иск по чл. 29, ал. 2 във вр. с
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което са налице предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата
молба следва да се върне.
Така
мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 59462/25.06.2020 г., подадена от „Е. 1“ ЕООД – в
ликвидация, с ЕИК:********срещу „Е. 1“ ООД, с ЕИК: ******** – заличен търговец с
правно основание чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на
несъществуващо обстоятелство по заявление Б6 с вх. № 20200310193707 от 10.03.2020 г. по описа на търговския регистър при
Агенция по вписванията.
Определението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: