Р E Ш Е Н И Е
№ 75
гр.Плевен, 21.02.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Николай Господинов
Елка Братоева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 943 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 518 от 03.11.2021
год., постановено по НАХД № 20214430201253/2021 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил
Наказателно постановление № НП-71/14.05.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране – гр.София, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Плевен, ЕИК 84106518, със седалище и адрес на управление – гр.Плевен, ул.“Сан
Стефано“ № 25, представлявано от управителя М.С., е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.9,
ал.2, т.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Плевен, ЕИК
84106518, със седалище и адрес на управление – гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №
25, представлявано от управителя М.С., подадена чрез адв. Х.Н. Копранов от САК, в
която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първостепенния
съдебен акт. Излагат се подробни доводи за допуснати нарушения на чл.42, ал.1,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, които не са отчетени
от първостепенния съд и се оспорва доказателственият анализ от мотивите на
съдебното решение. На следващо място се твърди, че съдът не е приложил правилно
материалния закон и неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.11, ал.1, т.1 и
чл.31, ал.1 от ЗРВКУ, и в тази връзка се твърди несъставомерност на
нарушението, за което е наложена санкция.
Излагат се подробни доводи, че не са отчетени съществени обстоятелства,
които са от значение за определяне на общите загуби на вода във
водоснабдителните системи. На следващо място се излагат съображения във връзка
с приложимостта на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение.
В заключение е направено искане да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде постановена отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание за касатора не се явява
процесуален представител. Постъпила е молба от адв. К., в която е изложено
становище, повтарящо доводите от касационната жалба. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на деловодни разноски,
за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба се
представлява от юрк. Н., който изразява
становище, че първостепенният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна. Представя писмени бележки, в които се
развиват подробни доводи за липса на твърдените от касатора нарушения на
процесуалния и материалния закон както при постановяване на оспореното съдебно
решение, така и при издаване на АУАН и НП, предмет на съдебното производство.
Твърди се, че издаденото НП е законосъобразно и съобразено със събраните в хода
на административнонаказателното производство доказателства, както и че липсват
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед което е направено искане да
бъде отхвърлена подадената касационна жалба. Процесуалният представител на
ответника прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е в достатъчна степен и е достигнал
до правилния извод, че е налице доказано по несъмнен начин неизпълнение от
страна на жалбоподателя на задължението му по чл.11,
ал.1 вр. ал.1, т.1 от ЗРВКУ, поради което същият правилно е санкциониран на
основание чл.31, ал.1 от същия закон.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Касационният съдебен състав счита за неоснователно
оплакването на касатора за допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване дата и мястото на извършеното
административно нарушение в обжалваното НП. На стр. 3 от наказателното
постановление с по-тъмен шрифт е налице диспозитив, в който изрично е посочено
: „ВиК операторът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Плевен……на
обособената територия, на която предоставя услугата „доставяне на вода на
потребителите, на 01.01.2020 г. е извършил нарушение на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ…“.
Горният диспозитив е налице и в АУАН.
Касае се за
формално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на показателни от одобрен
бизнес план за развитие на дружеството на годишно ниво за 2019 год., във връзка
с което правилно АНО е приел за дата на нарушението 01.01.2020 год. и изрично я
е посочил, а с оглед характера на нарушението, посочвайки адреса на управление
на дружеството- гр.Плевен и обособената територия, на която се предоставя
услугата, то няма как да се приеме, че липсва изложение, указващо мястото на нарушението.
Неоснователни са и оплакванията за недоказаност на
нарушението и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ, ВиК
операторите са задължени да изпълняват показателите за качество, определени
съобразно изискванията на ал.1, т.1 от същия закон. Касаторът сам е изготвил
своя бизнес план, в който е заложил показатели за качество за съответната
календарна година. Този план е одобрен с
Решение № БП-Ц-10 от 25.10.2018 год. на КЕВР, което решение е влязло в сила и
представлява стабилен административен акт, с оглед което дружеството
жалбоподател е било обвързано с изпълнението му. Самият касатор е представил
годишен доклад за изпълнението на бизнес плана на дружеството за 2019 год.,
вкл. таблични справки в електронен модел. Именно от тези доказателства и
по-конкретно справка № 3 „Показатели за качеството на предоставените ВиК услуги
за 2019г.“ е видно, че дружеството е отчело към 31.12.2019 год. постигнато
годишно ниво на показателя ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните
системи и срокове за тяхното намаляване 61,39% при заложена в бизнес плана
стойност от 58,90 %. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора,
че за да е налице неизпълнение на задължението по чл.11, ал.5 ЗРВКУ е
необходимо да не са изпълнени кумулативно всички показатели за качество. Съдът
счита, че бизнес планът не би бил изпълнен при непостигане на който и да е
показател, заложен в него, а не само и единствено при кумулативно неизпълнение
на всички показатели. Тълкуването на нормата в обратния смисъл би означавало,
че не би имало основание за санкциониране на лице, което е изпълнило само един
показател, в което няма правна и житейска логика. В подкрепа на това тълкуване
е и обстоятелството, че санкцията е определена с минимален и максимален размер,
което позволява диференцирането ѝ съобразно степента на неизпълнение. В
конкретния случай АНО е упражнил законосъобразно предоставените му правомощия и
съобразявайки, че е налице неизпълнение на един от показателите, както и процента
на неизпълнението, е наложил минималната предвидена от закона имуществена
санкция.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с
приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил мотиви в тази
връзка, с които настоящият съдебен състав е съгласен.
Нарушението, за което е наложено административното
наказание е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са
защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице
смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят
нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в
по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на
нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.
Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на
съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на
правомощията им. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на
правилата на ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице
доказателства в обратната насока. Правната квалификация на извършеното
нарушение е правилна, приложена е относимата санкционна норма, а наложената
имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер.
При тези
съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
518 от 03.11.2021 год., постановено по НАХД № 20214430201253/2021 год. по описа
на Районен съд – гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.