Решение по дело №418/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл.24а, ал.9 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл.29 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.

Образувано е по жалба от А. Г. К. от [населено място], общ. К., [ЕГН], чрез адв. Н. Т. от АК – Стара Загора, против Заповед № 848 от 13.05.2024г., издадена от Д. К. - Заместник кмет на О. К., с която заповед е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24065/ 08.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер].

В жалбата се прави искане за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна, като издадена при нарушение на административно производствените правила и при неправилно приложение на закона, немотивирана, неясна и негодна за изпълнение. Твърди, че с процесната заповед се прекратява разрешително, което било издадено на него, като водач на въпросния таксиметров автомобил, който бил негова собственост, поради което и така пряко се засягали неговите интереси, защото и превозвачът трябвало да изпълни разпореденото със заповедта. Пледира и за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган. Неправилността се обосновава с довод, че соченото правно основание не се обуславя от фактическите мотиви на заповедта. Не били спазени и регламентирани процедурни правила по образуване и провеждане на особеното административно производство.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в с.з., се представлява от пълномвощника си, който поддържа жалбата. Прилага се писмена защита и се претендират разноски по приложен списък на такива.

Ответникът по жалбата - Заместник кмет на Община К., чрез пълномощник адв. С., оспорващ на първо място жалбата като недопустима, като излага подробни съображения за липсата на правен интерес за оспорващия и съотв. на активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. По съществото на спора счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на материална компетентност за издалия я административен орган и за незаконосъобразност на акта поради липсата на законово предвидените материално-правни предпоставки.

Заинтересованата страна - „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД [населено място], чрез пълномощник адв. Т., изразява становище за допустимост и основателност на подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че от Кмет на Община К. на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД [населено място] било издадено Разрешение № 24065/ 01.01.2024г. за извършване на таксиметров превоз с лек автомобил с рег. № [рег. номер], за амтомобил [Марка], модел „Логан“, с водач жалбоподателя /л.3, гръб/, притежаващ удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил № 1008474 от 27.05.2021г., издадено от ИААА и валидно до 27.05.2026г. /л.8, гръбл/. Не е спорно, че лек автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя, съгласно Свидетелство за регистрация на МПС, част I (л.8). М. А. Г. и „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД [населено място], е бил сключен договор № 349/ 26.02.2021г., съгласно който водачът Гюндюз ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ с автомобил рег. № [рег. номер], [Марка], модел „Логан“, който автомобил е включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748/ 14.05.2013г. на ИА „Автомобилна администрация“ (л.3, гръб). От доказателствата по делото се установи и че жалбоподателят е регистриран по БУЛСТАТ с код *********, с който код издава фискални касови бележки за извършените таксиметрови превози от името на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД (л.55, гръб.).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 848 от 13.05.2024г., издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община К. - Д. К., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24065 от 01.01.2024г. (с неправилно посочена в заповедта дата на издаване 08.01.2024г.) на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, за автомобил с рег. № [рег. номер]. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатации за многократно постъпвали в Общинска администрация Казанлък сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии, под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили. В тази връзка били извършвани проверки от длъжностни лица от Общинска администрация - Казанлък, служители на РУ - Казанлък и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В мотивите на заповедта е направено позоваване на разпоредбата на чл.36 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници и е възпроизведена регламентираната в чл.45, ал.1, т.2 от същата Наредба забрана за водачите на леки таксиметрови автомобили да престояват за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт. Заповедта е съобщена единствено на управителя на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД на 15.05.2024г.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 190/01.02.2024г. на Кмета на Община Казанлък /л.20-21/, допълнена със Заповед № 689/17.04.2024г., за делегиране на правомощия /л.22-23/ и трудов договор № 58/10.11.2023г. на Д. К. за изпълнение на длъжността Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ в Община Казанлък /л.47/, констативен протокол за проверка от 28.03.2024г. /л.19/.

При така установеното пред съда от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Относно доводът на ответника за процесуална недопустимост на оспорването на г-н Гюндюз, Съдът се произнесе в първото по делото открито с.з. и остави същото без уважение като неоснователни и не следва да преповтаря своите правни доводи и в мотивите на съдебния акт. Ето защо оспорването се приема за процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в срок и пред местно компетентния административен съд.

За пълнота на доводите, визирани в съдебно заседание, следва да се посочи, че от прегледа на относимата правна регламентация в ЗАвт.П – чл.12, ал.1, ал.6, чл.12а, ал.5, чл.24, ал.1 и ал.3 от закона, съотв. чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 от приложимата Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, следва извода, че действащата тя позволява водачите да осъществяват таксиметров превоз за своя сметка, от името на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, ако са включени в списък към удостоверението за регистрация и въз основа на издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз по чл.24а, ал.1 от ЗАвтП, съотв. по чл.24 и чл.25 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, а в случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят има качеството на лице, извършващо таксиметров превоз за своя сметка, от името на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация - „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД [населено място]. Безспорно е и от доказателствата по делото, че А. Г. е вписан е в публичния регистър по чл.12, ал. 4 от ЗАвтП, достъпен на адрес [интернет адрес], като водач, извършващ дейността от името на регистрирания търговец „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, но за своя сметка, съотв. притежаваният от него лек автомобил с рег. № [рег. номер], за който е издадено Разрешение № 24065/ 01.01.2024г за извършване на таксиметров превоз на пътници, е включен в списъка на превозните средства към издаденото на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Ето защо, с разпореденото прекратяване на действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24065 от 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, издадено за автомобил с рег. № СТ3491РНТ и водач г-н Гюндюз, пряко и непосредствено засяга неговата правна сфера, тъй като де факто и де юре така се отнема не само правото на търговеца, притежаващ удостоверение за регистрация, да осъществява таксиметров превоз на пътници с автомобила, за който е било издадено разрешението, но и се отнема правото на лицето, вписано в разрешението като водач, извършващ дейността от името на регистриран търговец, за своя сметка, да извършва дейност по таксиметров превоз на пътници с този автомобил от името на регистрирания търговец за своя сметка.

От извършената цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата, тя се явява основателна по довода за нищожност на заповедта.

Прекратяването на действието на издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници е правно регламентирано в чл.24а, ал.8 от Закона за автомобилните превози, респ. в чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. И двете разпоредби определят административното правомощие за прекратяване действието на издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници в материалната компетентност на кмета на съотв. общината, като има и нормативно предвидена възможност за делегиране на оправомощено от кмета на общината длъжностно лице. В случая няма спор, че обжалваната Заповед № 848/ 13.05.2024г. е подписана и съотв. издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък - Д. К., като упражненото административно правомощие се основава на извършано оправомощаване със Заповед № 190/01.02.2024г., допълнена със Заповед № 689/17.04.2024г. на Кмета на О. К.. От съдържанието на делегиращите правомощия заповеди на Кмета на О. К. обаче не се установява наличието на оправомощаване нв полза на Заместник кмета на общината да издава заповеди за прекратяване действието на разрешения за таксиметров превоз. Следователно липсва изрично възложена компетентност от Кмета на общината в полза на заместник кмета на общината за упражняване на административното правомощие по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. Константна е съдебната практика, че издаването на актове при условията на делегирана компетентност, следва да се основава на изрично и конкретно оправомощаване за упражняване на съответното административно правомощие. Издаването на разрешения за таксиметров превоз на пътници, съотв. издаването на заповеди за прекратяване действието на тези разрешения, представляват две отделни и самостоятелни административни правомощия, които законът регламентира в материалната компетентност на кмета на общината. След като нормативно компетентността на органа за упражняване на двете правомощия е отделно уредена, то делегирането на всяко от правомощията следва да е изрично. В случая обаче приетите доказателства не удостоверяват Кметът на О. К. да е делегирал на Заместник кмета на общината правомощието и да прекратява издадени разрешения за таксиметров превоз, тъй като липсва обективирано волеизявление от материално- компетентния по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. орган в този смисъл. В този смисъл, Заповед № 190/01.02.2024г. на Кмета на О. К. не съставлява надлежно овластително основание за упражняване на правомощието по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. от Заместник кмета на общината. Както не подлежат на разширително тълкуване или прилагане по аналогия нормите, регламентиращи материалната компетентност на административните органи, недопустимо е и разширителното тълкуване на делегиращите компетентност актове, респ. на съдържанието на овластяващото волеизявление от гл.т на административните правомощия – предмет на делегиране.

С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че за конкретния издател на оспорения административен акт - Заместник кмет на Община Казанлък, не се доказва, да е налице нито нормативно регламентирана, нито делегирана компетентност за упражненото административно правомощие, поради което обжалваната заповед се явява нищожна и искането на жалбоподателя да се обяви заповедта за такава е основателно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че се споделят доводите на оспопващия, че заповед е постановена при неспазване на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена на основание чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници, която разпоредба регламентира прекратяване действието на разрешение за извършване на таксиметров превоз при получено уведомление от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по чл. 50, ал. 2 за случаи на неправомерно използвани разрешения. Очевидно съдържащите се в заповедта мотиви (за многократно постъпвали в Общинска администрация - Казанлък сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии, под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили и извършвани в тази връзка проверки от длъжностни лица при Общинска администрация - Казанлък, служители на РУ - Казанлък и ИА „Автомобилна администрация“), по никакъв начин не се свързват с релевантни за упражненото административно правомощие в хипотезата на чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. факти и обстоятелства и съответно изложеното не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания. Излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на заповедта, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на възприетата материалноправна предпоставка за разпореденото прекратяване на действието на разрешението за таксиметров превоз на пътници и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.

По делото не се доказа и наличието на възприетото материално-правно основание по чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за прекратяване действието на издаденото Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24079/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер] - получено от кмета на общината уведомление от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по чл. 50, ал. 2 за случаи на неправомерно използвани разрешения за извършване на таксиметрова дейност. Приложените констативни протоколи /приет само единия/ за извършени проверки от служители на Общинска администрация – Казанлък, несъмнено не представляват изискуемото от Наредбата уведомление от контролните органи ИА "Автомобилна администрация". Отделен е въпросът, че предпоставката за прекратяване действието на разрешението по чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, не е предвидена в ЗАвтП, с което недопустимо е разширен обхватът на нормата на чл.24а, ал.8 от закона предвид насочеността й към прекратяване на права.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по чл.26, ал.1, чл.34 и чл.35 от АПК. Заинтересованите лица нито са били уведомени за образуваното административно производство, нито им е била осигурена възможност да участват в производството и да упражнят законово предоставените им процесуални права. Преди издаването на заповедта не са изяснени релевантните за упражненото административно правомощие факти и обстоятелства.

С оглед на гореизложеното Съдът приема, че доколкото е установен порок, засягащ валидността на административния акт, поради издаването му от орган, който няма нито нормативно регламентирана, нито надлежно делегирана компетентност за упражненото административно правомощие, заповедта следва да бъде обявена за нищожна.

Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Община Казанлък следва да бъде осъдена за заплати на жалбоподателя сумата от 1010 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК се съдържа изрична уредба на кого се дължат направените разноски при отмяна, респ. обявяване на нищожност на оспорения административен акт – само на жалбоподателите. С оглед на което, независимо, че заинтересованата страна „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД е поддържала становище за основателност на жалбата, след като не е оспорила процесната заповед, присъждане на разноски на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД не се следва.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на А. Г. К. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН], Заповед № 848 от 13.05.2024г., издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък, за прекратяване действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24065/ 08.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер].

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на А. Г. К. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН] разноски по делото в размер на 1010,00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.