Решение по дело №348/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
по АНД № 20215330200348/2021 г. по описа на ПРС XXIV наказателен
състав
С постановление от 15.01.2021 г. РП -Пловдив е направила
предложение на основание чл. 78а от НК, да бъде освободен от наказателна
отговорност А. И. А., роден на **** в с.О., обл. **, живущ в *** ЕГН
**********, за това, че в периода 26.04.2020 г. - 02.07.2020 г. в гр.Пловдив в
условията на продължавано престъпление , с шест деяния- на 26.04.2020г., на
28.04.2020г., на 29.04.2020г., на 01.05.20г., на 25.05.20г. и на 02.07.2020г.,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
които са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не
е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие- Заповед за защита
издадена на 01.10.2018г., въз основа на Решение № 3270/01.10.2018г.,
постановено по гр.д. №14407/2018г. по описа на РС-Пловдив, с която заповед
се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си М. Б. А., като на посочените дати е извършил домашно насилие
по отношение на нея, изразяващо се в актове на психическо и емоционално
насилие – престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага
обвиняемия А.. да бъде признат за виновен и да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде определено административно
наказание около средния размер, а именно в размер на 3000 лв.
Обвиняемият А. се явява, като в личната си защита сочи, че мечтае за
по-малка глоба, за да я изплати чрез банката. Сочи, че шест месеца е бил без
работа и е останал без спестявания.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. А., роден на **** в с.О., обл. **, живущ в ***
ЕГН **********.
Свидетелката М.А. и обвиняемият А.А. сключили граждански брак през
1983г. Отношенията между съпрузите постепенно се влошили, като причина
за това била честата употреба на алкохол от страна на обвиняемия, вследствие
на което същият ставал агресивен към А., което от своя страна довело до
фактическата им раздяла през месец май 2018г., когато А. напуснала
семейното им жилище.
На 30.08.2018г. обвиняемият А. извършил акт на домашно насилие
1

срещу М.А., която от своя страна на 04.09.2018г. подала молба до Районен
съд - гр. Пловдив по реда на Закона за защита от домашното насилие за
издаване на Заповед за защита срещу обв. А.. Било образувано гр.дело
№14407/2018г. по описа на РС-Пловдив, като въз основа на Решение
№3270/01.10.2018г., постановено по въпросното гражданско дело, влязло в
законна сила на 10.10.2018г., РС-Пловдив постановил издаването и издал
Заповед за защита от 01.10.2018г., с която обвиняемият А.А. се задължавал да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
свидетелката М.А., която подлежала на незабавно изпълнение. Обв. А. бил
запознат с Решение №3270/01.10.2018г., постановено по гр.дело
№14407/2018г. по описа на РС-Пловдив и със заповедта за защита от
01.10.2018г., и произтичащите от нея задължения, по съответния ред, както на
01.10.2018г., така и от органите на 05 РУ при ОДМВР-Пловдив на
09.10.2018г.. След тази дата А. следвало да съобразява действията и
поведението си със съдебния акт.
Въпреки че А. не бил съгласен с липсата на срок на мярката за защита,
постановена спрямо съпругата му, изразяваща се в задължение да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и въпреки че
поискал от РС-Пловдив допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка по отношение на това обстоятелство, с Решение №4242/06.12.2018г.
на РС-Пловдив по гр.дело №14407/2018г., потвърдено с Решение
№212/21.02.2019г., постановено по гр.дело №135/2019г. по описа на ОС-
Пловдив, влязло в сила на 21.02.2019г., искането на А. останало без уважение.
Към месец април 2020г. свидетелката М.А. живеела в ***, а в ап. *** на
същия адрес живеела дъщерята на А.- свидетелката М.А.. Двата апартамента
били съседни и имали обща входна врата. По същото това време М.А.
работела като *** в магазин, находящ се в ***.
На 26.04.2020г. М.А. се намирала в апартамента си на горепосочения
адрес в гр.Пловдив и била сама. В апартамента, който се обитавал от дъщеря
нямало никой. В следобедните часове на същата дата, въпреки че
обвиняемият А.А. следвало да съобразява действията и поведението си със
Заповед за защита от домашно насилие- Заповед за защита издадена на
01.10.2018г., въз основа на Решение № 3270/01.10.2018г., постановено по гр.д.
№14407/2018г. по описа на РС-Пловдив, с чието съдържание бил запознат и с
която се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо съпругата си М.А., А.А. отишъл на адреса, на който живеела
съпругата му и знаейки, че същата е в апартамента си, тъй като опитал да
отключи входната врата с ключ даден му от дъщеря му М.А., но не успял, без
да бъде предизвикан по никакъв начин, започнал да нанася ритници с крака
по външната обща метална врата на апартаментите на М.А. и дъщеря и да
обижда съпругата си с думите „***, ***, само отвори и ще видиш…“. А.
заявил на висок глас, че ще се обади на тел.112, като симулирайки, че
2

провежда телефонен разговор казвал „Жена ми е заключила вратата и не мога
да вляза..“. Думите и действията на обвиняемия били възприети от
намиращата се в апартамента си свидетелка М.А., която изпитвала страх
обвиняемият да не й навреди. След като обаче А. не отворила вратата,
обвиняемият си тръгнал.
На 28.04.2020г. М.А. била на работното си място в магазина, находящ
се в ***. Около 15.00ч. на същата дата, въпреки че обвиняемият А.А.
следвало да съобразява действията и поведението си със Заповед за защита от
домашно насилие- Заповед за защита издадена на 01.10.2018г., въз основа на
Решение № 3270/01.10.2018г., постановено по гр.д. №14407/2018г. по описа
на РС-Пловдив, с чието съдържание бил запознат и с която се задължавал да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си М.А.,
обвиняемият влязъл в магазина, знаейки, че съпругата му е на работа и
започнал безпричинно да отправя обидни думи по неин адрес- „***, ще
видиш ти…ще те убия..“. Думите на обвиняемия били възприети от свидетеля
Б.К., който бил редовен клиент в магазина, като обвиняемият започнал да
отправя обидни думи и по негов адрес. Изпитвайки страх обвиняемият А. да
не навреди на нея или на свидетеля К., М.А. успяла да убеди К. да излезе от
магазина, но обвиняемият А. тръгнал след него и продължил да го обижда.
М.А. подала сигнал на тел.112. Обаждане с неясен сигнал и оплакване подал
на тел.112 и обвиняемият А., който искал на място да бъде изпратен
полицейски екип, но по своя инициатива прекратил разговора, след като бил
запитан от служителката на СЦ 112 за името му.
На 29.04.2020г. М.А. отново била на работното си място в магазина,
находящ се в ***. Около 10.40ч. на същата дата, въпреки че обвиняемият
А.А. следвало да съобразява действията и поведението си със Заповед за
защита от домашно насилие- Заповед за защита издадена на 01.10.2018г., въз
основа на Решение № 3270/01.10.2018г., постановено по гр.д. №14407/2018г.
по описа на РС-Пловдив, с чието съдържание бил запознат и с която се
задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си М.А., А. отново отишъл пред магазина, където работела
съпругата му и започнал да отправя неприлични обидни думи и закани по
неин адрес, по който начин пречел на А. да изпълнява служебните си
задължения и я злепоставял пред клиентите на магазина. С оглед на това А.
отново подала сигнал на тел.112.
На 01.05.2020г. свидетелката А. отново била на работното си място в
магазина, находящ се в ***. Въпреки че обвиняемият А.А. следвало да
съобразява действията и поведението си със Заповед за защита от домашно
насилие- Заповед за защита издадена на 01.10.2018г., въз основа на Решение
№ 3270/01.10.2018г., постановено по гр.д. №14407/2018г. по описа на РС-
Пловдив, с чието съдържание бил запознат и с която се задължавал да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си М.А., през
3

деня на 01.05.2020г. А.А. отново отишъл в магазина, където работела
съпругата му и започнал да отправя неприлични обидни думи и закани по
неин адрес в присъствието на клиенти на магазина, по който начин освен, че я
злепоставял, а също и пречел на А. да изпълнява служебните си задължения.
А. се държал грубо и с клиентите в магазина, които възприемали действията
му и ги гонел навън, без да бъде предизвикан и без да имало обективна
причина за това.
На 25.05.2020г. М.А. била на работното си място в магазина, находящ
се в ***. Около 15.00ч. на същата дата, въпреки че обвиняемият А.А.
следвало да съобразява действията и поведението си със Заповед за защита от
домашно насилие- Заповед за защита издадена на 01.10.2018г., въз основа на
Решение № 3270/01.10.2018г., постановено по гр.д. №14407/2018г. по описа
на РС-Пловдив, с чието съдържание бил запознат и с която се задължавал да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си М.А.,
обвиняемият за пореден път влязъл в магазина, знаейки, че съпругата му е на
работа и започнал безпричинно да отправя обидни думи по неин адрес,
включително и закани с убийство. Отправяните от обвиняемия нецензурни
обиди били възприети от свидетеля Б.К., който се намирал в магазина, който
също бил обиждан и заплашван от обвиняемия. Причината за отношението на
обвиняемия към свидетеля К. била изпитваната силна ревност на А. от К.,
който смятал за интимен партньор на съпругата си. М.А. помолила К. да
подаде сигнал на тел.112, тъй като обвиняемият пречел на работата й, а и на
клиентите в магазина. С физически усилия М.А. успяла да избута съпруга си
извън магазина, където агресивното по отношение на съпругата му поведение
на А. продължило. Агресивните действия и използваните от обвиняемия думи
били чути и от намиращия се в близост до магазина свидетел Й.С., който
виждайки притеснената А., се приближил до тях и помолил обвиняемия А. да
остави съпругата си намира, след което подал сигнал на тел.112, какъвто
междувременно подал и свидетелят К., който бил останал в магазина. На
място се отзовал екип от полицейски служители на ** РУ при ОДМВР-
Пловдив, сред които свидетелят А.Ч.. Обвиняемият А. бил заведен от
полицейските служители в сградата на ** РУ при ОДМВР-Пловдив за
изясняване на случая. Там беседа с обвиняемия А.А. провел свидетелят И.Б.-
главен инспектор в сектор „Охранителна полиция“ в ** РУ при ОДМВР-
Пловдив, пред който обвиняемият заявил, че има право да ходи като клиент
на магазина, в който работела съпругата му и издадената му заповед за защита
не се отнасяла за работното място на А., а само за домашния им адрес. А.
признал пред Б., че неколкократно е посещавал магазина, в който работела
съпругата му, че изпитвал ревност от свидетеля К., което го ядосвало и това
била причината за държането му.
На 02.07.2020г. обвиняемият А. отново посетил магазина в гр.Пловдив,
в който работела съпругата му и в противовес на наложените му възбрани със
Заповед за защита от домашно насилие- Заповед за защита издадена на
4

01.10.2018г., въз основа на Решение № 3270/01.10.2018г., постановено по гр.д.
№14407/2018г. по описа на РС-Пловдив, с чието съдържание бил запознат и с
която се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея, въпреки че на този ден свидетелката А. празнувала рождения си
ден, обвиняемият А., след като поднесъл цвете за празника на съпругата си,
започнал отново безпричинно да я обижда с нецензурни думи- „***“, „**“, да
обижда клиенти на магазина, като им казвал, че „не приличат на нищо“, а така
също се държал неадекватно и говорил на висок тон несвързани неща.
Въпреки многократните опити и молби от страна на М.А. съпругът да
напусне магазина, той не го направил в продължение на близо два часа и
половина.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени
материали установяват по несъмнен начин осъществяването на деянията,
предмет на настоящото наказателно производство, тяхното време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството, като установените
факти не се отричат от обвиняемия. Единствено по отношение на едното
деяние дава обяснения, в които сочи че е направил това, тъй като е искал да
провери дали св.М.А. и дъщеря им - св.М.А. са добре след случило се
земетресение.
Описаната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена
от обясненията на обвиняемия А.. от показанията на разпитаните в хода на
проведеното съдебно следствие свидетели: М.А., Б.К., М.А., А.Ч. и И.Б.,
както и от показанията на св.Й.С. преценени за нуждите на настоящото
производство на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а също така и от събраните
по делото писмени доказателства: справка съдимост, характеристична
справка, писмо от Райоцен център 112 Кърджали, протокол за оглед на
веществени доказателства, електронни картони за подаваните сигнали на
тел.112, Заповед за незабавна защита №180 от 04.09.2018 г., Заповед за
зашита от 01.10.2018 г., Решение №3270 от 01.10.2018 г. по гр. дело №14407
по описа за 2018 г. на Пловдивски районен съд, Решение №от 06.12.2018 г. по
гр. дело №14407 по описа за 2018 г. на Пловдивски районен съд, Решение от
21.02.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по въззивно гражданско дело
№135/2019 г., писмо по гр. дело №14407 по описа за 2018 г. на Пловдивски
районен съд до 05 РУ на МВР Пловдив от 01.10.2018 г., съобщение за
връчване на копие на решението от 01.10.2018 г. на обв.А.А. /връчено на
същата дата/, писмо от РС Казанлък с което се уведомява, че наложената
глоба по АНД 695/2018 г. по описа на съда спрямо А.А. е платена, копие от
вносна бележка за заплащане на наложената глоба по АНД 695/2018 г., писмо
от ДСИ при РС Казанлък от 23.11.2020 г., писмо от ТД на НАП Пловдив,
докладна записка от Б.Л. от 25.05.2020 г., справка от 05.10.2018 г. по
преписка рег. №444000-9049 по описа на 05 РУ на МВР, протокол за
5

предупреждение по чл.65 от ЗМВР спрямо А.А. от 09.10.2020 г., протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР спрямо А.А. от 19.09.2020 г., заключение
на СПЕ от вещото лице д-р Д.С., заключение на съдебно психиатрична и
психологична експертиза от д-р М.Г. и Д.В. – ***, както и вещественото
доказателство по делото – компактдиск съдържащ записи от подадени
сигнали на тел.112.
При тази фактическа обстановка съдът е на становище, че обвиняемия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Обвиняемият А. е бил запознат с влязлото в сила решение на Пловдивски
районен съд по гр.дело №14407 по описа за 2018 г., с оглед на което спрямо
него е била издадена заповед за защита от 01.10.2018 г. Копие от заповедта му
е била връчена на 09.10.2018 г. от полицейски служители на 05 РУ при ОД на
МВР Пловдив и същият е бил предупреден с протокол по чл.65 от ЗМВР да не
я нарушава. В нарушение на тази заповед обвиняемият А. е предприел
описаните по-горе действия на дати 26.04.2020 г., 28.04.2020 г., 29.04.2020 г.,
01.05.2020 г., 25.05.2020 г. и 02.07.2020 г. в гр.Пловдив. В тези шест случая
същият е извършвал действия насочени спрямо св.М.А., като е предизвиквал
спречквания на работното и място, отправял е обиди спрямо нея и клиенти на
магазина, подавал е сигнали на телефон 112, както и такива са били подавани
от клиенти на магазина. В случая на 26.04.2020 г. пък е посетил дома на
св.М.А., като е предприел действия, с които е притеснил сериозно последната,
блъскал е по вратата многократно и продължително, като единствено това, че
е било заключено и е имало поставен ключ в ключалката е осуетило
влизането на обвиняемия. За този случай също се установява, че той е подал
сигнал на тел.112, макар подаденият сигнал да не е съдържал данни за спешен
случай. По отношение на този случай следва да се посочи, че са недоказани
твърденията на обвиняемия, че е предприел действията си, за да се увери че
св.М.А. и св.М.А. /тяхна дъщеря/ са добре след случило се земетресение. Това
е така, тъй като обвиняемият в последствие е предприел многократни
действия на други дати, в които разкрива трайно установеното си негативно
отношение спрямо съпругата си М.А.. От друга страна обвиняемият е
съзнавал, че му е забранено осъществяването на домашно насилие спрямо
съпругата му, като е имал и други възможности да се увери дали близките му
са добре освен използваната според него – да отиде до дома на св.М.А. и
продължително да блъска по вратата и да вика. По характера си крещенето.
обиждането, ругаенето, заплашването са актове на психическо и емеционално
насилие спрямо св. М.А., като тези му действия, съгласно чл. 2 от ЗЗДН се
явяват домашно насилие и то е било извършено спрямо нея на всяка от
посочените дати по-горе. Ерго обв. Д. не е спазил задължението си, съгласно
Заповедта, да се въздържа от домашно насилие спрямо М.А. на всяка от
сочените дати. Под легалното понятие "Заповед за защита от домашно
насилие" се разбира всеки акт на съда. издаден на основание определена
6

разпоредба на ЗЗДН, е който на дадено лице се налагат някои от
предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното
основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. Заповедта за
незабавна защита по чл. 18. ал. 1 от ЗЗДН е напълно годен за изпълнение
съдебен акт и неговото неизпълнение е криминализирано деяние по чл. 296.
ал. 1 от НК. С всяко от действията си на датите 26.04.2020 г., 28.04.2020 г.,
29.04.2020 г., 01.05.2020 г., 25.05.2020 г. и 02.07.2020 г. обвиняемият е
осъществил отделен състав на престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Доколкото
обаче действително тези действия осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, правилно е повдигнато едно обвинение на обвиняемия за
престъпление при условията на продължавано престъпление – такова по
чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и спрямо същия е внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност за това престъпление.
От субективна страна деянията при това обвинение са извършени от
обв.А.А. умишлено. След като е знаел, че е забранено да доближава св.М.А.,
както и нейното жилище, той е сторил това, като е нарушил заповедта за
защита на всяка от посочените дати.
Съдът намира, че обвиняемият А. към всяка от датите на инкриминираните
деяния, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста на
материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за
стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените
връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това за този извод
спомагат и заключенията на изготвените по делото съдебно психиатрична
експертиза и съдебно психиатрична и психологична експертиза, които съдът
кредитира с доверие. От тях безспорно се установява, че обвиняемият не
страда от психично заболяване, което да е ограничило възможността да
разбира какво върши или да е бил изключен волевият момент при вземане на
решение да извърши ли някакви действия или не. Ето защо съдът счита, че не
може да се направи извод различен от горепосочения.
Същевременно са налице основанията за освобождаване от наказателна
отговорност на обв.А., тъй като същия е неосъждан, предвиденото в закона
наказание е под три години лишаване от свобода, не са налице пречките по
чл.78а, ал.7 от НК за приложение на тази процедура. От справката за
съдимост се установява, че спрямо обвиняемият е била прилагана и преди
разпоредбата на чл.78а от НК, но от доказателствата по делото се установява,
че от изпълнение на предходното наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева до датата на първото инкриминирано деяние
включено в групата на деяния по чл.26, ал.1 от НК е изминал период повече
7

от една година, поради което и липсва законова пречка тази разпоредба да се
приложи отново. Поради това съдът счита, че на основание чл. 378, ал.4,
т.1от НПК обвиняемия Б.Б. Д., следва да бъде признат за виновен за
престъплението за което му е било повдигнато обвинение и да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание на основание чл. 78а от НК глоба. По отношение на размера на тази
глоба съдът счита, че същата следва да бъде в размер на 2000 лева. Като за да
наложи този размер, съдът прецени като отегчаващо отговорността
обстоятелство отправянето на закани и заплахи и спрямо други лица в част от
случаите, когато е нарушавал заповедта за защита. Съдът счита, че в
конкретния случай не се установяват смекчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото макар обвиняемият да не отрича действията си не
показва каквото и да било разкаяние за тях. Чистото му съдебно минало няма
как да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото то е задължителна законова предпоставка за приложението на тази
привилегирована законова разпоредба. Отчитайки в конкретния случай
тежестта на извършеното и обстоятелството, че са извършени шест отделни
деяния съдът счита, че няма как да се наложи в случая минималното
предвидено от закона административно наказание. За да определи и наложи
наказание под средния размер съдът отчита, че макар във всеки от случаите
да е осъществен акт на домащно насилие спрямо св.М.А., то в никой от тези
случаи не е доказано да е налице физическо насилие спрямо последната,
липсват и сериозни последици за здравето на пострадалата, което сочи на
сравнително по-нисък интензитет на засягана на интегритета на личността на
св.М. А. във всеки отделен случай, макар обществената опасност на деянията
на обвиняемия да се завишава с оглед на множеството случаи, в които е
предприел такива действия. Ето защо според съдебния състав
административно наказание глоба в размер на 2000 лева се явява съответно на
обществената опасност на деянията и дееца и се явява справедливо. С оглед
на тези аргументи и е определен и наложен именно такъв размер на
административното наказание глоба. Така определеното наказание ще
допринесе според становището на съда за целите на специалната и
генералната превенция. Причините за извършване на престъплението са
незачитането на установения в страната правов ред, на правата и интересите
на другите граждани.
С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият
А.А. е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив направените в
хода на наказателното производство разноски в размер на 768.00 лева за
експертизи.
Вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск /приложен по делото на
лист 195, том 2 от ДП/ следва да остане към материалите по делото.
Именно по тези си съображения съдът постанови своето решение.
8

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	378
Дата:	7 април 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия:	Николай Христов Ингилизов

Дело:	20215330200348
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 януари 2021 г.

Решение по дело №348/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите