№ 51
гр. Севлиево, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20244230100595 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2018 година длъжникът С. К. Й.,
ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 247992 със
„Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу
което се съгласил да върне 5 броя вноски в по 171.00 лева в срок до 20.05.2019
г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.34 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора
за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш" ООД да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще
се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
1
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Дори и
съдът да не приеме, че договорите са сключени по електронен път, то следва
да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 247992 от
20.12.2018 г. установяват сключения между страните договор, задълженията
по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора.
Твърди се, че ответникът С. К. Й. не е изпълнил в срок задълженията си
по Договора за кредит до изтичането на крайния срок на договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
21.07.2022г. г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано на
ред/стр. № 185 от Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е
уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 24.08.2022 година,
както и със СМС на посочения от него телефонен номер. В случай, че съдът
приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл
адрес не е извършено надлежно, то се прави искане длъжникът да се счита
уведомен с връчването на исковата молба на него лично или на негов
пълномощник.
За събиране на вземането от страна на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 283/2024г. по описа на Районен съд
Севлиево като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
С Разпореждане № 322 от 12.04.2024 по ч.гр.д. № 283/2024 г. по описа на
съда заявителят бил уведомен, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на вземане по издадената заповед.
2
С оглед на изложеното по- горе ищецът прави искане съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. К.
Й. ЕГН **********, че същия дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК ********* сума в общ размер на 1 146.86 лева, формирана както следва:
1) главница в размер на 500 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
59.09 лв. за периода от 20.12.2018 г до 20.05.2019 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.86 лв. за
период от 20.05.2019 г. до 26.02.2024 г.,
4) 201.03 - представляваща неплатени дължими такси, дължими
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш" ООД,
5) 295.91 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за
потребителски кредит.
6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира се присъждане на направените съдебно деловодни разноски
в заповедното производство и в исковото производство.
В законния срок не е постъпил отговор от особения представител на
ответника. В депозираното писмено становище по съществото на спора
особеният представител заявява, че счита претендирания размер на
неустойката от 295.91 лева за прекомерен и моли на осн. чл. 92 ал.2 от ЗЗД да
бъде намален. Съображенията му са, че неустойка се уговаря за вреди от
забавено изпълнение на парично задължение, поради което размерът на
обичайните вреди е известен. Съгласно установената съдебна практика,
критерият за преценка дали уговореният размер е прекомерен, е в каква степен
уговорените вреди надхвърлят действителните. Когато уговореният размер
надвишава значително този на законната лихва /каквото е в настоящия случай/
без да е установено от неизпълнението да са предвиждани или настъпили
необичайни вреди, то уговорената неустойка е прекомерна.
На следващо място особеният представител на ответника намира, че
приложеният към исковата молба Договор за паричен заем сключен на
19.12.2018г , нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския
кредит поради което е нищожен. Същият не отговаря на изискванията на чл.
3
10 и чл. 11 от ЗПК, с оглед на което е незаконосъобразен, недействителен и
нищожен.
Освен това счита, че е недължима и таксата в размер на 201.03 лева
посочена в исковата молба като дължима съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „ СИТИ КЕШ" ООД
Моли съдът да приеме за нищожна уговорката за такса посочена в т.3. 5
от Договор за паричен заем сключен на 19.12.2018г., тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената такса е
уговорена в т. 5 от Договора като е посочено, че заемателят може да се наложи
да заплати при неизпълнение на договорните си задължения такси съгласно
Тарифа за таксите. Посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие
(услуга) се дължи въпросната такса.
Прави се искане да бъде приета за нищожна и клаузата на т. 3.5 от
Договор за паричен заем сключен на 19.12.2018г., определяща ГПР по
договора. Счита, че целта на договорната клауза за заплащане на такси е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/. Последното е допълнителен
аргумент, че с процесния договор се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
не е посочен действително приложимия лихвен процент.
Не на последно място неясен остава размера на лихвения процент и
начина на неговото определяне. В т.4 от процесния договор е изготвен
погасителен план, който включва главница, лихва, вноска, неустойка от което
не става ясно какво точно се дължи от кредитополучателя.
По изложените съображения се прави искане съдът да приеме, че
Договорът за паричен заем сключен на 19.12.2018г., нарушава разпоредбите от
Закона за потребителския кредит, поради което е нищожен и с оглед на това
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства :
По делото е приложено ч.гр.д. №283/2024г. на Севлиевски РС, по което
4
въз основа на заявление с вх. № 1205/29.02.2024г. е издадена в полза на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД Заповед за изпълнение на парично задължение №
170/01.03.2024г. против длъжника С. К. Й., ЕГН ********** за сумата 500 лв.
(Петстотин лева) - главница; сумата от 201,30 лв. (Двеста и един лева и 30 ст.)
– неплатени дължими такси; сумата от 295,91 лв. (Двеста деветдесет и пет лв.
и 91 ст.) – неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит 247992;
сумата 59,09 лв. (Петдесет и девет лева и 09 ст.)– договорна възнаградителна
лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит за периода от
20.12.2018 г. до 20.05.2019 г.; сумата 90,86лв. (Деветдесет лева и 86 лв.) –
законна лихва за забава по договор за кредит потребителски кредит за периода
от 20.05.2019 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението – 29.02.2024 година, до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски
25,00 лв. (Двадесет и пет лева) - държавна такса и сумата 100 лв. (Сто лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ищеца по делото са представени копие от Договор за
паричен заем № 247992 от 20.12.2018 г., ведно с приложимите Общи условия
за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем и
Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД по предоставени
от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет; Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г., ведно с приложение № 1 към
Договора /ред/стр. №185 ;Уведомление за цесия
От представените писмени доказателства и приложените разпечатки на
лог файлове се установяват изложените в исковата молба твърдения относно
сключването на Договор паричен заем № 247992 от 20.12.2018 г., както и
изплащането от страна на заемодателя на сумата от 500 лева в полза на
заемополучателя чрез „Изи пей“ на 20.12.2018г.
По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на
ответника заем в размер на 500,00 лв., който заемателят да върне за срок от 5
месеца, на месечни вноски платими на посочените в договора дати, на 4 равни
месечни вноски по 135.60 лева всяка и една изравнителна вноска в размер на
16.69 лева. Уговорени са годишен лихвен процент в размер на 40.05% и ГПР
от 48.34%. Ответникът се е задължил да върне сума в общ размер на 559.09
лева, в която освен главницата е включена и дължимата договорната лихва.
5
Съгласно чл. 6.1 от Договора заемателят се е задължил в тридневен срок,
считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по
начина и реда, отговарящи на условията на чл. 33 ал.1 от Общи условия за
предоставяне на кредити.
Съгласно този текст „ Поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата
за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход; Предоставяне на
безусловна Б. гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.“
При неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на
поръчителство, съгласно чл. 6.2 от сключения договор за паричен заем,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 295.91 лева.
В сключения договор е изрично предвидено, че уговореният ГПР не
включва разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно
Тарифа за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална
интернет страница.
По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 21.07.2022г. сключен между „Апс Бета България“ ЕООД и „Сити
Кеш“ ООД, ведно с приложение № 1 към Договора /ред/стр. №185 и
Уведомление до длъжника за извършената цесия. В приложението е описано
вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е подробно
6
индивидуализирано чрез номера и датата на договора за паричен заем,
имената и ЕГН на ответника - длъжник, размера на дължимите главница и
лихви,такси и неустойки общия размер на задължението по кредита.
По силата на чл.4.3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 21.07.2022г., „Апс Бета България“ ЕООД е упълномощено да
уведоми длъжниците по вземания на „Сити Кеш“ ООД, за извършената цесия.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът действайки като
пълномощник на „Сити Кеш“ ООД " е уведомил С. К. Й. за извършената
цесия, като му е отправил покана за доброволно изпълнение. По делото няма
данни за връчване на това уведомление поради което съдът приема, че
връчването е извършено едновременно с връчването на исковата молба.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е
неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява, че
облигационното правоотношение между ответника, в качеството на
кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор, се основава
на Договор паричен заем № 247992 от 20.12.2018 г., сключен от разстояние.
Тъй като договорът е потребителски по своя характер, спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП.
При извършената от съда служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи се констатира, че ГПР, по начина, по който е изчислен в
договора, не отразява реалната цена на кредита, доколкото в него не са
включени всички разходи, които потребителят следва да заплати. В този
смисъл следва да се вземе предвид, че с исковата молба се претендира сумата
от 201.03 лева представляваща неплатени дължими такси съгласно тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД. Видно от поясненията в т.
2 от представената по делото Тарифа, разходите за сбиране на вземането се
правят еднократно и не могат да бъдат по- високи от 100.00 лева за продукт
Потребителски кредит за целия период на договора. Претенцията за
заплащане на такси в размер на 201.03 лева, означава, че освен разходите за
събиране на задължението по кредита, от страна на заемодателя се
претендират и други такси, чиито характер и размер не са изрично посочени и
не са отчетени при определянето на ГПР. Тази липса на яснота лишава
7
кредитополучателя от възможността да вземе информирано решение относно
поетите финансови ангажименти.
Последното е в явно нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, който цели да
установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност
потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за
унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия
договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на
„заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.
Що се касае до уговорената неустойка в чл. 6.2 от сключения договор,
видно е, че същата е дължима не за забава при изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, а за неизпълнение на задължението да се предостави
обезпечение на заемодателя, чрез осигуряване на поръчител или Б. гаранция.
Съдът намира, че така уговорена неустойката излиза извън присъщата й
обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от
него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и
разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или Б. гаранция. Тя се
дължи дори при редовно погасяване на кредита, което е в грубо нарушение на
принципите за добросъвестност и защита на потребителите. Така уговорена
клаузата създава необосновано икономическо преимущество за кредитора и
представлява форма на неравноправно договаряне. Всичко това дава
основание на съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на
неустойка, тъй като не преследва присъщите й функции, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Съдът приема, че с клаузата за неустойка се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се уговоря възнаграждение при което
ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК. С процесната клауза се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което от своя страна също, както и липсата
на яснота относно дължимите такси по кредита и невключването им при
изчислението на ГПР, води до недействителност на сключения договор.
8
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.
422 от ГПК следва да бъде отхвърлен в частта досежно претендираните лихви,
такси и неустойка и съобразно чл.23 от ЗПК да бъде уважен единствено за
сумата от 500.00 лева представляващи чистата стойност на предоставения
заем, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.02.2024г.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 54.50
лева, както и 65.39 лева разноски в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Й., ЕГН
**********, с адрес ***************************, представляван по делото
от особения представител адвокат С. Б. - ГАК, че по Договор за паричен заем
№ 247992 от 20.12.2018 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ДЪЛЖИ на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1404, район Триадица , бул.“България“ № 81 В,
ап.3, със законни представители П.В. и Х.М. - Управители, сумата 500.00 лева
/ петстотин лева/ главница, ведно със законната лихва считано от 29.02.2024.
до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 170/01.03.2024г. по ч. гр. д. №
283/2024г. по описа на Севлиевски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* против С. К. Й., ЕГН ********** с основание чл. 422 от ГПК, за
установяване съществуването на вземане по Договор за паричен заем №
247992 от 20.12.2018 г., сключен със „Сити кеш“ ООД за сумите : 201,30 лв.
(Двеста и един лева и 30 ст.) – неплатени дължими такси; 295,91 лв. (Двеста
деветдесет и пет лв. и 91 ст.) – неустойка по чл. 6.2. от Договор за
потребителски кредит 247992; 59,09 лв. (Петдесет и девет лева и 09 ст.)–
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит за периода от 20.12.2018 г. до 20.05.2019 г.; 90,86лв.
(Деветдесет лева и 86 лв.) – законна лихва за забава по договор за кредит
потребителски кредит за периода от 20.05.2019 г. до 26.02.2024 г., за които е
9
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
170/01.03.2024г. по ч. гр. д. № 283/2024г. по описа на Севлиевски РС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. К. Й., ЕГН **********, с адрес
***************************, представляван по делото от особения
представител адвокат С. Б. - ГАК, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1404, район Триадица , бул.“България“ № 81 В, ап.3, със
законни представители П.В. и Х.М. – Управители, направените в заповедното
производство разноски в размер на 54.50 лева / петдесет и четири лева и
петдесет стотинки/, както и 65.39 лева / шестдесет и пет лева и тридесет и
девет стотники/ разноски в исковото производство, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10