РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Силистра, 07.10.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д. № 59 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Ф.А.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, сезира съда с жалба, уточнена с последваща молба (л. 207 от делото), срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000321004188-091-001 / 08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в която са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон; в жалбата е обективирана също така претенция за направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – изразява становището, че жалбата е неоснователна, и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 422,79 лв. (л. 244 от делото).
Съдът прие за установено следното:
С решение № 124 / 21.07.2021 г. на ответника е отменен РА № Р-03001920006968-091-001 / 19.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, и е върната преписката на гореспоменатите органи, за да се установят задълженията на жалбоподателя за данък по ЗДДФЛ за 2017 г. (л. 23 – 25 от делото).
Със заповед № Р-03000321004188-020-001 / 26.07.2021 г. началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна е възложил извършването на ревизия по отношение на жалбоподателя за установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 – 31.12.2017 г., като е определил тримесечен срок за приключването на ревизията, считано от връчването на заповедта (л. 197 от делото). Подписването на заповедта е осъществено от длъжностно лице, надлежно овластено да замества титуляра (л. 197, 201 – 202 от делото) поради отпуск на последния (л. 200 от делото). Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.07.2021 г. (л. 198 – 199 от делото).
Гореописаната заповед е издадена от компетентен орган с оглед овластяващата заповед № Д-3 / 04.01.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна (л. 202 от делото).
Длъжностните лица, на които било възложено извършването на ревизията са съставили ревизионен доклад (РД) № Р-03000321004188-092-001 / 12.11.2021 г. (л. 83 – 90 от делото), връчен на 15.11.2021 г. на жалбоподателя (л. 91 от делото), който е подал срещу него възражение вх.№ 53445 / 30.11.2021 г. (л. 79 – 81 от делото)
С РА № Р-03000321004188-091-001 / 08.12.2021 г. (л. 71 – 75 от делото), издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна (възложителят и ръководителят на ревизията), е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу РД и са установени към 08.12.2021 г. следните задължения на жалбоподателя: данък за 2017 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2016,00 лв., ведно с лихви за забава за периода 01.05.2018 г. – 08.12.2021 г. в размер на 738,14 лв. РА е бил съобщен на жалбоподателя на 16.12.2021 г. (л. 76 от делото).
С решение № 5 / 28.02.2021 г. (л. 15 – 18 от делото) ответникът – по повод на жалба вх.№ 53445-1 / 29.12.2021 г. – е потвърдил гореописания РА. Решението е подписано от компетентно длъжностно лице в условията на заместване поради разрешен – със заповед № 1297 / 11.02.2022 г. на изпълнителния директор на НАП – отпуск на титуляра и въз основа на уреждаща заместването заповед № ЗЦУ-ОПР-18 / 02.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП.
Гореописаното решение е било връчено на жалбоподателя на 17.03.2022 г. (л. 14 от делото), след което е последвала жалбата (входирана в данъчната администрация на 25.03.202 г.), по повод на която е образувано настоящото дело (л. 3 – 9 от делото).
От гореизложеното следва, че са изпълнени изискванията на чл. 112 – 120 и чл. 122 и сл. ДОПК, поради което се налага извод за спазване на правилата за процедура и за компетентност при издаването на оспорения РА. РД и РА съответстват по форма на изискванията на чл. 117 и чл. 120 ДОПК. Следва също така да се отбележи, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като, както ще стане ясно от изложените по-долу съображения, разходите на жалбоподателя за 2017 г. надхвърлят неговите доходи, с оглед на което органите по приходите законосъобразно са приложили реда на ревизията при особени случаи.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателя на 01.06.2022 г. (л. 239 от делото). Връчването бе разпоредено с разпореждане № 266 / 10.05.2022 г. (съобщено на 18.05.2022 г. – л. 223 от делото) по настоящото дело, като с разпореждането беше предоставена възможност на жалбоподателя да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до първото открито съдебно заседание. По време на гореспоменатото съдебно заседание, проведено на 07.07.2022 г. пълномощникът на жалбоподателя направи изявление, че не възразява да бъдат приети като доказателства представените по делото документи (л. 253 от делото), а в следващото съдебно заседание на 29.09.2022 г. същият пълномощник уточни, че гореспоменатото негово изявление касае и съдържащите се в преписката електронни документи (л. 269 от делото).
Относно прилагането на материалния закон – изчислението на данъчната основа за 2017 г., извършено от органите по приходите, е обобщено в таблиците, съставляващи с. 9 – 10 от РД (л. 87 от делото) и окончателните пресмятания, обективирани на с. 5 от РА (л. 73 от делото). Основните данни от тази таблици са отразени по-долу (възпроизведени са само номерата и наименованието на онези редове от таблиците, които са от значение за крайния резултат).
· 1 Налични парични средства в брой в началото / края на данъчния период (2017 г.) – 5000,00 лв. / 0,00 лв.
· 2 Налични парични средства в банкови сметки в началото / края на данъчния период (2017 г.) – 0,00 лв. / 0,00 лв.
· 9 Необлагаеми доходи – пенсии – 4836,96 лв.
· 27 Направени дарения – 29974,00 лв.
· 28 Други разходи – банкови такси – 26,00 лв.
· Общо постъпления – 4836,96 лв.
· Общо разходи – 30000,00 лв.
· Установено превишение на разходите – 20163,04 лв.
· Данъчна основа – доходи, формирани от превишението на разходите над приходите– 20163,04 лв.
· Годишна данъчна основа (2017 г.), определена по реда на чл. 122 ДОПК – 20163,04 лв.
· Данък (след закръгляне) върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г., определен на основание чл. 122, ал. 4 във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 7 и чл. 123 ДОПК и с оглед анализ на обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК – 2016,00 лв.
Въз основа на формираната по-горе главница, на с. 5 от РА (л. 73 от делото), е направена следната калкулация за мораторни лихви, на основание чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ, за периода 01.05.2018 г. – 08.12.2021 г., възлизащи на 738,14 лв.
Жалбоподателят оспорва единствено началното салдо, определено от органите по приходите за 2017 г. (л. 253 от делото; поради тази причина съдът приема за безспорно установени стойностите, – изчислени от ревизиращите лица и описани по-горе, – относно приходите и разходите на жалбоподателя през 2017 г.). Той счита, че салдото трябва да се формира от доходите през периода 2010 – 2016 г., а именно: пенсии – 30178,88 лв. и наеми от земеделски земи – 14940,00 лв. (л. 5 – 6, 253 – 254 от делото). В своите писмени обяснения, входирани от данъчната администрация на 10.12.2020 г. (л. 136 от делото), жалбоподателят посочва същата сума на пенсиите, само че увеличени със сумите от 2017 г. (общо 35035,84 лв.), и различна сума за наемите от земеделска земя за горепосочения период, а именно – 17015,04 лв.
Видно от служебна бележка изх.№ 01 / 19.06.2020 г. (л. 163 от делото) жалбоподателят е получил през стопанските години 2012/13 – 2015/16 г. наеми от земеделска земя в общ размер 10790,26 лв. (л. 140 от делото). В писмените обяснения на представителя на наемателя се посочва, че за 2016/17 г. и 2017/18 г. няма изплатени суми, тъй като не са сключени договор за наем с жалбоподателя (л. 162 от делото). Към обяснението са приложени фотокопия от договори за наем на земеделска земя, по които наемодател е жалбоподателят, сключени за стопанските 2013/14 г., 2014/15 г., 2015/16 г., разходни касови ордери за изплатени суми в полза на жалбоподателя (на 20.09.2013 г. – 2490,06 лв. и на 10.12.2014 г. – 2490,06 лв.; тези суми са включени в обсъдената по-горе служебна бележка изх.№ 01 / 19.06.2020 г.) и още един разходен касов ордер, на който е отразена получена от множество лица сума (29797,98 лв.), описани общо с думата „наемодатели“, т.е. от този касов ордер не може да се направи извод колко точно пари е получил жалбоподателя и дали изобщо е получил някакви пари, понеже не е ясно дали той е бил включен в категорията „наемодатели“ при изплащането на сумата. Служебната бележка от 08.12.2020 г. (л. 139 от делото) удостоверява, че през 2010 г. и 2011 г. на жалбоподателя са изплатени суми, възлизащи общо на 4150,10 лв., за стопанските години 2010/11 и 2011/12. При това положение съдът приема, че жалбоподателят е получил наеми от земеделска земя през стопанските години 2010/11 – 2015/16 г. в размер на 14940,36 лв.
Пенсиите на жалбоподателя за периода 2010 – 2016 г. възлизат на 30198,88 лв., видно от удостоверение изх.№ Ц3042-18-143 / 25.11.2020, издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ - Силистра (л. 137 – 138 от делото).
От изложеното в предходните два абзаца следва, че през периода 2010 – 2016 г. жалбоподателят е получил доходи в общ на размер на 45139,24 лв.
Според писмените обяснения на жалбоподателя, входирани от данъчната администрация на 02.02.2021 г. и означени като декларация (л. 141 от делото), същият спестил към 01.01.2017 г. 45000,00 лв., от които е дарил 29974,00 лв. на своя внук. Съпругата му починала на 16.12.2008 г., като до тази дата той отглеждал заедно с нея две крави, чието мляко и телета продавал. След смъртта на съпругата му жалбоподателят преустановил селскостопанската си дейност, а животните – продал. Спестяванията му били резултат от дейността, която развивал съвместно със съпругата си и от получаваната пенсия. Живеел в с. Чернолик, където разходите били сравнително малки. Той самият нямал почти никакви ежедневни разходи, купувал си единствено хляб. Обгрижван бил от своите деца (син и дъщеря) и от внука си А.Н.Ф., които му осигурявали топла храна, плодове, зеленчуци, лекарства, дрехи и други вещи от първа необходимост. Синът му заплащал сметките за електрическа енергия и вода, а от 2015 г. – неговият внук.
В писмените си обяснения, входирани от данъчната администрация на 12.08.2021 г. (л. 149 – 150 от делото), жалбоподателят отразява сумата 4836,96 лв. като общ размер на получените пенсии през 2017 г. (това се потвърждава от удостоверение изх.№ 3042-18-192 / 10.08.2021 г., съставляващо л. 152 от делото); не посочва суми на някакви други приходи и разходи; възпроизвежда твърденията, съдържащи се в гореописаните обяснения от 02.02.2021 г. Относно приходите и разходите за 2017 г. идентични данни са изложени в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, подписана от жалбоподателя и входирана от данъчната администрация на 07.10.2021 г. (л. 194 – 195 от делото).
В писмените обяснения, входирани от данъчната администрация на 26.08.2020 г. (л. 97 – 99 от делото), жалбоподателят обективира твърдения, които са в отклонение от изложените в предходните два пасажа обяснения, а именно – посочени са разходи (като вид, но не и като стойност) за „смяна на част от дограма през 2014 на къщата в с. Чернолик [...]“ (л. 99 от делото); отразени са също така следните парични наличности към 1-ви януари на съответната година: 2014 г. – 45000 лв., 2015 г. – 40000 лв., 2016 г. – 44000 лв., 2017 г. – 45000 лв. (л. 99 от делото); за периода 2014 – 2018 г. са заявени приходи единствено от наеми на земеделски земи за 2014 г. – 2905,00 лв. и за 2015 г. – 2905,00 лв. (л. 98 от делото). В обясненията също така е прецизирана датата на дарението – 12.05.2017 г. (л. 98 от делото). От документите, удостоверяващи доходите на жалбоподателя от пенсии и наеми (л. 137 – 140 от делото), е видно, че жалбоподателят е получил следните суми през периода 2014 – 2017 г.: 2014 г. – 7047,32 лв., 2015 г. – 7127,16 лв., 2016 г. – 4731,18 лв., 2017 г. – 4836,96 лв. Имайки предвид тези доходи и отразените в обясненията на жалбоподателя от 26.08.2020 г. наличности в началото на всяка от годините през периода 2014 – 2017 г., се налага изводът, че през периода 2014 – 2016 г. твърденията на жалбоподателя имплицитно сочат следните разходи: за 2014 г. – 12047,32 лв., 2015 г. – 3127,16 лв., 2016 г. – 3731,18 лв. (тези размери на разходите съдът използва само за верификация на обясненията на жалбоподателя, без да ги приема за установени във връзка с изчисляването на данъчната основа).
Синът и внукът (Н.Ф.А. и А.Н.Ф.) на жалбоподателя заявяват в своите писмени обяснения от 01.04.2021 г., означени като декларации (л. 143 – 144 от делото), че двамата са поели изцяло издръжката на жалбоподателя от 2008 г., плащайки за своя сметка неговите разходи за храна, вода, електроенергия, телефонни услуги и всякакви други разноски от битов характер. Вследствие на това жалбоподателят спестил получаваните пенсии и наеми от земеделска земя и част от тези спестявания дарил на внука си през 2017 г.
Според свидетеля Д.М.– съсед на жалбоподателя – жалбоподателят притежава градина с площ около 1 дка, в която е отглеждал плодове и зеленчуци, а преди 10 г. е отглеждал и животни (вкл. телета), част от които е продавал, а останалите е използвал за лична консумация. Понастоящем за градината се грижели роднините на жалбоподателя. Внукът на последния е споделил със свидетеля, че от 5 или 6 години плаща месечните сметки на жалбоподателя чрез интернет-банкиране.
Свидетелят Ю.Р.– също съсед на жалбоподателя – потвърждава казаното от другия свидетел, като уточнява, че жалбоподателят е отглеждал по 4 – 5 телета годишно, но е спрял да го прави от 2016 г. или 2017 г., когато починала неговата съпруга. Градината я обработвал до момента, в който получил инсулт – около седмица преди проведеното на 07.07.2022 г. съдебно заседание. Не употребявал цигари и алкохол. Внукът на жалбоподателя е споделял със свидетеля, че той и родителите му помагали за месечните сметки на жалбоподателя за консумираната електроенергия и вода. Откакто починала съпругата му, неговите роднини се грижели за него.
Свидетелските показания, в частта им относно плащането на месечните сметки на жалбоподателя от негови роднини, не представляват излагане на преки възприятия на свидетелите, а възпроизвеждане на твърдения на други лица. По този начин – по косвен път – в процеса се въвеждат показания на въпросните лица, без те да са конституирани като свидетели по делото. Съдът не би могъл да основе своето вътрешно убеждение на такива показания.
От свидетелските показания не може да се направи извод до какви точно спестявания на разходите на жалбоподателя са се свеждали грижите, които неговите роднини са полагали за него. Не е ясно също така какъв е бил приходът от продадените животни. Не би могло да се приеме, че дворно място от 1 дка може да удовлетвори напълно потребностите от храна дори само за един човек. Ето защо свидетелските показания не могат да потвърдят тезата на жалбоподателя, че през периода 2010 – 2016 г. е задоволявал всички свои жизнени потребности, без да му се налага да изразходва своята пенсия (с общ размер за периода 30198,88 лв.) и получените наеми на земеделска земя (с доказан общ размер за периода 14940,36 лв.).
Писмените обяснения (л. 143 – 144 от делото) на сина и внука на жалбоподателя – Н.Ф.А. и А.Н.Ф. – не са подписани от ревизиращия орган, както изисква чл. 57, ал. 5 ДОПК, което ги прави нередовно доказателствено средство. Поради тази причина тези обяснения не могат да послужат като база за формирането на фактически изводи.
Изявленията на жалбоподателя са противоречиви. Според неговите писмени обяснения от 02.02.2021 г. (л. 141 от делото) спестената към 01.01.2017 г. сума от 45000,00 лв. била резултат от дейността, която развивал съвместно със съпругата си и от получаваната пенсия; в адресираната до съда жалба обаче формирането на тази сума е обосновано не със съвместната дейност на жалбоподателя и неговата съпруга, а с наеми от земеделски земи (л. 5 – 6 от делото). Съдът приема, че от всички изявления на жалбоподателя, в по-голяма степен се доближава до обективната истина обяснението от 26.08.2020 г. (л. 97 – 99 от делото), тъй като то е по-близко по време спрямо ревизирания период и освен това съдържа неизгодни за своя автор факти. Именно от въпросното обяснение става ясно, че жалбоподателят е разходвал значителна част от своите приходи през годините, предхождащи ревизирания период, и следователно е невярно твърдението за пълната издръжка на жалбоподателя от неговите роднини. С оглед на това не могат да се кредитират твърдяните начални наличности за 2017 г. и за предходните години в нито едно от обясненията на жалбоподателя и поради тази причина не може да се установи със сигурност какви точно са били разходите на жалбоподателя през предходните години. Оттам пък се стига до необяснимо превишение на разходите спрямо приходите на жалбоподателя. Следователно правилно органите по приходите са преценили, че са налице предпоставките на чл. 122, ат. 1, т. 7 ДОПК. Правилно също така е приложен реда за установяване на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и по-специално чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК. Неправилно обаче е изчислена данъчната основа по размер, тъй като определената от ревизиращите лица парична наличност на жалбоподателя към 01.01.2017 г. в размер на 5000,00 лв. (единственият спорен пункт по делото, което бе изрично заявено от повереника на жалбоподателя в съдебно заседание на 07.07.2022 г.) не е надлежно мотивирана. Не са изложени никакви съображения, от които да е видно, как органите по приходите са стигнали именно до сумата 5000,00 лв., а не до сума в по-малък или по-голям размер.
Съдът счита, че, след като не са налице сигурни данни относно разходите на жалбоподателя през периода 2010 – 2016 г., те трябва да бъдат определени, на основание чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК, съобразно ненуждаещите се от доказване ноторни статистически данни, публикувани на електронната страница на Националния статистически институт, които данни отразяват средният общ годишен разход за едно лице в обл. Силистра (представените от ответника статистически данни не са използвани от съда, тъй като касаят не обл. Силистра, а цялата страна), както следва: 2010 г. – 2860,00 лв., 2011 г. – 3024,00 лв., 2012 г. – 3343,00 лв., 2013 г. – 3248,00 лв., 2014 г. – 3364,00 лв., 2015 г. – 3466,00 лв., 2016 г. – 4240,00 лв. С оглед на тези статистически данни съдът приема, че разходите на жалбоподателя през периода 2010 – 2016 г. възлизат общо на 23545,00 лв. Вече бе установено по-горе, че приходите на жалбоподателя за същия период са в общ на размер на 45139,24 лв. Следователно, при положение че няма данни за наличието на някакво положително начално салдо към 01.01.2010 г., паричната наличност на жалбоподателя към 01.01.2017 г. трябва да бъде определена като разлика от приходите и разходите за периода 2010 – 2016 г., а именно: 45139,24 лв. – 23545,00 лв. = 21594,24 лв. С оглед на тази наличност, установената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК от органите по приходите данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г., представляваща превишение на разходите над приходите на жалбоподателя, следва да бъде намалена от 20163,04 лв. на 3568,80 лв. Това изисква съразмерно намаляване на данъка чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. от 2016,00 лв. на 357,00 лв., а на мораторната лихва по чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ за периода 01.05.2018 г. – 08.12.2021 г. – от 738,14 лв. на 130,71 лв. Това означава, че оспореният РА подлежи на частична отмяна.
С оглед на частичната основателност на жалбата, претенциите на страните за разноски трябва да бъдат уважени частично. Разноските на жалбоподателя по заплащането на държавна такса възлизат на 10,00 лв. С оглед на материалния интерес по делото, юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 422,79 лв. Съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, разноските на жалбоподателя следва да бъдат редуцирани до 8,23 лв., а разноските на ответника – до 74,87 лв. След прихващане на горепосочените редуцирани размери резултира вземане срещу жалбоподателя в полза на учреждението на ответника в размер на 66,64 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03000321004188-091-001 / 08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта относно главницата за 2017 г. за размера над 357,00 лв. и в частта относно лихвата върху горепосочената главница за размера над 130,71 лв., вследствие на което сборът на сумите по отменената част от акта възлиза общо на 2266,43 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.А.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ревизионен № Р-03000321004188-091-001 / 08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в останалата му част, по която сборът от дължимите суми възлиза на 487,71 лв.
ОСЪЖДА Ф.А.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,64 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: ..............................