№ 11031
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Ц. ИВ. Я.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110156495 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.411, ал.2 от КЗ, чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от ЗАД „Армеец“ за установяване по отношение на ответника ЗК
„БулИнс“АД, че дължи сумата 1546,39 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение, заедно
със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението,
както и за сумата 471,22 лева, представляваща мораторна лихва.
Излага съображения, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 8780,97 лева, в който размер
е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът е
заплатил само част от сумата в размер на 7249,58 лева, поради което
претендира остатъка и обезщетение за забава.
Ответникът ЗК „БулИнс“АД оспорва наличието на причинна връзка
1
между вредите и процесното ПТП. Счита, че е налице съпричиняване.
Поддържа, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди, както и че с извършеното плащане е погасил изцяло
регресния дълг. Оспорва и претенцията за мораторна лихва. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определение от 18.11.2022г. са приети за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочените в исковата
молба дата и място, между описаното в исковата молба МПС, застраховано
при ищеца по застраховка „Каско”, и описаното в исковата молба МПС,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е
реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по застраховките; че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования
при ответника водач; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 8780,97 лева, че е сторил
разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева; че ответникът е
получил регресна покана и всички необходими документи, като към 05.8.2019
г. е изтекъл срокът за плащане на регресния дълг, че ответникът е погасил
част от регресното вземане в размер на 7249,58 лева.
Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на
ПТП, с оглед направеното възражение за съпричиняване, както и размерът на
настъпилите в причинно-следствена връзка с ПТП вреди.
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, неоспорен от страните.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. Е. П.,
участник в ПТП, който управлявал служебна кола на куриерска фирма
„Speedy“, Марка „Дачия“, регистрационния номер не помни. Участвал в ПТП
през февруари 2017 г., на булевард в Разград, над бензиностанция ОМВ,
който води към булевард „Странджа“. Спрял на светофара и при светване на
зелен сигнал тръгнал, като с периферията си видял от лявата страна, че има
друга кола, която се блъснала в предна лява част от неговата страна.
Навлязъл в кръстовището на зелена светлина на светофара, като в последния
момент видял с периферията си другия автомобил „Шевролет“ „Лачети“,
който според него е виновен за ПТП-то. Знае, че му е наложена глоба, но не
2
помни за какво нарушение. Видимите увреждания по управлявания от него
автомобил били, че е налице тотална щета, колата не ставала за нищо. След
удара, колата се ударила в бордюра и застрахователите я признали за тотална
щета. Автомобилът, който управлявал не е бракуван, тъй като бил почти нов.
При настъпване на ПТП току що тръгвал и вероятно е карал с не повече от 10
км/ч. Доколкото помни било хубаво времето, нито дъждовно, нито мъгливо
или облачно. Кръстовището било регулирано със светофар и той преминал на
зелен сигнал.
Свидетелят Ц. Х. В., помни частично участието си в ПТП през 2017 г. в
района на гр. Разград, като управлявал автомобил Шевролет Лачете. Бил на
кръстовището между ул. Странджа и бул. Априлско въстание в гр. Разград,
слизал по ул. Странджа, от жк „Орел“ в посока бензиностанция ОМВ, в дясна
пътна лента. При излизане от кръстовището, бил засечен от другата кола, като
влязъл на зелен светофар в кръстовището, движейки се в посока ОМВ, а
другият водач го засякъл на излизане от кръстовището. Според заключението
на експертизата, която била направена, се движел с 40 км/ч, а другият водач
75/80 км/ч. Времето било хубаво, нямало сняг, кръстовището било
регулирано и при навлизане светел зелен сигнал за неговата посока на
движение, а ударът настъпил при излизане от кръстовището. Преди удара не
видял другото МПС и не е имал възможност да го предотврати, нямал време
за реакция, колата му била ударена в дясната част, дясна предна гума.
Другият автомобил го ударил челно. Двата автомобила били тотал-щета.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение относно механизма на ПТП, че настъпва на 23.02.2017 г., около
17:30 часа, като лек автомобил „Шевролет Лачети”, с рег.№ ******, се движи
по бул. „Странджа“, с посока от ул. „Лозенград“ към бул. „България“, и на
кръстовището с бул. „Априлско въстание“, водачът предприема маневра за
навлизане в кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, при която
реализира ПТП с идващия от дясната му страна на зелен сигнал на
светофарната уредба товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег.№ *******.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и обосновано,
съответстващо на останалите събрани по делото доказателства, от които
следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
„Шевролет Лачети”, с рег.№ ******, който е навлязъл в кръстовището при
зелен сигнал на светофара. Според вещото лице водачът на товарен
автомобил „Дачия Докер“, с рег.№ *******, не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП ако се е движил с
максимално позволената скорост за населено място - 50 км/ч. С оглед
приетия за установен механизъм на ПТП съдът приема, че възражението за
съпричиняване, направено от ответника е неоснователно. Следователно по
делото се установява противоправно поведение на застраховано при
ответника лице за настъпване на процесното ПТП, във връзка с което е
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 8780,97лева,
като след частично плащане на сума в размер на 7249,58лева е останала
3
неплатена разликата от 1546, 39лева, която включва ликвидационни разходи
15 лева и пътна помощ от 40,00лева.
Между страните е налице спор дали се дължи посочената разлика, с оглед
твърдението на ответника, че платеното обезщетение е завишено по размер и
вредите за които е платено обезщетение не са в причинно-следствена връзка с
ПТП. В тази следва да се вземе предвид заключението на вещото лице ,
според което всички увреждания по т.а. „Дачия Докер“, с рег.№ *******, се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.02.2017 г.
произшествие в гр. Разград. Действителната (средната пазарна) стойност на
товарния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е
12182 лв, а стойността необходима за възстановяването му на база средни
пазарни цени -12835,46 лв., което надвишава неговата действителна стойност,
поради което е направен извод за наличие на тотална щета. Стойността на
застрахователното обезщетение за товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег.№
*******, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части, в размер на 25%, е: 9136 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,00 лв.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че
действителната стойност, необходима за възстановяване на застрахованото
при ищеца МПС, е по-висока от тази, която е платена като застрахователно
обезщетение, поради което са неоснователни възраженията на ответника за
прекомерност на платеното обезщетение. Съдът приема за доказано, че
действителните вреди са в определения от ищеца размер, като дължимия
остатък след частичното плащане е в процесният размер.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема
следното:
Не е спорно и от доказателствата се установява, че обезщетението е
платено с два банкови превода, като последният е на 27.10.2017г. От този
момент ищецът е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
05.08.2022г.
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г. , „давностният срок засяга само
правото на иск доколкото той се основава на застрахователното
правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече
погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни
искове, които застрахователят може да предявява. Защото основанието на
последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането
на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110
4
и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“ – в този
смисъл Решение № 2/02.02.2011 по дело №206/2010 на ВКС, ТК, II т.о.
В случая от датата на плащането на 27.10.2017г. до 05.08.2022г. не е
изтекла петгодишна погасителна давност относно процесното вземане.
Претенцията за присъждане на законна лихва не е погасена по давност, тъй
като се претендира лихва за забава за период от три години преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, като по отношение на претендираните
вземания не е изтекъл срока по чл.111, ал.1, б.в от ЗЗД, поради което
възражението е неоснователно.
Предвид изложеното предявените осъдителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 530,93лева в
исковото производство и 90,35лева в заповедното или общо 621,28лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „Армеец“ с ЕИК
********* срещу ЗК“БУЛ ИНС“АД с ЕИК ********** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка
с чл.411, ал.2 от КЗ, чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , че ЗК“БУЛ ИНС“АД с ЕИК
********** дължи на от ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********* сумата от 1546,39
лева, представляваща незаплатено регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение, ведно със законната лихва от 05.08.2022г.
до окончателното плащане, както и сумата 471,22 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.08.2019г. до 05.08.2022г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №42820/2022г.
ОСЪЖДА ЗК“БУЛ ИНС“АД с ЕИК ********** да заплати на ЗАД
„Армеец“ с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски в размер на 621, 28лева в исковото и заповедното производство
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6