Р Е Ш Е Н И Е № 260413
23.11.2020г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 07.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 1571 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Г.М. ***, в качеството й на особен
представител на А.П.Р. *** срещу Решение № 849/09.03.2020 г. по гр.д.№ 3394/2019
г. на ПРС в ЧАСТТА, с която е признато за установено вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* към жалбоподателя за сумата от 415
лв., представляваща част от чистата стойност на кредита по сключен на
26.04.2016 г. между Р. и „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор за
потребителски паричен кредит № *********, вземанията по който са прехвърлени на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ведно със законната лихва от 05.10.2018
г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 80, 63 лв.- обезщетение
за забава за периода 26.08.2016 г.- 05.10.2018 г., за които вземания е издадена
заповед № 9184 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
15933/2018 г. на ПРС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните му части.
Конкретно жалбоподателят не е съгласен с приложението на нормата на чл.23 от ЗПК в производството по чл.422 ГПК, като изтъква доводи, че същата почива на
правилата на неоснователното обогатянване / чл.55, ал.1 и чл.34 ЗЗД/, а искът е
предявен на договорно основание. Оспорват се и правните изводи на
първоинстанионния съд , че прехвърлянето на вземанията с договора за цесия, по
силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е надлежно съобщена на
длъжника чрез назначения в производството особен представител. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваните му части и отхъвърляне на тези
претенции.
В
законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, в който се мотивира подробно становище за правилност и
законосъобразност на решението. Претендират се разноски.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима
и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно
производство е установителен иск, предявен по реда на
чл.422 ГПК за съществуване на парични вземания по договор за потребителски
паричен кредит №59338 от 26.04.2016г., сключен между ответника А.П.Р. и „Провидент Файненшъл България“ ЕООД, гр.София, прехвърлени на ищеца с договор
за цесия, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 15933 по описа на Районен
съд – Пловдив за 2018 г.
Първоинстанционният съд е приел за
установено, че между „Провидент Файненшъл България“ ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № №59338 от 26.04.2016г.,
на стойност
1000 лв. при описаните в исковата молба условия да погасяването
му. Кредитът е усвоен от кредитополучателя, като след извършени от него
плащания остатъкът от задълженията по договора, по счетоводните данни на
кредитора, са в размер на 762,73 лв. главница, договорна лихва в размер на 105,
37 лв. за периода 25.08.2016 г.- 22.06.2017 г., такса за оценка на досие в
размер на 35,72 лв. за периода 01.09.2016 г.- 22.06.2017 г., такса услуга
„Кредит у дома“ в размер на 183,47 лв. и 427,93 лв. , както и законна лихва за
забава ри плащането на главницата в размер на 163,35 лв. за периода 26.08.2016
г.- 05.10.2018 г. Прието в решението, че
вземанията по кредита са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 01.11.2017 г. по силата на договор за
цесия, която е съобщена на длъжника с уведомление, връчено с преписа на
исковата молба на особения му представител в настоящото производство, назначен
на осн.чл.47, ал.6 ГПК.
Първоинстанционният
съд е приел за основателни възраженията на длъжника за недействителност на
договора за потребителски кредит на наведените специални основания по чл.22,
вр.чл.10, ал.1, чл.11 ЗПК, поради което е приложил нормата на чл.23 ЗПК, според
която в този случай потребителят дължи чистата стойност на кредита, която е в
размер на 1000 лв. Отчитайки извършените от ответника плащания по договора,
съдът присъдил остатъка от чистата стойност,
възлизаща на 415 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане, като е отхвърлил
останалите претенции по договора.
С оглед очертаните
във въззивната жалба и отговора предели на въззивната проверка, спорни пред настоящата
инстанция се явяват единствено въпросите относно надлежното уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането чрез неговия особен
представител, както и приложима ли е разпоредбата на чл.23 ЗПК по предявен от
кредитора иск за вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит. В
тази връзка районният съд е приел, че изготвеното от цесионера, упълномощен от
цедента, уведомление за цесията, приложено по делото, не е връчено на ответника
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, но е зачел като факт по чл.235,
ал.3 ГПК връчването му на особения представител в хода на делото. Въззивният
състав напълно споделя застъпеното в обжалваното решение становище и не
възприема възраженията, изложени във въззивната жалба
относно ограничените правомощия на особения представител. На първо място
неуведомяването на длъжника би го освободило от отговорност към новия кредитор само
в случай, че вече е платил на предишния си такъв- подобни твърдения липсват. На
второ място, в случая уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено
на особения представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. / в
т.см.Решение по т.д.№ 193/2018 г. на ВКС, І т.о./. Изводът е, че ответникът е
надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, а ищецът се легитимира като взискател по цесията.
Неоснователно е и възражението за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК.
На първо място следва да се посочи, че
изводите на районния съд за недействителност на договора за потребителски
кредит не се оспорват и не са предмет на преценка от настоящата инстанция, още
повече, че решението в необжалваните му части, с които са отхвърлени останалите
претенции на ищеца именно поради констатирана недействителстност на договора, е
влязло в сила, порад и което и се ползва със сила на пресъден онещо между
страните.
Не се споделя от въззивния съд становището,
че претенция за връщане на чистата стойност по недействителен договор за потребителски
кредит следва да се заяви самостоятеилно и не може да се присъди при
разглеждане на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК въз основа на
договора. Нормата на чл.23 ЗПК е специална, като урежда по императивен начин
отношенията между потребителя и кредитора при сключен договор за потребителски
кредит, който е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Обичайно
въпросът за недействителността на такъв договор се поставя именно при предявен
иск за изпълнението му по реда на чл.422 ГПК, като дори без изрични възражения
съдът е длъжен да извърши проверка за съответствието на договора с
императивните изисквания по чл.10 и чл.11 ЗПК. След като констатира такова
несъответствие, съдът е длъжен да приложи както последиците по чл.22 ЗПК, така и
тези по чл.23 от с.з. Целта на разпоредбата е да уреди отношенията между
страните по договора, включително и като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ на този договор. В противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно,
тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34
и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха
могли да намерят приложение.
В частта относно присъденото обезщетение за
забава не са изложени във въззивната жалба конкретни оплаквания и доколокото
съдът не констатира нарушение на императивна правна норма , жалбата се явява
неоснователна.
Изложеното обуславя извод, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваните
му части.
При този изход на делото на въззиваемата
страна се следват направените деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 150 лв. възнаграждение за особения представител, както и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК,
вр.чл.26 от НЗПП.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати ДТ за въззивното производство по подадената от неговия особен
представител неоснователна въззивна жалба в размер на 50 лв. / по 25 лв. за
всеки от двата иска, предмет на жалбата/.
Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 849 от 09.03.2020 г. по гр.д.№ 3394/2019 г. на Пловидвския районен
съд в частите, с които се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.Р. с ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 415 лв.,
представляваща част от чистата стойност на кредита, сключен на 26.04.2016 г. между А.П.Р. и „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор
за потребителски паричен кредит № *********, вземанията по който са прехвърлени
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ведно със законната лихва от
05.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 80, 63 лв.-
обезщетение за забава за периода 26.08.2016 г.- 05.10.2018 г., за които
вземания е издадена заповед № 9184 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15933/2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
А.П.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от общо
250 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
А.П.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 50 лв. държавна такса за въззивното
производство в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: