Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер шести ноември Година
2019 София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. О. СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На четиринадесети октомври
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н. ЧЛЕНОВЕ:
1. А. И.
мл. с. 2. Б. Г.
Секретар Р. А.
Прокурор Х. Л.
Като разгледа докладваното от съдията Н.
В.н.о.х. дело № 442 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано
по въззивна жалба, подадена от адв. Т.Н. – защитник на подсъдимия Д.Т.Р. срещу
присъдата, постановена по н.о.х.д. № 485/15 г. по описа на Районен съд – С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е
признал подсъдимия Д.Т.Р. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимият е осъден да
заплати на В.И. П. на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1 500 лв. за
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като предявеният граждански иск
за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за
разликата над уважения до пълно предявения размер 8 000 лв., както и да му
заплати сумата в размер на 1 000 лв. за разноски за по делото. На подсъдимия са
възложени и разноските по делото.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият и
неговият защитник, който в срока по чл.
319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата и допълнителното писмено изложение към
нея, депозирано от защитника адв. Т. Н., се предявява искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за невинен по повдигнатото му обвинение и да се отхвърли изцяло предявения
граждански иск. Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението,
като в тази насока най-напред се изтъква, че първият съд е игнорирал факта, че
инкриминираната средна телесна повреда е била медицински освидетелствана два
дни след инцидента, описан в обвинителния акт и на второ място – че авторството
на подсъдимия на средната телесна повреда не се доказва нито от показанията на
свидетеля Т. И., нито от показанията на останалите свидетели, нито от
медицинските документи от първичните прегледи на пострадалия, извършени на
20.04.2014 г.
Същевременно по делото са събрани данни, че в
хода на администриране на въззивната жалба срещу присъдата, на 25.01.2019 г. е
починал пострадалия В. И. П. /л. 28 от д./, участвал в съдебното производство
като частен обвинител и граждански ищец, като преписи от въззивната жалба и
допълнението към нея са връчени на наследниците му /л. 29 от д./ - В.С.П.
/съпруга/, М.В.П. /дъщеря/ и Л.И. П. /син/, които не са подали писмени
възражения срещу жалбата.
На основание чл. 76 НПК въззивният съд е конституирал
В.С.П., М.В.П. и Л.И. Петров като частни обвинители в съдебното производство на
мястото на починалия частен обвинител В. И. П.. На основание чл. 227 ГПК, вр.
чл. 88, ал. 1 НПК въззивният съд е конституирал В.С.П., М.В.П. и Л.И. П. като
граждански ищци в съдебното производство на мястото на починалия граждански
ищец В. И. П..
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на С.о.п. оспорва жалбата. Счита, че обвинението е доказано от фактическа и
правна страна, както и авторството на подсъдимия на престъплението. Моли да се
потвърди присъдата, вкл. и в гражданската част относно размера на уважения иск
за причинени вреди от престъплението. По повод възраженията на защитата,
изложени във въззивната жалба, прокурорът поддържа довода, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, позовавайки се на показанията на пострадалия –
свид. В. П., - за които изтъква, че се подкрепят от заключението на приетите
основна и допълнителна съдебномедицински експертизи и от данните, установени
при допълнителния разпит на вещото лице относно механизма на причиняване на
уврежданията. Счита, че обстоятелствата, които се установяват от показанията на
двамата свидетели Т. Г. И. и М. В. С. – полицейски служители, - не допринасят
за изясняване на фактическата обстановка.
Частният
обвинител и граждански ищец В.П. се присъединява към становището, изразено от
прокурора.
Частните
обвинители и граждански ищци М.В.П. и Л.И. П. не се явяват и не вземат
становище по жалбата.
През
въззивната инстанция подсъдимият е защитаван от защитника адв. П. П.,
преупълномощен от защитника адв. Т. Н.. Защитникът адв. П. поддържа жалбата с
доводите, изложени в нея. Счита, че не установява авторството на подсъдимия на
инкриминираната средна телесна повреда като в тази насока основно се позовава
на обстоятелството, че това телесно увреждане е било за първи път медицински
освидетелствано едва три дни след датата на извършване на инкриминираното в
обвинителния акт деяние, а тези обстоятелства от своя страна не изключват
версията средната телесна повреда на пострадалия да е била причинена
междувременно.
Подсъдимият
Д.Р. поддържа тезата на своя защитник, моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по
чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Съвкупният
анализ на доказателствата, събрани в хода на
проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, вкл. данните, събрани
при допълнителен разпит на вещо лице д-р Д. Н., проведен в хода на въззивното
съдебно следствие, установява фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от
първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.
От
фактическа страна се установява следното:
Пострадалият
В.И. П. живеел в гр. Д., ул. „С.п.“ № .. Към инкриминирания период пострадалият
В. П. живеел предимно сам в къщата си в гр. Д., а съпругата му – свид. В.П. –
живеела в жилището им в гр. С., където работела. От време на време тя ходела
при съпруга си в гр. Д..
Пострадалият
В. П. и свид. С. Т., също от гр. Д., се познавали. Вечерта на 19.04.2014 г.
свид. Ст. Т. бил в дома на пострадалия В. П., двамата употребявали алкохол. Около
22,00 ч. при тях отишъл и подсъдимия Д.Р., който е зет на свид. Т.. Тримата седели
около маса /кръгла/ в една стая от жилището, като свид. В. П. седял на леглото,
свид. Т. – на дивана, а подсъдимият седнал на стол. Зад подсъдимия имало
желязна печка и кофа за въглища с лопатка. Тримата разговаряли и пиели ракия.
В
хода на разговора подс. Д. Р. започнал безпричинно да отправя обиди по адрес на
сина на пострадалия, нарекъл го „боклук“, отправил същата обида и към
пострадалия В. П.. Тогава свид. В. П. казал на подсъдимия да напусне дома му и
станал да му отвори вратата. В този момент подсъдимият взел лопатката за
въглища и с нея нанесъл удар на свид. В. П. в областта на главата – по челото,
като по този начин му причинил две разкъсно-контузни рани в предната теменна
област с дължина съответно 1,4 см и 2,6 см, с оток на
подлежащите меки тъкани. Свид. В. П. паднал на пода, от челото му потекла кръв,
а свид. Т. избягал по стълбите. Останал подсъдимият, който започнал да нанася
ритници по тялото на свид. В. П.. С удар, нанесен с ритник с посока
отдолу-нагоре, който попаднал в областта на лицето - долната челюст /долния
лицев етаж/ на пострадалия, подсъдимият му счупил зъб – втори резец, долу вляво
и си тръгнал. Свид. П. се изправил, от устата му също потекла кръв. Миейки се
на мивката, той изплюл счупения зъб. Обадил се на тел. 112. Не след дълго
пристигнал екип на Спешна помощ – гр. Д. и полиция – свидетелите Т. И. и М. С..
При
посещението на място от екипът на СМП – филиал гр. Д. е извършен преглед на
пострадалия, при който е установена малка контузна рана на главата, след което
пострадалият е оставен на място, а медицинският екип си тръгнал (копие на страница от приемен журнал на СМП – филиал
гр. Д. и ФИШ за СМП - филиал гр. Д. № 250/19.04.2014 г. – л. л. 35 и 36 от ДП).
На
сутринта на 20.04.2014 г. пострадалият отново посетил филиала на СМП – гр. Д.,
бил приет в 8,00 ч. с работна диагноза: открита рана на главата, повърхностна
травма на гръдния кош, повърхностна травма на главата (копие на страница от приемен журнал на СМП – филиал
гр. Д., амб. № 381/20.04.2014 г. и ФИШ за СМП - филиал гр. Д. амб. №
381/20.04.2014 – л. л. 33 и 34 от ДП).
На
22.04.2014 г. пострадалият посетил и УМБАЛСМ „Н. И. П.“, гр. С. и оттам бил
насочен към КСМД на УМБАЛ „А.“ – гр. С.. Същият ден, около 9,20 ч. пострадалият
бил прегледан от лекар в КСМД – С., който издал и СМУ № 290/2014 г. /л. 27 от ДП/. От
посоченото СМУ се установява, че при прегледа на пострадалия са констатирани:
две успоредни продълговати повърхностни рани в предната теменна централна
област на главата, на разстояние 1,2 см една от друга, ориентирани
приблизително по срединната линия, с дължина съответно 1,4 см и 2,6 см, покрити
с корички, разположени върху подлежащ кръгловат оток с диаметър 5 см; втори
резец вляво счупен, малко под нивото на венеца, като остатъкът от зъба е с
остри драскащи ръбове; централните резци и вторият долу вдясно са с
артефициални коронки; всички останали зъби от цялото съзъбие са без травматични
промени; вляво на гръдния кош, около средно мишичната линия, на ниво 5-6 ребра,
е установена изразена палпаторна болезненост.
От
заключението на приетите в хода на проведеното съдебно следствие пред
първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза и допълнителна СМЕ,
изготвени на база съдържащите по делото медицински документи, се установява, че
при описаните по-горе обстоятелства подсъдимият е причинил на пострадалия В. П.
следните травматични увреждания:
-
две взаимно успоредни разкъсно-контузни рани на главата в предната теменна
област с оток на подлежащите меки тъкани; контузия на гръдния кош, палпаторна
болезненост в ляво около средната мишична линия, които в съвкупност са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
-
счупване на втори долен ляв зъб под нивото на венеца, което се приравнява на
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Така установеното
телесно увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК;
Обсъжданите
СМЕ-зи потвърждават и описания механизъм на получаване на констатираните
телесни увреждания на пострадалия. В тази насока допълнителната СМЕ конкретно
установява, че описаните травматични увреждания по своята морфология и
локализация отговарят да са получени при нанасяне на удар с предмет тип
„лопатка“ – за раните в горната, окосмена част на главата и при нанасяне на
удари с части от човешкото тяло – крак – за нараняванията в областта на лицето
и гръдния кош, като изложения от вещото лице вероятен механизъм на причиняване
на уврежданията напълно кореспондира на данните от показанията на пострадалия
В. П.: че подсъдимият му нанесъл удар с лопатката за въглища по челото, от
който той паднал на пода и след това продължил на му нанася удари с крак
/ритници/ по тялото и по главата.
Същевременно
вещото лице категорично отхвърля хипотезата травмите в теменната и лицевата
област - двете
успоредни разкъсно-контузни рани на
главата в предната теменна област и счупването на втори долен ляв зъб – да са
причинени при падане на пострадалия от собствен ръст върху метален предмет тип
„печка“, нито при падане на кюнци върху него. Основание да се отхвърли този
механизъм на причиняване на телесните увреждания дават морфологията и
локализацията на травмите, както и липсата на типични „теренни“ наранявания –
повърхностни травматични увреждания /охлузвания/ в засегната анатомична област.
Така установените данни от своя страна дават основание да се отхвърлят като
недостоверни показанията на свид. Т., дадени в насока, че подсъдимият сам
паднал върху печката, след това върху него паднали кюнците и така се наранил.
От
допълнителния разпит на вещо лице д-р Д. Н., допуснат и проведен в хода на
въззивното съдебно следствие, се установява още, че счупването на втори долен
ляв зъб е причинено от удар с крак, нанесен в областта на долната челюст с
посока отдолу-нагоре, т.е. ударът е нанесен на брадичката отдолу, при което долната челюст се удря в горната и зъбът
се чупи от съприкосновението с горния зъб. Този механизъм на счупване на зъба се
подкрепя от липсата на мекотъканни увреждания на пострадалия в областта на
устните. В подкрепа на такъв механизъм на счупването на зъба на пострадалия
вещото лице сочи още и установеното обстоятелство, че централните резци и втори
зъб долу вдясно са били с артефициални коронки, поради което следващият здрав
зъб – втори долен ляв /счупения/ – се явява слабото място на съзъбието и
причината да се счупи е тъкмо това, че е бил здравият зъб в съзъбието, който е
понесъл цялата кинетична енергия на удара. Вещото лице пояснява още, че
нанесеният удар с крак, причинил счупването на зъб, е бил силен и поради това
често с такъв удар се причинява мекотъканно увреждане – оток в областта на
долната челюст в случая, но предвид факта, че прегледът на пострадалия в КСМД е
бил извършен на третия ден след инцидента, е възможно мекотъканният оток да е
отшумял и поради това да не е констатиран.
Вещото
лице изяснява още, че видът на счупването на зъба подсказва кратък период на
травматично въздействие, която морфология отговаря на морфологията на
останалите мекотъканни увреждания по давност, респ. обосновава извод от
фактическа страна, че установените мекотъканните наранявания на пострадалия и
счупването на зъба са получени по едно и също време.
Подсъдимият
Д.Т.Р. е роден на *** *** и живее в същия град, на ул."Г.М." № 1,
българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран, съгласно чл.
88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 НК – към 27.01.2014 г./, със средно образование,
безработен, с ЕГН: **********. Събраните характеристични данни за него го
очертават като личност, която не се ползва с добро име в обществото, склонен
към противообществени прояви /характеристика
– л. 58 от ДП/.
Установената
фактическа обстановка се доказва несъмнено от събраните в хода на проведеното
съдебно следствие пред първоинстанционния съд и се потвърждава от данните, събрани
при допълнителния разпит на вещо лице д-р Д. Н., проведен във въззивното
съдебно следствие.
Първоинстанционният
съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил
изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации
и изводи. Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им, и в
съответствие на действителното им съдържание. Съдът е констатирал изчерпателно
съществуващите противоречия в гласните доказателствени средства и е изложил
аргументирани и убедителни доводи защо възприема едни и не възприема други, като
е формирал своето вътрешно убеждение по въпросите по чл. 301 НПК при
съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на
доказателствата, в съответствие на изискванията по чл. 14 НПК.
Събраните
гласни доказателствени източници могат условно да се разделят на две групи,
установяващи противоречиви данни относно главния факт, предмет на доказване. Първоинстанционният
съд е отграничил двете групи гласни доказателствени източници и това са от една
страна показанията на пострадалия В. Петров, а от друга –показанията на
свидетеля С. Т., които са и единствените очевидци и правилно е дал вяра на показанията
на пострадалия.
Правилно
и обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на пострадалия
свидетел В. П., които са последователни, логични и безпротиворечиви от една
страна, а от друга – кореспондират и се подкрепят от обективни данни по делото
относно вида и характера на уврежданията, причинени на пострадалия и механизма
на причиняването им, установени от медицински документи и от СМЕ-зи. Първият
съд е подложил на детайлен анализ показанията на пострадалия, отчитайки
евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, установил е тяхната
вътрешна последователност, логичност и достоверност от една страна, а от друга
– обстоятелството, че показанията му напълно кореспондират на данните по
делото, установени от СМЕ-зи за начина на причиняване на телесните увреждания и
механизма на причиняването им. На следващо място неговите показания се подкрепят
и от показанията на свид. В.П. – негова съпруга – в частта относно вида и
характера на причинените му телесни увреждания. Свид. В. П. не е била очевидец
на деянието, с което са били причинени уврежданията, като възпроизвежда
единствено своите възприятие впоследствие относно получените от съпруга й
наранявания и в тази част показанията ѝ напълно кореспондират на данните
от цитираните по-горе медицински документи и СМЕ-зи, което дава основание нейните
показания да бъдат оценени като добросъвестни и достоверни.
Показанията
на свидетеля Св. Т.по същество отричат единствено версията за причиняване на
телесни повреди на пострадалия от подсъдимия при описаните по-горе време, място
и обстановка и само поради това е основателно да се определят като
недобросъвестни в тези части, вкл. и че уврежданията на пострадалия са
причинени при падане на пострадалия върху печката – обстоятелство категорично
отречено от СМЕ- зи и неподкрепено от други данни по делото. Освен това този
свидетел е в близки родствени, макар и по сватовство, връзки с подсъдимия, а
това обстоятелство обяснява явния стремеж на този свидетел да изгради защитна
версия на подсъдимия.
Без съществен принос за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на двамата полицейски служители -
свидетелите Т. И. и М. С.,
- посетили местопроизшествието, непосредствено след извършване на деянието. Показанията
на двамата свидетели не съдържат информация, годна да послужи за изясняване на
обстоятелствата по делото, тъй като и двамата свидетели заявяват, че не си
спомнят случая и споделят само повърхностни детайли от видяното от тях. Това
дава достатъчно основание да се приеме, че показанията им са твърде несигурен
източник на гласни доказателства и правилно в такъв смисъл са били оценени и от
първия съд.
Не
намира фактическа подкрепа довода на защитата за недоказаност на авторството на
подсъдимия на инкриминираната средна телесна повреда, поддържан с твърдението,
че средната телесна повреда е била медицински освидетелствана три дни след
извършване на инкриминираното деяние. Най-напред данните за времето, мястото и
обстоятелствата, при които е била причинена инкриминираната средна телесна
повреда, и за механизма на причиняването ѝ, са достатъчно убедителни и се
съдържат в коментираните по-горе показания на самия пострадал, които първият
съд основателно е кредитирал. И на следващо място фактът, че всички
констатирани наранявания на пострадалия, вкл. и счупването на зъб, са причинени
по едно и също време, е потвърден от медицинска гледна точка, изведен от
морфологията на нараняванията и давността на причиняването им, и се установява
от разпита на вещото лице.
Съвкупната
оценка на анализираните доказателствени източници налага несъмнен и убедителен
фактически извод за авторството на подсъдимия на инкриминираната средна телесна
повреда.
Неоснователен
е упрекът в жалбата срещу доказателствения анализ, предложен от първия съд в
мотивите на обжалвания съдебен акт. Мотивите не съдържат сочените в жалбата
недостатъци. Напротив, първият съд при стриктно съблюдаване на процесуалните правила е
положил най-напред необходимите усилия да събере всички значими и възможни
доказателствени източници за изясняване на обективната истина по делото, които
впоследствие е използвал за решаване на делото, подлагайки ги поотделно и
съвкупно на прецизен анализ в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 305,
ал. 3 НПК, като не е допуснал извращаването им, нито е игнорирал неоснователно някои
от тях. В основата на фактическите констатации и изводи, възприети от районния
съд, стоят показанията на пострадалия, като в тази насока районният съд е
изложил убедителни и аргументирани доводи защо ги възприема и защо отхвърля
останалите гласни доказателствени източници.
При
установената фактическа обстановка крайният извод на първоинстанционният съд
относно правната й квалификация и авторството на деянието е правилен и се
споделя изцяло от настоящата инстанция. С деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2 НК като при описаните обстоятелства е причинил средна телесна повреда
на Васил Петров, изразяваща се в счупване на зъб - втори резец вляво - малко под нивото на венеца, без който се
затруднява дъвченето и говоренето
Доказана
е и субективната страна на деянието. Подсъдимият е извършил деянието при пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това психическо отношение
на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия,
описани по-горе, като първият съд е изложил в тази насока изчерпателни и
обосновани доводи, с които настоящата инстанция се съгласява.
Излагайки
последователно своите фактически и правни изводи, първият съд по същество е дал
отговор на всички доводи на защитата, които се поддържат и пред настоящата
инстанция, към които въззивният съд няма какво да добави.
За извършеното престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години, като районният съд е наложил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. При определяне размера на наказанието на подсъдимия,
първоинстанционният съд е отчел всички релевантни за индивидуализацията на
наказанието обстоятелства. В аспекта на отегчаващи отговорността обстоятелства
първият съд е отчел лошите характеристични данни за него. Наред с това е отчел
смекчаващи обстоятелства, свързани с личността на дееца – неосъждан,
демонстрирал добросъвестно процесуално поведение. Съвкупната оценка на
установените обстоятелства, релевантни към индивидуализацията на наказанието,
обосновава определяне на наказание при превес на смекчаващите, което правилно е
сторил първия съд и е определил наказание при условията на чл. 54 НК в долните
граници на предвиденото.
Изложените
съображения от първия съд относно индивидуализацията на наказанието и неговия
размер, който е в долните граници на предвиденото, обективират действителната
воля на съда да определи наказание именно при условията на чл. 54 НК, а не при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, както е посочено в присъдата, което налага
отстраняването на този недостатък от първоинстанционният съд по реда на чл. 414,
ал. 1, т. 1 НПК.
Определеното
от първоинстанционния съд наказание е съответно на тежестта на деянието и е
съобразено с целите по чл. 36 НК, като се явява съответно на личната превенция,
която в случая би могла да доведе до поправянето и превъзпитаването на
осъдения.
Първият
съд е изложил убедителни съображения за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като
правилно е отчел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително то да се изтърпи и е отложил
изпълнението на същото за срок от три години.
Обжалвания
съдебен акт е правилен и в неговата гражданска част, с която е бил уважен
предявения от граждански ищец В. П. срещу подсъдимия граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от деянието на подсъдимия
неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение
районният съд е отчел преживените болки и страдания от гражданския ищец,
причинени от деянието на подсъдимия и правилно е преценил, че сумата в размер
на 1 500 лв. е достатъчна, за да обезщети тези вреди, като за разликата над
уважения до пълно предявения размер – 8 000 лв. иска правилно е отхвърлен
като неоснователен.
Присъдата е правилна и в
частта за разноските, като първият съд на основание 189, ал. 3 НПК е осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на МВР направените на досъдебното производство
разноски в размер на 90,00 лв.; да заплати по сметка на РС – С. сумата в размер
на 114,80 лв. за направени разноски по делото в съдебната фаза, както и да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата в размер на 1 000
лева за направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
При изложените
съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло като
правилен.
В
пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение
или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Подсъдимият
следва да заплати още сумата в размер на 100 /сто/ лева в полза на С. о. съд за
направени разноски по делото пред въззивния съд.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК С. о. съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 485/15 г. по описа на Районен
съд – С..
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Т.Р., със снета по делото
самоличност, да заплати в полза на С. о. съд сумата в размер на 100,00 /сто/
лева за направени разноски по делото
пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.