Решение по дело №887/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Т.С.З., ЕГН ********** и Д.П.З., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, против Заповед № 1239/25.04.2023 г. на заместник - кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. 225, ал.2, т.2, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и с оглед предоставените правомощия със Заповед № 2894/06.10.2021 г. на кмета на община Бургас, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Покриване и ограждане на открита тераса към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас“, находящ се на партерен етаж на жилищна сграда с идентификатор 07079.613.57.1 по КК на гр.Бургас изградена в ПИ с идентификатор 07079.613.57 по КК на гр.Бургас, УПИ V-327 в кв.159 по плана на ЗЦГЧ, гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул."Александър Стамболийски" № 14.

Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспорения акт. Посочват, че същите са съпрузи и собственици на ПИ с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас, съгласно договор за покупко-продажба от 1998г., както и че към момента на закупуването на обектите, същите са били завършени. Сочат, че процесната тераса е част от самостоятелен обект – офис, който е собственост на жалбоподателите и същата е включена в площа на самостоятелния обект. Посочват още, че върху терасата е изпълнена метална конструкция, покрита и оградена с поликарбонатни плоскости и същата не представлява „строеж“, а преместваем обект и е с предназначение оранжерия, за изграждането на която не се изисква разрешение за строеж. Искат отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателите редовно призовани, чрез процесуален представител поддържат жалбата и искането за отмяна на оспорената заповед. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Ответникът – заместник - кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, редовно призован, не се явява, представлява се от представител по пълномощие – юрисконсулт Х.. Представя административната преписка. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, поради което иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с постъпили в община Бургас жалби за покрита и приобщена тераса в жилищна сграда в гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 14 е образувано административно производство по чл.225, ал.1 от ЗУТ . В хода на производството, служители за контрол на строителството в администрацията на община Бургас са извършили проверка на строеж „Покриване и ограждане на открита тераса към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас“, за която са съставили приложения по делото Констативен акт № П-5/01.09.2022г. (л.29 - 31).

В хода на проверката е установено следното:

Съгласно нот. акт № 162, том 3, дело №3105/1998г. (стр. 50 - 51), жалбоподателите Т.С.З., ЕГН ********** и Д.П.З. се легитимират като собственици на недвижим имот, находящ се в сграда с идентификатор 07079.613.57.1 по КК на гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 14, с предназначение на самостоятелния обект – офис на партерен етаж със ЗП от 75 кв.м. (ПИ с идентификатор 07079.613.57.1.14), при граници - посочени в нот. акт, ведно с 12, 90% ид. ч. от общите части на сградата (л.50 - 51).

На 11.04.2022 година специалисти по „контрол по строителството“ в отдел „Устройство, планиране и архитектура“ на Община Бургас извършили проверка на място и по документи, във връзка с постъпили жалби на Ж.А., Р.А. и Л.А. – относно поставяне на метална конструкция с цел изграждане на навес над съществуваща плоча над сутерен в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.57.1 по КК на гр.Бургас. Проверката била извършена в партерен етаж на жилищната сграда, като служителите констатирали, че е изпълнен строеж: „Покриване и изграждане на открита тераса към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас“.

При огледа е констатирано, че строеж: „Пететажна жилищна сграда с височина 17.50м.“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.613.57 по КК на гр.Бургас е 3-та категория, съгл. чл.6, ал.3, т.2 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗУТ, както и че няма данни строежа да е въведен в експлоатация за периода на завършване на сградата. При проверката на място е установено, че изградената на улична регулация пететажна жилищна сграда се състои от сутерен, партер, пет жилищни етажа и подпокривно пространство.

При огледа във вътрешния двор е установено, че върху открита тераса към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас е изпълнена метална конструкция с размери в план 3.50м./6.00м. и височина Н-2.50м., състояща се от 11 бр.колони, трайно свързани със стоманобетоновата плоча с метални планки, 9бр. надлъжни и 5бр. напречни греди, покрита и оградена частично с поликарбонатни плоскости. Установено е още, че достъпа до откритата тераса към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас, с предназначение „за офис“ се осъществява през врата на южната фасада на сградата, а към момента на проверката и през отвор в новоизградената метална конструкция. Посочените факти били онагледени със снимки. За резултатите от проверката служителите на общината съставили констативен протокол № П-15/11.04.2022 година (л. 43 - 44).

На 19.04.2022 година началникът на отдел „Устройство, планиране и архитектура“ в Община Бургас, съставил писмо до жалбоподателите Т. и Д. Златанови относно започване на административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (л.40-41). Писмото било връчено на жалбоподателите на 27.04.2022 година по пощата с известие за доставяне (л. 42).

На 04.05.2022 година Т.З. подал писмено възражение срещу уведомителното писмо. В него той посочил че е подал заявление с вх.№ 94-01-5667 с искане за съгласуване на технически инвестиционен проект за обект „Градински елемент към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас“, както и че е получил некоректни указания от община Бургас, като същата приела, че терасата не е негова собственост, а обща част. В тази връзка било образувано гр.дело № 2329/2021г. по описа на БРС, в което било установено, че процесната тераса е собственост на жалбоподателите (л.38).

На 01.09.2021 година главен специалист „контрол по строителството“ изготвила констативен акт № П-5/11.09.2022 година за резултатите от извършената проверка. В акта тя възпроизвела дословно фактите, описани в протокола, както и че установения „строеж“ е изпълнен без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Актът бил връчен на Т.З. и Д.З. на 13.09.2022 година (л. 38).

На 19.09.2022 година жалбоподателите подали писмено възражение срещу констативния акт. В него те подробно описали следните факти и обстоятелства: - на първо място, че същите се легитимирали като собственици на процесния обект, че било налице влязло в сила съдебно решение с което било установено, че процесната тераса е част от самостоятелен обект – „офис“ на първи етаж тяхна собственост, че още през 2020г. със заявление са поискали разрешение за поставяне на слънцезащитно съоръжение от лека метална конструкция над партерната тераса, като им било поискано нотариално заверено съгласие на всички собственици съгл. чл.185 ЗУТ.

На 25.04.2023 година, след като съпоставила данните в констативния акт с твърденията на семейство Златанови и доказателствата, представени от тях, заместник – кметът по „строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е издала заповедта, обжалвана в настоящото производство. Процесният обект е определен в обжалваната заповед като строеж четвърта категория. Жалбоподателите са получили заповедта на 27.04.2023 година – с известие за доставяне (л. 26).

По делото е допусната и приета като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, от която се установява следното: - на място е изпълнено покриване и ограждане на открита тераса на партерния етаж на пететажна жил.сграда, в южната част на апартамент № 1. Носещата конструкция е изпълнена с кухи метални профили, с различно напречно сечение. За покривното покритие са използвани два вида материал – термопанели с пълнеж полиуретанова пяна с дебелина 6-40мм., за останалата част от покрива – двоен стъклопакет с дебелина 24мм. За стенното ограждане са използвани стенни панели с пълнеж от полиуретанова пяна с дебелина 6-40мм., като от вътрешната страна са облечени с обшивка от гипсокартон. За изход към дворното пространство на западната ограждаща стена е монтирана РVC врата с размери 75/195см. – частично остъклена. За осветление по западната и южна ограждащи стени е монтирана РVC дограма с двоен стъклопакет. Според експерта колоните от носещата метална конструкция са закрепени към стоманобетоновата плоча над сутерена посредством анкерни болтове. Посочва, че колоните при фасадните стени освен към подовата плоча са анкерирани по същия начин към хоризонталния стоманобетонов пояс, което е потвърдено от собственика на имота. Всичко останали елементи от носещата метална конструкция и стенна конструкция са закрепени към металните колони и по между си посредством заварки. Стенните и покривните термопанели са закрепени към металната носеща конструкция посредством самонарезни винтове. Стъклопакетите на покривното остъкляване са монтирани към металната покривна конструкция посредством полиуретаново лепило. PVC дограмата е монтирана към металната конструкция също посредством самонарезни винтове. Вещото лице сочи, че всички елементи от покривното и стенно ограждане, които са закрепени на болтова връзка, могат в последователен и в обратен ред на монтажа да бъдат демонтирани и използвани на друго място. При необходимост, покривните стъклопакети също могат да бъдат демонтирани без нарушаване на целостта им, след изрязване на полиуретановото лепило с което са монтирани към металната конструкция. Сочи се, че при необходимост, заварените модули от металната конструкция могат да бъдат демонтирани чрез прецизно срязване на метала в областта на заварките, което би могло да позволи конструкцията да бъде повторно монтирана на друго място в същата конфигурация и габарити. Експерта дава заключение, че избраните материали при изпълнението на ограждащото и покривно покритие са с относително ниско тегло и може да се приеме, че са налице минимални допълнителни натоварвания в конструкцията на сградата, с което по никакъв начин не се нарушава нейната стабилност и експлоатационна годност. Вещото лице при огледа е направило замерване и заснемане на ограждащите стени на терасата и е достигнало до извод, че не се надвишава площта на откритата тераса, както и няма излизане извън обема на откритата тераса. Посочено е, че съществуващото покритие и ограждане на откритата тераса не може да служи за основа на строеж, защото носещата му метална конструкция е така изпълнена, че да носи само собственото си тегло, теглото на покривните и ограждащи елементи, както и евентуално натоварване от сняг. От вещото лице е заявено, че към датата на огледа, помещението се използва за отглеждане на множество стайни растения. Установено е, че в западната ограждаща стена има монтирана врата с размери 75/195 см, с което се осигурява пряк достъп от обособеното помещение към двора (л.105 – 108). В съдебно заседание вещото лице заявява, че по проект обектът е открита тераса, а в момента това е закрито помещение, но не е приобщено към апартамента на партера.

В съдебно заседание като свидетел е разпитано лицето К. П.. Същия заявява че е управител на фирма „Компас“, която се занимава с изработка и монтаж на метални съоръжения и конструкции и неговата фирма е изпълнила процесния обект. Сочи, че са направили обекта преди 3-4 години и същия ще се ползва с предназначение „Оранжерия“. Посочва, че остъкляването е направено от носеща конструкция от електрозаварени профили, които са хванати към основата на сградата и към стените с анкери, които можело да се демонтират. Сочи, че панелите и стъклопакетите са демонтируеми.

За установяване на компетентността на издателя на административния акт е представена заповед № 2894/06.10.2021 година на кмета на общината, с т. 22 от която заместник – кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория (лист 17 - 19).

Жалбата сезираща съда е подадена на 10.05.2023 г. чрез органа издал акта.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежни страни – адресати на оспорената заповед, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства се установява, че обектът, предмет на заповедта за премахване, а именно: „Покриване и ограждане на открита тераса към СОС с идентификатор 07079.613.57.1.14 по КК на гр.Бургас“, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „д“ от ЗУТ, е IV-та категория, за която с оглед местоположението компетентен да разпореди премахването му като незаконен съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е кметът на Община-Бургас или упълномощено от него лице.

В случая заповедта е издадена от зам. – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, на който със Заповед № 2894/06.10.2021 г. кметът на Община-Бургас надлежно е делегирал свои функции по ЗУТ, а именно правомощията за издаването на заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед.

В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, обжалваната заповед е издадена въз основа на Констативен акт № П-5/01.09.2022 г., съставен от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ – служители за контрол по строителството: М. Д. – гл. специалист КС в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ и инж. Е. Б. – гл.експерт КС в отдел „Устройствено планиране и архитектура“, в чиито преки задължения е вменено констатирането на незаконни строежи и на строежи с нарушения.

Обжалваната заповед отговаря и на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Същата е издадена въз основа на констатациите по КА № П-5/01.09.2022 г., като от обстоятелствената и разпоредителната част на същата става ясно какво точно е разпоредено да бъде премахнато.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.

Случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, са регламентирани в разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 до т. 17 ЗУТ, а случаите, в които не се изисква разрешение за строеж, са регламентирани в чл. 151, ал. 1 ЗУТ, като според т. 6 от цитираната разпоредба, разрешение за строеж не се изисква за остъкляване на балкони и лоджии.

Съгласно § 5, т. 57 ДР ЗУТ, „балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Съгласно § 5, т. 58 ДР ЗУТ, „лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата. Съгласно § 5, т. 59 ДР ЗУТ, „тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

По арг. от разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, строежите или части от тях следва да се ползват по предназначението им, което се определя с одобрените инвестиционни проекти.

Съгласно § 5, т. 41 ДР ЗУТ „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане.

По арг. от разпоредбите на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗУТ, при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях в сгради с етажна собственост, когато това води до промяна на предназначението им, освен разрешение за строеж, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обект, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.

Преценката на естеството на обекта, описан в заповедта - дали е „строеж“ или е „преместваем обект“ (лека слънцезащитна конструкция или оранжерия) обуславя отговор на основните въпроси по казуса – за компетентността на органа – издател и за материалната законосъобразност на административния акт. Тя е обуславяща за основателността на жалбата и крайния изход от спора.

В настоящият случай се касае за изпълнено покриване и ограждане на открита тераса на партерния етаж на пететажна жил.сграда собственост на жалбоподателите. Носещата конструкция е изпълнена с метални профили, а за покривно покритие са използвани термопанели и двоен стъклопакет. На западната ограждаща врата е монтирана РVC врата – частично остъклена. По западната и южната ограждащи стени е монтирана РVC дограма с двоен стъклопакет. Съгласно посоченото описание, терасата е загубила своето предназначение, като в резултат на затваряне на обема й е трансформирана в обособен самостоятелен обект, представляващ „строеж“ по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Същата не би могла да се квалифицира като „преместваем обект“ съгл. § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като след отделянето на конструкцията от повърхността, същата не може да бъде преместена, без да загуби своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвана на мястото, от което е отделена.

Описанието на процесния обект не съответства на дефиницията по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като видно от приобщените доказателства и от характеристиките на строежа, е невъзможно той да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи, т. е. при демонтирането ще загуби своята индивидуалност.

Във връзка с изложеното, съдът не споделя заключението на експерта в частта, че така поставената конструкция е демонтируема и не би изгубила индивидуализацията си при преместване на друго място поради очевидната необоснованост на изводите - в тази насока.

На следващо място от заключението по СТЕ се установява, че процесния обект, представлява открита тераса, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложение на изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Съгласно посочената разпоредба от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. Т.е. в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, попадат само балкони и лоджии, а терасите не са включени в това изключение. Това води до извод, че във всички случаи на остъкляване на тераси е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Нещо повече за процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект, тъй като е променено и предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си на „открита използваема площ“ по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ.

Съдът приема за неоснователно и възражението, че извършеното от жалбоподателите представлява остъкляване, за което не се изисква разрешение за строеж. Обособяването на нов обем в резултат на остъкляването, което води до увеличаване на застроената площ на обекта, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не остъкляване на балкон/лоджия. В този смисъл са Решение на ВАС № 8040/23.06.2020 г. по адм. д. № 10082/2019 г.; Решение на ВАС № 10412/04.07.2019 г. по адм. д. № 11275/2018 г.;

Във всички случаи на монтаж на покривна конструкция и остъкляване върху съществуваща тераса е необходимо издаване на разрешение за строеж по общия ред и съгласия по реда на чл. 185, ал. 2 ЗУТ – решение на общото събрание на собствениците в ЕС, взето по реда на ЗУЕС и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта. Строежът също трябва да е допустим по действащите правила и нормативи и да е в съответствие с действащия ПУП.

В случая тези условия не са изпълнени. По делото не са ангажирани доказателства за строежа да е издавано разрешение за строеж и да са одобрявани инвестиционни проекти, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

Не са ангажирани и доказателства да са спазени редът и условията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ - да е дадено изрично писмено съгласие на всички собственици, непосредствени съседи на обекта.

На следващо място по делото не се спори, че строежът е извършен след 31.01.2001 г. поради което не е възможно да попадне в нито една от хипотезите за търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване при липса на предпоставките, предвид периода на извършването му, за търпимост.

Тези констатации обуславят извод, че в случая се касае за преустройство на съществуващ обект, обективирано в остъкляване и покриване на тераса. Площта на терасата е усвоена и е трансформирана от открит в закрит обем, като с извършеното преустройство се променя предназначението на терасата, така както е определено с нормата на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.З., ЕГН ********** и Д.П.З., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, против Заповед № 1239/25.04.2023 г. на заместник - кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас.

ОСЪЖДА Т.С.З., ЕГН ********** и Д.П.З., ЕГН ********** ***, разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок пред Върховния административен съд.

Съдия: