№ 87
гр. Габрово, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. А.а Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. А.а Попова Гражданско дело
№ 20214210101489 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2008г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит № HL 41358, по силата на който на ищеца е предоставен кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30
000лв. В договора е предвиден двоен механизъм на превалутиране - съгласно чл. 2, ал.1 от
договора кредитът в швейцарски франкове се усвоява по блокирана сметка. По силата на чл.
2, ал. 2 от договора разрешеният кредит се усвоява по блокираната сметка, след като се
изпълни условието кредитополучателите да представят молба за превалутиране по образец,
съгласно чл. 2, ал. 3 от контракта предвижда, че усвоеният кредит по блокираната сметка се
превалутира служебно от банката в левове по нейния търговски курс "купува" швейцарския
франк към лева, които се предоставят в собственост на потребителя.
С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че дължимото
възнаграждение на кредитодателят се формира от плаваща компонента "Базов лихвен
процент" /по-долу „БЛП"/, който към момента на сключване на сделката е бил на стойност 5
% и фиксирана надбавка в размер на 2,1 пункта. С разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и на 6, ал. 3
от договора, банката си е присвоила правото да изменя едностранно възнаградителната
лихва при промяна на БЛП. Аналогична възможност е предвидена и с клаузата на чл. 13 от
договора, оправомощаваша банката едностранно и произволно да променя своята Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които тя прилага при финансовите си операции, както и
лихвите по кредита в швейцарски франкове или при друга валута в случай на
превалутиране.
Клаузата на чл. 24 от договора съдържа декларативното изявление на
кредитополучателя, че същият е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарският франк към лева/евро може
да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в
лева/евро и че напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните
1
курсове. С тази клауза потребителят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира
икономическите и правни последици от носенето на валутният риск, включително при
превалутирането на кредита от швейцарски франкове в лева или евро.
Тъй като кредиторът е упражнил правото си едностранно да увеличава
възнаграждението си и поради увеличеният размер на погасителната вноска, включително
поради повишаване на курса на чуждата валута, ищецът е започнал да изпитва затруднение
да изпълнява задълженията си по договора и е започнал да изпада в забава. Единствено с
мотив да предотврати образуването на съдебно производство срещу него той е изразил воля
да сключи допълнително споразумение от 25.01.2013г., допълнително споразумение от
13.09.2013г. и допълнително споразумение от 11.04.2014г. към договора за кредит от 2008г.,
с които са договорили просрочията по месечните вноски за дължимите главница, такси,
лихва и застраховки да бъдат добавени към главницата. С допълнителните споразумения
страните са постигнали договореност на кредитополучателя да бъдат дадени облекчения и
той да ползва периоди на облекчено плащане, през които на него се начислява лихва, която
той не изплаща, а същата се капитализира към главницата по кредита.
Считано от 2012г. курсът на швейцарският франк спрямо лева е започнал да нараства
значително. С цел да бъде намалена икономическата тежест върху кредитополучателя,
който е започнал да изпитва големи затруднения да обслужва кредита, на 28.04.2015г.
страните са сключили договор за банков кредит HL71511, с който са договорили, че банката
предоставя на кредитополучателя 49 600лв. за целите на пълното предсрочно погасяване на
задълженията по договора за кредит от 2008г..
Ищецът твърди, че размерът на главничното задължение по договор за кредит
HL71511 от 28.04.2015г. е по-малък от приетият за установен в отношенията между
страните, като съображенията за това са следните:
Твърди, че е нищожна на две основания новационната сделка, извършена с договор за
кредит HL 71511 от 28.04.2015 г.:
1. Тя съставлява спогодба върху непозволен договор и като такава не е произвела правно
действие съгласно чл. 366 ЗЗД.
2. Тя е неравноправна, тъй като с нея страните са преуредили правните последици на
недействителните като неравноправни клаузи за валутния риск от договора за кредит
от 29.07.2008г.
Уговорката в договора за кредит от 29.07.2008г. за прехвърляне изцяло върху
кредитополучателя на валутния риск от повишението на курсовата стойност на валугата по
кредита - швейцарски франкове не е породила валидни правни последици, тъй като е
неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 18 от ЗЗП /в редакцията му към момента на
сключване на кредитната сделка от 2008г./.
С валутните клаузи върху кредитополучателя, като по-слабата страна в
правоотношението, е прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаване па курсовата
стойност на швейцарския франк, който в случаите на икономическа криза е стабилна валута
и за разлика от българският лев запазва висока стойност на финансовите пазари.
При спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със
заключенията по дела С-186/16 и С-119/17, с цитирани в исковата молба решения различни
състави на ВКС формират становището, че „неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката и
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между
2
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144 ал. 3 ЗЗП.". В този
смисъл са и новопостановените решения на ВКС, като горепосоченото разрешение е
изведено от ВКС въз основа на задължителното тълкуване на Директива 93/1 З/ЕИО относно
неравноправните клаузи, извършено от Съда на ЕС /СЕС/ по дела С-186/16 и С-119/17.
Със заключение по преюдициално дело С-186/16 на СЕС е извършено изясняване на
действителният смисъл и съдържание на нормите на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5
април 1993година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и са
изведени критериите, въз основа на които националните съдилища следва да извършат
преценка дали е неравноправна клауза, уреждаща предоставянето на кредити на
чуждестранна валута. Съдът на ЕС е поставил следните изисквания, които следвала бъдат
изпълнени от кредитните институции, за да не бъдат накърнявани правата на потребителите:
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информации, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това съдът посочва, че това изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в чуждестранна
валута, следва да се разбира от потребителя едновременно от формална и
граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения./т. 51/;
тази информация следва да включва като минимум влиянието върху вноските на
драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която
се намира местожителството или седалището на кредитополуча теля, както и на
увеличаването на чуждестранния лихвен процент;
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който
евентуално щс му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата,
в която получава доходите си;
банковата институция, трябва д представи на потребителите възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, по-специално когато потребителят - кредитополучател не получава доходите
си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата
относима информация, която им позволява да преценят икономическите последния от
клауза, като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения;
националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства
по делото, предмет па главното производство и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на банката, относно възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-
напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3,
параграф 1 от Директива 93/13.
В настоящият случай ответната банка не е предоставила на потребителя достатъчна
информация относно възможността швейцарския франк да поскъпне спрямо българския лев.
Банката не е осъществила дори минимална информираност чрез разясняване на
кредитоискателя как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже
количествено отражение върху вноските по договорите. При извършване на преценка каква
информация е следвало да представи банката националният съд следва да съобрази и
3
приложи по аналогия практиката на СЕС, който се е произнесъл по въпроса каква
информация доставчикът на кредитен ресурс следва да предостави на потребителите
относно възможните изменения на договорната лихва в хипотезите, в които лихвите се
образуват въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи конкретни стойности не
могат да бъдат известни на кредитора. Отговаряйки на поставените му преюдициални
запитвания, СЕС е отчел обстоятелството, че когато става въпрос за клауза относно
променлив лихвен процент, точната стойност на този процент не може да се определи в
договор за кредит за целия срок на договора. СЕС приема, че не може да се изисква от
продавач или доставчик да предостави точна информация относно финансовите последици
свързани с измененията на лихвения процент по време на договора, след като тези
изменения зависят от бъдещи непредвидими и независещи от волята на този продавач или
доставчик събития. СЕС разсъждава, че прилагането на променлив лихвен процент поради
самото си естество в крайна сметка води до колебания на размерите на бъдещите
погасителни вноски, така че този продавач или доставчик не може да е в състояние да
определи точното отражение па прилагането договорната клауза върху тези погасителни
вноски. Изведени са разрешенията, че националният съд трябва да направи необходимите
проверки за неравноправност, с оглед на всички релевантни фактически елементи, сред
които са рекламните материали и относимата и съществена информация, предоставена от
кредитодателя при договарянето. Според СЕС, за да бъде потребителят действително
информиран за дължимата от него цена на кредита е необходимо кредитодателят да
предостави информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който сс
изчислява приложимия лихвен процент. Тази практика следва да намери приложение но
аналогия при кредитирането с швейцарски франкове. На кредитолучатсля не е било
разяснено изобщо от търговеца, притежаващ специални знания, подготовка и
професионалисти в сектора на кредитирането, че рискът при кредитиране в швейцарски
франкове се увеличава, когато доходите на потребителя не се получават в същата валута.
Поради това, че кредиторът не е осведомил потребителя за потенциалния висок риск при
промяна на курса на валутата, предос тавяна в заем. Кредитополучагелят не е могъл да
прецени обхвата на поеманите от него задължения.
Клаузата на чл. 24 от договора за кредит за покупка на недвижим имот от 2008г. не е
съставена по ясен и разбираем начин, за да може потребителят-ищец да разбере
съдържанието на правата и задълженията на страните по договора и конкретните
икономически последици от усвояването на кредит във високорисковата валута в условията
на получаване па доходи в българското платежно средство - значителното увеличаване на
месечните погасителни вноски. Поради липсата на яснота и разбираемост па договорните
клаузи, независимо че те попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора" по
чл. 145. ал. 2 от ЗЗП (клаузите се отнасят за основните престации по кредитната сделка)
именно липсата на обективност и прозрачност при договорното уреждане на
правоотношението е основание клаузите да бъдат квалифицирани като неравноправни.
Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав по чл.
143 ЗЗП - поведението на търговеца не може да се квалифицира като добросъвестно, защото
ако той беше постъпил справедливо с потребителят, същият не би се съгласил с поемането
на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове.
При извършване на преценка за неравноправност на разглежданите клаузи, следва да
се вземе предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи
на договора или на друг договор, от който той зависи - чл. 145 ал. 1 от ЗЗП. Следва да се
отчете обаче изложеното т. 54 от Решение на СЕС по дело С- 186/16г., че преценката за
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента
на сключване на разглеясдания договор и при отчитане на всички обстоятелства, за които
продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването му, и които са от естество да
4
се отразят па по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е
носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора.
Съобразно критериите заложени в заключението по дело С-186/16 г. е необходимо да
бъде изследвана експертната компетентност и познанията на кредитната институция
доеежно възможните промени на курсовата стойност и валутния риск. породен от
кредитирането в чуждестранната валута. Познанията на потребителите на услугите на
банката и на банковата институция са асиметрични, предвид нейната техническа и
експертна обезпеченост. С оглед на принадлежността на банката кьм международна гpyna за
предоставяне на финансови услуги, тя има и възможност в много по-голяма стенен от
отделния потребител да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Банката като минимум е разполагала с публичната информация, налична на
сайта на БНБ относно курсовата стойност на швейцарският франк спрямо лева.
С оглед на изложеното, в хода на изпълнение на договора от 2008г. до
рефинансирането през 2015г. кредиторът, като недобросъвестна страна в
правоотношението, е получавал без правно основание облага под формата на курсови
разлики в размер на 4 848.91лева., формирани от увеличената стойност на швейцарският
франк спрямо стойността, която той е имал към датата на усвояване иа кредита през 2008г..
Банката е накърнила правата на кредитополучателя, като е включила в размера на
главницата при рефинансирането през 2015г. от франкове в левове недължими курсови
разлики в размер на 18 025.09лв., съставляващи разликата между главницата в швейцарски
франкове, изчислена към датата на превалутирането и стойността на тази главница,
изчислена по курса, който е имала чуждата валута към датата на усвояване на кредита през
2008 г..
Новационният договор от 2015г. не е произвел частично правно действие. тьй като той
представлява спогодба върху непозволен договор, на основание на обстоятелството, че с
него страните са уредили спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи, с
които потребителят - ищец е извършил предварителен отказ от предоставената му от закона
потребителска защита, което е недопустимо и с която страните по новационният договор са
определи размера на дълга въз основа на| действието на неравноправни клаузи. Съгласно чл.
366 от ЗЗД, спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори страните да са се
спогодили относно неговата нищожност.
По отношение клаузите на допълнителни споразумения/анекси, сключени към договор
с „потребител" по смисъла на нар. 13. т. 1 от ДР на ЗЗП. на общо основание подлежи
установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при
сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение/анекса, като
предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги
приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с
икономическия си интерес или да се установи, чс с това си съдържание клаузите са били
предложени от самия потребител. Фактът на подписани допълнителни споразумения, сам по
себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца, да ангажира, на основание чл. 146, ал. 4
от ЗЗП доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния договор.
Допълнителното споразумение към договор за кредит е с характера на спогодба и имашо за
предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор е нищожно.
Когато при действието на договор, съдържащ неравноправни клаузи между страните
възникне спор, за разрешаването на който те са сключили спогодба, дори спогодбата да
съдържа индивидуално уговорени клаузи, тя урежда спор, който произтича от прилагането
на клаузи от първоначалния договор, които са неравноправни. Потребителската защита би
могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на
5
неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на
договора /аргумент от чл. 3. ал. 2 от ЗЗП и от задължителното тълкуване по дело С-618/10 на
Съда на ЕС/. По тези съображения договор за спогодба, в който са установени правата и
задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор,
биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим.
Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на
неравноправни клаузи от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която
взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, представлява
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо че основният
договор не е обявен за нищожен в неговата цялост. Когато отделната договорна клауза в
сключен потребителски договор е неравноправна и поради това нищожна, съгласно чл. 146,
ал.1 ЗЗП, допълнителната спогодба(споразумение), основана на такава клауза, ще е също
нищожна по силата на чл. 366 от ЗЗД.
Новационният договор от 2015г. осъществява и фактическият състав на
неравноправността, на което основание той не е произвел правно действие в частта, в която
към главницата са капитализирани недължими курсови разлики. Новиране на задължение,
основано на неравноправна клауза, може да породи валидни правни последици само в
хипотезата, в която потребителят, знаейки за неравноправния характер на тази клауза, ири
свободно и информирано съгласие и при спазване на предвидените в член 3 от Директива
93/13 изисквания се е отказал от гарантираната му от нея защита.
В настоящият случай, при сключването на новационният договор през 2015г., с оглед
състоянието на правото и на съдебната практика, ищецът не е имал информация, че
уговорката за цялостно прехвърляне на валутният риск е неравноправна. През 2015г. ищецът
не е извършил отказ от гарантираната му потребителска защита, а единствената му цел е
била да се намали икономическата тежест върху него, дължаща се на започналото осезаемо
повишаване на обменната стойност на чуждата валута.
Клаузите на договора за рефинансиране от 2015г. са типови и предварително изготвени
от кредитната институция и ищецът не е оказал влияние върху редакцията и съдържанието
на уговорките по него, съобразно на икономическите си интереси.
Поради недействителността на новационната сделка, кредиторът се е обогатил от
курсовата стойност от 18 025.09лв., получена от спекулативната сделка по покупко-
продажба на левове срещу швейцарски франкове и формирана като разлика между курса
швейцарски франк към лева, приложен при усвояването на франкове през 2008г. и
обменният курс при рефинансирането през 2015г. Банката се е обогатила и с
възнаградителната лихва в размер на 3162.99 лв., която е начислявала и получавала върху
неправомерно включените в главницата на новационният договор от 2015г. курсови разлики
в размер на 18 025.09 лв..
На следващо място, главницата по договора за кредит от 2015 г. недължимо е
увеличена и със сумата от 11980 швейцарски франка, капитализирана с допълнителните
споразумения към договора за кредит от 25.01.2013г.. от 13.09.2013г. и от 11.04.2014г.,
които по съображенията, изложени по-горе са нищожни, като съставляващи спогодби върху
непозволен договор и като неравноправни уговорки, с които страните са преуреждали
правните последици на неравноправните клаузи относно валутният риск и относно правото
на банката непрозрачно да увеличава възнаградителната лихва.
Извършената капитализация на сумата от 1198 швейцарски франка е недействителна и
на още едно основание - като извършена в нарушение на забраната на забраната за
натрупването на лихва върху лихва в отношенията между търговци и граждани.
Анатоцизмът е сложна лихва, представляваща капитализиране на лихва от първичен дълг,
като се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва.
Олихвяването на изтекли лихви според чл.10, ал.3 от ЗЗД се подчинява на специален режим,
6
установен в наредби па БНБ, които и до сега не са издавани. С процесиите допълнителни
споразумения към главницата са капитализирани просрочени възнаградителни лихви, които
са олихвявани. Главничният дълг е преоформян и увеличаван освен с просрочени
възнаградителни лихви и с възнаградителните лихви, които са били начислявани, но не са
били дължими през периодите на облекчено погасяване на дълга - така чл. 2. ал. 2 във вр. с
чл. 3. ал. 3 от допълнително споразумение от 25.01.2013г., чл. 2 ал. 2 във вр. с чл. 3 от
допълнително споразумение от 13.09.2013г. и чл. 2. ал.2 във с чл. 3. ал. 3 от допълнително
споразумение от 11.04.2014г. Така основното вземане на кредитора е увеличено
незаконосъобразно от него, без да са били налице ред и условия, определени от закона,
поради което клаузите за капитализирането на лихви и за олихвяването па капитализираните
възнаградителни и лихви са нищожни. Поради това кредиторът е получил без правно
основание сумата 179.37 лв. съставляваща договорна лихва, начислена върху частта от
главничният дълг, формиран чрез преоформяне на възнаградителна лихва в главница.
По неясен и непрозрачен начин банката е уговорила правото си по договора от 2008г.
да увеличава договорната лихва в ущърб на кредитополучателя, за да реализира
недобросъвестно по-голяма икономическа полза.
На следващо място, доставчикът на финансовия ресурс се е обогатил от получаваната
от него в периода от 31.10.2008г. до 04.05.2015г. без правно основание възнаградителна
лихва в размер на 659.56 лв.. По силата на чл. 3. ал. 5, на чл. 6. ал. 3 и на чл. 13 от договор №
HL 41358 от 29.07.2008г. банката има право да променя плаващата компонента БЛП по
непрозрачен начин, което тя е извършвала изцяло в неин субективен интерес.
В практиката на ВКС е изяснен безпротиворечиво въпроса за механизмите, по които
кредитните институции могат законосъобразно да увеличават дължимата лихва, като
практиката е константна и относно въпроса за обхвата на изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 2
и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. От тази практика се формират изисквания, съобразно които промяната на
първоначално уговорената лихва е допустима съгласно чл.58. ал. 1. т. 1 и 2 от ЗКИ и при
спазване на условията на чл. 144 ал. 3 и 4 от ЗЗП, но само ако уговорката в договор за
кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва
отговаря на следните кумулативни условия:
-Обстоятелствата/лихвообразуващите показатели, при чието настъпване може да се
измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия, т.е. да
представляват част от съдържанието на договора или на ОУ. Тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на креди тора, тяхното определяне или приложение
да не е поставено под неговия контрол. Те следва да се определят от свободното въздействие
на пазара или от публична институция/външен за доставчика орган;
-Информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е публично достъпна, за
да може потребителя да направи собствени изчисления и прогнози. Субективният елемент
при формиране на лихвеното ниво не може да бъде изключен в случаите, в които плаващата
компонента на цената на кредита се формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи
и фактори, специфични за конкретната банка и определяни от нея, без да са публично
достъпни; Да е налице методика за промяна на лихвата, т.е. да е ясен начинът на формиране
на лихвата.
-Изброяването в договора или в общите условия на обективни фактори, без
включването на методология не е достатъчно да бъде определено поведението на търговеца
като добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката си на независещи от
неговата воля.;
-Методиката, включваща изчислителна процедура, съгласно която промяната на
лихвата е функция от стойността на обективните показателя/ли е съществен елемент от
договорното съдържание. Тя трябва да е подробно и ясно описана в договора или в Общите
7
условия. Неравноправие се внася в хипотезите, в които тя е включена във вътрешнобанков
акт на кредитора, тъй като по този начин тя губи характеристиката си на независеща от
неговата воля:
-Промяната на лихвата трябва да настъпва автоматично при изменение на
лихвообразуващиге фактори, без тя да е поставена на дискрецията на кредитната
институция:
-При настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Ако договорна клауза за възнаградителна лихва не отговаря на тези условия, то тя е
неравноправна, ако тя: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността: 3/ създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя.
В настоящият случай, поради това, че банковата институция не е предоставила на
потребителя релевантните данни за обстоятелствата, определящи обхвата на задълженията
му за възнаградителна лихва, той не е разполагал с достатъчно информация, за да изчисли
общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58. ал. 1, т. 1 от ЗКИ подлежат на
предварително оповестяване. Търговецът е нарушил и изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ
условията по кредитните сдслки да се формулират по ясен и разбираем начин. Поради
неспазването на изискването по чл. 59 ал. 2 от ЗКИ за прозрачност и обективност при
изготвянето на съдържанието на договорните клаузи, кредитополучателят не е могъл да
разбере икономическите последици на задължението му да престира цената на кредита. В
съдържанието на договора не са включени въобще лихвообразуващите компоненти, нито е
разписана методология /математически алгоритъм, която да определя вида, тежестта и
количествените измерения на всеки един от ценообразуващите компоненти, които да са
изрично посочени и да имат обективен характер, т.е. да не е възможна субективна намеса и
преценка на банката. При липсата на данни за начина на изменение на БЛП
кредитополучателят не би могъл да направи прогноза или самостоятелни изчисления, което
е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на банката - кредитодател и потребителя -
кредитополучател, във вреда на последния, който е икономически по-слабата страна по
договора. Съгласно процесните клаузи промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е
предоставена на волята на кредитора, който чрез своите органи /АЛКО/ има дискреционна
власт да определя в кой момент да увеличи лихвеното ниво. В този смисъл, доколкото
определянето на БЛП може да бъде извършено въз основа на методика на кредитодателя,
която не е публично известна и достъпна и не е известна и на кредитополучателя по
процесния договор, то клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13 от договора са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП /ред. преди изм. с ДВ. бр. 57 от 2015г./ т.
е. към момента на сключване на договора/-допускат търговецът или доставчикът
едностранно да промени условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание.
На основание на обстоятелството, че в договорното съдържание не е включен
конкретният механизъм за изменение на престацията за възнаградителна лихва
изключението по чл. 144, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде приложено. Не е налице и
основанието по чл. 144, ал. 3. т. 1 от ЗЗП, тъй като в договора за кредит, който не е ценна
книга или сделка с финансови инструменти, не е предвидено ясно и разбираемо за
потребителя какъв е начинът за промяна на размера на цената на кредита чрез конкретно
разписана изчислителна методика и ясно определени условия за изменения на договорната
8
лихва.
Банката е получила и недължими такси за управлението на кредита, тъй като тези
вземания намират своя източник в непроизвелите правно дсйствие като неравноправни
клаузи на чл. 4 от договора от 29.07.2008 г.
Банката, като икономически по-силната страна в договорните правоотношения, е
наложила въпреки изискванията на добросъвестността и в ущърб на потребителя
заплащането на таксата по чл. 4 от договора. Заплащането па многократни такси за
извършването на едно и също действие, което е иманентна част от съдържанието на
предоставената финансова услуга води до неоснователно обогатяване на кредитора и
противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на престация без правно
основание. Аргумент в тази посока е и законодателната промяна и въвеждането на забрана
за договорите за кредит да бъдат сьбиране такси за усвояване и управление на кредита и за
извършване на едно и съшо действие - чл. 10 а от ЗПК и чл. 27 ал. 2 и ал. 3 от ЗКНИП.
Видно от мотивите при изменението и допълнението на ЗПК законодателят е целил
постигане именно на справедлив баланс между интересите на кредитополучателите и
кредитодателите. В мотивите се сочи, че "целта на таксите е да се покрият
административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Със
законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисиони, за които
се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и
комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото
управление. Следва да се има предвид, че възнаградителната лихва включва освен печалбата
на търговеца и неговите разходи по администрирането на кредита, поради което е лишено от
основание заплащането и на такса за администрирането на кредита.
Също така, по икономическата си природа таксите покриват материално- техническите
и административните разходи на правоимащото лице за оказана от него услуга или
осъществявана от него дейност. Вземането по чл. 4 от процесния договор за такса за
управление на кредита е средство за неоснователно обогатяване на банката - кредитор, тьй
като на първо място, срещу него тя не оказва услуга на потребителя. В пар. 13. т. 14 и т.35
от ЗЗП е дадено легално определение на понятията "услуга" и "договор за услуга". Срещу
таксата за управление потребителят не получава никаква престация под материална или
интелектуална форма, за да дължи заплащането на цена. На следващо място, тази такса не
обезвъзмездява и конкретно определени административни разходи срещу извършваните от
него действия по администриране на кредита. Цената която получава банката е формулирана
в абсолютен размер от 0.5 % върху остатъчната главница, т.е. не се формира на база на
действително извършените от банката разходи по осъществяване на дейността по
кредитирането. Със заплащането па анюитетните вноски по погасителен план, стойността на
непогасената главница намалява, но таксата за управление в абсолютния размер от 0.5% се
начислява фиксирано върху различната по стойност главница.
Клаузата на чл. 4. т. 2 от договора е нищожна и на друго основание - освен че е
уговорена в противоречие с добрите нрави, тя е и неравноправна. С оглед на това следва да
бъде съобразено разрешението, изведено в решение на СЕС от 16.06.2020г. по съединени
дела С-224/19 и С-259/11, в което е разгледан въпроса за неравноправността на вид такса по
договор за кредит - "комисионна за обработка" съставляваща такса за усвояване на кредит/.
СЕС е извел разрешението, че таксите не са съществена престация по ипотечен кредит само
поради факта че са включени в общата му цена. Яснотата и разбираемостта на клауза за
такса трябва да бъдат проверени от националните съдилища с оглед на всички относими
фактически елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от
кредитодателя при договарянето на договора за кредит, и като се има предвид степента на
внимание, която може да се очаква от един нормално осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен среден потребител. При тези условия националният съд
9
следва да провери, като вземе предвид всички обстоятелства около сключването на
договора, дали финансовата институция е съобщила на потребителя достатъчно данни, за да
може последният да се запознае със съдържанието и действието на клаузата, е която му се
възлага плащането на комисионна за обработка, както и ролята й в договора за кредит. По
този начин потребителят ще има достъп до основанията за възнаграждението,
съответстващо на тази комисиона и може да прецени обхвата на задължаването си, и по-
специално общата себестойност на посочения договор. Тези критерии са изцяло относими и
към преценка за евентуалната неравноправност на уговорена такса за управление. Таксите за
усвояване на кредит и за неговото управление имат сходен характер — те са
възнаграждение на кредитора за оказваната от него дейност по кредитиране и
съпътстващите я иманентни действия по обработка и оценка па отправено до него искане за
усвояване на заемен ресурс и по администриране на предоставения заем. Следва да бъдат
съобразени н разрешенията, изведени с решение от 3 октомври 2019 година по дело С-
621/17, Gyula Kiss, е което СЕС е приел, че уговорена в договор за кредит фиксирана ставка
на такса за управление, изчислявана върху размера на главницата може да изпълнява
условията за неравноправност, когато макар заемополучателят да получава престация срещу
събираната такса за управление, са налице следните елементи: точното естество на
различните съответни услуги не е посочено прозрачно в договора и поради това естеството
на действително предоставените услуги не може разумно да бъде разбрано или изведено от
разглеждането на целия договор. Освен това, СЕС е подчертал, че договорните условни
трябва да бъдат формулирани по начин потребителят да може да провери дали не е налице
припокриване на различните такси или на услугите, за които същите се заплащат, като
националният съд трябва да провери дали това е така от гледна точка на всички относими
фактически елементи, сред които са не само клаузите, които се съдържат в съответния
договор, но и публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне
на договора. Значителна неравнопоставеност в правоотношението между кредиторът и
кредитополучателят ще е налице, ако: за предоставените в замяна услуги не може разумно
да се приеме, че попадат сред услугите, които се извършват при управлението или
отпускането на кредита или ако сумите, начислени па потребителя за посочената такса и
посоченото комисионно възнаграждение са непропорционални спрямо размера на
кредита.
Процесната клауза на чл. 4 от договора е типова, предварително изготвена от банката и
потребителят не е имат възможност да влияе върху съдържанието й. Както в
преддоговорният процес, така и при самото сключване на договора банката не е разяснила
на потребителя никакви данни относно поеманото от нето задължение за заплащаме на такса
за управление, за да може той да прецени естеството на услугите, които ще му бъдат
оказвани по управление на кредита му . За да има потребителят действително достъп до
основанията на дължимото от него възнаграждение е необходимо в договора за кредит да
бъдат разписани общо действията по управление на кредита, за да може потребителят да
прецени естеството на услугата, както и е необходимо в договора да бъдат предвидени
обективни критерии за определяне на разноските за извършването им, за да може
потребителят да прецени себестойността на разходите по тях. В настоящият случай,
естеството на тези услути не може да бъде изведено нито от самата спорна клауза, нито от
останалите договорни клаузи.
Макар таксата по чл. 4 от процесният договор да е формулирана в процентен размер,
това договаряне не е прозрачно, защото кредитополучателят е лишен от възможността да
подложи на преценка дали не заплаша многократно цена за услуги, които се припокриват по
съдържание и по обем. Поради липсата на яснота за вида на оказваните му услуги,
потребителят е лишен от възможността да извърши проверка дали не заплаща и за услуги,
които не попадат в обхвата на услугите по управление на кредит. По същото съображение,
не може да се провери пропорционалността на получаваното от кредитора възнаграждение.
10
При съобразяване на ролята на спорната клауза в договора следва да се отчете
обстоятелството, че остатъчната главница не може да бъде реален мерител за
действителните разходи на кредитора за управление на кредита.
Ако кредиторът беше постъпил добросъвестно с кредитополучателя, не може да се
счете, че в индивидуални преговори последният би се съгласил да заплаща такса за
управление за неконкретизирана насрещна престация и при непрозрачен механизъм за
определянето й. Подобно договаряне накърнява имуществената и правната сфера на
потребителя - ищец, тъй като без да се отчитат реално сторените разходи за управление на
кредига в негов ущърб недобросъвестно кредиторът си е осигурил имуществена облага, е
което е създал неравновесие в правоотношението.
Според СЕС, установяването по съдебен ред на неравноправността на договорна
клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо
положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. Задължението на
националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага
плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен
ефект по отношение на тези суми. Според СЕС началото на давностният срок е моментът, в
който потребителят е узнал за неравноправната клауза или разумно е могъл да узнае тза
неравноправния характер на договорната клауза, източник на неоснователно извършената
престация.
На плоскостта на настоящия случай ищецът е узнал едва през 2021г., че процесните
клаузи са с неравноправен характер, поради което вземанията му за възнаградителни лихви
за курсови разлики и за заплатени без правно основание такси за управление на кредита не
са погасени по давност.
С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което:
Да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 18 025.09
лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по
договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г..
Да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 2 172.33лв.,
съставляващи левовата равностойност на 1198 швейцарски франка, представляваща
капитализирани към главничния дълг с допълнителни споразумения от 25.01.2013г., от
13.09.2013 г. и от 11.04.2014г. към договор за потребителски кредит HL 41358 от
29.07.2008г. просрочени задължения за лихви, за такси и за главница, включени без правно
основание в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г..
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 659.56 швейцарски франка, а след
допуснатото увеличение на иска в размер на сумата от 1079.91 швейцарски франка-
недължимо получени от ответника по договор за потребителски кредит № HL 41358 от
29.07.20081. в периода от 31.10.2008 г. до 04.05.2015г. лихви над размерите по
първоначално уговорените анюитетни вноски, ведно със законната лихва върху тях, считано
от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 848.91лева, недължимо получени
от ответника по договор за потребителски кредит № HL41358 от 29.07.2008г. курсови
разлики в периода от 29.08.2008г. до 27.04.2015г., формирани от заплатените месечни
погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната лихва върху тях, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 975.79 швейцарски франка,
недължимо получена от ответника в периода от 29.08.2008г. до 28.04.2015г. по договор №
HL41358 от 29.07.2008г. такса по чл. 4 от договора за управление на кредита, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
11
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 162.99 лв., недължимо получена
от ответника в периода от 25.06.2018г. до 25.08.2021г. по договор за банков кредит №
HL71511 от 28.04.2015г. възнаградителна лихва, изчислена върху включените в главницата
по кредита курсови разлики в размер на 18025.09 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 179.37 лв., а след допуснатото
увеличение на иска сумата от 290.06лв.- недължимо получена от ответника в периода от
25.06.2018г. до 25.08.2021 г. по договор за банков кредит №HL71511 от 28.04.2015г.
възнаградителна лихва, изчислена върху включените с допълнително споразумение от
25.01.2013г., с допълнително споразумение от 13.09.2013 г. и с допълнително споразумение
от 11.04.2014г. в главницата по кредита по договор за потребителски кредит №HL41358 от
29.07.2008г. капитализирани суми в общ размер на 1198 швейцарски франка, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените в производството разноски.
В отговора си ответникът изразява следното становище:
Оспорва предявените искове, като недоказани и неоснователни, както по основание,
така и по размер. Оспорва изцяло фактическите и правните твърдения в исковата молба,
като счита, че тя е крайно неконкретизирана и съдържа само общи, бланкетни твърдения.
Доколкото в исковата молба изобщо се съдържат някакви конкретни твърдения, ответникът
ги оспорва като неотговарящи на фактическата обстановка и на нормативната уредба,
включително.
Оспорва твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител при подписването на
процесните договори. С исковата молба не са представени никакви доказателства, че
кредитите са използвани за задоволяване на лични потребителски нужди. Това, че един
договор е подписан от физическо лице, не означава автоматично, че то е действало като
потребител.
Оспорва твърдението, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо
увеличаване на курса на швейцарския франк. Това не отговаря на истината и е изцяло
недоказано по делото. Изобщо не съществува субект на пазара, който да е в състояние да
разполага със сигурна информация за посоката на движение на валутния курс за срока, за
който са сключени процесиите договори за кредит.
Оспорва твърдението, че договор за кредит HL 41358/2008 г. не е отпуснат и усвоен в
швейцарски франкове. Тези твърдения на ищеца се опровергават от съдържанието на самия
договор за кредит в швейцарски франкове.
Оспорва твърденията, че клаузите в договора за кредит са неясни и неразбираеми.
Същите са съставени на общоупотребимия български език и не съдържат сложна
терминология или двусмислени и неточни изрази. От тях следва, че кредитополучателят е
получил достатъчна информация, че е налице възможност за повишаване стойността на
швейцарския франк, което да промени стойността на ползвания от него кредит спрямо
националната валута. Това е достатъчно за кредитополучателите, за да могат да преценят
потенциално значимите икономически последици от подобни клаузи върху финансовото им
положение.
Оспорва твърдението, че клаузите на договора не са индивидуално договорени. Счита,
че сумата на конкретния кредит (размер и валута) е винаги индивидуално договорена. Това е
сумата, която ответникът сс е съгласил да отпусне, а ищецът да върне съгласно условията на
договора, и по нейния размер и валута страните са постигнали индивидуално съгласие.
Разпоредбите относно размера и валутата на кредита са част от основния предмет както на
договор HL 41358/2008 г., така и на договор HL 71511/2015 г., и като такива не подлежат на
преценка за неравноправност на основание чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
12
Оспорва твърдението, че ответникът не бил разяснил на ищеца рисковете от кредит в
швейцарски франкове. Точно това е сторено в чл. 24 от договор HL41358/2008г. В него е
посочено, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск, защото е
възможно курсът да се промени. Ищецът е информиран за риска, който съществува, този
риск не е бил премълчан или скрит от него. Предвид дългия срок на кредита - 20 години, не
е било възможно даването на по-детайлна информация за бъдещи промени, защото никой не
разполага с подобна детайлна информация за движението на валутните курсове за толкова
време напред. Още по-малко някой би могъл да даде конкретен еквивалент в лева или евро
на вноската в швейцарски франкове за същия период. Никой не би могъл да гарантира дори,
че тези валути ще съществуват за този период. Всеизвестно е, че пазарните курсове на
валутите, включително и на швейцарския франк, са повлияни от глобални и регионални
икономически процеси и политически решения, които не могат да бъдат предвидени. Те не
зависят от волята на ответника.
Оспорва твърдението, че валутният риск бил „възложен" върху ищеца. Никой не е
възлагал валутния риск на ищеца - той се носи от него по силата на обстоятелството, че е
теглил кредит в швейцарски франкове, а получава доходите си в друга валута. Рискът е
поделен между страните - рискът от повишаване се носи от ищеца, но рискът от понижаване
се носи от ответника.
Оспорва твърдението, че ответникът е длъжен да продава на ищеца франкове по курс,
не по-висок от този в деня на усвояване на кредит HL 41358/2008 г. Никъде в договора
ответникът не е поемал такъв ангажимент, нито пък ищецът се е задължавал да купува
франкове от ответника. Вноските по кредита са изначално уговорени във франкове /това е
видно както от договора, така и от погасителния план, подписан къмнего/. Избор на ищеца е
как да се снабди с франкове - той въобще не е длъжен да ги купува от ответната банка, но
ако е избрал този вариант, ответникът не е длъжен да му продава франкове по курс, не по-
висок от този в деня на усвояване на кредита в 2008 г. Ответникът е продавал франкове -
както и на ищеца, така и на останалите си клиенти - по пазарен курс, приложим за
съответния ден на покупко-продажба на валутата.
Ищецът се е съгласил да получи кредит HL 41358/2008г. в швейцарски
франкове.Изборът на валута е въпрос, който се решава от кредитополучателя. защото
„Юробанк България" АД като всяка банка разполага с финансов ресурс в различни валути.
т
Освен кредити в швейцарски франкове 'Юробанк България" АД е предлагала, и в момента
предлага, кредити в евро, в лева и в щатски долари. Изборът между предложенията в
различните валути принадлежи на клиента. „Юробанк България" АД е имала оферти и
предложения за всяка от изброените валути. „Юробанк България" АД е нямала интерес да
убеди ищеца да избере именно швейцарски франкове пред лева или евро (или пък долари),
след като е предлагала кредити и в другите валути.
Банката не е имала информация за предстоящо увеличение на курса на швейцарския
франк. Следва да се има предвид, че през 2007г. и 2008 г. служители на ответника масово са
теглили кредити в швейцарски франкове.
В допълнение, дали една клауза е неравноправна клауза, се преценява при сключването
на договор с оглед възможните обстоятелства при изпълнението на самия договор. Само по
себе си уговарянето на кредит в швейцарски франкове или в която и да е чужда валута не е
неравноправна клауза.
Разпоредбите на договор HL41358/2008г. не противоречат на закона. Сметката па
кредитополучателя в швейцарски франкове е заверена (кредитирана) със сумата на кредита.
Общоизвестно е, че ответникът, както и всяка една банка, извършва безкасови платежни
операции, които се наричат още безналични. Валутата на кредита не е определена
едностранно от ответната банка, а се определя от разпоредбите на договорите за кредит,
13
подписани от ищеца.
В чл. 6 ал. 2 от договор HL 41358/2008г. е посочено, че кредитът се връща в
швейцарски франкове, като уговорката кредитът да се усвои и изплати в чуждестранна
валута не противоречи на закона. В чл.6, ал.2 е изрично предвидено, че курсът на ответника
се прилага при плащането на вноските, само ако кредитополучателят реши да си закупува
франкове от ответната банка. Кредитополучателят дължи вноски във франкове и е свободен
да се снабди с тази валута откъдето намери за добре, като при това положение той не е
обвързан от валутния курс на ответника. Видно от представеното към настоящия отговор
извлечение от сметка, в значителна част от случаите вноските по кредита, отпуснат през
2008г., са погасявани директно в швейцарски франкове. След като не са закупувани
франкове от ответната банка, а от другаде, претенцията за „надвзети курсови разлики" се
явява изцяло неоснователна. Въпросната претенция почива на твърденията, че ответникът е
продават на кредитополучателя франкове по избран от него търговски курс, а това не
отговаря на истината. След като франкове не са купувани от ответната банка, то не се е
прилагал нейният валутен курс и тя не се е „обогатявала" с курсови разлики, още по-малко
да е реализирала печалба от валутни сделки, каквито не е осъществявала с
кредитополучателя.
Валутният риск не е прехвърлен върху кредитополучателя: Включването на чл. 24 в
договора от 2008 г. е израз на добросъвестността от страна на кредитора и на намерението
му да изясни на кредитополучателя какъв е валутният риск от ползване на кредит в
швейцарски франкове. Ето защо твърденията на ищеца, че от една страна, не бил
предупреден за риска, а от друга страна, че въпросната клауза не отговаряла на правните
изисквания, не само са неоснователни, но и нелогични, и взаимоизключващи се. Същото
важи и за твърденията, че от една страна, трябва да се включи подробно предупреждение за
наличието на валутен риск, а от друга страна, че включването на предупреждението в чл. 24
било индикация, че ответникът очаквал повишаване на курса на франка. Тези твърдения са
също нелогични, противоречиви и взаимноизключващи се.
Банката е предоставила цялата относима информация за възможните валутни промени
и за потенциално значимите последици от сключването на договора в чужда валута,
различна от българския лев или евро. Няма друга информация относно промяната на
валутните курсове, която ответната банка да знаела към момента на сключване на договора
и да не е предоставила на ищецът. Валутен риск от повишаване на курса всъщност носят
всички кредитополучатели - не само тези в швейцарски франкове, но и тези, които
получават доходите си във валута, различна от валутата, в която дължат вноските си по
кредита. Такъв риск би се реализирал дори за кредитополучателите по кредити в евро, ако
например поради политически и икономически промени в страната курсът на еврото към
лева бъде освободен и започне да бъде регулиран само от пазарните механизми.
Същевременно стойността на задължението не се увеличава вследствие на промяната иа
курса - то е една и съща сума, изразена в швейцарски франкове, и намалява при плащане на
вноските. Задължението на ищеца е в швейцарски франкове и то е една и съща стойност,
независимо от промяната на курса, като намалява с всяко погасяване към банката.
Вземането на ответната банка също не се е увеличило поради покачването на курса, защото
това вземане е уговорено в швейцарски франкове и остава същото като стойност въпреки
промените в курса. При това положение остават необосновани и недоказани твърденията на
ищеца, че ответната банка била събрала някакви допълнителни суми по кредита. Банката с
събрала това, което е било уговорено в погасителния план - сума в швейцарски франкове.
Банката не е събирала някакви допълнителни суми от ищеца. По този начин ишецът се
домогва да приравни договор HL 41358/2008 г. към договор, който е договорен в евро или в
национална валута, но договор HL 41358/2008 г. не е такъв. При него кредитът е усвоен в
швейцарски франкове, като вноските същите са договорени в швейцарски франкове. Това е
14
видно и от погасителните планове към кредита - всеки един от тях съдържа вноска в
швейцарски франкове. Ответната банка не е изменяла едностранно валутата на
задължението на кредитополучателя и не е изисквала допълнителни плащания от него.
В допълнение, рискът от понижаване на валутния курс се носи от ответната банка, като
по този начин се постига равновесие между страните по процесните договори.
Още при подписването на договора за кредит, кредит HL41358/2008г. с уговорен и
след това усвоен и погасяван в швейцарски франкове: Към датата на подписване на
договора за кредит кредитополучателяг е бил наясно какви са размерът и валутата на
кредита (швейцарски франкове). В чл. 1, ал. 1 от процесния договор ясно са посочени видът
на валутата и равностойността на въпросния кредит. В Приложение №1 ясно е посочен
размерът на кредита в швейцарски франкове. В Приложение №1 е посочен и приложимият
курс за швейцарски франк, по който страните, с подписване на приложението, са постигнали
съгласие. Съгласно записаното в договора, по този кредит се прилага базовият лихвен
процент на ответната банка за швейцарски франкове - това е още една индикация, че
кредитът е уговорен, усвоен и погасяван в швейцарски франкове. Неоснователни са
исканията на ищеца кредитът му да бъде зачетен като такъв в лева, но към него да се
прилага лихва за кредити във франкове, която с много по-ниска от тази по кредитите в
лева.
Цитираните в исковата молба извадки от съдебна практика и решения са неприложими
към процесния случай. В посочените решения на ВКС се разглежда банката като
институция, която априори разполага с информация за точните изменения на курса на
швейцарския франк за 20-30 години бъдещ период. Не става ясно точно за кой курс на
швейцарския франк банката е следвало да има информация за години напред - за своя, за
този на БНБ или за този на световните пазари. Не става ясно и това как точно банката е
следвало да представи на кредитополучателя тази информация, трябва ли тя да съответства
точно на измененията на курса на швейцарския франк, за да докаже, че е изпълнила
задълженията си добросъвестно. В посочените актове на ВКС се обсъжда индексиран
кредит, отпуснат във виртуална валута, какъвто настоящият случай не е.
В настоящия случай се касае за кредит, отпуснат в чуждестранна валута, но не за
кредит, индексиран в чуждестранна валута, като следва да се има предвид, че съдебната
практика на Европейския съд прави разлика между тези две понятия.
Действителният характер на отношенията между страните в настоящия случай е като
тези е предмет на главното производство по дело С-186/16. към което препраща и
определението но дело С-119/17. Тези две производства са образувани по спорове за
валидността на уговорки по договори за валутни кредити в швейцарски франкове, които
уговорки са аналогични на клаузите в процесния договор. Случаите по тези две дела касаят
валутни кредити, т.е. кредити, които са отпуснати в чуждестранна валута.
По настоящото дело - съгласно чл. 6 погасяването на кредит HL 41358/2008 г. се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В чл. 6
е предвидено, че когато кредитополучателят не е осигурил плащането на съответната
месечната вноска в швейцарски франкове на падежа, плащането може да бъде извършено с
други парични средства на същия, които са налични по други негови сметки в банката, в
друга валута. Съгласно клаузата на чл. 24 при този вариант за погасяване на кредита рискът
от промените и повишаване в курсовите разлики между швейцарски франк и евро или лев се
носят от кредитополучателя,поради което в чл. 24 се съдържа декларация и съгласие
относно информираността на кредитополучателя за този риск.
Произнасянето на Европейския съд по поставените във всяко от тези две производства
въпроси следва да се тълкува от националния съд според конкретния казус, поставен за
разглеждане пред него, като следва да се обърне внимание на следното:
15
Националният съд следва да има предвид приетото от СЕС, че връщането на кредита
във валутата, в която кредитът е уговорен, не се влияе от обстоятелството, че заетата сума
не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита (швейцарски франкове),
а в националната валута. СЕС приема, че това обстоятелство не променя основния характер
на задължението кредитът да се връща в същата валута, в която е отпуснат (т. 19 от
Определението подело С-119/17).
СЕС приема, че клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в
която е бил отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора, отнася се
до самото естество на задължението на длъжника и представлява съществен елемент от
договора за кредит, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Тоест такава
клауза не може да се счита за неравноправна, при условие, че е изразена на ясен и разбираем
език (т. 38-Т.41 от Решение по дело С - 186/16. т. 20 от Определението дело С-119/17). В
настоящия случай клаузите са ясни и разбираеми, тъй като недвусмислено установяват
задължение в швейцарски франкове по установен погасителен план с вноски в швейцарски
франкове.
СЕС също приема, че член 4. параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл дали среден потребител може да направи разумна преценка за това, че за да погаси
вноската си в швейцарски франкове, ще трябва да си купи такава валута от банката по
курса, който определя тя за деня, или от чейндж бюро или друга банката, ако предлагат по-
изгоден курс. Същата преценка може да бъде направена и по процесния договор за кредит.
В продължение на това в т. 27 от мотивите на Определение по дело С-119/17 СЕС
приема, че преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи
при отчитане на всички обстоятелства, които банката е можела да знае при сключване на
договора и които са от естеството да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. В
конкретния случай, при сключване на договора банката не е разполагала с друга
информация, освен тази че курсът на франка спрямо лева е бил стабилен години наред. Дори
и банката, със своите специални познания, не е могла да предположи какви ще са
измененията в бъдеще, дори и да е предположила такива, не може да се приеме за разумно,
че ще предположи точните му изменения за 20 години напред.
Сключеният договор е израз на постигнато съгласие и следва да се спазва.
Всички клаузи, уреждащи правата и задълженията на страните ио договора, са ясно и
изрично уговорени в пропесния договор Постигнатото съгласие с направените уговорки се
удостоверява от положените подписи под договора, като подписи па кредитополучателя са
положени на всяка страница от договора. Нещо повече, за обезпечаване ка вземанията на
ответника по процесния договор е била учредена договорна ипотека, която е била условие за
усвояване на кредита.
Нито една от клаузите, свързана с валутата на кредита, не е нищожна като
неравноправна, зашото тези клаузи не създават неравновесие между страните, нито са
уговорени във вреда на потребителя, нито са израз на недобросъвестност от страна на
ответника.
Доколкото ответната банка е изпълнила своите задължения по договора за кредит и е
кредитирала кредитополучателя със сумата, посочена в договорите, срещу поемане на
съответните задължения от кредитополучателя, не е оправдано сега кредитополучателя да
иска да се освободи от своите задължения, тъй като не му харесва да ги изпълнява.
По договор за кредит договор HL 41358/2008г. е постигнато съгласие за прилагане на
променлива лихва. Твърди се нищожност на договорните клаузи, свързани с характера на
лихвата, поради неравнопоставеност вследствие липсата на заложени в договора критерии за
нейната промяна. С отговора се оспорват тези твърдения. Страните са постигнали съгласие
за усвоения кредит кредитополучателят да заплаща годишна лихва в размер на сбора на
16
БЛП на ответника за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка. Не е налице нито една от
хипотезите, посочени в чл. 143 от ЗЗП, като ответното дружество е действало съобразно
постигнатите обща воля и съгласие на страните за начина, но който ще протекат
взаимоотношенията им. Методолог ията за определяне на БЛП е свободно достъпна във
всеки офис на банката, както и е публикувана на интернет страницата па банката и всеки
има свободен достъп до нея. Референцията към нея води до достатъчна определеност на
основанието за промяна па лихвата по договора.
Сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от закона.
Съгласно член 58 от ЗКИ. при отпускане па кредит банката предоставя безплатно на клиента
своите условия по кредита, като в ал. 1 са посочени минималните данни, които следва да
бъдат предоставени, включително лихвения процент и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Съгласно ал. 3 от чл. 58 от ЗКИ при
промяна на лихвения процент или на таксите, банката следва да уведоми клиента по
уговорения за това начин. Съгласно ал. 4, когато информацията относно промяната на
лихвения процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет
страницата на кредитора, ал. 3 от чл. 58 от ЗКИ не се прилага. Задължението на банката е да
посочи условията, а именно начинът, по който се формира дължимата лихва. Това е БЛП
плюс индивидуално договорена надбавка. Към момента на сключване на договора банката е
нямала задължение да обявява самата формула и изчисленията за трансферната цена на
ресурса, чието изражение е БЛП. За дългосрочните договори за кредит е характерно
договарянето на променлива лихва, като средство за разпределяне на риска във времето,
защото фиксирането на лихвата би довело до поемане на целия риск от евентуални промени
в бъдеще само от една от страните, което би довело до определяне на значително по-висок
лихвен процент по кредита. По тази причина обичайно кредитополучателите договарят с
банките променливи лихви, а не фиксирани.
Оспорват се твърденията на ищеца, че промяната на БЛП зависи изцяло от ответника.
Тези твърдения са не само недоказани, но и финансово-икономически необосновани. БЛП
изразява трансферната цена на ресурса, приложима за банката, и се влияе от обективно
действащи пазарни и икономически механизми и параметри. БЛП е определен съобразно
методологията на ответника и зависи от множество финансови, икономически и пазарни
фактори, които отчитат условията на финансовите пазари и спецификите на упражняваната
от ответника дейност. Безспорно тези фактори биха могли да повлияят както в посока на
увеличаване, така и в посока на намаляване на БЛП.
Налице е изключението по чл. 144, ал. 2 от ЗЗП и за промяна на лихвата са били налице
основателни причини, извън контрола на банката и на кредитополучателя, които са указали
значение върху цената на паричния ресурс, придобиван от банката и следователно върху
стойността на БЛП, която отразява именно цената на този паричен ресурс. Следва да намери
приложение хипотезата на чл. 144. ал. 2. т. 1 от ЗЗП, съгласно която не представлява
неравноправна клауза тази, при която, доставчикът на финансови услуги си запазва правото
при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим
от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с
финансовите услуги, при условие, че доставчикът е поел задължение да уведоми за
прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна има право
незабавно да прекрати договора. В конкретния случай са налице и двете законови условия за
прилагане на изключението по чл 144. ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Промяната в размера на лихвата по
договора е била резултат от изменение на БЛП и съгласно постигната обща воля между
страните в договора и в съответствие с чл. 58. ал. 4 от ЗКИ изменението е надлежно
обявено. От друга страна, кредитополучателят с имал възможност да се откаже от договора
във всеки един момент, като погаси предсрочно задължението си към банката, изплати
остатъка от главницата и така прекрати договора.
17
Клаузите на договора не попадат и под хипотезата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. В договора
е предвидена възможност за промяна на лихвата - промяна, която може да бъде увеличаване
или намаляване в зависимост от промяната на БЛП.
Налице е и изключението по чл. 144. ал. 3, доколкото цената на паричния ресурс се влияе от
колебанията на посочените в методологията индекси и курсове. Следователно дори да е
договорено, че доставчикът на финансови услуги може да променя условията на договора и
да променя цената, тази договорна клауза няма да е неравноправна, щом попада в
изключението на чл. 144, ал. 3. т. 1 от ЗЗП, а касае обективни фактори на финансовия пазар,
намиращи се извън контрола на доставчика. Доколкото предвидената в договора възможност
на банката за едностранна промяна на договорения БЛП, съставляваща цената на
предоставяната финансова услуга, е обусловена от обективни факти на финансовия пазар
/променени едновременно пазарни условия и лихвена политика, водещи до увеличаване на
базовия лихвен процент на банката/, следва да се приеме за осъществено изключението на
чл. 144. ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
По договор за кредит HL 41358/2008г. са сключени редица споразумения, съдържащи
индивидуални уговорки относно лихвата. Лихвата по кредит HL 41358/2008 г. се е
определяла въз основа на оспорените от ищеца клаузи само до датата на първото
споразумение между ответната банка и кредитополучателите. с което дължимата лихва е
уговорена по нов начин. Между страните по договора са подписани няколко споразумения
за промяна на лихвата, всяко от които съдържа индивидуални уговорки относно лихвата. В
тези споразумения освен това е договорено значително намаляване на месечната вноска и е
договорен нов погасителен план. С оглед на обстоятелството, че оспорените от ищеца
клаузи са се прилагали само до първото споразумение, а и с оглед направено от ответника
възражение за изтекла давност, същият счита, че всички претенции във връзка с лихвата по
кредит HL 41358/2008 г. са изцяло неоснователни.
С подписаните споразумения страните не преуреждат с обратна сила последиците на
чл. 3 от договор за кредит HL 41358/2008 г., а договарят с изрична уговорка каква да бъде
лихвата по кредита занапред. Лихвата е била променяна по взаимно съгласие не само в
посока на увеличаване, но и в посока намаляване, като това е видно от приложената към
настоящия отговор справка за нейния размер, а и от самото съдържание на споразуменията.
Не съществува правна забрана страните по кредитното правоотношение да договарят нов
размер на лихвения процент, стига да желаят това.
От гореизложеното може да се направи нссъмнен правен извод, че процесният договор
за кредит HL 41358С008 г. не съдържа неравноправни или други нищожни клаузи и всички
твърдения на ищецът в тази връзка са неоснователни. Всички клаузи, включително чл. 6, ал
2 и чл. 24, са били валидни и действащи между страните. Горното води до извод, че са
валидни и клаузите на договор за кредит HL 71511/2015г..
Двата кредита са обезпечени с две различни ипотеки, съответно първа и втора по ред.
В двата договора са уговорени различни условия за предсрочно погасяване на съответния
кредит.
Всичко това говори, че по двата кредита има разлики във всички основни параметри и
се касае за два отделни договора, а не за предоговаряне.
Предвид всичко гореизложено, практиката на ВКС, разглеждаща допълнителните
споразумения, не се прилага в конкретния случай спрямо договор, дори и договор HL
41358/2008 г. да съдържаше неравноправни или други нищожни клаузи.
Кредит HL 41358/2008 г. следва да се върне в швейцарски франкове: По подобен
съдебен спор във връзка с кредит, отпуснат от ответната банка, с решение по дело
1467/2019. ТК. II ТО, ВКС дава отговор на правния въпрос в каква валута се дължи
връщането на тези кредити - връщането на кредита се дължи в швейцарски франкове, и не в
18
евро (или местната валуга лева). С оглед на горното, договорката да бъде рефинансиран
кредит в швейцарски франкове, не е противна на закона. Именно това е валутата, в която се
дължи връщането на кредита. Що се отнася до валутния курс, приложен при
рефинансирането, той е изрично договорен между страните в чл. 2, ал. 3 от новия договор.
Курсът освен това е изрично посочен в Приложение 1, подписано между страните.
Доколкото се касае за конкретно посочена стойност на курса, с която ищецът се е съгласил
изрично и в писмена форма, то не може да се счита тази уговорка за нищожна предвид
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Дори и да се приеме, че клаузи от договор HL
41358/2008 г. са нищожни (а те не са), тяхната нищожност няма как да доведе до нищожност
на изричната уговорка между страните при рефинансирането да се приложи курсът, изрично
записан в Приложение 1 към новия договор. След като кредит HL 41358/2008г. следва да се
връща в швейцарски франкове, сграните са свободни да направят изрична уговорка по какъв
курс на ищеца да бъдат продадени франковете, нужни за връщането на кредит HL
41358/2008г.
По-нататък, ищецът твърди, че при прилагането на този курс, който е различен от
курса в деня на усвояване на кредит HL41358/2008г., се били формирали недължими
курсови разлики, вследствие на които е предявил първия главен установителен иск. Това
твърдение е изцяло неоснователно на базата на всичко изложено по-горе. Дори да са
формирани неоснователно курсови разлики, те са платени към ответника през 2015г. при
предсрочното погасявано на кредит HL 41358/2008 г. Съответно, те е следвало да бъдат
предявени обратно с осъдителен иск, а не с установителен. Освен това същите се явяват и
погасени с 5-годишна погасителна давност, каквото възражение се прави с отговора на
исковата молба. Поради неоснователността на тази претенция, неоснователно е и искането
за връщане на лихви, платени върху съответната част от главницата, включена в кредита от
2015г..
Неоснователни са оплакванията относно извършените преструктурирания на кредита
отпуснат 2008 г.. Оспорва се твърдението на ищеца, че част от лихвите са били добавени
към главницата на кредита. Анатоцизъм е уговорката, че се дължат лихви върху вече
изтекли лихви. Анатоцизмът не следва да се бърка с преструктурирането на просрочени
задължения по банкови кредити, което е нормална и обичайна практика.
В процесния случай кредиторът финансира просрочените задължения - отпуска нова
сума, с която се погасяват просрочените задължения, в резултат на което те биват добавени
към редовната главница по кредата. Дори и съдът да прецени, че оспорените клаузи от
допълнителните споразумения представляват аиатоцизъм, следва да намери приложение чл.
294. ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да сс начислява лихва върху лихва, ако е уговорена,
като в случая съгласието на ищеца е дадено с допълнителните споразумения. Не става
въпрос за противоречие с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а за различно приложно поле на двете
разпоредби. Не съществува правна норма, която да забранява рефинансиране на просрочена
лихва чрез добавянето й към редовната главница по кредита в хипотезата на търговска
сделка и при свобода на договарянето. Направено е разграничение с анатоцизма, като е
прието, че уговорката, при която към неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са
лихви за просрочие, е различна от анатонизъм и съответно е допустима.
На следващо място, ответникът счита, че като цяло процесните споразумения
предоставят по-благоприятни условия за ищеца, доколкото се предоставя намален размер на
лихвата по кредита, гратисни периоди, преструктуриране на просрочена лихва и главница, с
което е избегнато начисляването на лихви за просрочие.
Не на последно място дори добавянето на съответните лихви към главницата да бъде
счетено от настоящия съд за непозволено, това не означава, че задължението за тези суми е
престанало да съществува. Със споразуменията не е договорено опрощаването им, а
добавянето им към главницата, и ако това добавяне бъде счетено за нищожно, сумите няма
19
да са дължими като главница, но ще са дължими като лихви. Те освен това ще са дължими
по кредита от 2008г. Тези суми са били дължими и са били погасени с предсрочното
погасяване на кредита от 2008г. При това положение заплащането им при предсрочното
погасяване на кредит HL 41358/2008 г. се явява направено на валидно правно основание.
Още по-малко е основателен предявеният установителен иск от исковата молба, че
ищецът не дължи сумите, добавени към главницата. Дори и преструктурнранията да бъдат
приети за нищожни, това ще означава, че сумите са дължими като лихви, а не като главница,
но пак ще са дължими. Заплащането им при предсрочното погасяване на кредита от 2008г.
не се явява недължимо платено.
Поради неоснователността на тази претенция, неоснователно е и искането за
връщане на лихви, платени върху съответната част от главницата, включена в кредита от
2015 г..
Неоснователни са претенциите за нищожност на клаузите, свързани с начислени такси.
Невярно и абсолютно произволно е твърдението на ищеца, че възнаградителната лихва
покрива и разходите по администрирането на кредита, поради което банката нямала право
да събира други такси. Твърдението, че банката няма право да събира, други
възнаградителни плащания освен лихвата, също не отговаря на истината. Всички дължими
от кредитополучателя плащания са уговорени ясно и изрично в договора. Размерът на тези
такси е изрично посочен и уговорен и не е бил едностранно изменян от страна на банката.
Кредитополучателят е дал съгласието си за тези такси при сключването на договорите,
следователно те се дължат на договорно основание. Всяка от разпоредбите в договора,
предвиждаща задължение за плащане на такси е формулирана ясно и разбираемо, вкл.
относно размера на таксата, с оглед на което не са налице предпоставките една такава
разпоредба да бъде счетена за неравноправна или по друга причина нищожна.
Ответникът възразява и срещу аргументите на кредитополучателя за неравноправност
на тези клаузи във връзка е цитираната в исковата молба практика на СЕС. Тази практика е
неприложима към процесния кредит на първо място, тъй като съгласно националното
законодателство, при сключването на договора за кредит не е имало национална
материалноправна разпоредба, която да забранява включването на подобна клауза в
разпоредбите на договора. На следващо място решението на СЕС е неприложимо, тъй като
не е имало и такава разпоредба при сключването па договора, съгласно която комисионите
или разходите за сметка на клиента трябва да съответстват на действително предоставени
услуги или направени разходи.Освен това, в процесния случай, размерът на таксата е ясно
посочен и определен в договора за кредит и няма никаква неяснота при определяне на
конкретния размер на тези такси нито при сключване на договора, нито след това. Банката
не е променяла посочените в договорите размери в нито един момент от тяхното действие. В
този смисъл определеният в договора размер на таксата не води до никаква неяснота за
кредитополучателя, като му позволява да прецени обхвата на това задължение за целия
период на договора.
В договорите за кредит ясно е посочено за каква услуга се дължи таксата. Същността
на тези такси се разкрива от самото им наименование, посочено в договора - „за
управление". Таксата за управление е свързана действията по управление на кредита, напр.
със създаването и поддържането на софтуер, чрез който се обработва съответния кредитен
продукт и въвеждането на данни в него, ежемесечно рапортуване към БНБ, извършване на
ежемесечни операции по обслужване на вноската и изобщо цялостният процес по
поддръжка на една кредитна експозиция. Управлението на кредита се осъществява през
целия срок на договора за кредит, поради което таксите или комисионите за управление на
кредита, когато начисляването на такива е разрешено от закона, се събират периодично,
регулярно, заедно с месечните погасителни вноски по кредита и то по време на целия срок
на кредита. Те са свързани със съответните разходи за това. за което се ангажира, освен
20
всичко друго и човешки ресурс на банката. От друга страна, лихвата е възнаграждение за
ползването на отдадения в кредит паричен ресурс - „цената на парите" и при сключване на
процесните договори не включва покриването на разходите за всички действия по усвояване
и управление. В случая не става въпрос за заплащане на многократни такси или комисионни
за едно и също действие, а заплащане на таксата периодично и разсрочено във времето, като
периодът и размерът са ясно и дефинитивно посочени в договора за кредит.
По кредитите са правени погашения от трети лица. Видно от представеното извлечение
от сметка, плащания по кредитите са правени и от трети лица, които не са страна по
кредитното правоотношение.
Ответникът прави изрично възражение за давност, като моли съда да приложи
института на погасителната давност за задълженията, за които е изтекъл предвиденият в
закон срок за погасяването им. Счита, че ако съдът установи неравноправност на оспорените
от кредитополучателя клаузи, искането за връщане на сумите, които подлежат на
възстановяване от банката във връзка с прилагането на тези клаузи, се погасява с изтичането
на 5-годишна давност. Сумите, за които са предявени осъдителни искови претенции за
повече от 5 години преди подаване на исковата молба, са погасени по давност. Възражение
за давност се прави и по отношение на предявените установителни искове.
Относно претенцията за законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане ответникът моли съда да остави без уважение исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Уважаването й е обвързано с уважаване на главните
искове, които по изложените по-горе съображения са неоснователни и недоказани.
Предвид всичко гореизложено, ответникът моли съда да отхвърли всички искове като
изцяло недоказани и неоснователни. Моли също да му бъдат присъдени сторените разноски
по делото, включително юрисконсулгско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 29.07.2008г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № HL41358,
по силата на който на ищеца е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв. В договора е предвиден двоен
механизъм на превалутиране - съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитът в швейцарски
франкове се усвоява по блокирана сметка. По силата на чл. 2, ал. 2 от договора разрешеният
кредит се усвоява по блокираната сметка, след като се изпълни условието
кредитополучателите да представят молба за превалутиране по образец, а чл. 2, ал. 3 от
контракта предвижда, че усвоеният кредит по блокираната сметка се превалутира служебно
от банката в левове по нейния търговски курс "купува" швейцарския франк към лева, които
се предоставят в собственост на потребителя.
С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че дължимото
възнаграждение на кредитодателят се формира от плаваща компонента "Базов лихвен
процент" /по-долу „БЛП"/, който към момента на сключване на сделката е бил на стойност
5% и фиксирана надбавка в размер на 2,1 пункта. С разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и на чл.6, ал.
3 от договора, банката си е присвоила правото да изменя едностранно възнаградителната
лихва при промяна на БЛП. Аналогична възможност е предвидена и с клаузата на чл. 13 от
договора, оправомощаваща банката едностранно и произволно да променя своята Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които тя прилага при финансовите си операции, както и
лихвите по кредита в швейцарски франкове или при друга валута в случай на
21
превалутиране.
Договорено е погасяването да става във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен
/чл. 6, ал. 2/. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в
лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или в евро, след служебно превалутиране на
тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франкове
към лева /евро /чл. 6, ал. 2/, за което според клаузата кредитополучателят е дал неотменимо
съгласие. В съответствие със специалните условия на договора /раздел VІІ/
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му
кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата тарифа на банката /чл.
22, ал. 1/. Съгласно ал. 2 на чл.22 кредитополучателят се съгласява банката да превалутира
кредита в лева или в евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за
датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 13, ал. 1 за съответната валута и вид
на кредита. По смисъла на договора превалутиране се определя като промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния
лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същия /чл. 23/. Съгласно чл. 24 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарски франкове към лева или евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора,
може да има за последица, вкл. В случаите на чл. 6, ал. 3, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложим по превалутирания кредит. В съгласие с чл. 13, ал.1 от договора банката
си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или др.валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
договора. Кредитополучателят може да се осведоми за промените чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата на банката. В чл. 15 и чл. 16 oт договора е
уговорено съгласие на кредитополучателя, за упълномощаване на Банката и условията да
застрахова предоставения като обезпечение по договора недвижим имот и задължение
на кредитополучателя да предостави друго обезпечение или да намали задължението си
до размер, определен от Банката в случай на намаляване стойността на предоставеното
обезпечение. В чл. 19, ал. 2 е уговорена възможност за Банката да направи предсрочно
изискуем кредита при непогасяване на която и да е вноска по него или неизпълнение на
което и да е задължение, а в ал. 2 автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на
22
три последователни месечни вноски изцяло или частично. В чл. 20 е уговорено право на
банката в случаите на чл. 19,ал.1 от договора да се снабди с изпълнителен лист по
извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Клаузата на чл. 24 от договора съдържа декларативното изявление на
кредитополучателя, че същият е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарският франк към лева/евро може
да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в
лева/евро и че напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните
курсове.
С допълнително споразумение от 25.01.2013г., допълнително споразумение от
13.09.2013г. и допълнително споразумение от 11.04.2014г. към договора за кредит от 2008г.,
страните са договорили просрочията по месечните вноски за дължимите главница, такси,
лихва и застраховки да бъдат добавени към главницата. С допълнителните споразумения те
са постигнали договореност на кредитополучателя да бъдат дадени облекчения и той да
ползва периоди на облекчено плащане, през които на него се начислява лихва, която той не
изплаща, а същата се капитализира към главницата по кредита.
На 28.04.2015г. страните са сключили договор за банков кредит HL71511, с който са
договорили, че банката предоставя на кредитополучателя 49 600лв. за целите на пълното
предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит HL41358 от 2008 г..
Видно от представеното по делото Приложение 1 към договора на 12.12.2017г.
страните са постигнали съгласие, че към датата на откриване на заемната сметка общата
сума на непогасените задължение възлиза на сума от 24 913.74 швейцарски франка.
Посочено е, че обменният курс на банката за швейцарския франк е 1.8980 лева за
1франк. Размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя, съгласно условията
на Договора за кредит, общ размер на кредита в лева определен съобразно посочения в
т.3 обменен курс е 47 287лв..
С подписване на Приложение №1, страните по Договора за кредит изрично
договарят, че след отпускане от Банката на общия размер на кредита, посочен по- горе,
сумата ще бъде превалутирана безкасово служебно от Банката от лева в швейцарски
франк по посочения обменен крус ”безкасов продава” и ще бъде преведена от банката
служебно с цел пълно предсрочно погасявен на задълженията , посочени по-горе.
От заключенията на съдебно-счетоводната експеритза/основно и допълнително/,
изготвена от вещото лице Й. Д. се установява следното:
По Договор за банков кредит от 29.07.2008г с период на погасяване от 31.08.2008 до
31.07.2028г. включително:
1.а/ задълженията при подписване на договор за кредит от 29.07.2008г са както следва:
Усвоен кредит в размер на 25 543 CHF, курс 1,1745 или 30 000 лева
Съгласно Погасителен План от 29.07.2008г дължимата лихва до 31.07.2028г е в размер на 22
351.06 CHF.
Съгласно приложение за прогнозни такси от 29.07.2008г дължимата такса по кредита до
23
31.07.2028г е в размер на 1 886.71 CHF.
1.б/ направените погашения от П. А. през периода от 31.08.2008г до 04.05.2015г вкл. са
както следва:
Погасени суми за главница 2 799.66 CHF.
Погасени суми за възнаградителна лихва по редовни главници в общ размер на 11 264.38
CHF.
Погасени суми за Такси за управление в общ размер на 973.46 CHF.
Погасени суми за Такси за просрочие в общ размер на 115.79 CHF.
Имуществени застраховки в общ размер на 380.79 CHF.
Олихвяване на кредит в размер на 5.15 CHF.
1.в/На 05.05.2015г, чрез извършен служебен превод, задълженията по Договор за
кредит от 28.07.2008г са погасени предсрочно. Валутната следка е за 24 913.74 CHF, курс
1,89800 или 47 287.00 лева.
Погашенията през периода от 25.06.2015г до 11.10.2021г са както следва:
Погасени суми за главница 13 281,67 лева, от които погасени просрочие 1100,00 лева.
Погасени суми за възнаградителна лихва по редовни главници в общ размер на 5 559,53
лева.
Погасени суми за Такси за управление в общ размер на 114,00 лева.
Погасени суми за Такса за адм на просрочен ЖК в общ размер на 22,00 лева
Погасена сума за Такса при просрочие в общ размер на 30,00 лева
Погасени суми за други Такси /смс/ в общ размер на 43,70 лева
Имуществени застраховки в общ размер на 999,70 лева.
Олихвяване на кредит в размер на 2,17 лева.
3.г/ Статус към 25.09.2021г по договор за кредит от 28.04.2015г
На 27.09.2022 е извършено последно погасяване по кредита- погасена е вноска 76 с
падежна дата 25.09.2021 г.
Салдото по непогасена редовна главница е в размер на 34005,43 лева
Задължението за лихви е в размер на 10 973,04 лева.
Задължението за такса за управление е в размер на 309,50 лева.
В материалите по делото към договор за Банков Кредит от дата 29.07.2008г. са
предоставени Приложение №1 от 29.07.2008г и Погасителен план от 01.08.2008г, с който
план задължението по договора следва да се погаси от 240 падежни месечни вноски.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за Банков Кредит от 29.07.2008г. договорената годишна
лихва за усвоения кредит от 25`543 CHF е равна на 7,10%, и е получена от сбора на :базов
лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в шв. Франкове (който към датата на
договора е 5 %)+договорна надбавка от 2.1 %
24
По силата на цитираните по-горе договор, приложение и погасителен план, Банката е
получила вноски под номерата от 1 до 50 вкл., касаещи периода от 31.08.2008г до
30.09.2012г. За вноски с номера от 51 нагоре влизат в сила допълнителни споразумения, с
които се изменят първоначално договорените условия.
За периода от 31.08.2008г до 30.09.2012г вкл. Банката е получила договорна лихва в
общ размер на 8167,40 CHF. Тази сума е с общо 998,01 CHF повече от първоначално
договорената за този период лихва (или 7`169,39 CHF).
Обобщение за вноски от 1 до 50 включително:
Договорена лихва по договор от 29.07.2008г до 30.09.2012г вкл – 7 169,39 CHF.
Получена от Банката лихва до 30.09.2012г вкл - 8167,40 CHF.Разликата от 998,01 CHF
произтича от промяна в БЛП и представлява лихва, получена над договореното за
определяне на размера й по чл.3, ал.1, договор от 29.07.2008г.
От анализ на валутна сметка BG74-CHF експертизата установява, че не са внасяни
швейцарски франкове на каса. Всички валутни транзакции са извършени след като
ищеца/трети лица, закупят швейцарски франкове от Банката по курс продава за деня и така
се осигурява наличност по сметката.
Наличност по валутна сметка BG74-CHF не се поддържа или както в някои от месеците след
извършени транзакции остава наличност под 10-15 CHF.От това може да се заключи, че
закупуваното количество валута е с цел обслужване на кредита. За изчисленията по
поставения въпрос се ползват данните от валутните сделки, което количество валута е било
за погасяване на вноски по главница, лихви и такси. Вноските за застраховки не са посочени
в заданието, затова не се вземат под внимание. За валутен курс се ползва курса по който
банката е извършвала съответната валутна сделка.
На 31.07.2008г по договор за кредит е усвоена главницата от 25 543 CHF. През
периода 29.08.2008г. до 27.04.2015 г. Кредитополучателя е направил валутни сделки с
Банката и е закупил общо 14 530,75 CHF за погасяване на задължения за главница, лихви,
такса управление и застраховки. Покритите задължения само за главница, лихви и такси
управление по кредита са на стойност 14 146,76 CHF, закупени по курс на банката за деня
или общо 21 438,15 лева. Същите задълженията в лева, но без изменение в курса за 1 CHF от
сключването на договора за кредит са на стойност 16 615,37 лева. Курсовата разлика
получена от промяната в нивата на валутния курс на CHF през периода 29.08.2008г –
27.04.2015г. е в размер на 4 822,78 лева.
По договор от 28.04.2015г Банката предоставя банков кредит с цел на пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 29.07.2008г. Съгласно
Приложение 1, Погасителен план и хронология на банкова сметка, на 05.05.2015г е
предоставен и усвоен кредит в размер на 24 913,74 CHF при курс 1,8980 или 47 287,00 лева.
Изчисляване на курсовата разлика, включена в рефинансираната главница спрямо
курса, на който е сключен договора за кредит от 29.07.2008г.
25
Курсовата разлика включена в главницата при рефинансирането през 2015г. е в
размер на 18 025.09 лв.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договор от 28.04.2015г за вноските от вн.1 до вн.36 дължимата
лихва е в размер на 0%. От вн.37 до крайния срок на кредита се прилага лихва със ставка
равна на 6М Софибор (който към 28.04.2015г е 1,181%) + фиксирана надбавка 4,669% или
общо 5,85% към дата на сключване на договора.
За изчисляването на възнаградителната лихва е ползван лихвения лист към договора за
кредит от м.04.2015г и се адаптира, като за главница се ползва сумата на курсовата разлика.
Във въпрос 8 е определено, че курсовата разлика е в размер на 18 025.09 лева. Т.е.
„курсовите разлики“ представляват 38,11849% от главницата по кредита. За вноски от вн.1
до вн.36 няма дължима лихва. Към вноска 37, от която вноска започва начисляване на
лихва.
Съгласно погасителния план, остатъка от главницата към 25.06.2018г. (вноска 37) е в
размер на 39 461,48 лева. По-горе е изведено, че „курсовите разлики“ представляват
38,11849% от главницата, т.е. от 25.06.2018г. лихвите се изчисляват върху сума на главница
от 15 046,16 лева.
Възнаградителната лихва, изчислена върху курсовата разлика, включена в главницата
по договор № HL 71511 от 28.04.2015г., и получена от банката през периода от 25.06.2018г.
до 25.08.2021г. е в размер на 2702,53 лева.
Съгласно предоставена хронология на сметка с IBAN BG74BPBI79291353336601 в
CHF и на основание чл. 4 от договор № HI 41358/29.07.2008г.за периода от 29.08.2008 г. до
28.04.2015 г. Банката е получила сумата 975,79 CHFпод формата на такси за управление на
кредит или с 34,15 CHF в повече от първоначалната прогноза.
На 25.01.2013г между страните е подписано Допълнително споразумение, с което са
предоговени съществуващите условия. Задълженията към датата на подписване са следните:
183.86 CHF - просрочена главница;
460.20 CHF - просрочена лихва;
58.50 CHF - просрочени такси;
85.04 CHF - просрочени плащания по застраховка;
22 811.51 CHF - редовна главница;
Общото задължение към 25.01.2013 г. е в размер на 23 509.11 CHF. Договорен е период с
облекчени условия в рамките на 6 месеца.
Направено е „автоматично усвояване на сума по кредит след увеличаване на договорния
размер със сумата от 697.60 CHF”. Сумата включва:
183.86 CHF - просрочена главница;
457.77 CHF - просрочена лихва;
53.54 CHF - просрочени такси;
2.43 CHF – олихвяване;
26
На 13.09.2013г между страните е подписано второ Допълнително споразумение.
Задълженията към датата на подписване са следните:
67.39 CHF - просрочена главница;
154.09 CHF - просрочена лихва;
0.44 CHF – олихвяване на кредита;
23 501.23 CHF - редовна главница;
Общото задължение към 13.09.2013 г. е в размер на 23 723,15 CHF. Договорен е облекчен
период от 6 месеца.
Направено е „автоматично усвояване на сума по кредит след увеличаване на договорния
размер със сумата 221,92 CHF”. Сумата включва:
67.39 CHF - просрочена главница;
154.09 CHF - просрочена лихва;
0.44 CHF – олихвяване на кредита;
На 11.04.2014г между страните е подписано трето Допълнително споразумение.
Задълженията към датата на подписване са следните:
0.05 CHF - просрочена главница;
89.95 CHF - просрочена лихва;
9,76 CHF - nросрочени такси;
23 792.73 CHF - редовна главница;
Общото задължение към 11.04.2014 г. е в размер на 23 792,73 CHF. Договорен е
облекчен период от 6 месеца.
Направено е „автоматично усвояване на сума по кредит след увеличаване на
договорния размер със сумата 99,76 CHF”. Сумата включва:
0.05 CHF - просрочена главница;
89.95 CHF - просрочена лихва;
9.76 CHF - nросрочени такси;
По допълнителни споразумения (издадени към договор за кредит от 29.07.2008г) от
дати 25.01.2013г., 13.09.2013г. и 11.04.2014г. е извършено автоматично усвояване на сума
по кредит след увеличаване на договорния размер със сумата от 1 019,28 CHF,
представляваща задължение по Кт за :
251,30 CHF - просрочена главница;
701,81 CHF - просрочена лихва;
32,23 CHF - nросрочени такси ;
31,74 CHF – такса управление;
2,20 CHF – олихвяване и курс.разлика;
Капитализираните суми към главницата по договора за потребителски кредит от
29.07.200г. са обшщо в размер на 1198.02 швейцарски франка.
Възнаградителната лихва върху капитализираните елементи за периода 25.06.2018г.-
27
25.08.2021г. по договора за кредит от 28.04.2015г. е общо в размер на 290,06 лева.
На 29.07.2008г. ищецът П. А. е подписал искане за откриване на разплащателна сметка
във CHF. В предоставения формуляр под частта с искането се намира и самия „Договор за
откриване на разплащателна сметка на физически лица“, който договор е сключен и
подписан на 29.07.2008г. Съгласно договора за откриване на разплащателна сметка,
сметката е разплащателна. С договора Банката приема да открие и води безсрочно
разплащателна сметка в CHF, с IBAN BG74BPBI79291353336601 на името на ищеца. По
условия за откриване Титулярът на сметката може да внася и тегли суми по сметката във
всеки финансов център на Банката на територията на страната. Но съгласно договор за
потребителски кредит от 29.07.2008г., сметката е описана като блокирана.
„Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в CHF с IBAN
BG74BPBI79291353336601 на името на ищеца.“ “Усвоения кредит в CHF се превалутира
служебно и се превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателя IBAN
BG39BPBI79291053336601“. „С подписване на настоящия договор ищеца дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на
горните действия.“
Съгласно хронология на сметка с IBAN BG74BPBI79291353336601 в CHF, на
31.07.2008 г. е осчетоводена транзакция на стойност 25`543.00 CHF с основание усвояване
на кредит. След операцията наличността по сметката е 25`543 CHF. Втората операция на
31.07.2008г е валутна сделка, с която се купуват 25`542,78 CHF по курс 1,174500 и се
продават 30`000 лева. След втората операция салдото по сметката в CHF остават 0,22 CHF.
Със сумата от 30000 лева е заверена разплащателна сметка в лева с IBAN
BG39BPBI79291053336601. След операцията на 31.07.2008г. салдото по сметката в лева e
30 000 лева..
С оглед на така установената фактология по делото, съдът прави следните
правни изводи:
Тежестта да докаже дали е проведено или не индивидуално договаряне, е на банката-
кредитор. Тя не е провела такова доказване по делото. Посочените клаузи от договора са
неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени.
Същата разпоредба съдържа легално определение на клауза, която не е индивидуално
определена, а именно: „клауза от индивидуален договор, която е била изготвена
предварително от търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието й. Законодателят е бил достатъчно изчерпателен, като е
поставил две предпоставки за клаузи,които не са индивидуално уговорени: 1) изготвени
предварително; 2) липса на възможност потребителят да влияе върху тях.В настоящия
случай, този фактически състав е изцяло налице. Няма данни да е осъществено
индивидуално договаряне с конкретния клиент, а договорът е стандартен – предлаган за
всички клиенти, за съответния вид кредитен продукт и валута на отпускане на кредита. За да
е налице индивидуално обсъждане на клаузите на потребителски договор е необходимо
потребителят да е имал възможност реално да окаже влияние върху съдържанието на
28
уговорките по договора. В този смисъл са Решение № 60058 от 04.11.2021 г. по т.д. №
2702/2019 г. на ВКС, 1 т.о., Решение от 20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019 г. на ВКС, 2 т. о. и
други.
С цитирания чл.24, ал.1 от договора ищецът е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 22 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия
текст кредитополочателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и
че е съгласен с настъпването им. За да бъде обаче реално изпълнено задължението за
информираност, СЕС приема в своята практика, че финансовите институции следва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволи да вземат
решение, основано на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като
минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно
средство на държавата – членка, в която се намира местожителството на кредитополучателя,
както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент /решение по дело С – 186/2016
г. на СЕС/. Клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от
формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния обхват в
смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения .
В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре
осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически
трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга
страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута , по-специално
когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута . При това
положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на
съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят
икономическитепоследици от клаузата за финансовите им задължения. Разрешението се
извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по дело С-484-08) разбиране,
че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е
в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна 7
29
точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност -
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, § 1
от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че
преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи
спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства , за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена
договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция, според СЕС, трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута. За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва
добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно
да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне
(т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).
В случая индивидуално уговорени, са само отделни параметри по кредита – за
първите три години от срока на издължавне на кредита кредтополучателят дължи на
банката фиксирана годишна лихва в размер на 0 процента. От тридесет и седмия месец
до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката
променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.669 процентни пункта. С оглед на
което, за останалите клаузи от договора от 2017г., то следва да се направи извод, че те не са
били предмет на обсъждане между страните, при което следва да намери приложение
правилото на чл. 146, ал. 3 от ЗЗП, съгласно което обстоятелството, че някои отделни
договорни условия са уговорени индивидуално, не изключва презумпцията за липса на
индивидуално обсъждане на останалите договорни клаузи. Никой не оспорва правото на
банката да определя приложимия лихвен процент като сбор от някаква посочена база плюс
надбавка /чл.3,ал.1 от договора от 2008г./, което е и икономически логично от гледна точка
на цената на кредитния ресурс, който се предоставя на кредитополучателите от кредитните
институции. Проблемът, в конкретния случай обаче е този, че на клиента не е обяснено
изобщо /нито пък в договора присъстват такива клаузи/, от които да стане ясно каква е
методологията, по която се осъществява и променя приетата по сделката лихвена база /без
надбавката/, която е била БЛП /базов лихвен процент/ на „Юробанк И Еф Джи България“
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове – чл. 3, ал. 1 от договора за кредит от 2008
г. Поради това, следва да се приеме, че се касае да неравноправна клауза.
30
Съдът приема, че между двете кредитни сделки, сключени между банката и
кредитополучателя П. А. има връзка и тя произтича от уговорките между страните, които
следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 от ЗЗД. Това е така, тъй като в договора за
кредит от 28.04.2015г. /л. 47 и сл./ е налице преамбюл, който гласи, че страните по
правоотношението взимат предвид фактите, че са обвързани от вече сключен договор за
кредит в швейцарски франкове с HL41358. Това, че банката е разработила и обявила
условията на програма за превалутиране на задължения по отпуснати от нея кредити в
швейцарски франкове, както и че двете страни желаят да превалутират задълженията по
договора за кредит в швейцарски франкове при условията на програмата за превалутиране
на „Юробанк България“ АД. Освен това, видно от отделните клаузи на чл. 1 и 2 от договора
от 28.04.2015г., уговорките за усвояването и целта на кредита, то е изводимо, без всякакво
съмнение, че новият кредитен договор се сключва, за да се погасят пълно и предсрочно
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит в швейцарски франкове. По този
начин, е налице пряка връзка между двете кредитни съглашения, при което пороците от
първото /това от 2008 г./ се отразяват и върху втория договор /от 2015г./, доколкото
кредитните средства от него, са насочени да се погасят предсрочно и изцяло
съществуващите задължения на кредитополучателя по договора за предоставяне на кредит в
швейцарски франкове. В подобен смисъл е и Решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. №
2615/2016 г. на ВКС, 1 т.о., според което, ако отделна клауза от договор, сключен с
потребител е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, то
спогодбата, основана на такава клауза, също е нищожна по смисъла на чл. 366 ЗЗД. Без
значение е това, дали последващото спогодяване се изразява в сключване на допълнително
споразумение /анекс/ към първоначалния договор, страдащ от тези пороци или /както е в
конкретния случай/ с подписване на изцяло нов договор, от който обаче, е лесно видима
връзката му с първоначалния кредитен договор.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от процесния
договор от 2008г. става ясно, че страните реално са договорили кредитът да бъде
предоставен в лева. До блокираната сметка в швейцарски франкове ищецът не е имал
достъп, сума в тази валута също не е получавана от него. Действителното усвояване на
кредита е договорено да бъде извършено в лева. От заключението на в.л. Й. Д. се
установява, че сумата е била преведена по блокирана сметка на кредитополучателя в
швейцарски франкове, след което от тази сметка сумата е преведена по левова сметка на
ищеца. Страните са се споразумели също така кредитът да бъде погасяван на вноски в
швейцарски франкове. При това положение, при покачването на курса на франка спрямо
лева, кредитополучателят плаща по-висока сума в лева, за да погасява месечните си вноски,
тъй като му се налага да закупува швейцарски франкове на по-висока цена. В резултат,
валутният риск е прехвърлен върху потребителя, който е по-слабата страна в
правоотношението и уврежда неговите интереси. Върху потребителя са прехвърлени
неизгодните за него икономически последици от повишаването на валутния курс на валутата
по кредита в сравнение с националната. Потребителят не разполага със средство за
31
въздействие при ситуация, в която поради ежемесечното покачване на валутния курс,
стойността на месечните му вноски в швейцарски франкове става все по-голяма, изчислена
в местната валута – български лев. Банката, от своя страна, чрез разпоредбите, които й дават
право да променя лихвения процент по кредита, е гарантирала интереса си при промяна на
пазарните условия. Изложеното налага извода за наличие на значително несъответствие
между правата и задълженията на банката и клиента.
Следва да се подчертае, че никой не оспорва правото на банката да изготвя проекти
на договори за кредитните си продукти /с или без общи условия/, предложени като типови
образци. Въпросът обаче е, че банката /която носи доказателствената тежест за това/ не е
доказала, клиентът й да е имал изобщо възможност да повлияе върху предварително
написаните клаузи, както и да са били внимателно разяснени клаузите на сделката с
възможност, ако желае, лицето да повлияе на същите. Твърде абстрактното предупреждение,
че „имало риск“ при кредитите в евро или швейцарски франкове не е в състояние да даде
реална представа на потенциален кредитополучател за това какво може да се случи при
различни сценарии за промяна на курса „франк-лев“ или „франк-евро“, в т.ч. и за
приложимата лихва, за да може потребителят да вземе информирано решение за
поведението си или например – да се даде възможност за минимум споделяне на валутните
и други рискове по сделката с банката /в противовес с уговорките в чл. 23, ал. 1 от договора
от 2008 г./. Видно от основното и допълнителното заключение по приетата СИЕ, се
установява, че всички неблагоприятни изменения по валутните курсове, са поети и
възложени на потребителя в резултат на неравноправни клаузи. Вещото лице установява, че
макар валутата на кредита да е уговорена във франкове, реално лицето-кредитополучател не
е ползвал и получавал швейцарски франкове, а единствено левове по съответния курс. При
това положение, напълно нелогично е на потребителя да се възложат в тежест рисковете от
промените в съотношението „лев-франк“, т.е. действително са налице посочените
нарушения на императивни разпоредби от ЗЗП.
Предявеният иск по чл. 124 ГПК за признаване на установено недължимост на сума
в размер на 18025.09лв., представляваща курсова разлика, включена без правно
основание в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г. е
основателен и като
такъв следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:
Твърдението на ищеца за недължимост на процесната сума е
свързано с договора за кредит от 29.07.2008 год., който е бил рефинансиран с
договора от 28.04.2015год. Второто по време съглашение, обаче, не може да
санира евентуална нищожност на първия договор, към който се отнася
(Решение № 65/06.07.2018 год. по търг. д. № 1556/2017 год. на І ТО на ВКС).
Рефинансирането на нищожен договор няма за правен ефект възникването на
действителни клаузи по рефинансираното съглашение, поради което всеки от
контрахентите по него има правен интерес и право на иск за установяване
недействителността на целия процесен договор (или на части от него), а като
32
последица – и недължимостта на суми по нищожното съглашение.
В разглеждания казус е налице твърдяната от ищеца нищожност, тъй
като клаузата на чл. 22, ал. 2 от рефинансирания договор за кредит възлага на
ищеца да поеме за своя сметка целия риск и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като приема
риска от такива промени и повишаване. Тази клауза нарушава изискванията
на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП /в този смисъл са и Решение № 51/04.04.2016 г.
по т. д. № 504/2015 г. на II ТО и Решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г. на III ГО на ВКС/, защото е сключена с потребител и не отговаря
на изискването за добросъвестност. Тя води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради това спорната клауза е
нищожна, като
неравноправна, на основание чл. 143, т. 19 във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В случая е
безспорно, че предоставеният на ищците през 2008г. кредит
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а банката – ответник, съответно се явява търговец по смисъла на
§ 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед въведеното в исковата молба основание на
исковете и последователно поддържаните от страните становища, спорни по
делото се явяват въпросите относно: били ли са уговорени индивидуално
процесните клаузи , регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски
франкове, както и тез на чл.22 и чл. 23 от договора за кредит , прехвърлени
ли са изцяло последиците от валутния риск върху ищците, съставени ли са
процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и разбираеми
критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ответника
принципът на добросъвестност.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца.
В случая посочената презумпцията не е оборена – както въз основа на
съдържанието на оспорените клаузи /подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже,
че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и с оглед
липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителят да е могъл
33
да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените
клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях. Процесният договор за
кредит е сключен в швейцарски франкове при
очевидна необходимост за ищеца от паричен ресурс в лева /с оглед целта на
договора /, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на
паричния ресурс в швейцарски франкове /сметката в швейцарски франкове е
блокирана/, респективно договорът е сключен в посочената валута, само
поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При
сключване на договора, на ищците е била предоставена информация, че е
възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева.
Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно: Какви ще са
икономическите последици за задълженията по договора при значителна
обезценка на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози
относно промяната на курса швейцарски франка/лев, с каквато информация
банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да
разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите
за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Именно въз основа на
високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката,
анализът на обективно съществуващите и осъществили се в световеникономически план
към момента на сключване на договора факти е следвал да доведе до извод, че е налице
трайна тенденция за устойчив и значим спад на курса на лева спрямо швейцарския франк. В
този смисъл, за съда е несъмнен изводът, че ответникът е могъл и е бил длъжен да предвиди
устойчивият темп на поскъпване на швейцарския франк, за което и за
икономическите последици, от което, е следвало да уведоми
кредитополучателя, но такова уведомяване липсва - предоставената от
банката информация е била недостатъчна, ищецът да прецени дали да носи
валутния риск при нисък лихвен процент по кредита или да получи кредит
при по-висок лихвен процент, но без да носи валутния риск, като ищецът не
е защитен и от клаузите на чл. 22 от договора – упражняването на правото
на превалутиране е предпоставено от съгласие на банката. Ищецът като среден
потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, не би могъл въз основа само на предоставената му
информация да прецени потенциално значимите последици от поетия от него
валутен риск, което го е принудило да се съгласи с предварително
установените от банката условия, без да може да повлияе на съдържанието
им, включително и по отношение на декларираните в договора обстоятелства. В тази насока
са показанията на свидетеля Стела А.а- майка на ищеца. Ето защои при липсата на ясни и
разбираеми критерии за икономическите последици,
не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са
уговорени по прозрачен начин, а при установеното по делото фиктивно
34
предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове и при липса на
предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на
принципа на добросъвестност.
Изложеното води до извод за неравноправност на спорните от ищеца
клаузи на основание чл. 143, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП и невъзможност за
приложение на разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от същия закон. В този
смисъл е Решение No 155 от 24.01.2020г. на ВКС по т. д. No 2561/2018 г., II т. о.
В решение No146 по т.д.No 2615/2016г. на I т.о. на ВКС e даден отговор
на въпроса "Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на
кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор?". Независимо, че
разрешението на ВКС е дадено по отношение на допълнително споразумение
към договор, изложените правни аргументи следва да се приложат и по
отношение на договора за кредит от 2015г., доколкото се отнася за
преуреждане на отношенията между страните по потребителски договор.
В цитираното решение е прието, че е в ъзможно при действието на
договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да възникне спор,
за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може
да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или
възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от
първоначалния договор, която е неравноправна. Потребителската защита би
могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от
обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор
относно изпълнението на договора. По тези съображения договор за спогодба
или допълнително споразумение, в които са установени правата и
задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в
първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от
потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна
клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която
взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга,
би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366
ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата
цялост.
По изложените съображения сумата в размер на 18 025.09лв. представляваща
курсовата разлика при рефинансирането на кредита на
04.07.2012г., формирана от превалутирането на швейцарски франкове в лева
на задълженията по процесния договор за потребителски ипотечен кредит No
HL41358/29.07.2008г. е недължима от ищeца.
Предвид установената нищожност на клаузите за поемане на валутния риск от
35
потребителя, съдът приема, че сумата от 1934.59лв. /левова равностойност на 1019.28
швейцарски франка/, представляваща капитализирани към главничния дълг с допълнителни
споразумения от 25.01.2013г., от 13.09.2013 г. и от 11.04.2014 г. към договор за
потребителски кредит HL 41358 от 29.07.2008г. просрочени задължения за лихви, за такси и
за главница и включена в главницата по договор за банков кредит № HL71511 от
28.04.2015г., съгласно заключението на вещото лице/ отговора му по задача 12 от
основното заключение/л.448 и 449/ също е недължима от ищеца. Поради това,
предявеният иск по чл. 124 от ГПК за признаване на установено недължимост на сумата
от 2172.33лв./левова равностойност на 1198 швейцарски франка/, представляваща
капитализирани към главничния дълг с допълнителни споразумения от 25.01.2013 г., от
13.09.2013 г. и от 11.04.2014 г. към договор за потребителски кредит HL 41358 от
29.07.2008г. просрочени задължения за лихви, за такси и за главница и включена в
главницата по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г., е основателен само до
размер на сумата от 1934.59лв., така както е изчислена от вещото лице, а в останалата
част до размера на претендираната сума от 2 172.33лв., искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
установителните искове е неоснователно, тъй като възможността да се иска обявяване
на нищожността на една сделка не се погасява по давност.
Предвид установената нищожност на клаузите за поемане на валутния риск от
потребителя и на вредите свъзани с този риск, заплатената от кредитополучателя
възнаградителна лихва за периода за периода 25.06.2018г.- 28.04.2021г., изчислена върху
включените в главницата по кредита курсови разлики в размер на 18025.09лв. по
договора от 2015г. е платена при начална липса на основание. Ето защо и на основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД, получените при начална липса на основание суми подлежат на
връщане. Поради това, се явявява основателен осъдителният иск за сумата, която
представлява заплатената от кредитополучателя възнаградителна лихва,
начислена върху недължимата сума от 18 025.09 лева в периода от 25.06.2018 г. до
25.08.2021г..
В основното заключение /задача 9, л.441/ в.лице е изчислило, че тази
възнаградителна лихва по договора от 2015г. е в размер на 2 702.53лв..
В допълнителното заключение/л.518/ в.лице посочва, че впоследствие банката е
променила лихвения процент и съобразно тази промяна е изчислило,че възнаградителната
лихва върху сумата от 18 025.09лв., която е получена от банката през периода
25.06.2018г.- 25.08.2021г. е в размер на 2072.79лв.. Поради това, съдът следва да основе
решението си в тази част на допълнителното заключение на вещото лице.
По изложените съображения, предявеният иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3 162.99 лв., недължимо получена от ответника в периода от 25.06.2018г. до
25.08.2021г. по договор за банков кредит № HL71511 от 28.04.2015г. възнаградителна лихва,
изчислена върху включените в главницата по кредита курсови разлики в размер на 18025.09
36
лв., следва да бъде уважен до размер на сумата от 2072.79лв., а в останаалата част да
размер на претендираната сума от 3162.99лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Предвид установената нищожност на договорна клауза, се явява основателен и
осъдителният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД за сумата от 290.06лв., която представлява
заплатената от кредитополучателя възнаградителна лихва,
начислена върху включените с допълнително споразумение от 11.04.2014г., допълнително
споразумение от 13.09.2013г. и допълнително споразумение от 11.04.2014г.
капитализирани суми към главницата по договора от 2008г. в общ размер на 1019.28
швейцарски франка с левова равностойност от 1934.59лв. за периода от 25.06.2018 г. до
25.08.2021г.. При определяне на това вземане, съдът се основава на заключението на
в.лице- отговора му по задача 12 от основното заключение /л.449/, което е изчислило, че
размера на възнаградителната лихва върху капитализираните елементи е общо
290.06лв..
Поради изложеното, банката следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца претендираната сума по този предявен иск в размер на 290.06лв..
С оглед възражението на ответника, че осъдителните искове са погасени по
давност, съдът взема предвид, че платените без основание суми в размер на
2072.79лв., и в размер на 290.06лв. се отнасят за периода 25.06.2018г.- 25.08.2021г.,
поради което до момента на подаване на исковата молба на 26.08.2021г. не е изтекъл
5-годишен период, поради което същите не са погасени по давност.
Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр. д. № 1/1979г.,
давностният срок за вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е общият пет годишен срок по
чл. 110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането.
Предвид приложимостта на петгодишната давност в случая се обуславя изводът, че
погасени
по давност са всички искове за платени без основание суми, които се отнасят за
периода 31.10.2008г.- 04.05.2015г., и за периода 29.08.2008г.- 27.04.2015г., тъй като до
момента на подаване на исковата молба в съда- 26.08.2021г. е изтекъл петгодишният
давностен срок.
По изложените съображения, предявените осъдителни искове, както следва:
-за сумата от 1079.91швейцарски франка- недължимо получени от ответника по
договор за потребителски кредит № HL 41358 от 29.07.20081. в периода от 31.10.2008 г. до
04.05.2015 г. лихви над размерите по първоначално уговорените анюитетни вноски, ведно
със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане;
-за сумата от 4 848.91 лева, недължимо получени от ответника по договор за
потребителски кредит № HL41358 от 29.07.2008г. курсови разлики в периода от 29.08.2008г.
до 27.04.2015г., формирани от заплатените месечни погасителни вноски и такси за
управление, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане;
37
-за сумата от 975.79 швейцарски франка, недължимо получена от ответника в периода
от 29.08.2008 г. до 28.04.2015г. по договор № HL41358 от 29.07.2008 г. такса по чл. 4 от
договора за управление па кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
погасени по давност.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на
сумата от 3859.43лв., съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 511.41лв.,
съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД, че П. А. А., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово, ул.”**********” №13,ет.3,ап.5, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София,
съдебен адрес: гр.София, ул.”П. Парчевич” №1,ет.5,ап.14 не дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749,седалище и адрес на управление: гр.София
1766,ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов Шумаров и Петя
Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова- Иванова, сумата от
18025.09лв./осемнадесет хиляди двадесет и пет лева и девет ст./, представляваща курсова
разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит №
HL71511 от 28.04.2015г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1, че П. А. А., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово,ул.”**********” №13,ет.3,ап.5, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София,
съдебен адрес: гр.София,ул.”П. Парчевич” №1,ет.5,ап.14 не дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на управление: гр.София
1766,ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов Шумаров и Петя
Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова- Иванова , сумата от
1934.59лв./хиляда деветстотин тридесет и четири лева и петдесет и девет ст./- левова
равностойност на 1019.28 швейцарски франка, представляваща капитализирани към
главничния дълг с допълнителни споразумения от 25.01.2013г., от 13.09.2013 г. и от
11.04.2014 г. към договор за потребителски кредит HL41358 от 29.07.2008г. просрочени
задължения за лихви, за такси и за главница и включена в главницата по договор за банков
кредит № HL71511 от 28.04.2015г., като отхвърля иска в останалата част до размер на
претендираната сума от 2 172.33лв.- левова равностойност на 1198 швейцарски франка,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов
Шумаров и Петя Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова-
Иванова да заплати на П. А. А., ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”**********”
№13,ет.3,ап.5, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес:
гр.София,ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14, сумата от 2072.79лв./две хиляди седемдесет и
38
два лева и седемдесет и девет ст./, представляваща недължимо получена от ответника в
периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021г. по договор за банков кредит № HL71511 от
28.04.2015г. възнаградителна лихва, изчислена върху включените в главницата по кредита
курсови разлики в размер на 18025.09лв., на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва считано от 26.08.2021г. до изплащане на сумата, като отхвърля иска в
останалата част до размер на претендираната сума от 3162.99лв./три хиляди сто
шестдесет и два лева и деветдесет и девет ст./, като недоказан.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов
Шумаров и Петя Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова-
Иванова да заплати на П. А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,ул.”**********”
№13, ет.3, ап.5, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес: гр.София,
ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14, сумата от 290.06лв. /двеста и деветдесет лева и шест
ст./, представляваща заплатената от кредитополучателя възнаградителна лихва,
начислена върху включените с допълнително споразумение от 11.04.2014г.,
допълнително споразумение от 13.09.2013г. и допълнително споразумение от 11.04.2014г.
капитализирани суми към главницата по договора от 2008г. в общ размер на 1019.28
швейцарски франка с левова равностойност от 1934.59лв. за периода от 25.06.2018 г. до
25.08.2021г., на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от
26.08.2021г. до изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД от П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”**********” №13,ет.3,ап.5, с пълномощник:
адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес: гр.София, ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14
против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на управление:
гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов Шумаров и
Петя Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова- Иванова за
заплащане на сумата от 1079.91 швейцарски франка, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД от П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”**********” №13,ет.3,ап.5, с пълномощник:
адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес: гр.София, ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14
против„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на управление:
гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов Шумаров и
Петя Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова- Иванова за
заплащане на сумата от 4 848.91лв./ четири хиляди осемстотин четиридесет и осем лева
и деветдесет и една ст./, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД от П. А. А.,
ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”**********” №13,ет.3,ап.5, с пълномощник:
адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес: гр.София,ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14
против„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на управление:
гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов Шумаров и
Петя Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова- Иванова за
39
заплащане на сумата от 975.79 швейцарски франка, като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, седалище и адрес на
управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път” №260, представявано от Д. Борисов
Шумаров и Петя Николова Димитрова, с пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова-
Иванова да заплати на П. А. А., ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”**********”
№13,ет.3,ап.5, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес:
гр.София,ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14, направените разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете в размер на сумата от 3859.43лв./три хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и четиридесет и три ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово,ул.”**********”
№13,ет.3,ап.5, с пълномощник: адвокат Д. Ф. от АК-София, съдебен адрес:
гр.София,ул.”П. Парчевич” №1, ет.5, ап.14 да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК000694749, седалище и адрес на управление: гр.София 1766, ул.”Околовръстен път”
№260, представявано от Д. Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова, с
пълномощник: юрисконсулт К. П. Хитова- Иванова, направените разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 511.41лв./петстотин
и единадесет лева и четиридесет и една ст./, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
40