Р Е Ш Е
Н И Е
№ 358
гр.Враца,01.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети
състав, в публичното заседание на 06.10.2022г. /шести октомври две хиляди двадесет и втора/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм. д.№ 380 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр.чл.268 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от „Е.П.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, против РЕШЕНИЕ по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №51/12.04.2022г. на и.д. Директор
на ТД на НАП Велико Търново / оправомощен със Заповед №1276/07.04.2022г. на Изп.директор на НАП/ , с което е
оставена без разглеждане жалбата му с вх.№94-Е-3/04.04.2022г., заведена с вх.№7504/
06.04.2022г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против Разпореждане
изх.№С220006-035-0045582/30.03.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново ИРМ Враца, за частично прекратяване на
производството по изп.д.№11140001714/2014г. на
Публичен изпълнител в офис Враца и е потвърдено като правилно и законосъобразно
същото разпореждане, в частта, в която е прието, за посочените публични
вземания десетгодишният давностен срок е изтекъл след 31.12.2021г. поради
спирането му от 24.03.2020г. до 21.05.2020г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, като се изтъква, че неправилно
ответникът е приел, че оспореното
пред него разпореждане е законосъобразно, като не е отчел, че спирането на
давностните срокове във връзка с
разпоредбата на чл.3 т.2 и §29 от ЗМДВИППП не удължава срока на абсолютната погасителна
давност, тъй като тя не се влияе от
прекъсвания, спирания и други действия по принудителното събиране на
публичните вземания. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно, с връщане на
преписката на административния
орган за ново произнасяне.
Ответникът по делото чрез
процесуалния си представител * В.А. в с.з. и в писмена защита оспорва жалбата и прави искане същата да бъде
оставена без уважение. Заявява, че правилно
ответникът е приел, че лицето
няма правен интерес от предявяване на жалбата, тъй като с разпореждането не се нарушават негови законни права и
интереси, а с оглед липсата на конкретизация в заявлението за отписване на
погасени по давност публични задължения и в самата жалба, не може да се
осъществи контрол доколко искането му е
удовлетворено.Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е
образувано за неплатени публични задължения
в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, по него са извършвани принудителни действия от страна на публичния изпълнител. Не се спори, че жалбодателят е дружество,
което има установени публични задължения,
установени в няколко подробно изброени
ревизионни актове. Със заявление вх.№ИТ-00-436/23.03.2022г. лицето е поискало
от административния орган да отпише всички публични задължения на дружеството,
които са погасени по давност. С разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх.№С220006-035-0045582/30.03.2022г. на публичен изпълнител в ТД на НАП офис Враца е
разпоредено прекратяване на производството за конкретно посочени и детайлно
описани задължения.На същата дата разпореждането е връчено на длъжника по
електронен път. Против него е постъпила жалба, с вх.№94-Е-3/04.04.2022г. на
офис Враца / вх.№7504/06.04.2022г. на ТД на НАП Велико Търново/, в която
длъжникът излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането, тъй като
публичният изпълнител неправилно е определил
крайната дата на изтичане на срока на абсолютната погасителна давност,
като го е удължил с периода, в който сроковете са спрели да текат при обявеното извънредно положение на
13.03.2020г. По направеното искане за
посочване на друга крайна дата, на която изтича абсолютната погасителна
давност за задълженията на длъжника, ответникът се е произнесъл с оспореното
пред съда решение, като е приел жалбата за недопустима и я е оставил без
разглеждане. Мотивирал се е, че с оспореното
разпореждане публичният изпълнител е удовлетворил искането на длъжника, както и че посоченият начин на изчисляване на срока на
абсолютната погасителна давност, е съобразен със законовите разпоредби.
Решението е връчено на жалбодателя на 01.06.2022г. по електронен път, а жалбата
е депозирана на 07.06.2022г. с вх.№12020 от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, адресат на административния акт, в законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно
по следните съображения:
Настоящият
жалбодател и длъжник по изп.д.№11140001714/2014г. на Публичен изпълнител в офис Враца не оспорва постановеното по същество в разпореждане изх.№С220006-035-0045582/30.03.2022г.,
с което е прекратено производството по делото по отношение на конкретно
посочени публични задължения, не твърди,
че е следвало публичният изпълнител да
прекрати делото и за други задължения, а оспорва мотивите, въз основа на които е
направено волеизявлението му. Оспорването на мотивите на административния
акт отделно от
съдържащото се в него волеизявление е недопустимо, поради което правилно
ответникът е оставил жалбата без
разглеждане поради липса на правен интерес. Тя би била допустима, ако
разпореждането се оспорваше в частта, в която са детайлно изброени публичните
задължения, за които се прекратява изпълнението, с твърдението, че следва да има произнасяне и за други
задължения. Такова искане липсва, поради което
горестоящият административен орган не би могъл да осъществи контрол и да
се произнесе в този смисъл.
Ето
защо обжалваното решение на и.д.Директора на ТД на НАП – В. Търново е
законосъобразно и жалбата против него
следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на ЮЛ, в чиято структура се намира ответника,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на
„Е.П.“ ЕООД *** против РЕШЕНИЕ по
жалба срещу действия на публичен изпълнител №51/12.04.2022г. на и.д.Директора на ТД на НАП Велико
Търново /оправомощен със Заповед №1276/07.04.2022г.
на Изп.директор на НАП/ , с което е оставена
без разглеждане жалбата на „Е.П.“ ЕООД ***с вх. № 94-Е-3/04.04.2022г.,
заведена с вх.№7504/06.04.2022г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против
действията на публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, обективирани в Разпореждане изх.№С220006-035-0045582/30.03.2022г.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Велико Търново сумата 100 /сто/
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
АДМ. СЪДИЯ: