М о т и в и
към
присъда № 41 по НОХД № 352 по описа за 2015 год.
на Варненския окръжен съд, наказателно отделение
Съдебното
производство е по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Варненският
окръжен прокурор е внесъл пред първата инстанция обвинителен акт срещу подсъдимия Д.И.И., ЕГН **********
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343, ал.3, пр.1 и последно, б “Б”, вр. чл. 343, ал.1, б
„В", пр.1 от НК, за това, че на 20.12.2014 г., в
гр. Варна при управление на МПС л.а „Рено Еспейс” с peг. № В 7099 НВ нарушил
правилата за движение на Закона за движение по пътищата / ЗДвП /:
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП : "При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре."
чл. 6 от ЗДвП - „Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка"
чл. 5, ал. 2, т. 3 "Водач на пътно
превозно средство е длъжен: да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП : "Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия , със състоянието на пътя, с характера на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно : ал. 2
"Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак-знак № Б-26 от
ППЗДвП - „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" - 30
км./ч."ал. 1 "При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство от категория "В" е забранено да превишава 50 км/ч.
за населено място."
и по непредпазливост причинил смърт на Г.М.Д. ЕГН ***********,
като деянието е извършено в пияно състояние и на пешеходна пътека.
В съдебно заседание
подсъдимият по реда на чл. 371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тях.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението. Сочи, че направеното самопризнание се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Намира за адекватно наказание
„Лишаване от свобода”, определено при условията на чл.58а от НК.
Процесуалният
представител на пострадалите Е.С.Д., Ц.Г.Д. и Д.Г.Б., конституирани в
наказателното производство като частни обвинители, моли съда да наложи
справедливо наказание с оглед тежестта на извършеното,
като пледира, че такова отмерено около средния размер „Лишаване от свобода”,
предвиден в санкцията на специалната норма би изпълнило целите на наказанието.
Защитникът
на подсъдимия И. пледира за налагане на минимално наказание „Лишаване от
свобода”, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК. По
отношение на наказанието по чл.343Г от НК изразява становище, че лишаване от
права за срок от около една година би постигнал целите по чл.36 от НК спрямо
подзащитния му.
В
последната си дума подсъдимият И. заявява, че наистина съжалява за случилото се
и осъзнава какво е направил.
След
преценка на релевантните за делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелката Е.С.Д. живеела заедно със съпруга си - Г.М.Д. и
едната им дъщеря - св. Ц.Г.Д. в апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик", бл. № 301, вх. 1, ет.1. Втората им дъщеря -
свидетелката Д.Г.Б. живеела със съпруга си в друго жилище, находящо се в гр.
Варна.
Г.М.Д.
работел като ел. монтьор в завод „Солвей соди"-гр.Девня, обл. Варна. На
19.12.2014г., вечерта била организирана в заведение „Зодиак”, находящо се в
ж.к. „Младост”, гр. Варна, среща на бивши и настоящи работници и служители на
завода.
Около
18.45ч., Д. излязъл от дома си. Около 19.00ч. той пристигнал в заведението и се
настанил до своя приятел и бивш свой колега - свидетеля П. Д. М.. Двамата
употребили алкохол, като св. М. не обърнал внимание какво количество изпил Д.,
но със сигурност го видял да пие 50гр. ракия. Около 02.00ч., на 20.12.2014г., св.
М. и Д. напуснали заведението, но тъй като и двамата искали да си поговорят
още, решили да намерят друго заведение, в което да пият кафе и да продължат
разговора си. Вървели по безименна улица, в посока от пазар в ж.к.„Младост” към
бул. „Сливница”, в гр. Варна. Когато стигнали до кръстовището на същата улица с
бул. „Сливница”, забелязали, че кръстовището било регулирано със светофарна
уредба, като била включена жълта мигаща светлина. Булевардът бил добре осветен
от уличните лампи.
Движението по булевард „Сливница” било двупосочно, като
двете насрещни пътни платна били отграничени чрез маркировка от двойна
непрекъсната разделителна линия. Участъкът от пътното платно на бул. „Сливница”,
в посока от центъра на град Варна към бул. „Република”, преди кръстовището на
булевард „Сливница” с безименната улица, водеща към пазар „Младост” /наричано
накратко надолу- дясното платно/, било разделено на две пътни ленти. Тези две
пътни ленти били с ширина от по З.60 м. Преди това кръстовище, на пътните ленти
имало маркирана бяла на цвят стоп-линия. На разстояние 5 метра от последната, в
посока на бул. „Република”, в района на кръстовището, върху асфалтовото
покритие на двете пътни платна имало маркирана пешеходна пътека, положена по
цялата широчина на булеварда. Пешеходната пътека била от два реда, успоредно
разположени правоъгълни, бели на цвят елементи, всеки от тях с ширина от по
0.35м. и с разстояние между редовете с елементите 2.40м.
На железния стълб, на който се намирала светофарната уредба
на кръстовището на булевард „Сливница” с безименната улица, водеща към пазар
„Младост” имало поставен пътен знак № Д-17 „Пешеходна пътека”. На 60 метра
преди този знак, на десният тротоар на булеварда се намирал втори железен стълб
с постановен на него пътен знак № Б-26 - „Забранено движението със скорост
по-висока от означената”, като на същият пътен знак била отбелязана цифрата „30”,
а над този знак имало поставен и пътен знак „А-13”- „Изкуствени неравности по
платното за движение”.
Св. М. и приятелят му Д. тръгнали да пресичат булеварда,
като вървели в средната част на маркираната на дясното пътното платно пешеходна
пътека. Вървели с нормален ход, като Д. бил в нормално състояние, говорил
нормално, не залитал и се движил в ляво от св. М. и на разстояние от около една
крачка пред него.
Подсъдимият
Д.И. ***. Нямал постоянна месторабота. Често обаче бил наеман на граждански
договор от управителя на „Кул Аква” ООД-Варна - св. И. В. П. за извършване на
строителни работи на обекти. В началото на месец декември 2014г., св. И.П. наел
подсъдимия за извършване на строителни работи в хотел, находящ се в к.к.
„Златни пясъци", в гр. Варна. За да се предвижва от дома си до строителния
обект, св. И. П. предоставил на подс. И. да ползва като служебен, негов лек
автомобил, марка „Рено Еспейс”, с peг. № В 70 99 НВ. От момента, в който подсъдимият
получил от св. И. П. автомобила, МПС било само в негово владение.
На 19.12.2014г., подсъдимият бил на строителния обект в к.к.
„Златни пясъци” до около 14.00ч., след което с автомобила се прибрал у дома си.
Вечерта посетил заведение в гр. Варна, където изпил две бири от по 500 грама. До
заведението отново се придвижил с лекия автомобил, предоставен му за ползване
от св. И.П.. Около 02.00 ч., на 20.12.2014г., подсъдимият решил да се прибира в
дома си. Излязъл от заведението, отключил паркирания в близост л.а. марка „Рено
Еспейс”, с per.
№ В 70 99 НВ, привел в движение двигателя му и потеглил към
дома си. Движел по бул. „Сливница”, в посока на бул. „Република” в гр. Варна. В
участъка от пътя, преди кръстовището на булевард „Сливница” с безименната
улица, водеща към пазар „Младост”, автомобилът, управляван от подсъдимия, се
движел в лявата пътна лента със скорост около 50 км./ч. На около 100 метра след
автомобила, управляван от подсъдимия, се движел таксиметров автомобил,
управляван от свидетеля П. Р. П.. В таксиметровия автомобил се намирал и св. М.
П. П. - ползващ в този момент таксиметров превоз.
Същевременно,
вървейки към набелязаното заведение и пресичайки бул. „Сливница”, св. М. и Д.
били достигнали до средата на пешеходната пътека, намираща се в лявата пътна
лента на дясното пътното платно на булеварда. В този момент, към тях се
приближил, л.а. марка „Рено Еспейс”, с per. № В 70 99 НВ, управляван от подс. И.. Водачът- подс.
И. не съобразил скоростта на движение на автомобила с максимално допустимата в
този участък от пътя, освен това и не я намалил, въпреки указателната табела за
наличие на пешеходна пътека. Не предприел и спиране, въпреки преминаващите в
този момент по пешеходната пътека св. М. и Д., а продължил движението на
автомобила. Достигайки до самата пешеходна пътека /на 0.80см. от вътрешната
страна на първия ред елементи/, задействал спирачната система, извил волана
наляво, но било твърде късно и ударил с предната лява част на автомобила,
намиращият се по средата на пешеходната пътека, в лявата пътна лента на дясното
пътното платно на булеварда Г. Д., който пресичал от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. От удара, тялото на Д. било „качено”
на предния капак на лекия автомобил, достигнало до предното панорамно стъкло и
причинило счупване на същото, пред мястото на водача. Тъй като автомобилът,
управляван от подсъдимия, продължил движението си в насрещното платно, тялото
на Д. паднало в края на това платно, като главата му се намирала на около
0.80м. от бордюра, а десният му крак бил на самия бордюр и затревената част,
намираща се до железния парапет. От случилото се, подс. И. се стресирал,
инстинктивно отместил крака си от педала на спирачките и автомобилът продължил
движението си напред. Двигателят на автомобилът започнал да прекъсва, поради
което подс. И. изключил от скорост и автомобилът продължил да се движи по
инерция. Достигайки до следващото кръстовище, подсъдимият завил автомобила
надясно по бул. „Република" и за да не пречи на движението го спрял на
тротоара, непосредствено след кръстовището. Осъзнавайки какво се е случило, подс.
И. решил да се върне на мястото, където ударил пешеходецът, но двигателят на
автомобила не можел да се стартира. Тогава излязъл от автомобила и се обадил
няколко пъти от мобилния си телефон с № 0878 354 222 на св. И. П.. В
разговорите го уведомил, че е ударил човек и го попитал дали знаел телефон на
КАТ. Св. П. го посъветвал да не търси никого, а да се върне на
местопроизшествието, като подсъдимият му казал, че не може да „запали” колата,
за да се върне с нея на мястото.
Движението
на автомобила на подсъдимия в района на местопроизшествието, случилото се
преди, по време и след удара на пешеходеца Г. Д. били възприети от свидетелите П.
Р. П. и М. П. П.. Същите, след като възприели настъпилото ПТП и отдалечаването
на автомобила на подсъдимия от местопроизшествието, последвали с таксиметровия
автомобил л.а. марка „Рено Еспейс", с per. № В 70 99 НВ. След като подсъдимият
спрял автомобила на тротоара на бул. „Република”, св. П. спрял таксиметровия
автомобил зад него и се обадил на дежурния полицейски служител при сектор
„Пътна полиция” - ОД-МВР-Варна, уведомил го за настъпилото ПТП, за
регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП и неговото местоположение в
момента на телефонното обаждане, както и, че до автомобила се намира млад мъж,
който говорил по телефона. След това, св. П. привел в движение таксиметровия
автомобил и отишъл до мястото, където настъпило ПТП.
Междувременно, на местопроизшествието пристигал полицейският
служител на КАТ- Варна- свидетелят И. Г. И., който взел необходимите мерки за
запазване на местопроизшествието. Скоро след това пристигнал и екип на „Бърза
помощ”, като лекарят установил, че пострадалият Г. Д. е починал.
Тъй като дежурният офицер при Сектор „ПП” ОД-МВР-Варна
разполагал с информацията, че автомобилът, който причинил ПТП се намира на бул.
„Република”, изпратил служителите при същия сектор на полицията- св. В. Д. В. и
М. М. П. на посоченото от св. П. Р. П. място. Когато пристигнали там, те видели
спрения автомобил „Рено”, както и намиращият се до автомобила подсъдим, който
разговарял по телефона. Скоро след това пристигнал и собственика на автомобила -
св. И.П. и полицейските служители му разпоредили да отиде на
местопроизшествието. Полицейските служители попитали подсъдимият дали той е
водачът на автомобила, на което той отговорил „ Да, аз съм". Поискали от
него да представи документите си за самоличност, като след предоставянето им,
те установили, че водачът е подс. Д.И.И.. Тъй като той
лъхал на алкохол, свидетелите В.ов и М.П. тествали
водача с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARRS 0335, който отчел
съдържание на алкохол в дъха 2.06 на хиляда. Полицейските служители задържали
водача и с полицейския автомобил го отвели до местопроизшествието. В 04.40ч. на
20.12.2014г. на подс. И. бил връчен талон за медицинско изследване/ л. 97/ и
бил отведен в МБАЛ „Св. Анна” за вземане на кръвна проба.
Видно от приложения по делото протокол /л. 98/, в раздел Б е
отразено, че изследваният/ подсъдимият/ е употребил алкохол- бира, в количество
ЗХ 500гр.
От заключението на извършената по делото съдебно- химическа
експертиза /л. 96/, се установява, че в изследваната проба кръв, взета от подс.
Д.И.И. се доказва наличие на етилов алкохол с
концентрация- 2.07 на хиляда. Към момента на вземане на пробата,
освидетелстваният е бил в средна степен на алкохолно повлияване.
От заключението на назначената и извършена в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л.75-79/, се установява,
че на Г. Д. е била причинена съчетана травма, включваща следните увреждания:
= черепно-мозъчна травма- разкъсно контузии рани и ожулвания
по главата, ожулвания по лицето, субдурален хематом в лявата теменно- слепоочна
област, петнист кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
=
гръдна травма- кръвонасядания по кожата и в мускулатурата на гръдния кош на гърба
в ляво, счупване на гръбначния стълб на ниво 4/5 гръден прешлен, двустранно
счупване на ребра, разкъсване на аортата, ляво предсърдие, околосърцевата
обвивка и левия бал дроб, кръвоизлив в гръдната кухина- 1700мл.
= коремна травма- разкъсване на капсулата на слезката и
левия бъбрек, оскъден кръвоизлив в коремната кухина, кръвонасядания в
прикрепящия апарат на коремните органи.
= травма на таза и крайниците- отвесно счупване на таза в
областта на лонното съчленение, многофрагментно счупване на костите на лявата
лакетна става и лявата подбедрица, ожулвания и кръвонасядания по кожата на
крайниците.
Причината за смъртта е несъвместимото с живота разкъсване на
аортата и сърцето, получени при съчетана травма на тялото.
Всички травматични увреждания в случая са следствие на
механизмите на действие на твърди тъпи предмети чрез силни директни удари и
могат да се получат в етапите при блъскане на пострадалия от автомобил при
конкретната обстановка на ПТП.
Тежестта на уврежданията свидетелстват, че смъртта е била неизбежна
и е настъпила много кратко след получаването им.
В кръвта на пострадалия се установява наличие на 2.8
промила, а в урината 2.9 промила алкохол. Тези стойности са в границите на
тежка степен алкохолно опИ.е.
От заключението на извършената по делото съдебно
автотехническа експертиза /л. 85-92/ се установява следното:
Скоростта
на движение на автомобила / марка „Рено Еспейс", с per. № В 70 99 НВ / към
момента на удара е била около 50 км./ч.
Опасната
зона за спиране е около 42.15м. Ако водачът не е употребил алкохол, опасната
зона би била 37.98м.
Мястото на удара между автомобила и пешеходеца по ширината
на пътното платно се намира около началото на намерената спирачна
следа/началото на която се намира от десния бордюр наляво на 6.40м./, а по
дължината на пътното платно около средата на пешеходната пътека- на 6.15м. след
ОР. Дължината на зоната с отломки е 25.35м.
При установено
по делото движение на л.а марка „Рено Еспейс”, с per. № В
70 99 НВ - в лявата пътна лента,
пешеходецът се е намирал извън опасната зона за спиране на автомобила.
Експертизата
възприема следния механизъм на настъпване на произшествието: Лекият автомобил,
марка „Рено Еспейс”, с per. № В 70 99 НВ се движил в
посока изхода на гр.Варна, по бул. „Сливница” в зоната на безименната пресечка
към пазара на ж.к. „Младост" и бл. 147. От дясно на булеварда в зоната на
кръстовището, което е регулирано с мигаща жълта светлина, в този времеви период
са предприели пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходците- пострадалият и свидетелят, движещ се с него П. М..
Лекият автомобил се движил в лявата пътна лента, в която е намерена единична
спирачна следа с дължина 6.30м. Ударът настъпва в предната лява част на лекия
автомобил, пострадалият е „качен” на предния капак, носен е на значително
разстояние и е паднал от предния капак на автомобила. В резултат от „качването”
на предния капак, пострадалият е достигнал до около средата по височина на
предното стъкло, което е счупено с голяма каверна пред мястото на водача.
Водачът на автомобила не е спрял на местопроизшествието, а е продължил напред и
на следваща пресечка -бул. „Република” е завил надясно и е спрял на ъгъла на
тази пресечка, където по-късно е намерен.
От приложената по делото справка за нарушител /л.101/, се установява,
че на подс. И. са набили налагани административни наказания, както следва: с
наказателни постановления: с № 1683 от 2005г.- наложено наказание „Глоба” в
размер на 200 лева, за извършено адм. нарушение по чл. 103 от ЗДвП и с НП №
194/2014г.- наложено наказание глоба 20лв. за нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗДвП. На 15.10.2014г., подс. И. е бил санкциониран с глоба по фиш № В/385083 за
нарушение на чл. 70, ал.З от ЗДвП.
От приложената по делото справка за съдимост на подс. Д.И.И. / л. 102-103/ се установява, че същият към момента на
деянието е бил неосъждан, но с решение по НАХД № 1009/07г. по описа на ВРС,
влязло в сила на 11.04.2007г. е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административни наказания „глоба" в размер на 600 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, за извършено на 17.08.2006г.
престъпление по чл. чл. 343б, ал.1 от НК.
От приложената по делото характеристична справка по
местоживеене /л.112/ се установява, че подсъдимият работил в частния сектор
като фаянсаджия. От проведените беседи със съседи се установява, те имали много
добро мнение за него и го познавали като тих и скромен човек. Обкръжението му
се състояло от криминално проявени лица.
От приложеното по делото копие на СУМПС се установява, че подс.
И., към момента на деянието е бил правоспособен водач, кат. В и кат.М./л. 124 и
125/
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия,
които се подкрепят изцяло от приобщените от досъдебното производство писмени и
гласни доказателства – показанията на полицейските служители И. И., В. В.ов и М. П., на П. М., П. П., М. П., на собственика на
автомобила И. П., протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
МПС, заключенията на експертизите, протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
1708/22.12.2014 г., характеристична справка, свидетелството за съдимост на
подсъдимия и др.
Така
установените фактически обстоятелства мотивираха съда да приеме от правна
страна, че подсъдимият И. е
осъществил състава на чл. 343, ал.3, пр.1 и последно, б “Б”, вр. чл. 343, ал.1, б
„В", пр.1 от НК, тъй като на 20.12.2014 г., в
гр. Варна при управление на МПС л.а „Рено Еспейс” с peг. № В 7099 НВ нарушил
правилата за движение на Закона за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта
на Г.М.Д. ЕГН ***********, като деянието е извършено в пияно състояние и на
пешеходна пътека.
В
съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите, определящи
съставите по чл. 343 НК, са бланкетни.
Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. Поведението
на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните
норми на Закона за движението по пътищата
и Правилника за приложението му и другите
подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение по пътищата. Затова
на първо място, както органите на досъдебното производство, така и съдът са
длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП
и Правилника за приложението му правила за
движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на
моторни превозни средства. На следващо място е преценката кои от тези виновно
нарушени правила са в причинна връзка с настъполото произшествие и последиците
от него. Именно тези норми подлежат на предявяване чрез конкретното им
посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Наред
с горното неизменна е практиката на ВКС на РБ, че когато едновременно са нарушени общите правила
за безопасност на движението по ЗДвП
и съответните им специални правила, конкретизирани в ППЗДвП, налице е само нарушение на
съответното специално правило (виж
Решение № 182 от 13.ХI.1996 г. по н. д. № 193/96 г., ВК, докладчик съдията
полк. П. Раймундов).
Водим от горните съображения настоящият състав измени квалификацията на
деянието на подс.И., поддържана от публичното
обвинение, тъй като прие, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпването
на съставомерния резултат стои неизпълнението на задълженията му като водач по
избор на скорост на движение и по пропускането на преминаващите по пешеходна
пътека пешеходци. На първо място подс.И. е управлявал
МПС-то с неразрешена от закона скорост (50 км/ч) – пътният участък, където е
настъпило ПТП, е бил регулиран със задължителен пътен знак, ограничаващ
максималната скорост на движение на 30 км/ч. Горното съставлява нарушение на
нормата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. На следващо място, скоростта на
движение е била и несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост,
тъй като водачът не е бил в състояние да спре пред такова предвидимо
препятствие, каквото представлява появата на пешеходци на пешеходна пътека –
обозначена с пътни знаци и маркировка. Скоростта на движението на моторните
превозни средства се избира от водачите не само до законно допустимите
максимуми, но в зависимост и преди всичко от конкретните външни признаци на
пътната обстановка в определен участък на пътя. Водачите на превозните средства
са задължени да възприемат всички изменения в пътната обстановка и да се движат
по всяко време безопасно не само когато вече са възникнали пречки и усложнения
за движението, но и да предвиждат възможното изменение и усложняване на пътната
обстановка, когато за това са се проявили признаци или закономерно то ще
настъпи. Предвиждането за възможно да настъпи произшествие при определена пътна
обстановка е елемент от предписаната и осъществявана правно регламентирана
дейност на повишена опасност от всеки водач на моторно превозно средство.
Избраното
в конкретния случай поведение на водача се намира в противоречие и с правилото,
установено в нормата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, което отново го е задължавало при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Именно в следствие на
допуснатите нарушения на тези конкретни правила за движение подс.И.
е допуснал настъпването на ПТП и е причинил смъртта на Г. Д.. Безспорно
поведението на подс.И. е било в разрез и с общите
норми по чл.5 и чл. 6 от ЗДвП, но в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат са нарушенията на
правилата за избор на скоростта на движение, установени в специалните норми на
чл.21, ал.2, чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, поради което и съдът порадва подс.И. по първоначално възведеното срещу него обвинение.
Квалификацията
по чл.343, ал.3, б. „Б”, пр.І от НК се обуславя от обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 2,07
промила, което съобразно установената константна съдебна практика изпълва
белега „пияно състояние”. Съобразно обвързващите съда указания, дадени с Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС на РБ при виновно причиняване на
съставомерни последици в пияно състояние на дееца не се изисква да е налице
причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него
нарушения на правилата за движение, т. е. те да са резултат на пияното
състояние. Затова не е необходимо да се доказва такава причинна връзка.
Квалификацията по ал.3, пр. последно на
чл.343 от НК се определя от обстоятелството, че пешеходецът Г. Д. е бил ударен
от лекия автомобил, управляван от подс. И. в момент, в който е пресичал на
пешеходна пътека. Същата е била маркирана върху асфалтовото покритие на пътното
платно на бул. „Сливница“, в гр. Варна с бели правоъгълници, разположени в два
реда. За наличието на такава пътека, в района на кръстовището е имало поставен
и предупредителен пътен знак № Д-17 „Пешеходна пътека".
Настоящият състав на Варненския окръжен съд не споделя
становището на повереника на частните обвинители за наличието на друг
квалифициращ признак – „избягал от местопроизшествието“. Отново според
обвързващите указания, съдържащи се в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н.
д. № 8/82 г., Пленум на ВС на РБ квалифициращият признак "избягал от
местопроизшествието" е налице, когато деецът е напуснал
местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си
в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване
на фактическата обстановка. В конкретния случай подсъдимият безспорно не е
спрял веднага след настъпването на ПТП, продължил е за кратко време да се
движи, докато осъзнае случилото се и е преустановил движението на л.а. на
първото кръстовище – това с бул.Република, където останал до пристигането на
органите на КАТ. Това негово поведение очевидно не е целяло укрИ.е
или заличаване на участие в ПТП – напротив подсъдимият е разполагал с подобна лесно
постижима възможност при слабия пътен трафик, характерен за нощната част на
денонощието в гр.Варна. Вместо това, той сам е преустановил движението на л.а.,
обадил се е на собственика му, съобщил му за стореното от него и е искал от
него да сигнализира органите на КАТ.
От
субективна страна престъплението по чл. 343 НК
може да се осъществи само по непредпазливост. В конкретния случай подс.И. е действал при при форма на вина – небрежност по
см. на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва
правилата за движение визирани в ЗДП и е могъл да ги предвиди, с оглед опита си
на водач на МПС. Настоящият състав на ВОС
не споделя становището, изложено от повереника на частните обвинители относно
формата на вината на подс.И., интерпретирана като
гранична на умисъл. Тази теза частното обвинение извлича основно от пияното
състояние на водача. Това състояние обаче не е достатъчно, за да се възприеме
поддържаната теза. На първо място, за да възникне отговорността по чл.343 НК е
необходимо всякога деецът съзнателно да е нарушил правила за движение – т.е. да
е действал умишлено при неизпълнение на задълженията си като водач на МПС, в
т.ч. и когато се постави сам в пияно състояние и правоуправлява, въпреки
изричната забрана за това. Това умишлено нарушаване на правилата на движение не
дава основание за квалифициране на деянието като извършено при евентуален
умисъл, защото деецът нито е предвиждал, нито е целял настъпването на
вредоносния резултат - да предизвика ПТП. Безспорно той е бил длъжен по силата
на вменените му от ЗДвП обязаности да предвиди възможността да настъпи
вредоносния резултат, могъл е да извърши тази мисловно оценъчна дейност, но не
го е сторил. Горното обаче изпълва съдържанието на интелектуалния и волевия
момент на небрежността като форма на вината. ВКС е имал повод в свое Решение №
400 от 30.X.1987 г. по н. д. № 366/87 г., III н. о., да посочи, че за да е налице извършено транспортно
престъпление при евентуален умисъл, е необходимо деецът да е станал негоден да
управлява моторно превозно средство поради пияното си състояние и да разчита
единствено на шанса да не предизвика автопроизшествие със съставомерни
последици. От субективна страна той следва да съзнава тези обстоятелства и
въпреки това да поеме управлението МПС, като се отнася с безразличие към
настъпване на такива последици. Умишленото нарушаване на правилата за движение
не дава основание за квалифициране на деянието като извършено при евентуален умисъл.
При
определяне на съответното наказание на подсъдимия, съдът на
основание чл.373, ал.2 от НПК е обвързан с приложението
на нормата
на чл.58а от НК.
С оглед
принципа на справедливост при неговата индивидуализация съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние, която за този вид
престъпление определи като висока – на първо място подсъдимият е допуснал с
поведението си особено грубо погазване на редица свои задължения като водач на
МПС – привел е в движение чужд лек автомобил, след като е употребил преди това
значително количество алкохол, не е спазил ограниченията за скорост, отнел е
предимство на пешеходец, пресичащ на регулирана пешеходна пътека.
От
друга страна, съдът прецени като ниска обществената опасност на личността на
подсъдимия – неосъждан, макар и двукратно санкциониран и по адм.ред за
нарушения на ЗДвП, работи, искрено осъзнал вината си, с добри характеристични
данни. Горните обстоятелства съдът отчете като
смекчаващи отговорността на подс.И.. Настоящият
състав на ВОС намира искането на повереника на частните обвинители подсъдимият И.
да бъде третиран като осъждано лице за противоречащо на закона. Видно от приложената
по делото справка за съдимост Д.И. никога не е бил осъждан за престъпление от
общ характер. На 11.04.2007 г. (преди повече от 7 години) е била е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което
обаче не може да бъде разглеждано дори като лоша характеристична данна, защото
последиците и от това санкциониране са били заличени поради настъпила
реабилитация по право.
Като отекчаващо такова съдът оцени високата степен на обществена
опасност на деянието. Тъй като обаче смекчаващите отговорността обстоятелства,
макар да имат сериозен превес, те не са нито многобройни, нито изключителни, настоящият състав
на съда счита, че наказанието следва да бъде отмерено в условията на чл. 58а от НК, вр. чл. 54 от НК, тъй като не са налице предпоставките по чл. 55 от НК.
Направеното самопризнание съгласно трайната практика на съдилищата, включително
и тълкувателната практика на ВКС не може да се отчита допълнително като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като вече е довело до облекчената
процедура по чл. 373, ал. 2 от НПК.
Мотивиран от горното, а и с оглед постигане визираните в чл. 36 от НК цели, съдът счете, че следва на подсъдимия да бъде отмерено наказание
„лишаване от свобода” над минималния и под средния размер, предвиден в
специалната норма, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. Съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание
бе намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено за изтърпяване наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим. Съобразно нормата на чл.59 ЗИНЗС подсъдимият И. следва
да бъде настанен в затворническо
общежитие от открит тип, тъй като е осъден за първи път на лишаване от свобода
за престъпление, извършено по непредпазливост. Това
от своя страна предопределя по силата на чл.61 т.3 от ЗИНЗС и първоначалния
режим на изтърпяване да бъде общ.
Съдът намира, че за постигане целите на генералната и специалната
превенция е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, като по този
начин би било обезпечено изпълнението на генералната превенция и осигурена безопасността
на другите членове на обществото – участници в движението по пътищата.
Същевременно ефективното изтърпяване на наказанието би въздействало не само
възпиращо, но и поправително и върху самия подсъдим, предоставяйки му
възможност да преосмисли досегашното си поведение като водач на МПС.
Съдът счита, че в случая е наложително подсъдимият да изтърпи и
наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, като на основание чл. 343г от НК му определи такова за срок
от ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
По
отношение на приобщените по делото веществени доказателства:
- Черна шушлекова шапка с твърда козирка.
- Черна подвижна яка от яке.
- Черно - бяла найлонова торба.
- Парче от стъклена част на фар.
- Парче от рефлектор на фар.
- Черна пластмасова лайсна.
- Заоблено парче от рефлектор на фар, съдът постанови тяхното отнемане в
полза на Държавата и след влизане в сила на присъдата и унищожаване предвид
липсата на стойност.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия И. да заплати направените по делото разноски в размер на
492.53 лева в полза на Държавния бюджет по
сметка на ВОС.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи за заплащане от
подсъдимия и разноските, сторени от частните обвинители Е.С.Д., Ц.Г.Д. и Д.Г.Б. за заплащане на изплатеното от тях възнаграждение на
участвалия в наказателното производство адв.Б. в качеството на техен повереник
– 4500 лева, съобразно договор за правна помощ и съдействие от 05.01.2015 г.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
Съдия при ВОС:
.