№ 788
гр. Сливен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Т.ова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105913 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2
ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата
по чл.131 ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и
Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 2530/2021 г. по описа на РС-Сливен и съдът издал заповед за изпълнение,
като осъдил ответника В. М. М., ЕГН: ********** от с. **** да заплати на ВиК Сливен
следните суми: 180,04 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г.; сумата от 9,43 лв. –
мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до
10.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК -28.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в размер на 25 лв.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване
1
на вземането.
Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител ВиК
услуги в периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. на обект с адрес в гр. ****, за което били
издавани фактури. За този обект, ответника по делото имал открита партида в регистрите на
ВиК Сливен с абонаментен номер №****, бил свързан към водопреносната мрежа и към
него ежемесечно се били извършвали доставки на питейна вода. Доставената и
консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото
дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване
на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да
погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за
всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на
партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и
чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР и били в сила от 05.10.2014 г.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми, а именно сумата от 180,04 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г.; сумата
от 9,43 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата
до 10.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК-28.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски. Претендират се разноски за исковото производство.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения
представител на ответника. Заявява, че искът е допустим, но не е основателен. Ответницата
била живеела и работила в Италия, а апартаментът й бил необитаем, поради което било
вероятно за процесния период да не била консумирана питейна вода. Инкасаторът бил
служебно начислявал количествата потребена вода, която била фактурирана. Въпреки
положените усилия не могъл да се свърже с ответницата.Оспорва претенцията и по
основание и по размер. Ищецът не доказвал своите твърдения, тъй като не бил представил
доказателства относно фактите и обстоятелствата, които били в негова доказателствена
тежест.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по
закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
искове и моли за уважаването им.
В с.з. се явява особения представител на ответника, който моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
2
депозирало на 28.06.2022 г. пред РС-Сливен заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил
ответницата да заплати на ВиК Сливен следните суми: сумата от 180,04 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2021 г.; сумата от 9,43 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера
на главницата за периода от забавата до 10.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху
размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер
на 25 лв. Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен
установителен иск – на 22.12.2021 г. за сумите по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение № 888/ 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2530/2021 г. по описа на РС-Сливен.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.
Страните не спорят, че ответницата има качеството потребител на ВиК услуги.
Спорни са въпросите относно дали на посочения в исковата молба адрес са доставяни,
респ.консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба.
Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера
на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано през процесния период
служебно от инкасатора, който е събрал данни от домоуправителя на блока, в който се
намира процесното жилище, че в него живеят трима души.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Димова, която работи като
инкасатор в кв. „Дружба“ през процесния период имотът бил водоснабден, като не е бил
осигуряван достъп до имота. Не е била допусната в жилището през процесния период. На
08.09.2020 г. са й се били обадили по телефона и са й били дали показания за водомерите,
като след това тя е записвала служебно потребените количества вода съобразно средния
разход. Поддържа контакт с домоуправителя на блока, от които знае, че процесното жилище
се обитава от трима души. Чували се хора, когато била звъняла на процесното жилище, но
никой не й бил отварял, освен веднъж, когато млада жена й била обещала, че ще й изпрати
показанията на водомерите по вайбър, но не била изпълнила обещанието си.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като обективни и
безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за задължението на
абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
непротиворечиви и неоспорени от страните.
3
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по безспорен
начин качеството потребител на ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения
в исковата молба адрес са доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в размерите,
претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на потребителя ответник за
ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни фактури. Ответникът следва да установи
плащане на потребената питейна вода за процесния период.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК
услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от
ищцовото дружество на ответника са били начислявани потребените количества питейна
вода, като карнетите са били съставяни от инкасатора, който служебно въз основа на данни
от домоуправителя на жилищната кооперация, където се намира процесното жилище за броя
на лицата, които обитават апартамента и въз основа на констатирания общ разход от общите
водомери на сградата е начислявал потребените количества питейна вода, тъй като не му е
бил осигурен достъп до жилището. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел
Димова, която е била инкасатор на процесния имот, които са кредитирани от съда при
отчитането на потребените коричества вода са били спазени разпоредбите на чл. 23, ал. 1, 2
и ал. от ОУ на ищцовото дружество, тъй като ответницата не е осигурявала редовно достъп
до имота, са били вземани предвид показанията на общия водомер на сградата.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки
месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от
него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия,
абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна
покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата
4
на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен
установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК е основателен и
доказан в предявения размера от 180,04 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. за
обект в гр. ****.
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени
суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното
вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна
вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след
датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 180,04 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 9,43 лв. от 30.05.2020 г. /дата на падежа
на първото незаплатено задължение/ до 10.05.2021 г.
Върху посочената като дължима главница в размер на 180,04 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.06.2021 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените
разноски от ищеца в исковото производство в размер на 735 лв. и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 25 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1
ГПК в отношенията между страните, че В. М. М., ЕГН: ********** от с. **** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 следните суми:
главница в размер на сумата от 180,04 лв., съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. за обект в гр. ****.;
сумата от 9,43 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
30.05.2020 г. до 10.05.2021 г..; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата
5
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №888
/29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2530/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В. М. М., ЕГН: ********** от с. **** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27,
сума в размер на 735 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство
разноски и сумата от 25 лв., представляваща разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2530/2021 г. по описа на РС- Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
2530/2021 г. по описа на РС-Сливен.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6