РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Кърджали, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200707 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 09.08.2024 г., издадено от
Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-К., с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. на Н. К. К. от *************, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. К. К. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не
съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушението и
по налагане на административно наказание не била съобразена с изискванията на закона.
Сочи, че действително бил спрян за проверка на процесната дата и място, когато му било
поискано оборудване и той представил такова. Проверяващият му казал, че ще му напише
фиш за това, че е без жилетка, защото представената такава била оранжева. След като му
съставили фиш, той подал сигнал и заявление за съставяне на АУАН. Твърди, че не е
извършил констатираното нарушение виновно, тъй като представил светлоотразителна
жилетка. Законът не казвал какъв трябва да е цвета на жилетката, можело да бъде както
жълта, така и оранжева. Ако съдът не възприемел доводите му за отмяна на наказателното
постановление, то приложение следвало да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
отнасяща се за маловажен случай. Нарушението било с минимална обществена опасност, не
застрашавало и не увреждало обществени интереси, нямало произлезли вреди и пострадали
лица. Моли за решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Сочи, от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че
жалбоподателят не е извършил нарушението. При проверката на процесната дата той
показал светлоотразителна жилетка, макар и да била в различен цвят. Свидетелите С. и К.
потвърдили това, което заявил жалбоподателят. Показанията на К. не следвало да бъдат
кредитирани, а свидетелят К. изграждал негова защитна версия. Свидетелят К. също
установявал, че жалбоподателят е представил светлоотразителна жилетка. В показанията на
полицейските служители имало противоречия и същите не следвало да бъдат кредитирани.
Моли за отмяна на атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява, представлява
се от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от доказателствения материал
безспорно се установило извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД МВР-К., като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.06.2024 г. свидетелите Р. К. и П. К. били на работа като полицейски служители
в РУ-К. След полунощ на посочената дата, те били позиционирани на бул.„*****“, близо до
паркинга на магазин „*****“ в гр.К. Полицейските служители осъществявали контрол по
спазване на ЗДвП и за опазване на обществения ред. Около 00.39 часа на 25.06.2024 г. от
паркинга на магазин „*****“ излязъл лек автомобил „*****“ с рег.№ ***** и се движел в
посока към бул.„*****“. В този момент водачът на автомобила бил спрян за проверка от
свидетеля Р. К.. Полицейският служител се представил на водача и проверил документите
му. Установил, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Н. К. К., а вътре имало и
пътници. Свидетелят К. помолил водача да представи оборудването на автомобила, а на
пътниците било разпоредено да останат вътре до приключване на проверката.
Жалбоподателят показал на контролния орган оборудването, което държал в багажника на
превозното средство, а именно аптечка, триъгълник и пожарогасител. Сред оборудването
обаче нямало светлоотразителна жилетка. При поискване на такава, водачът К. показал на
свидетеля К. червена дреха, върху която нямало никакъв светлоотразителен елемент. Същата
не била в състояние да осигури висока видимост нощно време. По повод така установеното
деяние на жалбоподателя на място бил съставен и връчен Фиш серия GT № ***** от
25.06.2024 г. за нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП за налагане на „глоба“ в размер на 20
лв. На 02.07.2024 г. Н. К. възразил писмено срещу фиша и поискал да му бъде съставен акт
за административно нарушение. На 25.07.2024 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН
за нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Той подписал и получил акта, отбелязвайки в
същия, че има възражение. Издаденият първоначално фиш за нарушението бил анулиран. На
2
09.08.2024 г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.185 от
ЗДвП наказващият орган наложил на Н. К. К. административно наказание „глоба” в размер
на 20 лв. за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.
К., П. К. и Д. К., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелите К. С. и И. К.,
кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 25.07.2024 г.,
който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от
ЗДвП; Заявление от 02.07.2024 г.; Фиш серия GT № ***** от 25.06.2024 г.; справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; справка за собственост на МПС; Заповед № *********
от 07.03.2024 г. на директора на ОД МВР-К., установяваща компетентността на
актосъставителя; Заповед № ********** от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща
компетентността на издалия наказателното постановление орган.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Р. К. и П. К., тъй като са последователни, взаимно допълващи се и установяват
по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и свидетелстват,
че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно
превозно средство, което след проверка се установило, че не е оборудвано със
светлоотразителна жилетка. И двамата са категорични, че дрехата, която показал водачът
нямала никакви светлоотразителни елементи. От показанията на свидетелите става ясно
също, че водещият проверката бил Р. К., но служителят П. К. също присъствал на място и
възприел случващото се. Свидетелят К. сочи, че се намирал близо до колегата си и затова
имал пряка видимост към проверявания автомобил, който не бил оборудван със
светлоотразителна жилетка. От показанията на свидетелите К. и К. се опровергава напълно
защитната версия на жалбоподателя, че на инкриминираната дата и място е представил
цялото необходимо оборудване за автомобила. Свидетелят Д. К. установява обстоятелствата
по съставяне на акта и връчването му на нарушителя на 25.07.2024 г. Фактическата
обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение,
чиято доказателствена сила не бе оборена. По делото са разпитани по искане на
жалбоподателя и свидетелите К. С. и И. К.. На дадените от тях показания в частта им, в
която твърдят, че Н. К. предоставил на проверяващите пълното оборудване на автомобила,
съдът не дава вяра. Тези двама свидетели твърдят, че на процесната дата и място не са
напускали управляваното от жалбоподателя МПС, което означава, че не са имали
непрекъснат визуален към извършената проверка. Освен това, нито свидетелят С., нито К.,
дават показания в какво състояние е била показаната от жалбоподателя жилетка,
светлоотразителна ли е била и как е изглеждала. Не на последно място, показанията им
напълно се опровергават от тези на свидетелите К. и К., които са обективни, логични и няма
никакви данни да са заинтересовани от изхода на делото. Съдът не коментира показанията
на свидетеля К. К., тъй като не се установи той да е присъствал на проверката и да е
възприел каквито и да било факти от предмета на доказване.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
3
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от
ЗДвП, който изисква движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства
да се оборудват със светлоотразителна жилетка. В случая от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил т.4 на чл.139, ал.2 от ЗДвП. На
инкриминираната дата и място, описани в атакуваното наказателно постановление,
управляваното от водача Н. К. превозно средство - лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, не
е било оборудвано със светлоотразителна жилетка, което обстоятелство става ясно от
показанията на разпитаните свидетели-очевидци К. и К.. Действително в цитираната
разпоредба от ЗДвП не е посочено какъв следва да е цвета на жилетката, но при всички
случай тя трябва да бъде от светлоотразителна материя с висока видимост. При
необходимост да бъде използвана, светлоотразителната жилетка следва да привлече
вниманието на останалите участници в движението, за да се предотвратят произшествия.
Безспорно от показанията на разпитаните полицейски служители се установи, че показана от
жалбоподателя дреха, която не е имала никакъв светлоотразителен елемент, не покрива
законовото изискване за светлоотразителна жилетка. Затова правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на
извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната
разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с „глоба“ до 20 лв. В такъв размер е и наложеното на Н. К. административно
наказание.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на
атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Нарушението, авторството и мястото на извършването му се явява напълно доказано, за
което бяха изложени съображения по-горе. Изтъкнатите от защитата различия в детайли от
показанията на полицейските служители, съдът отдава на изминалия период от време от
4
процесната дата, на естеството на работата им и извършваните от тях множество подобни
проверки на водачи на МПС. Неоснователно е и възражението, че установеното деяние
разкрива признаци на маловажен случай. Осъщественото нарушение не се отличава по
степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно
нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Освен това, деянието е формално, на просто
извършване, за съставомерността вредни последици не са необходими. Затова извършеното
от жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Предвид изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая са проведени съдебни заседания, в
които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил и
депозирал е и писмена защита, но делото не е с фактическа и правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Такива впрочем не се поискани нито с жалбата, нито до
приключване на съдебното заседание по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***** от 09.08.2024 г., издадено от
Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-К., с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. на Н. К. К. от *************, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. К. К. от *************, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-К., сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6