РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Русе,
27.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав, в публично заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 371
по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Б.В.И. и М.В.И.
чрез законен представител И.М.С. против решение № 2153-17-53/ 04.05.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалба № 1012-17-72/21.03.2023
г. и е потвърдено разпореждане № 2140-17-104/16.02.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на наследствена пенсия от
наследовател В. К. И. на основание чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от КСО на Б.В.И. и М.В.И..
Жалбоподателите чрез законния си
представител претендират да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
горепосоченото решение, с което им е отказано отпускане на наследствена пенсия
от починалия им баща В. К. И.. За
да се произнесе по този начин ръководителят на ТП на НОИ – Русе приел, че
общият наследовател има осигурителен стаж от 4 г. 10 м. и 20 дни. Цитиран бил чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, а
именно, че И. няма придобит осигурителен стаж минимум 5 години. В жалбата се
твърди, че са налице достатъчно доказателства за отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Твърди, че неправилно административният орган
не е взел предвид, че са налице доказателства, че наследодателят им е заемал
длъжността управител във „Вили плам 13“ ООД. Иска се отмяна на оспореното
решение поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Ответникът – ТП на НОИ - Русе,
действащ в процеса чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Цв. Р.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано пред пенсионния орган по повод подадени от Б.В.И. и М.В.И.,
чрез законния им представител –майка им И.М.С. заявления вх. № 21103-17-36 и
вх. № 21103-17-37 от 05.07.2022 г. (л. 18-22 от преписката), с които са поискали
отпускане на наследствена пенсия като наследници на В. К. И., починал на
06.06.2022 г.
Към заявленията са представени
военно-отчетна книжка № 189480 и трудова книжка № 415/09.11.2011 г.
От органите на ТП на НОИ – Русе е
съставен опис на осигурителен стаж на В. К. И., в който е отразен положен осигурителен
стаж от ІІІ категория 04 г. 10 м. 20 д. превърнат към ІІІ категория – 04 г. 10
м. 20 д.
На 28.10.2022 г. в отдел „Пенсии“ при
ТП на НОИ - Русе от жалбоподателите са представени писмени доказателства,
заведени с вх. № 21103-17-36#4/28.10.2022 г. – Договор за управление и контрол
между „Х Тунинг“ ЕООД и наследодателя им
В. К. И. и фишове за заплати на лицето за периода м.04-07.2017 г.
По повод на постъпилите документи от
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ е подаден сигнал до инспектор по осигуряването за
извършване повторна проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя „Х Тунинг“ ЕООД, с адрес гр.Русе, ул. „Ниш“ №32 относно наследодателя на
жалбоподателите. За резултата от проверката е съставен Констативен протокол №
КП-5-17-01294528/08.02.2023 г. В Констативния протокол е констатирано, че
представения договор за управление и контрол не е вписан в Търговския регистър,
поради което по този договор не възникват никакви правни и осигурителни права
между „Х Тунинг“ ЕООД – гр. Русе и лицето В.И.. Въпреки, че документално
трудовите възнагрждения били начислени и платени на И., не била подавана
информация в Регистъра на осигурените лица за периода м.04-07.2017 г., предвид
на което периода м.04-07.2017 г. за В.И. не следва да се зачита за осигурителен
стаж и доход по договор за управление и контрол в „Х-Тунинг“ ЕООД.
На база представените документи и
наличните данни Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе издава
Разпореждане № 2140-17-104/16.02.2023 г., на основание чл. 83, ал. 1 и ал.
2 от КСО и чл. 32, ал. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, с което отказва да отпускане наследствена пенсия
за осигурителен стаж и възраст, както и отказва да отпусне наследствена пенсия
за инвалидност поради общо заболяване от наследодател В. К. И. на двамата
жалбоподатели.
В издаденото разпореждане е зачетен
осигурителен стаж от трета категория – 04 г. 10 м. 20 дни, от които
действителен осигурителен стаж – 04 г. 10 м. и 08 дни. Не зачита осигурителния
стаж към осигурителя „Х-Тунинг“ ЕООД гр. Русе за периода от 01.04.2017 г. до
31.07.2017 г. съгласно издадения Констативен протокол от 08.02.2023 г. от отдел
КПК на ТП на НОИ – Русе, тъй като представения договор за управление и контрол
между „Х-Тунинг“ ЕООД и В.И. не е вписан в Търговския регистър и не възникват
никакви правни и осигурителни права между тях.
Прието е, че на жалбоподателите не се
следва наследствена пенсия от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
тъй като наследодателят им няма 5 години осигурителен стаж, същият има общ
осиурителен стаж от ІІІ категория – 04 г. 10 м. и 20 дни, а съгласно чл. 74,
ал. 1, т. 4 от КСО осигурените, които са се инвалидизирали над 30 годишна
възраст, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо забовялане, ако
имат придобит осигурителен стаж минимум 5 години, положен до дата на
инвалидизиране, от които една трета трябва да е действителен.
Изложени са мотиви, че не се следва наследствена
пенсия от пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като същия няма изискуемия
стаж от 39 г. 02 м., а има 04 г. 10 м. 20 дни, а съгласно чл.32, ал. 2 от НПОС,
се счита, че със смъртта си наследодателят отговаря на изискването за навършена
възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, която за 2022 г. е 64 години и 5 месеца за
мъжете.
Разпореждането е получено от
жалбоподателите на 20.03.2023 г.
На 21.03.2023 г. в ТП на НОИ постъпва
жалба с вх. № 1012-17-72 от жалбоподателите срещу разпореждането по повод
отказа за отпускане на наследствена пенсия от наследодателя им В. И.. Към
жалбата прилагат копие на сключен дружествен договор между „Вили Плам 13“ ООД –
Русе и наследодател В. К. И. на длъжност „управител“ за периода от 29.03.2012
г. до момента на смъртта му (06.06.2022 г.). Представят и справка от търговския
регистър. Твърдят, че при изчисляването на осигурителния стаж на баща им не е
взет предвид осигурителния му стаж като управител на „Вили Плам 13“ ООД.
Във връзка с правилното зачитане на
осигурителния стаж и доход на В. И., тъй като в Регистъра на осигурените лица
на НАП липсвали данни за целия период и този стаж не бил зачитан при
първоначалната преценка на пенсиите, както и фактът, че документите се
представяли за пръв път в отдел „Пенсии“, от контролният орган е възложена
проверка на осигурител „Вили плам 13“ ООД – Русе и съдействие за изготвяне на
служебна бележки или удостоверение образец УП-2 помесечно с отработените дни и
осигурителен доход за периода 29.03.2012г.-06.06.2022 г.
С Констативен протокол №
КВ-5-17-01341641/21.04.2023 г. за извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на В.И., старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ –
Русе установява по данни от Търговския регистър, че от 29.03.2012 г. същият е
вписан като съдружник и управител на „Вили Плам 13“ ООД. Установено било от
информационната система на НАП/НОИ, справка „Деклариран вид осигуряване от
самоосигуряващи се лица, че В.И. не е декларирал упражнявана дейност във „Вили
Плам 13“ ООД, в качеството си на самоосигуряващо се лице. От справки „Регистър
на трудовите договори“, „Направени вноски за фонд ДОО“ и Справка за лицата, за
които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от осигурителя
ставало ясно, че във „Вили Плам 13“ ООД не са назначавани лица по трудово
правоотношение, не са внасяни осигурителни вноски и не е подавана информация в
Регистъра на осигурените лица за периода от м. март 2012 до момента. Приема, че
няма нормативно основание за потвърждаване на данни за осигурителен стаж и
доход на лицето В. К. И. за периода от 29.03.2012 г. до 06.06.2022 г.
С оспореното решение № 2153-17-53 от
04.05.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Русе е оставил в сила разпореждането с
мотиви, идентични с изложените в първоначалния административен акт. Посочено, е
че от доказателствата, събрани в административното производство се установява,
че за В. К. И. не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО по
трудово правоотношение или договор за възлагане на управление и контрол на
„Вили Плам 13“ ООД и няма основание за зачитане
на осигурителен стаж. А досежно осигурителния стаж към осигурител „Х – Тунинг“
ЕООД Русе не възникват никакви правни и и осигурителни права, тъй като договора
за управление и контрол не е вписан в Търговския регистър.
Предвид събраните доказателства, в
административното произодство е прието, че към момента на смъртта, наследодателят
В.И. е бил над изискуемата възраст по чл. 74, ал.1, т.4 от КСО и няма
изискуемите 5 години осигурителен стаж, а има 04 г. 10 мм. и 20 дни. С тези
мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е връчено на адресата си на
02.06.2023 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JG7M4 L.
Недоволни от така постановеното
решение жалбоподателите депозират жалба чрез ТП на НОИ – Русе на 19.06.2023 г.
до настоящия съд.
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и е подадена
в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима.
Съдът е задължил ответника да попълни
преписката с липсващи документи, на които се позовава в оспореното
разпореждане, потвърдено с решението на ответника, а именно договора за
управление между „Х-Тунинг“ ЕООД и В.И., официална справка – начислявани ли са
или внасяни ли са осигурителни вноски на името на В.И. като управител на „Вили
плам 13“ЕООД; информация за начислени и изплатени на И. възнаграждения на „Х
Тунинг“ ЕООД и е указал на жалбоподателите, чрез процесуалният им представител,
че следва да представят доказателства по отношение на начислените и внесени
осигурителни вноски на наследодателя им И. като управител на „Вили плам 13“
ЕООД.
В молба вх. № 4057/03.10.2023 г.
жалбоподателите сочат, че не разполагат с исканите от съда документи, но са
изискали същите да им бъдат предоставени от ТП на НОИ – Русе, към молбата
прилагат и копие на заявлението си.
В съдебно заседание на 31.10.2023 г.
жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Постъпила е молба-становище
чрез процесуалният им представител адв. А., в която не възразяват за даване ход
на делото и заявяват, че няма да сочат допълнителни доказателства и нямат
доказателствени искания. В молбата отново е изразено становище, че от
административният орган не е съобразен фактът, че В.И. е заемал длъжността
„управител“ в дружеството „Вили Плам 13“
ООД за периода от 29.03.2012 г. до момента на смъртта му, за което
обстоятелство доказателство било отбелязването в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради което стажът му следва
да бъде прибавен към вече установения такъв.
От ответника, представляван от
юрисконсулт, се представят писмени доказателства относно подаденото от
жалбоподателите заявление по отношение
на начислените и внесени осигурителни вноски на Вл. И., като управител на „Вили
плам 13“ ЕООД, видно от което същият не е подавал декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице, в която да декларира упражняване на трудова дейност
като съдржник във „Вили Плам 13“ ООД и за същия няма внасяни осигурителни
вноски във фондовете на ДОО за 2013 г., поради което искането за издаване на
задълително предписание за подаване на информация в регистъра на осигурените
лица за периода 01.03.2013 г.-01.05.2013 г. на В. К. И. като съдружник във
„Вили Плам 13“ ООД е неоснователно.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни
изводи:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма като съдържа
фактически и правни основания за издаването му, и е подписано от издателя си.
Не се установява при издаването му да
са допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила.
Решението е съответно и на
материалния закон.
Не се оспорва приетата по делото фактическа
обстановка, която се свежда до това, че Б.В.И. и М.В.И., чрез законния им
представител И.М.С. са подали заявления до ТП на НОИ Русе с вх. № 21103-17-36 и
вх. № 21103-17-37 от 05.07.2022 г. (л. 18-22 от преписката), с които са поискали
отпускане на наследствена пенсия като наследници на В. К. И., починал на
06.06.2022 г. Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе
издава Разпореждане № 2140-17-104/16.02.2023 г., на основание чл. 83, ал. 1 и
ал. 2 от КСО и чл. 32, ал. 2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с което отказва да отпускане
наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и отказва да отпусне
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател В. К.
И. на двамата жалбоподатели. По представените от лицата документи, въз основа на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, отразен в
съставения опис, (л. 23 от преписката) от органа е зачетен осигурителен стаж: 04 години, 10 месеца и 20
дни от трета категория, от който 04 г., 10 месеца и 8 дни действителен
осигурителен стаж.
Разпореждането е обжалвано от
жалбоподателите по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Русе, като
към жалбата са приложени нови доказателства свързани с осигурителният стаж на
наследодателя им, който не са били известни на пенсионния орган при
постановяване на разпореждането му. В тази връзка и с цел изясняване на
спорните обстоятелства от административният орган били назначени проверки в
осигурителите „Х Тунинг“ ЕООД и „Вили плам 13“ ООД.
При постановяване на решението си
административният орган е взел предвид представения опис на осигурителния стаж
на И., както и данните съдържащи се в констативен протокол № КП-5-17-01294528/08.02.2023
г. касаещ представения договор за управление и контрол между „Х Тунинг“ ЕООД –
гр. Русе и лицето В. И. и данните в констативен протокол №
КВ-5-17-01341641/21.04.2023 г. за извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на В.И., установени от Търговския регистър, относно
вписването му като съдружник и управител на „Вили Плам 13“ ООД. Съобразно
представените доказателства за лицето е зачетен осигурителен стаж, представен
по документи от наследниците – 04 г., 10 м. и 20 дни, от които действителен
осигурителен стаж -04 г., 10 м. и 8 дни, без да е зачетен осигурителен стаж при
осигурителите „Х-Тунинг“ ЕООД и „Вили Плам 13“ ООД.
След направените проверки на
представените документи по заявленията и допълнително изисканата проверка в
хода на административното производство
по представените документи с жалбата административният орган постановява, че
разпореждането на пенсионният орган е правилно постановено, поради което
отхвърля жалбата и потвърждава разпореждането.
Наследствените пенсии са уредени в
Раздел ІІІ на КСО, като правото на наследствена пенсия е регламентирано в чл.
80 от същия раздел.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от КСО,
личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за
гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за
инвалидност и персоналните пенсии, а в ал. 2 е предвидено, че право на
наследствена пенсия имат децата, преживелия съпруг и родителите.
Според чл. 81, ал. 1 от КСО, наследствената
пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото
осигурено лице, както следва: 1. при един наследник 50 на сто; 2. при двама
наследници – 75 на сто; 3. при трима и повече наследници – 100 на сто.
В чл. 83, ал. 1
от КСО е
предвидено, че при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в
съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова
злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с
трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто, а в ал. 2 –
че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.
От така прегледаната нормативна
уредба следва, че правото на дете на наследствена пенсия от починал родител не
е първично, а се поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия
наследодател.
Няма спор, че наследодателят на жалбоподателите няма
изискуемия по чл. 68, ал. 1 от КСО стаж, за да възникне за
него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар по силата на чл. 32, ал. 2 от НПОС да се счита, че той със
смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст съгласно действащата
разпоредба на чл. 68, ал. 1 от КСО към датата на смъртта.
При преценяване
правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател,
който не е бил пенсионер, пенсионният орган също е достигнал до законосъобразен
правен извод, че такава не се дължи на жалбоподателя.
Спор
между страните не е налице относно незачетения осигурителен стаж на починалото
лице при осигурител „Х-Тунинг“ ЕООД.
Спорът
между страните е относно това, дали починалият В. К. И. е придобил осигурителен
стаж за периода, в който е бил вписан като управител на „Вили Плам 13“ ЕООД.
Между страните няма спор, а от представените и неоспорени
по делото доказателства се установява, че на 26.03.2012 г. между наследодателя В.
К. И. и лицето П.В.Д. е сключен договор, с който същите стават съдружници в
дружество с ограничена отговорност под наименованието „Вили Плам 13“ ООД за
периода от 29.03.2012 г. до момента на смъртта на В.И.. По делото няма данни и
страните не твърдят, до датата на смъртта (06.06.2022 г.) И. да е бил освобождаван от длъжността управител на
дружеството. Такова обстоятелство не е вписано и в ТР.
Съгласно чл. 9, ал.1, т. 3 от КСО за осигурителен стаж се
зачита времето, за което лицата по чл. 4, ал. 1, т.7 и т. 8 са внесени или
дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход
по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.
В чл. 4, ал. 1, т.7 от КСО, се посочва, че управителите на
търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. С
оглед тази разпоредба, качеството на В. К. И. на управител на
търговското дружество „Вили Плам 13“ ООД е основание за задължително
осигуряване, което означава, че за целите на социалното осигуряване, дейността
на управител на търговско дружество се приема за трудова дейност.
Съгласно чл. 10, ал. 1 (в редакцията към момента на
вписване на В. И. като управител в ТР 2012 г.) от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Т.е., за да
възникне задължително обществено осигуряване по КСО за определено лице, е
достатъчно това лице да започне трудова дейност.
С оглед на посочените разпоредби, съдът намира, че
качеството на управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно
основание за осигуряването му, ако лицето не осъществява трудови функции. В
този смисъл, за да бъде зачетено за осигурителен стаж времето, през което починалия
В.И. е бил управител на търговското дружество „Вили Плам 13“ ООД е необходимо
да бъде доказано, че същият е започнал да осъществява функции като управител,
вследствие на което са били внесени или дължими осигурителни вноски.
В конкретният случай, от
установените по делото факти, се налага извода, че след сключването на договора,
въз основа на който му е възложено управлението на търговското дружество, И. не
е започнал да осъществява дейността като такъв. В хода на административното
производство е установено, че от
информационната система на НАП/НОИ, справка „Деклариран вид осигуряване от
самоосигуряващи се лица, че В.И. не е декларирал упражнявана дейност във „Вили
Плам 13“ ООД, в качеството си на самоосигуряващо се лице. От справки „Регистър
на трудовите договори“, „Направени вноски за фонд ДОО“ и Справка за лицата, за
които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от осигурителя, че
във „Вили Плам 13“ ООД не са назначавани лица по трудово правоотношение, не са
внасяни осигурителни вноски и не е подавана информация в Регистъра на
осигурените лица за периода от м. март 2012 до момента. В информационната
система на НОИ не е налична подавана декларация от И. за регистрация на
самоосигуряващо се лице, в която да декларира упражняване на трудова дейност
като съдржуник във „Вили Плам 13“ ООД, като няма и внасяни осигурителни вноски
във фондовете на ДОО за лицето за 2013 г.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Такива
доказателства по делото не са представени относно осигурителен стаж във „Вили
Плам 13“ ООД за наследодателя за периода от 29.03.2012 до датата на смъртта му
06.06.2022 г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Втората алинея на същия текст сочи, че
осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен
стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 не е прекратена.
Следователно действащата нормативна уредба свързва възникването на основание за
осигуряване, извън определени хипотези, които в случая не са налице, с упражняването
на трудова дейност, а по делото не се доказа упражнявана такава от наследодателя,
нито са установени внесени или дължими осигурителни вноски.
В тази връзка обстоятелствата, че на 26.03.2012
г. е бил сключен договор между наследодателя В. К. И.
и лицето П.В.Д., с който същите стават съдружници в дружество с ограничена
отговорност под наименованието „Вили Плам 13“ ООД за периода от 29.03.2012 г.
до момента на смъртта на В.И., и че това е вписано във фирменото досие на
29.03.2012 г. представляват само законови предпоставки за упражняване на
дейността на управителя, а не доказват сами по себе си, че такава е
упражнявана.
В съдебното производство
жалбоподателите не ангажираха никакви доказателства свързани с извършвана от
наследодателя им В.И. трудова дейност при осигурител "Вили Плам 13“ ООД,
така както им е указано. Не са представени документи свързани с трудовия процес
в дружеството и се приема, че такива не съществуват. Жалбоподателите не успяха
да оборят изводите на контролните органи, че наследодателят им не е
осъществявал трудова дейност при въпросния осигурител, съответно, че за него е
възникнало задължение за осигуряване, а от там и че е осигурено лице по смисъла
на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Липсата на доказателства води до неустановен осигурителен
стаж на наследодателя в размер на 5 години, което е обусловило законосъобразен
отказ за отпускане на наследствена
пенсия. При набавяне на необходимите документи, пред жалбоподателите, чрез
законният им представител съществува правната възможност отново да подадат
заявление за цитираната пенсия.
Предвид
гореизложеното, правилно административният орган е приел, че не са налице
основания за отпускане наследствена пенсия на заявителя от починалия му баща.
По
изложените съображения обжалваното решение се явява издадено при спазване на
всички изисквания за законосъобразността му, поради което подадената срещу него
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.И. и М.В.И. чрез законен
представител И.М.С. против решение № 2153-17-53/ 04.05.2023 г. на директора на
ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалба № 1012-17-72/21.03.2023 г. и е
потвърдено разпореждане № 2140-17-104/16.02.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на наследствена пенсия от
наследовател В. К. И. на основание чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от КСО на Б.В.И. и М.В.И..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: