РЕШЕНИЕ
№ 2294
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120102619 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова
долина”, ул. ”Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Р.И.М.-Т.
против Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***. Ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на следното вземане, за което е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
8932/2021г. по описа на БРС: сумата от 754,23 лева /седемстотин петдесет и четири лева и
двадесет и три стотинки/ - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 07.10.2020г. до 07.12.2021г. вкл., по договор за потребителски паричен кредит №
*** от 14.09.2020г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземането по
който е цедирано на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД на 20.04.2021г. с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сумата от 350,48 лева /триста и петдесет лева и
четиридесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 07.10.2020г. до 07.12.2021г.
вкл., сумата от 92,18 лева /деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ лихва за забава,
начислена върху претендираната главница за периода от 07.10.2020г. до 20.12.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
21.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Претендира и присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът излага твърдения, че ответникът е длъжник по договор за потребителски
1
паричен кредит № *** от 14.09.2020г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
по силата на който дружеството е предоставило на длъжника кредит в размер на 1676,36 лв.,
платим на 27 месечни вноски с краен срок за погасяване 07.12.2022г. След усвояване на
кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните си вноски съгласно договора.
Ищецът е цесионер и собственик на вземания по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2021г. с прехвърлител на вземанията “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, за което на длъжника е изпратено писмено уведомление на
10.06.2021г. Писмото се е върнало с отбелязване неполучено. Длъжникът следва да се счита
уведомен обаче с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба. Вземането
към цесионера от длъжника не е погасено.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва договора като твърди, че не е
подписан от нея. Ответникът твърди, че ищецът не е страна по договора за кредит, а от
друга страна не е надлежно уведомен за извършената цесия от стария кредитор - цедента
съобразно изискването на чл.99 от ЗЗД. В разписката за уведомлението е отбелязано
„непотърсена“. Поради това счита, че цесията не е произвела действие. На следващо място
се сочи, че предсрочна изискуемост не й е обявена по надлежния ред. Оспорва иска по
основание и размер. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се установи, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н. К.
С. е сключен договор за потребителски паричен кредит от 14.09.2020г., доколкото
ответницата не проведе пълно и главно доказване на твърдения от нея факт за неистинност
на документа и оспорването не е доказано. Видно от договора на С. е предоставен кредит в
размер на 1676,36 лева, а ответницата се е задължила да върне заемната сума, ведно с
начислените лихви в уговорените в договора срокове. Крайният срок за погасяване на
кредита е до 07.12.2022г. Погасяването на кредита, включително дължимите лихви, става на
месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, приложен по делото.
По делото е представен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.04.2021г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на
цесионера чрез цесия вземанията си към свои длъжници, произтичащи от договори за
кредит, като вземанията са описани в списък – Приложение 1. Видно от Приложението в
предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания фигурира ответницата Н. С. за
вземане по кредит № *** с общ размер на дълга – 1884.02 лева, от която сума 1676.36 лева –
главница и 207.66 лева – лихви. Представено е потвърждение за извършената цесия на
парични задължения на основание чл. 99 от ЗЗД. Представено е пълномощно от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с което упълномощава „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да
2
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името на УниКредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД всички длъжници (кредитополучатели, поръчители, съдлъжници,
наследници), по всички вземания, които дружеството е цедирало (прехвърлило) на
20.04.2021г. с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2021г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., като
вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към индивидуалния договор. По
делото е представено и пълномощно от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което е упълномощено
Адвокатско дружество „И. и Д.”, гр. Стара Загора и други адвокати с правото да уведомят
всички длъжници за прехвърлянето на съответните вземания съгласно договорите за
прехвърляне на вземания. С исковата молба са представени и уведомления с изх. № 3520 и
3521 от 10.06.2021г., отправени до ответницата, съгласно които пълномощникът адв. Ж.Д.Д.
уведомява длъжника, че кредитор на вземането е „ЕОС Матрикс” ЕООД, предоставя 15-
дневен срок, в който ответницата следва да погаси всички свои задължения, произтичащи от
договор за потребителски паричен кредит с номер № *** от 14.09.2020г. и обявява цялото
задължение по посочения по-горе договор за предсрочно изискуемо. Уведомлението за
цесия и за предсрочна изискуемост е изпратено до ответницата по пощата, като видно от
отбелязването се е върнало като непотърсено. Видно е от данните по делото, че писмото с
уведомлението за цесия не е било връчено на ответницата, поради което БРС намира, че то
следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на ответника в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 8932/2021г. по описа на БсРС е видно, че съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3806/22.12.2021г.,
с която е разпоредил длъжника Н. К. С. да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД
сумата от 754,23 лева главница за вноски с настъпил падеж за периода от 07.10.2020г. до
07.12.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата, сумата от 350,48 лева – договорна
лихва и сумата от 92,18 лева – лихва за забава, начислена върху претендираната главница за
периода от 07.10.2020г. до 20.12.2021г. Против издадената заповед за изпълнение е
постъпило писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника, във връзка с
което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по
чл.422 ГПК.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза. Съдът кредитира и възприема заключението на експертизата, тъй
като същото е подробно, обективно и обосновано. Вещото лице е посочило, че съгласно
представеното на експертизата удостоверение за регистриране на кредитно задължение изх.
№ 9940/16.09.2022г. на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, сумата на заема от 1
676,36 лв. представлява оставащ дълг по стоков кредит № 4184595/12.06.2020г. на същия
кредитополучател - Н. К. С.. Съгласно предоставената информация от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, преди и след датата на цесията,
по кредита не са извършени плащания от страна на кредитополучателя. Общият размер на
3
неизплатената главница по договора за кредит за периода 07.10.2020 г. - 07.12.2021 г.,
възлиза на 754,23 лв. Общият размер на неизплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит за периода 07.10.2020г. - 07.12.2021г., възлиза на 350,48 лв., а лихвата за забава
върху неизплатената главница от 754,23 лв., изчислена за периода 07.10.2020г. -
21.12.2021г., възлиза на 92,39 лв.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд
намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест,
ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало
по силата на сключен договор за кредит, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил
изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора,
както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същата. Следвало е
да установи и прехвърляне на вземането от стария кредитор в полза на ищеца „ЕОС
Матрикс“ с договор за цесия от 20.04.2021г., както и уведомлението до длъжника от цедента
за сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил вноските по договора.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на претенцията си по
настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на 14.09.2020г. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н. К. С. са сключили валиден договор за потребителски
кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н. К. С.,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на
кредитополучателя да върне заемната сума съгласно погасителния план. В случая се
претендират само вноски с настъпил падеж, поради което възражението на ответницата, че
предсрочна изискуемост не й е обявена по надлежния ред не следва да бъде обсъждано.
Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза е посочило размера на
усвоената по договора сума – 1676.36 лева. Неизплатената главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 07.10.2020г. до 07.12.2021г. вкл. според експерта възлиза на 754,23
лева, а неизплатената възнаградителна лихва е в размер на 350,48 лева. По делото не са
представени доказателства за други извършени плащания, поради което следва да се приеме,
че към датата на приключване събирането на доказателствата задължението е в този размер.
Т.е. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, в срока
уговорен в договора. Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на
ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена
тежест. Установи се, че ищецът е цесионер и собственик на вземания по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2021г. с прехвърлител на
вземанията “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като уведомлението за цесия следва
4
да се счита за връчено с връчване на исковата молба на ответника в хода на исковото
производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за
главница следва да бъде уважен изцяло, а именно в размер на 754,23 лева за вноските с
настъпил падеж - за периода от 07.10.2020г. до 07.12.2021г. вкл., ведно със законната лихва
за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й
изплащане. Основателна се явява и претенцията за договорна лихва в претендирания размер
от 350,48 лева, дължима за периода от 07.10.2020г. до 07.12.2021г. вкл. и за мораторна лихва
в размер на 92,18 лева, начислена върху претендираната главница за периода от 07.10.2020г.
до 20.12.2021г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
дължат деловодни разноски в размер на 365 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. К. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ***, че дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., сумата от 754,23 лева
(седемстотин петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки) главница за вноски с
настъпил падеж за периода от 07.10.2020г. до 07.12.2021г. вкл., по договор за потребителски
паричен кредит № *** от 14.09.2020г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземането по който е цедирано на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД на 20.04.2021г. с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сумата от 350,48 лева (триста и петдесет лева
и четиридесет и осем стотинки) представляваща договорна лихва дължима за периода от
07.10.2020г. до 07.12.2021г. вкл., сумата от 92,18 лева (деветдесет и два лева и осемнадесет
стотинки) лихва за забава, начислена върху претендираната главница за периода от
07.10.2020г. до 20.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 21.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3806/22.12.2021г. по ч. гр. д. №
8932/2021г. на БсРС.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** да заплати на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано
от Р.И.М.-Т., сумата от 390 лева (триста и деветдесет лева) съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6