РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Разлог , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Велина И. Полежанова
Секретар:Анелия Р. Татарска
Прокурор:Районна прокуратура - Разлог
като разгледа докладваното от Велина И. Полежанова Административно
наказателно дело № 20201240200404 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.М.,
ЕГН*, от с.Б., о.Р., у.„Ч.т.”№12, срещу НП №20-0331-000170/25.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р.
при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.53,
ал.2 от ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП - „глоба” от 100.00 лева за нарушение на чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален пълномощник, оспорва атакуваното НП
като моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че не е
осъществил адм. нарушение по ЗДвП, като обстоятелствата, отразени в НП не отговарят на
действителното фактическо положение. Навежда доводи за съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, които до незаконосъобразност и отмяна на атакуваното
НП като цяло.
Н-кът на РУ-Р. към ОДМВР-Б., не изразява становище по жалбата. Не се явява в откритото
съдебно заседание и не изпраща представител. Не прави доказателствени искания.
РП-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, въз основа на които съдът приема за
установено следната фактическа обстановка:
На 18.02.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на адм. нарушение за това,
че на 26.01.2020 г., около 10.30 часа в качеството си на собственик на лек автомобил „Ф.Т.“
с рег. №* допуска/предоставя в с.Б., о.Р., по у.„С.С.“ в района на фабрика за балони в посока
хотел „А.В.“ управлението му от/на М.Г.Д., ЕГН*, от с.Б., който е лишен от право да
управлява. Като нарушена правна норма е посочен чл.чл.102, ал.1, във вр. с чл.96 от ЗДвП.
Свидетел на съставянето на акта е св. Х.К.. Жалбоподателят подписал акта без възражения и
1
получил препис от същия.
Въз основа на АУАН №АА649077/18.02.2020 г. е издадено НП №20-0331-000170/25.03.2020
г. С него на жалбоподателя Д.М. е наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„б“
от ЗДвП - глоба от 100.00 лева, за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 ЗДвП, „...за това че на
26.01.2020 г. около 10.30 часа в качеството на собственик на лек автомобил „ Ф.Т." с рег.
№* допуска/предоставя в с.Б., о.Р., по у.„С.С.", в района на фабрика за балони, в посока за
хотел "А.В.", управлението му от/нa М.Г.Д. ЕГН* от с.Б., който е лишен от право да
управлява МПС по съдебен ред в дело №275/2018 г. и споразумение №5769/05.12.2019 г. Д.
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 4.62 промила установено с
техническо средство „Дрегер 7510" с инв.№ARDM 0190 е извършил следното: „...водач,
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя
управлението на МПС, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените
доказателства, приети по делото и свидетелските показания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе под вниманието
приложението на чл.36-58 от ЗАНН и ЗДвП, съдът прави следните правни изводи:
Предявената пред съда жалба се явява допустима, тъй като е предявена, съгласно чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице, което има качеството на нарушител и е подадена в законоустановения
срок за обжалване по чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи:
Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-
наказващ орган.
Съдът обаче констатира съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
констатираното нарушение и издаването на атакуваното НП, което е достатъчно основание
за отмяна на НП, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
На първо място съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, актът за установяване на адм.
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя (с изключение на хипотезите по ал.2), а
съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, след съставянето му актът следва да бъде предявен на
нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН -
чрез съответната служба (на съставилото акта учреждение) или чрез съответната общинска
администрация по местоживеенето (постоянния адрес) на лицето. От своя страна, съгласно
разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗАНН, административно-наказващият орган, когато констатира,
че актът не е бил предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да
издава НП. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП, тъй като
са ограничили правата на нарушителя да се защити в хода на самата административно-
наказателна процедура.
В настоящия казус, както потвърди и актосъставителя П., актът е съставен срещу Д.Г.М. в
негово отсъствие. Не се установи от доказателствата по делото дали преди да пристъпи към
съставяне на акта, служители на РУ-Р. са изпратили покана до лицето Д.М. да се яви, за да
му бъде съставен акт за констатираното нарушение. Въпреки това актът е съставен в негово
2
отсъствие.
На следващо място съгласно нормата на чл.102, ал.1, т.1 ЗДвП на водача, собственика или
упълномощения ползвател на МПС средство се забранява да предоставя МПС на водач,
който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася МПС.
В акта е посочено, че жалбоподателят Д.М., като собственик на лек автомобил, допуска или
предоставя управлението на автомобила „Ф.Т.".
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3, б."б" от ЗДвП посочва, че се наказва с глоба от 100.00 до
300.00 лв. собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което
е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични
вещества или техни аналози. Разпоредбата ясно разграничава два състава на адм. нарушение
– при допускане и при предоставяне на МПС. Изпълнителното деяние е различно при
двете нарушения.
В случая като нарушена материално-правна норма както актосъставителят, така и АНО, са
посочили разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, чиято редакция е претърпяла изменение
към датата на деянието – 26.01.2020 г., с което обстоятелство актосъставителят и АНО не са
се съобразили, а именно: „На водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС
средство се забранява да предоставя МПС: 1. на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на
лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася МПС.; 2. отменена...". В НП АНО е
цитирал съдържанието на санкционната норма на чл.177, ал.1, т.3, б.”б" от ЗДвП - „водач,
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя
управлението на МПС на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и/или след употреба на наркотичтни вещества или техни аналози". По този начин и
АНО е вменил на жалбоподателя при алтернативност два различни модела на реализирано
от него като собственик на въпросното МПС поведение – „допускане" или „предоставяне",
което от своя страна внася още по-голямо объркване. В същото време с така извършеното
уточнение в НП, в което АНО недопустимо е вписал допълнение към текстовото
съдържание на нарушението, вместо да отстрани допуснатата в АУАН неяснота е възвел
още по-голяма неяснота, възпроизвеждайки текстово санкционната норма на чл.177, ал.1, т.3
от ЗДвП, вменявайки на жалбоподателя при алтернативност действие, обективирано като
„предоставяне управлението на МПС... ".
В настоящия случай напълно неизяснено е дали наказващият орган приема, че
жалбоподателят е допуснал автомобилът да бъде управляван от неправоспособно лице или
го е предоставил на такова. Допустителството и извършителството са две съвършено
различни проявни форми на осъществяване на дадено нарушение. Допустителството
представлява непопречване да бъде извършено адм. нарушение от друго лице, различно от
допустителя ( чл.10 от ЗАНН). Предвид това, осъществяването на допустителството може да
предхожда или съпътства самото извършване на адм. нарушение. При всяко положение
3
обаче, след като административният орган приема, че е налице допустителство, то следва
ясно и недвусмислено да посочи в какво се изразява то (с какви действия или бездействие е
осъществено). В конкретния случай, дори и да се приеме, че органът е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за допустителство, то е следвало да попълни този свой
извод с конкретни факти.
Отделно от горното в АУАН е посочена нарушена норма на чл.102, т.1 от ЗДвП, касаеща
единствено хипотезата на предоставяне на МПС /това насочва към деянието „предоставя"/,
като пък е словесно посочено „допуска"/„предоставя“, което е довело до двусмислие. Този
порок е пренесен в НП, дори задълбочен с посочване на двете форми на изпълнителното
деяние по чл.177, ал.1, т.3, б.”б" от ЗДвП – „предоставя" и „допуска". При хипотеза на
изпълнителното деяние „допускане" по смисъла на чл.177, ал.1, т.3, б.”б" от ЗДвП, няма
място за коментиране на разпоредбата на чл.102 от ЗДвП, касаеща само форма на
изпълнително деяние „предоставя", която е само една от хипотезите по чл.177, ал.1, т.3,
б.”б" от ЗДвП за административно наказване.
Съдът счита, че така допуснатите нарушения при съставянето на АУАН и НП са от
категорията на съществените, водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
водят до необходимост от пълна отмяна на атакуваното НП.
Предвид горните доводи, НП №20-0331-000170/25.03.2020 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. при
ОДМВР-Б., с което е санкциониран за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде
отменено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на всяка от страните, в тяхна полза
следва да се присъдят разноски съразмерно с отменената, респ. потвърдената част от НП.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане разноски по реда на АПК. И като съобрази, че в случая по делото са
налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 300.00 лв., която сума е равна на определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.) в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ (24.08.2020 г.), съдът счете, че на въззивника следва
да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №20-0331-000170/25.03.2020 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на
Д.Г.М., ЕГН*, от с.Б., о.Р., у.„Ч.т.”№12, на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.177, ал.1,
т.3, б.”б“от ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба от 100.00 лева за нарушение на чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Д.Г.М., ЕГН*, от с.Б., о.Р., у.„Ч.т.”№12, сумата от
300.00 лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5